Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети януари
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 10108/ 2017 година
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени
от М.К. ЕООД, *** срещу П.П. в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно осн. чл. 38,
ал. 1 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 680, 08 лв.,
претендирана като неизплатено за времето от 01.01.2016г.
до 01.07.2017г. възнаграждение за
поддръжка на общите части на сградата, съобразно площта от 153, 93 кв. м. на
притежавания от ответника апартамент номер 31, находящ се в сграда, с
административен адрес: ***, ***, ***умножена по 2, 05 лв. с ДДС за 1 кв.м.,
произтичаща от взето на 02.05.2011г. решение на ОС на ЕС под точка 3, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.07.2017г. до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава съизмеримо със
законната лихва в размер на 436, 16 лв. за периода от 01.02.2016г. до
19.07.2017г. /вкл./.
Претендират
се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В
исковата молба ищецът М.К. ЕООД твърди, че ответникът П.П.,
е собственик на самостоятелен обект в сграда, с административен адрес: ***, ***,
***, представляващ апартамент номер 31 и в това си качество е обвързан от
взетите от ОС на ЕС решения, считано от деня, в който е придобил правото на
собственост – 08.12.2014г.
Поддържа
се още, че на 02.05.2011г. с решение на ОС на ЕС за управител на етажната
собственост е избран М.К. ЕООД.
На
същата дата е взето решение М.К. ЕООД да извършва всички дейности по поддръжка
на общите части на сградата в режим на ЕС срещу възнаграждение от 0, 875 евро
на кв. м. или сумата от 2, 05 лв. с ДДС за 1 кв.м. от притежаваната от всеки
етажен собственик площ от самостоятелен обект, дължимо ежемесечно от всеки
етажен собственик, независимо дали обектът се обитава или не.
Поддържа
се, че ответникът не е заплащал дължимото възнаграждение за поддържане на
общите части на сградата на падежа – първо число на месеца, следващ този, за
който то се дължи и дължи сумата от 5 680, 08 лв. за периода от 01.01.2016г. до 01.07.2017г. или месечно от 315, 56 лв. /2, 05
лв. * 153, 93 кв.м./.
Отделно
се дължи и законна лихва за забава върху всяка месечна вноска до деня
предхождащ подаване на исковата молба.
В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл.
131 ГПК, ответникът П.П. признава, че е собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС, намираща се в ******
Оспорва основателността на осъдителните претенции,
излагайки твърдения, че взетото от ОС на ЕС решение е незаконосъобразно, поради
липса на кворум. Отделно се твърди, че към датата на вземане на това решение
ответникът не е собственик на обект в сграда в режим на ЕС, поради което не
дължи заплащане на посоченото възнаграждение.
С оглед изложеното се настоява за отхвърлянето на
предявените искове по чл.38, ал.1 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Като
основание, от което вземането произтича ищецът сочи решение на ОС на ЕС с ***, ***,
***, взето на 02.05.2011г., обективирано в т. 3 от съставен на посочената дата
протокол /л. 9/.
В
посочения протокол е инкорпорирано решение № 3 на ОС на ЕС с посочения
административен адрес по т. 3 от дневния ред, с което е възложено на М.К. ЕООД
извършването на дейности по поддръжка на общите части на сградата и целия
комплекс срещу месечно възнаграждение от 0, 875 евро без ДДС или 1, 71 лв. без
ДДС на 1 кв.м. от притежаваната от всеки етажен собственик площ на обект в
сградата, както следва: 1./ организиране на вътрешния ред в сградата, общите
части, експлоатация на съоръженията и охранителната система на комплекса; 2./ техническо
поддържане на общите инсталации и съоръжения в сградата и подземен паркинг,
другите общи части, площадките, паркинга, зелените площи и басейна; 3./
представителство на собствениците пред организации, доставящи режийни услуги;
4./ поддръжка на асансьора в сградата; 5./ организиране и поддържане на 24 –
часова охрана на комплекса; 6./ пропускателен режим и видео наблюдение.
По
делото не се твърди, че решението е атакувано по реда на чл. 40 ЗУЕС и
отменено, поради което съдът приема, че то е влязло в сила, обвързало е собствениците
на самостоятелни обекти в него и е подлежало на изпълнение в 14 – дневен срок
от оповестяването му, съобразно чл. 38, ал. 1 ЗУЕС.
Към
деня, в който ОС на ЕС е взело посоченото решение, г – н П. не е носител на
вещно право на собственост върху самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС.
В
същия протокол е обективирано и решение на ОС на ЕС, с което правомощията на
управителя са възложени на М.К. ЕООД, което притежава също самостоятелни обекти
в сградата в режим на ЕС.
Ответникът
П.П. признава, че считано от 08.12.2014г., е придобил
правото на собственост върху апартамент № 31 с площ от 153, 93 кв.м., находящ
се в ***в ***.
Считано
от деня в който е придобил правото на собственост – 08.12.2014г. П.П. е сключил с М.К. ЕООД договор за поддръжка на общите
части в същия комплекс за срок от една година или до 08.12.2015г. /л. 5/.
Вземанията,
произтичащи от това правоотношение, са заявени в производството по гр.д. № 9737/2017г.
по описа на Районен съд – Варна. Предметът на посочения договор е по – широк от
услугите, посочени в протокол под т. 3 от 02.05.2011г., включващ допълнително и
организиране, отчитане и заплащане на текущи разходи за ел. енергия и вода за
общите части, външна охрана и пропускателен режим, организиране на санитаро – хигиенни условия в сградата и в нейните общи
части, поддръжка на зелени площ, алеи и дървесна растителност около сградата.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът твърди, че взетото решение на 02.05.2011г. на
ОС на ЕС, е незаконосъобразно, поради нарушаване императивните разпоредби на
ЗУЕС касаещи изискуемия кворум за вземане на решения.
Решенията
на ОС на ЕС се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички
етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не
участвалите във вземането им и за лицата, които по -късно ще станат етажни
собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за
лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували
за тях.
Проверка
на законосъобразността на взетото решение на Етажната собственост в настоящото
производство е изключена, а заявеното възражение е недопустимо. За оспорване
законосъобразността на взето решение на орган на управление на ЕС, е предвиден
нарочен иск по чл. 40 ЗУЕС и доколкото липсват твърдения за отмяна на решението
от 02.05.2011г., съдът приема, че то
е обвързало всички собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост, включително и П.П., придобил
правото на собственост върху обект в процесната сграда в по – късен момент,
едва на 08.12.2014г.
Доколкото
основанието, от което вземането за заплащане на възнаграждение за поддръжка на
общите части произтича от решение на ОС на ЕС от 02.05.2011г., а не от договора,
сключен на 08.12.2014г., то извън предмета на настоящото производство остават
възраженията на ответника, заявени в отговора на исковата молба относно
неизпълнение на поетите със съглашението задължения. Отделно, на ищеца не са
възложени задължения за заплащане на текущи разходи с решение на ОС на ЕС, така
както това е сторено със сключване на договора /т. 1.3 /.
Едва
в първото по делото съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения си
представител поддържа, че М.К. ЕООД не е изпълнявал описаните в протокола от
02.05.2011г. задължения.
Съобразно
т. 4 от ТР 1/2013г. на ОСГКТК на ВКС с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни нему факти към този момент,
поради което заявените в първото съдебно заседание възражения са преклудирани и по тях съдът не дължи произнасяне.
За
пълнота на изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че в конкретния
случай, дори и възраженията да бяха заявени своевременно, то същите биха били
неоснователни. Ответникът не твърди пълно неизпълнение, даващо основание да
откаже плащане на възнаграждение. Заявява неточно изпълнение в качествено
отношение, което не го освобождава от задължението за плащане на
възнаграждение, а поражда в негова полза право да иска намаляването му
съобразно извършеното.
Ако
ответникът е имал претенции по отношение изпълнение на възложените задължения
от страна на М.К. ЕООД, същият е можел да свика ОС на ЕС, когато е изминала
повече от една година от последното проведено общо събрание, на осн. чл. 12, ал. 5 ЗУЕС при предварително обявен дневен ред
съдържащ предложение за вземане на ново решение относно поддръжката на общите
части.
За
периода от 01.01.2016г. до 01.07.2017г. ответникът П.П. дължи възнаграждение на М.К. ЕООД в размер на
5 680, 02 лв. или по 315, 56 лв. месечно
/2, 05 лв. с ДДС за 1 кв.м. * 153, 93 кв.м. * 18 месеца/, които не
твърди и съответно не доказва да е заплатил.
Предвид
изложеното, предявеният по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС иск е основателен до размера на
сумата от 5 680, 02 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 20.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
За
разликата над присъдената сума до претендирата от
5 680, 08 лв. предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Ответникът
П.П. дължи и обезщетение за забава, съзимерима със законната лихва, считано от изтичане на
четиринадесетдневния срок по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС или от 17.05.2011г. Доколкото
претенцията за обезщетение за забава е заявена от 01.02.2016г. до 20.07.2017г.,
то следва да се присъди такова за заявения период в размер на 436, 16 лв. върху
всяко месечно възнаграждение от 315, 56 лв.
При
този изход на спора в полза на ищеца М.К. ЕООД следва да се присъдят разноски
за уважената част в размер на 873 лв., на осн. чл.
78, ла. 1 ГПК.
Възражението
за прекомерност на адвокатския хонорар, уговорен и заплатен от ищеца в размер
на 650 лв., на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК, е основателно.
Делото не се отличава с никаква правна и фактическа сложност, поради което
адвокатския хонорар следва да бъде намален до минимално установения размер по
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Разноски
в полза на ответната страна не се присъждат поради липса на искане и
доказателства за извършването на такива.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Ц.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.К. ЕООД, *** сумата от 5 680, 02
лв. /пет хиляди шестстотин и осемдесет лева и две ст./, представляваща неизплатено за времето от 01.01.2016г. до 01.07.2017г. възнаграждение за поддръжка на общите части на сградата,
съобразно площта от 153, 93 кв. м. на притежавания от ответника апартамент
номер 31, находящ се в сграда, с административен адрес: ***, ***, ***умножена
по 2, 05 лв. с ДДС за 1 кв.м., произтичащо от взето на 02.05.2011г. решение на
ОС на ЕС под точка 3, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 20.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението и
обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва в размер на 436, 16 лв. /четиристотин тридесет и шест
лева и шестнадесет ст./ за периода от 01.02.2016г. до 19.07.2017г. /вкл./,
на осн. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.К.
ЕООД, *** срещу П.Ц.П., ЕГН **********,*** иск за разликата над присъдената
сума от 5 680, 02 лв. до претендираната от
5 680, 08 лв., представляваща неизплатено за времето от 01.01.2016г. до 01.07.2017г. възнаграждение за поддръжка на общите части на сградата,
съобразно площта от 153, 93 кв. м. на притежавания от ответника апартамент
номер 31, находящ се в сграда, с административен адрес: ***, ***, ***умножена
по 2, 05 лв. с ДДС за 1 кв.м., произтичащо от взето на 02.05.2011г. решение на
ОС на ЕС под точка 3, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 20.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 38,ал. 1 ЗУЕС.
ОСЪЖДА П.Ц.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.К. ЕООД, *** сумата от 873 лв. /осемстотин седемдесет и три лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: