Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.01.2021 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седми октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 9994 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 18.06.2019 год., постановено по
гр.дело № 23280/2017 г. на СРС, І Г.О., 175 състав, е признато за
установено по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че И.Ф.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 8483,53 лв., представляваща
стойност на електроенергия, начислена служебно за периода от 24.12.2016 г. до 23.03.2017 г. по фактура
№ **********/28.03.2017 г. въз основа на констативен протокол от извършена
проверка № 1017040 от 23.03.2017 г. за електроснабден имот, находящ се в
общ.Столична, с.Иваняне, ул.“ ******, с клиентски № 300017018249. С решението
на съда е осъден „Ч.Е.Б.“ АД, да заплати на И.Ф.М., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 839,34 лв., представляваща сторените разноски в настоящето
производство.
Срещу решението на СРС, 175 с-в е постъпила въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“***, подадена чрез
юрк. С.М., с искане същото да бъде
отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен
предявения установителен иск. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на
процесуалните правила и на материалноправните
разпоредби на закона, по съображения
подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата
страна- ищец И.Ф.М., чрез пълномощника
си адв.Р.Д., оспорва жалбата, като неоснователна,
по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по
чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата
като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Третото
лице-помагач „Ч.Р.Б.“ АД, ***, гр.София, не взема становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни
процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато
нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява
неправилно,
като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност на предявения от И.Ф.М.
срещу „Ч.Е.Б.“***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че И.Ф.М. не дължи на „Ч.Е.Б.“*** сумата от 8483,53 лв., представляваща
стойност на електроенергия, начислена служебно за периода от 24.12.2016 г. до 23.03.2017 г. по фактура № **********/28.03.2017
г. въз основа на констативен протокол от извършена проверка № 1017040 от
23.03.2017 г. за електроснабден имот, находящ се в община Столична, с.Иваняне,
ул.“ ******, с клиентски № 300017018249. Доводите в жалбата са изцяло основателни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Предмет
на разглеждане в настоящето производство е предявения от И.Ф.М. срещу „Ч.Е.Б.“***,
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че И.Ф.М.
не дължи на „Ч.Е.Б.“*** сумата от 8483,53 лв., представляваща стойност на
електроенергия, начислена служебно за периода
от 24.12.2016 г. до 23.03.2017 г.
по фактура № **********/28.03.2017 г. въз основа на констативен протокол от
извършена проверка № 1017040 от 23.03.2017 г. за електроснабден имот, находящ
се в община Столична, с.Иваняне, ул.“ ******, с клиентски № 300017018249.
В случая не се спори,
видно и от депозирания от ответника отговор на исковата молба, че оспорената от
ищцата сума от 8483,53 лв., е в резултат на едностранно извършена служебна корекция
на сметката на ищцата от страна на ответника
за консумирана електрическа енергия за минал период от 24.12.2016 г. до 23.03.2017 г. по фактура № **********/28.03.2017 г.
въз основа на констативен протокол от извършена проверка № 1017040 от
23.03.2017 г., издаден на основание Правила за измерване на количеството електрическа
енергия/ обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./.
В настоящия случай безспорно установено е
обстоятелството, че корекционната процедура е извършена по реда на
обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството
електрическа енергия / ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г.
Същите са издадени от председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3
от Протокол № 147/14.10.2013 г./ в съответствие с предвиденото в разпоредбата
на чл.83, ал.1, т.6, вр. ал.2 от Закона
за енергетиката/ЗЕ/, а именно - че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР
и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР,
установени в чл.21, ал.1, т.3 от ЗЕ вр. чл.2, ал.1 от ЗНА.
Правоотношенията
между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа
енергия възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на електрическа
енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и
задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за
енергетиката. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които
могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че
електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. В този
смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не позволяваше едностранно
коригиране на дължимата цена за потребената електрическа енергия до измененията
в Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г.-чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2,
т.6 и чл.104а от този закон. Защитата на потребителите от евентуални
неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае
се за договор за продажба/доставка/, при който се прилагат общите правила на
ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената
стока-чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било
доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена
доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална
уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване / в този смисъл решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. дело № 50417/2016 г. на І г.о. на ВКС/.
В случая след влизане в сила на чл.83, ал.1,
т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката са приети Правила за измерване
на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В
тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно
сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е
необходимо виновно поведение на потребителя/ решение № 115 от 20.09.2017 г. по
т. дело № 1156/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС/. Съдът приема, че в процесния случай,
следва да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали
през исковия период от 24.12.2016 г. до 23.03.2017 г. и са били отменени едва с
решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г. Дори да е налице непълнота в
тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на
чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. В решение № 124 от
18.06.2019 год. по гр.дело № 2991/2018 г. на ВКС, Г.К., ІІІ г.о. е прието, че
гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на
реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по
съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Прието е
също така, че от това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение
на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се
изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на
чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в
противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение
е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред.
В настоящия случай, при извършена
на 23.03.2017 г. проверка от представители на електроразпределителното
дружество в недвижимия имот на ищцата, находящ се в с.Иваняне, ул.“ ******, е
било установено, че липсва пломбата на щита на ел.таблото, че е нарушена
пломбата на капачката на клемния блок на електромера, както и е установено
промяна в схемата на свързване на измервателната система на ел.енергията.
На следващо място с оглед
заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, прието,
като неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като обективно
изготвено се установява, че в процесния случай при извършена на 23.03.2017 г. проверка на средство за търговско
измерване/СТИ/ с клиентски № 300017018249, с фабричен № **********, отчитащо ползваната ел.енергия на процесния
обект е установено, че след манипулиране пломбата на капачката на клемния блок
на електромера е осъществен нерегламентиран достъп до клемния блок на
електромера. Установява се също така, че умишлено е предприето срязване на
левите винтове и деривационните пластини, след което последните са залепени с
изолационен материал, като след тези действия е прекъсната връзката между
токова и напреженова ел. бобини на фази „R„ и „S„ на
електромера. Резултатът се свеждал до отпадане на измерителните групи на фази„ R„ и „ S„. В случая след
като остава само измерителната група на фаза Т/трета / електромерът измервал с
грешка минус 92,05%. Установява се също така, че за периода от 24.12.2016 г. до
23.03.2017 г. незаплатената ел. енергия е 59614 квтч на стойност 8483,53 лв.,
както и че отразеното в предложението за корекция на сметка от 28.03.2017 г. в
размер на 59614 квтч е вярно изчислена, съгласно чл.48, ал.1, т.1, буква „ А“
от ПИКЕЕ. С оглед на което съдът приема, че изчисляването на корекцията е
математически вярно и е съобразено с правилото на чл.48, ал.1, т.1, буква „А“
от ПИКЕЕ. Въпреки тези безспорни доказателства за погрешно отчитане на
потребената електроенергия на обекта на ищцата, първоинстанционният съд е
уважил иска за установяване недължимостта на корекцията. Основният аргумент
на първоинстанционният съд е, че
Върховния административен съд е отменил всички норми на действащите ПИКЕЕ, с
изключение на разпоредбите на чл.48 – чл.51 от ПИКЕЕ, но същите не давали
пълната регламентация, изискуема от чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ относно принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена и неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в
сметките за предоставената електрическа енергия, както и че след отмяната на
чл.47 от ПИКЕЕ, правила за извършване и документиране на проверката на
средствата за търговско измерване липсвали.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, когато при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата на свързване, корекцията
по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване
намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е
съставен в присъствието на органите на полицията, и
е подписан от тях. В настоящия случай при безспорно установена промяна на
схемата на свързване, са налице данни, че процесния констативен протокол е
съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Безспорно
установено е обстоятелството, че органи на полицията са присъствали при
извършената проверка и са подписали процесния протокол, съобразно изискванията
на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. С оглед на което съдът
приема, че съставения констативен протокол № 1017040 от 23.03.2017 г., отговаря на
изискванията на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. В тази връзка, въз
основа на същия следва да бъде направен извод, че по валиден начин е установена
от оператора, промяна в схемата на свързване и намеса в измервателната система,
поради което са налице предпоставките за извършване на едностранна корекция по
реда на, ал. 1 на чл.48 от ПИКЕЕ. С оглед правомерно
извършена корекционна процедура, съдът приема, че ищцата дължи на ответника начислените й, чрез тази допустима процедура суми за консумирана
електрическа енергия за минал период.
По
изложените по-горе съображения, съдът приема, че обжалваното решение
противоречи на материалния закон-чл.183 от ЗЗД и на приетите въз основа на
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ разпоредби на чл.48-51 от ПИКЕЕ, които са действали през
исковия период. В процесния случай следва да се приеме за установено, че през
исковия период начинът за установяване на корекцията на сметка на потребената
електроенергия е бил установен, съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1, т.1,
буква „а“ от ПИКЕЕ. Предвидените в тази разпоредба предпоставки за извършване
на корекцията на дължимата от ищцата цена на електроенергията за исковия период
са доказани по делото. С оглед на което, настоящият съдебен състав, счита че предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК се явява неоснователен и недоказан, и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
При така изложените съображения и поради несъвпадане
на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора,
първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено изцяло, включително и в частта относно разноските, като постановено в
нарушение на материалния закон и вместо това да бъде постановено решение, с
което предявения
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че И.Ф.М. не дължи на „Ч.Е.Б.“*** сумата от 8483,53 лв., представляваща стойност на
електроенергия, начислена служебно за периода
от 24.12.2016 г. до 23.03.2017 г. по фактура № **********/28.03.2017 г.
въз основа на констативен протокол от извършена проверка № 1017040 от
23.03.2017 г. за електроснабден имот, находящ се в общ.Столична, с.Иваняне,
ул.“ ******, с клиентски № 300017018249, се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
При
този изход на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК на въззивника- ответник следва да се присъдят своевременно поисканите и
дължими разноски за двете инстанции. Искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на
въззивника- ответник съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на въззивника – ответник, съдът намира, че към
момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на
разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция
на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото,
следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди,
когато юридическо лице е било защитавано
от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от
въззиваемата страна-ищец в полза на въззивника- ответник юрисконсултско
възнагражение следва да се определи от
съда в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции/ 100 лв. за първата
инстанция и 100 лв. за въззивната
инстанция/. Въззиваемата страна- ищец следва да бъде осъдена да заплати на
въззивника- ответник и сумата от 169,67 лв., заплатена държавна такса за
въззивно обжалване, както и сумата от 250 лв. – депозит за вещо лице по
допусната съдебно- техническа експертиза по делото, както и сумата от 30 лв.-
депозит за призоваване на свидетел по делото или общо дължими разноски за двете
съдебни инстанции в размер на сумата от 649,67 лв. На въззиваемата страна- ищец,
разноски за въззивното производство не се дължат.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение от 18.06.2019 год., постановено
по гр.дело № 23280/2017 г. на СРС, І Г.О., 175 състав и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Ф.М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че И.Ф.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 8483,53 лв., представляваща стойност на електроенергия,
начислена служебно за периода от
24.12.2016 г. до 23.03.2017 г. по фактура № **********/28.03.2017 г. въз основа
на констативен протокол от извършена проверка № 1017040 от 23.03.2017 г. за
електроснабден имот, находящ се в общ.Столична, с.Иваняне, ул.“ ******, с
клиентски № 300017018249, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Ф.М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център, на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 649,67 лв. /шестстотин
четиридесет и девет лева, и 67 стотинки/, представляваща направените пред двете
инстанции разноски.
РешениеТО може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок
от съобщението до страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Ч.Р.Б.“
АД,
***, като трето лице – помагач на страната на
ответника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.