РЕШЕНИЕ
№ ………..
17.02.2020 г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав в публичното съдебно заседание на тридесети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИМИТЪР
КИРИЛОВ |
При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа
докладваното от съдията Кирилов НАХД № 2633 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
С наказателно постановление №19-0940-000731/05.11.2019г.
на *** РУ към ОДМВР – Плевен, РУ Пордим, на жалбоподателя Л.П.Л., с ЕГН – **********,
е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото постановление е останал
жалбоподателят Л.П.Л. ***, който го обжалва в законния срок.
В депозираната жалба
пред съда, жалбоподателят Л.Л. излага доводи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно – постановено е при съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателката Л.Л., редовно
призована, се явява лично, поддържа изложеното в жалбата, като моли да бъде
отменено обжалваното НП.
Ответната страна ОД на МВР - гр.Плевен, редовно
призована, представител не се явява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно
и в съвкупност намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, макар и не на
посочените основания в същата.
Представения по делото акт за установяване на
административно нарушение Серия АА бл. №253413/27.10.2019 г. е съставен срещу Л.П.Л.
***, затова че на същата в 11.45 часа на Третокласен път от с. Гривица с посока
на движене към с. Бръшляница на 1км. преди селото, управлявала лек автомобил „Дачия Логан“ с рег.
№ ***, като при движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила,
излиза в дясно по посока на движение, като се преобръща три пъти и причинява ПТП
с материални щети, с което е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателката Л.П.Л. е подписала акта без
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено
наказателно постановление №19-0940-000731/05.11.2019г. на *** РУ към ОДМВР –
Плевен, РУ Пордим, с което на жалбоподателката на основание чл.179, ал.2, пр.1
от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за това че на 27.10.2019г. в 11.45 часа на
път Трети класен №3404 от с. Гривица с посока на движене към с.Бръшляница на
1км. преди селото, управлявала лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, като при движение с несъобразена скорост
губи контрол над автомобила, излиза в дясно по посока на движение и се
преобръща три пъти, причинява ПТП с материални щети.
Административно-наказващият орган е санкционирал
водача, за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП – Водачът не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост,
интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението. ПТП.
По време на съдебното заседание са разпитани свидетелите
Х.И.И. – актосъставител и Е.К.М. – свидетел по съставяне на акта.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно
провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:
От разпита на свидетелите Х.И.И. и Е.К.М. се
установява, че при изпълнение на служебните си задължения, същите са получили
сигнал в районното управление, че е възникнало ПТП на километър 2, преди с.
Бръшляница. Свидетелят Х.И. посетил мястото на ПТП, където установил лек
автомобил „Дачия Логан“ излязъл извън пътното платно за движение в дясно по
посока на движение, в тревните площи. Установил, че водачът на автомобила е бил
транспортиран до ЦСМП. Свидетелят И. направил снимки с таблета и съставил АУАН
на жалбоподателката Л., както и План – схема на ПТП, Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 27.10.2019г. От представените фотоснимки се установява,
че по пътното платно има неравности.
В хода на съдебното следствие са представени писмени доказателства,
а именно – копие на Заповед №8121з-952/20.07.2017г. относно определяне на
длъжности лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН,
да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; Констативен протокол
за ПТП №940р-6226/27.10.2019г. и План - схема.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Констатациите в Наказателното постановление се
потвърждават от показанията на разпитаните свидетели Х.И.И. и Е.К.М., както и
от приетите и вложени по реда на чл.283 от НПК чрез прочитането им в делото
писмени доказателства по НАХД№ 2633/2019 г. по описа на ПлРС.
Същественото при производството от
административно-наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата
по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно определените в
закона реквизити; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е
извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното постановление
издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити
и срокове, както и компетентността на административно наказващия орган. За
процесуални предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление съдът следи служебно.
В преценката си дали да издаде НП,
административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации по
АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни
наказания се считат за верни, до доказване на противното. С оглед така
изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административното нарушение, извършено ли
е от лицето сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е
извършено.
Съдът констатира, при извършената от него служебна
проверка на обжалваното НП №19-0940-000731/05.11.2019г. на *** РУ към ОДМВР –
Плевен, РУ Пордим, наличието на съществено процесуално нарушение при издаването
на НП, обуславящо неговата незаконосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за
установяване на административно нарушение, следва да бъде съставен в
присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са
участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама
свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се
отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта
не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено,
въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в
акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН,
като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е
нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая и
актосъставителят, и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението,
актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което
обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При
така установената фактическа обстановка, е налице хипотезата на липса на втори
свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП, която се сочи като приложена от административно-наказващия орган,
когато поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Жалбоподателката Л. е санкционирана от административно-наказващия
орган за констатираното нарушение по посочената в НП разпоредба на чл.20 ал.2
от ЗДвП, което е установено след непосредствен оглед на местопроизшествието,
като в НП се сочи и норма, по която е реализирана отговорността - чл.179, ал.2
от ЗДвП. Санкционната разпоредба е приложена правилно от административно-наказващия
орган, тъй като е следвало да прецизира наличен текст от ЗДвП, по който да се
реализира административно наказателната отговорност в съответствие с текстовата
част на обвинението по НП с посочване на нарушена разпоредба от ЗДвП /съобразно чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН/.
Законовата разпоредба, която административно-наказващият орган счита за
нарушена виновно не е посочена съгласно изискванията на закона при текстовото
формулиране на обвинението, както и даденото цифрово изписване на административно
наказателното обвинение не кореспондира. Така, текстът на чл.20 ал.2 от ЗДвП е
твърде обширен и съдържа задължение за съобразяване от водача на определени
обстоятелства. При цифровото изписване не е посочено именно кое предложение на
сочената като нарушена разпоредба /чл.20 ал.2 ЗДвП/, в обстоятелствената част
на НП не е изписано, че именно несъобразяването на пътните условия /респективно
кои и какви са те в конкретния момент/ са причините, довели до ПТП. За това в
разглеждания случай административно-наказателната отговорност е реализирана по
законов текст, чието текстово формулиране не отговаря на юридическото
формулиране на административно-наказателното обвинение. С други думи, контролният
орган, констатирайки административно нарушение, следва да го опише фактически,
като това описание следва да съответства в пълен обем на законовата разпоредба,
която е нарушена и по която се налага санкция.
Пристигналият на мястото на произшествието свидетел -
полицейски служител Х.И. не е очевидец на ПТП и липсва надлежна мотивировка
относно констатациите досежно механизма на ПТП. Поради факта, че не са
установени правнорелевантните факти, свързани с това каква е била конкретната
скорост на движение на жалбоподателката, имало ли е въведени ограничения на
скоростта, респективно условия, които е следвало да бъдат съобразени при нейния
избор от водача, следва да се приеме за недоказано вмененото нарушение - движение
с несъобразена скорост, както и причинната връзка с настъпилия резултат.
На второ място разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
вменява в задължение на водачите на пътни превозни средства, при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В
конкретния случай не е ясно и не е установено защо е прието, че водача се е
движил с несъобразена скорост, както и не е посочено в какво се изразява в
конкретния случай несъобразяването от страна на водача на МПС - дали с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост. По делото липсват каквито и да
било доказателства за наличието на "несъобразена" от страна на водача
скорост от една страна, а от друга - за наличието на причинна връзка между евентуалната
несъобразена скорост и евентуално осъществилото се ПТП. Административно-наказващият
орган не е изпълнил задължението си по чл.53, ал.1 от ЗАНН, а именно да
установи дали нарушителят е извършил деянието виновно, след което да издаде
атакуваното наказателно постановление, като не е събрал доказателства относно
спорните обстоятелства, а именно възможността на жалбоподателя да предотврати
настъпването на инициалния удар.
АУАН е подписан само от един свидетел, присъствал при
съставянето му, което е нарушение на чл.40, ал.3 ЗАНН. Непосочването на
конкретната нарушена норма категорично представлява нарушение на правото на
защита на наказаното лице и е предпоставка за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно. Разпоредбите на чл.42, т.5 и на чл.57,
ал.6 от ЗАНН са безусловно императивни, тъй като осигуряват правото на защита
на жалбоподателя. Освен това за разлика от разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН,
с оглед на която не всички нередовности на АУАН са съществени, законът не
съдържа изрична разпоредба, която да предвижда законосъобразност на НП при
допуснати нередовности относно съдържанието по чл.57 ал.1 т. 5 от ЗАНН.
На следващо място следва да се отбележи,
че наказващият орган дори формално не е посочил, респективно не е обсъдил
изобщо възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН.
При извършване на преценка дали са налице
основанията на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като разграничи “маловажните” случаи на административно нарушение, от
нарушенията обхванати от чл.6 от ЗАНН, съобразно с относимите към конкретният
случай смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В случаите, когато
деянието представлява маловажен случай на административно нарушение,
наказващият орган, следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Като не е приложил
посочената норма административно-наказващият орган е нарушил материалния закон
и е издал незаконосъобразно НП. Това е така, съгласно ТР №1/12.12.2007г. на
ВКС по н.д. №1/2007г., ОСНК. Според
цитираната съдебна практика когато деянието представлява маловажен случай на
административно нарушение, административно-наказващия орган следва да приложи
чл. 28 от ЗАНН, като преценката за “маловажност
на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и
проверка на законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие с
материалния закон. С оглед посоченото по-горе съдът приема, че не съществува
реална възможност за проверка на извършената от наказващият орган преценка за
маловажност на извършеното нарушение на правилата за движение, доколкото липсва
изобщо произнасяне на наказващият орган, което от своя страна води до
процесуално основание за отмяна на НП. В този смисъл липсата на такава оценка,
означава липса на мотиви в тази част на наказателното постановление, което
пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и води до неговата отмяна.
Поради което съдът счита, че издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а подадената жалба следва да бъде уважена.
При така констатираната от съда фактическа обстановка,
установените съществени нарушения на процесуалните правила и изложените
съображения на основание чл.63, ал.1 ЗАНН намира, че наказателно постановление №19-0940-000731/05.11.2019г.
на *** РУ към ОДМВР – Плевен, РУ Пордим, следва да бъде отменено, а жалбата да
се уважи.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Наказателно
постановление НП №19-0940-000731/05.11.2019г. на *** РУ към ОДМВР – Плевен, РУ
Пордим, с което на жалбоподателката Л.П.Л., е наложено административно наказание
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Административен съд гр. Плевен по реда на АПК в 14- дневен срок от
съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: