№ 1014
гр. Варна, 24.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Деян Ив. Денев
Петър Митев
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
и прокурора И. П. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243100600434 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
ЖАЛБ.ПОДС.Т. С. М., редовно призован, явява се лично и с адв.М. П.,
редовно упълномощен.
СВИД. Ж. Ж. Ж. - редовно призован, явява се лично.
СВИД. М. Р. Х. - редовно призована, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
С оглед становището от предходно съдебно заседание за възобновяване
на съдебното следствие в рамките на въззивното производство за разпит на
свидетели, на основание чл. 332 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
1
ПОДС. М.: Ще дам обяснения евентуално след разпита на свидетелите.
СЪДЪТ отстранява от залата свид. М. Р. Х..
Пристъпва към снемане самоличността и разпит на свид. Ж. Ж. Ж. -
роден на ****** г. в гр. Варна, ЕГН **********, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, без родство
с подсъдимия.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 ал.1 от НК.
Обещава да говори истината. На свидетеля бе разяснено правото по чл.121 от
НПК.
СВИД. Ж.: Разпитван съм и поддържам показанията, които съм дал.
Бяхме двама човека. Прибирахме се сутринта към 5 и нещо. От една патрулка
излязоха в последния момент видяхме, че е патрулка. Към нас се движеха този
господин /свид. посочва подсъдимия/, тази с червената коса, която излезе
/свид. Х./ и още един. Каза ми - „Ти ли си най-големия тарикат да те
слушаме.“ Аз му казах – „Да, защо?“ и ме удари с палката през лицето. Те
бяха засилени към нас. Движихме се по улицата, не помня как се казва. Тя е
една малка уличка в близост до училище Елин Пелин, нагоре към фабрика
Христо Ботев. Колата беше спряна зад ъгъла, не се движеше. Ние пеехме на
висок глас. Те излязоха от колата. Явно са стояли там, защото колата не се
движеше. Излязоха, тръгнаха към нас и една палка през лицето, после още
няколко и се качиха, и заминаха. Аз си изкарах телефона и звъннах на 112.
Дойде линейка. Говорих с Вътрешна сигурност. Те ми казаха да не мърдам
оттам. Това беше. Не съм мърдал след като ми казаха да не мърдам.
Линейката дойде, изчаках около 30 минути някъде. Прегледаха ме. Направиха
протокол. Казаха ми да отида в Окръжна болница за втори преглед и оттам да
се освидетелствам. Освидетелствах се. След това дойде адвоката ми и
отидохме в Първо РУ и пуснахме жалбите. Два часа след като ме бяха набили
вече ги бях направил всички тези неща. Не са ми вземали кръвна проба за
алкохол. Защо да ми вземат, аз не съм шофирал. Никой не ми е искал кръвна
проба. Пил съм много малко и то доста часове преди това. Не съм бил пиян.
Не си спомням точно, 2 бири да съм пил и то е било часове преди това. Този,
който беше с мен, също пи толкова. Не сме били пияни, не сме се напивали.
На въпроси на прокурора:
Пеехме на висок глас. С нас нямаше други хора. Малко по-нагоре имаше
2
някакви хора. Те там се събират, там живеят, то е едно като поляна. Минувачи
нямаше други. Самата ситуация стана на улицата. Аз бях изправен, вървях и
след това седнах на една пейка, след като ме набиха. По време на нанасянето
на ударите кляках малко. Ударите ми нанасяше лицето, което до мен в момента
/свид. посочва подс. М. / Другите стояха и гледаха.
На въпроси на съда:
Не си спомням кой е пял по-силно. Пяхме най-различни песни, вече не
помня.
На въпроси на адв.П.:
Не съм има съприкосновение с никой, не се боричкам с познати.
На въпроси на съда:
Това е първата ми среща с този служител на МВР. Преди това не съм го
виждал и не го познавам. Научих имената му после по делото. Жалбата я
пуснахме срещу служител от Районното от патрулката. Вътрешна сигурност
ни казаха, че ги позиционират и знаят кои са били. После правиха
разпознаване и аз го разпознах.
Забележка относно пеенето преди това не ми е направил. Само ми каза –
„Ти ли си най-големия тарикат да те слушам.“ Удари ме с палката през лицето.
Предпазих се и попитах защо ме удря.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно
съгласие същият беше освободен.
СВИД. М. Р. Х. - родена на ****** г. в гр. Варна, ЕГН **********,
българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, работи,
неосъждана, без родство с подсъдимия.
Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 ал.1 от НК.
Обещава да говори истината. На свидетеля бе разяснено правото по чл.121 от
НПК.
СВИД. Х.: Бях назначена в автопатрул с позивна 112. Този автопатрул
обслужва територията около училище Елин Пелин и махалата. В много
ранните часове сутринта, не мога да посоча точен час, беше вече сумрачно
време, движейки се по ул. Проф. Кирил Попов, която улица е близо до
бившата помпена станция до тубдиспансера, чухме силен шум от градинката.
3
Тъй като често сме получавали сигнали от това място, че има наркозависими,
имало е палежи, имало е подобни нарушения на обществения ред, има
живущи в района, които подават сигнали всеки ден, слязохме да проверим
какво се случва. Видяхме лице от мъжки пол, което издаваше този силен шум.
По-скоро викане, крясъци…, не е нещо като удар по предмети. Не мога да
кажа дали беше сам. Вниманието ми беше фокусирано върху лицето. Около не
го не видях други лица. Дали е имало други в храстите не мога да кажа.
Предупредихме лицето да не вдига такъв шум, за да не смущава живущите,
защото е въпрос на време да се подаде сигнал и да трябва да се отзоваваме на
него. Той не реагира по някакъв начин, че е разбрал това, което му казваме. Не
реагира по абсолютно никакъв начин. Не прие думите ни или поне така
изглеждаше.Не го установихме на момента тогава. Казахме му, че ако има
нужда от каквато и да е помощ, да се обади на 112. След това напуснахме
мястото на тубдиспансера, качихме се в патрулния автомобил и си
продължихме по маршрута до приключване на работната смяна.
На въпроси на съда:
Спрямо лицето не беше употребена никаква сила, както от мен така и от
колегите. Както казах, дори не го установихме. Трябваше да го установим,
защото взели сме някакво отношение, разговаряхме с него. Казахме да се
обади на тел. 112. Може и от медицинска помощ да има нужда. На място не
съм го преценила да има нужда от медицинска помощ. Нашата намеса беше,
защото чухме някакви викове и влязохме в градинката за да проверим каква е
ситуацията и какво се случва. Това беше повода на проверката. Отправихме
устно предупреждение на лицето да спазва реда и да не вдига шум. Не знам
как да отговоря на въпроса защо не го установихме и не му поискахме
личната карта. Не мога да посоча в конкретния ден кой е бил вписан като
старши на наряда. Ние бяхме екип трима души. Със сигурност аз не съм била
вписана като ст. ръководител на наряда. На място не сме се съветвали какво
отношение да вземем и какво да направим.
Може би ден, два след това бяхме привикани от началника ни на сектора
в Първо РУ. Започна дисциплинарна проверка и тогава разбрах, че има жалба.
Смените са от 7 вечерта до 7 сутринта. Около 6.15-6.20 ч. гледаме да се
приберем в районното управление, ако има нужда да се изготвя документация
от смяната, тя трябва да бъде изготвена. За този случай беше изготвена. Не
4
съм писала аз докладна записка. Не съм се запознавала с нея, не мога да кажа
какво точно е било посочено. Тази среща между нас и този човек е отбелязана,
като извършена проверка. Предполагам, че така е записано, не мога да посоча
конкретно.
След тази случка това лице не съм го виждала в рамките на тази
градинка, но в близост. След това в рамките на същия ден не съм го виждала.
При друга моя смяна, която давах в обслужваната територия, видяхме лицето.
Не го разпознах като въпросното лице, но извършихме проверка, тъй като
излизаше от място където се знае, че се предлагат и продават наркотични
вещества. Решихме да проверим лицето дали има притежание на такива.
Въпросното лице имаше наркотик в себе си, като го изяде пред мен. Сдъвка го
и каза, че няма да ми даде повод да го за задържа в районното или да направя
каквото и да било спрямо него, тъй като вече входирал жалба срещу наш
колега и намеренията му са да го уволнява. Съответно можех да извърша само
и единствено справка на лицето. Нямаше как да бъде задържан, тъй като този
наркотик вече беше погълнат от него. Нямаше как да взема някакво
отношение.
На въпроси на прокурора:
Аз му казах да е по-тих. Не мога да забраня на лицето да говори или да
прави каквото си прави. Той е на обществено място. Просто му направих
забележка да е по-тих. Колегата му каза, ако има нужда от някакво
съдействие, да се обади на 112. След забележката беше с намален тон и
продължаваше да си говори някакви неща. Тона беше снишен.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и с
тяхно съгласие същата беше освободена.
ПОДС. М.: Нямам какво да кажа.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Да се приключи
съдебното следствие.
АДВ.П.: Нямам доказателствени искания. Моля да се приключи
съдебното следствие.
СЪДЪТ с оглед становищата на страните счете, че са извършени
необходимите процесуално следствени действия и Председателят обяви
съдебното следствие за приключено.
5
На основание чл. 333, ал. 1 от НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, аз считам, че въззивната
жалба е неоснователна. Проверяваното решение е правилно и
законосъобразно. Няма основание за отмяна и постановяване за ново
оправдателно решение. Съдът е изпълнил задълженията си по събиране и
проверка на доказателствата.
По отношение на разпитаните в днешно съдебно заседание свидетели не
считам, че има съществена разлика в показанията, които са дали в първа
инстанция, изключая това, което в днешното съдебно заседание заяви
пострадалият, че е бил изправен, докато са му нанасяни ударите докато в
първоинстанционното следствие е заявил, че бил седнал на пейка. Съответно
в ДП е заявил, че е бил прав. Считам, че следва да се кредитират показанията,
дадени в днешно съдебно заседание и тези от досъдебното производство в
тази насока. Показанията му считам, че се подкрепят от останалите събрани
доказателства. Съдът правилно ги е кредитирал и с оглед това е постановил и
съответно осъдителна присъда.
Не намирам за основателни оплакванията за непрочитане показанията на
починал свидетел, че касаят съществени процесуални нарушения, доколкото
не е било направено такова искане за прочитане на показанията нито от страна
на прокуратурата, нито на защитата. И без показанията на този свидетел съдът
е установил обективната истина в пълнота.
Моля да потвърдите решението, като обосновано и законосъобразно.
АДВ.П.: Уважаеми окръжни съдии, аз моля да уважите в въззивната ни
жалба, ведно с писмените изложения към същата.
Аз не съм съгласен с това, че са ползвани показания на починалия
свидетел. Същите действително не бяха прочетени в съдебно заседание, но са
цитирани в мотивите. Аз считам това за процесуално недопустимо. Няма как
да се цитират показания, които не са приобщени по съответния ред. Също
така разпознаванията са явно опорочени. Пострадалият и подсъдимия са се
виждали пред разпознаванията и това е явно. За нас няма никакво значение
дали е имало други лица на място. Законът е категоричен, че не следва да се
осъществява контакт между тях преди самото разпознаване.
6
Районният съд считам, че неправилно и безкритично е дал вяра на една
група свидетели без да се извършват очните ставки. Тоест, вината е на база
предположения и не е несъмнено доказана. Тоест, решението на първата
инстанция е постановено при противоречиви и неясни доказателства, както се
установи се, че пострадалият е предоставил мобилен апарат на един от
свидетелите. Аз не считам, че подзащитният ми следва да бъде признат за
виновен на база реално две показания и съответно опорочени следствени
действия, в това число очните ставки и посочения свидетел в мотивите на
съда, на когото не са четени показанията.
Моля подзащитният ми да бъде признат за невинен.
В условията на евентуалност, моля съдът да отмени
първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция.
ЖАЛБ.ПОДС. М.: Нямам какво да добавя към казаното от моя
защитник и да губя процесуалното време на съда.
ПОСЛЕДНА ДУМА
ЖАЛБ.ПОДС.М.: Аз не съм извършил престъплението, което ми е
вменено. Най-искрено моля уважаемия Окръжен съд да ме оправдае.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съд. заседание, което приключи в 10.30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7