Р Е Ш Е Н И Е
№ 1377/6.7.2021г.
Град Пловдив, 06.07.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в
открито заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Станка Журналова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 1168 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на З.Т.Ц. и Д.Г.Ц. *** срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0438-000103 от 23.04.2021
г. на ВПД началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, с която на
жалбоподателя З.Ц. е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца.
Според жалбоподателите оспорената заповед е незаконосъобразна поради
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните норми и несъответствие с целта на закона, поради което се
иска се нейната отмяна и присъждане на направените разноски.
Ответникът оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирани страни, една от
които е адресат на оспорената заповед, а другата е съсобственик на процесното
МПС, по отношение на което е приложена мярката, чиито права и законни интереси
са неблагоприятно засегнати от оспорената заповед, с която е ограничено правото
им на ползване върху МПС, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването,
извършено лично на жалбоподателя Г. К. на 23.04.2021 г., поради което е допустима, но
разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.04.2021 г. в
град Пловдив, около 8,40 часа, на кръстовището на ул. „Златна Панега” и ул.
„Сава Муткуров“, посока юг-север, жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил марка БМВ, рег.№ ***, след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установено след извършен тест с техническо
средство, показал положителен резултат за канабис-25, заради което е издадена
оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение № 800065 от 23.04.2021
г. е отразена описаната фактическа обстановка, т.е., налице е официален
документ, който по безспорен начин доказва извършеното административно
нарушение от жалбоподателя и чиято материална доказателствена сила не е оборена
при доказателствена тежест за жалбоподателите.
От друга страна, жалбоподателите не оспорват факта, че З.Ц. е управлявал
МПС след употреба на наркотични вещества. Не могат да посочат други
доказателства, оборващи тази констатация на контролните органи, доколкото от
приложения талон за изследване (л.43) и лист за преглед (л.44) се установява,
че на жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване, но той се е
явил 10 минути след изтичане на определеното време, в което е следвало да бъде
извършено медицинското изследване, и е отказал даването на кръв и урина за
откриване на наркотични вещества. Т.е., с поведението си жалбоподателят сам се
е поставил в неблагоприятна ситуация и се е лишил от възможността чрез
медицинското изследване да оспори установената с техническо средство употреба
на наркотични вещества.
От приложените към жалбата писмени доказателства – удостоверение за
граждански брак и свидетелство за регистрация на МПС, се установява, че
жалбоподателите са сключили граждански брак на 27.04.2013 г., а процесният
автомобил е закупен на 06.07.2017 г., следователно автомобилът е съпружеска
имуществена общност и жалбоподателката в качеството си на съсобственик в тази
имуществена общност действително също е неблагоприятно засегната от оспорената
заповед, доколкото чрез нея се ограничава правото й на ползване върху процесния
автомобил.
Съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателите възражения за
допуснати съществени нарушения в процедурата по издаване на оспорената заповед.
МПС, както всяка друга вещ, може да бъде собственост на едно или няколко
физически или юридически лица, като за правилното приложение на принудителната
административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП от
значение е единствено качеството на собственик на водача, допуснал
административното нарушение. В този смисъл и доколкото две лица едновременно не
могат да управляват МПС, правно и житейски нелогично е твърдението на
жалбоподателката, че по отношение на нея не е съставен акт за установяване на
административно нарушение. Жалбоподателката не е водачът, извършил
административното нарушение по ЗДвП, поради което е невъзможно и недопустимо да
й бъде съставен акт за нарушението, извършено от нейния съпруг с МПС, само
защото то е съпружеска имуществена общност.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В
настоящия случай по безспорен начин е установено наличието на всички елементи
от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП – жалбоподателите са собственици на
МПС, което е управлявано на 23.04.2021 г. от единия от тях след употреба на
наркотични вещества. Т.е., по категоричен начин е доказано нарушението на чл.5,
ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, съгласно който, на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на преценка
относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на задължителна администрация и
задължително следва да приложи мярката, като издаде заповед, защото преценката
по прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни
административни мерки е направена от законодателя при създаване на самата
правна норма.
Мярката
по чл.171,
т.2а, б.“б“ ЗДвП се налага по отношение на МПС, чиито собственици в случая са и
двамата жалбоподатели, защото МПС, с което е извършено нарушението по ЗДвП, е
съпружеска имуществена общност. Не намира опора в текста на правната норма твърдението
на жалбоподателите, че процесната принудителна административна мярка е
приложима само по отношение на МПС, които са индивидуална собственост. Изрично не е постановено такова
условие от законодателя, а обстоятелството, че законът борави с термина
собственик в единствено число, не е равнозначно на понятието индивидуална
собственост. За правилното приложение на принудителната административна мярка
по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП от значение е единствено качеството собственик на
адресата на заповедта за налагане на съответната мярка.
Оспорената
заповед съдържа мотиви, лаконични, но в достатъчна степен ясни и конкретни,
които дават ясна представа за извършеното административно нарушение,
представляващо основание за прилагане на принудителната административна мярка.
Срокът, за който е наложена мярката, е минималният, определен от законодателя,
поради което за административния орган не е налице задължение да посочи мотиви
за така определения срок на мярката. Направените
в този смисъл възражения
от жалбоподателите са напълно неоснователни и недоказани. А цитираната съдебна
практика е неотносима към настоящия казус, защото фактическата обстановка е
различна и срокът на мярката по този казус е бил максималният, предвиден от
закона.
Противно
на застъпеното от жалбоподателите становище, принудителната административна
мярка е съобразена с принципа на чл.6 АПК, защото административният орган е упражнил
правомощията си добросъвестно и точно е приложил закона, самата заповед не
засяга други права и законни интереси на жалбоподателите освен правото им на
ползване на притежавания от тях автомобил за
определен срок, за да бъде постига целта на закона – да се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения на ЗДвП със същия автомобил.
Административният орган не разполага с друга правна възможност да ограничи
ползването на процесния автомобил от нарушителя-съсобственик, за да може
другият съсобственик да се ползва от вещта, поради което не е налице нарушение
на принципа на чл.6 АПК.
Ирелевантни за законосъобразността на мярката са
местоработата на жалбоподателката и ежедневните й родителски задължения, поради
което не следва да се обсъждат.
При
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл.146 АПК съдът констатира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391 от
06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, в предвидената от закона форма на
писмена мотивирана заповед, съдържа установените в закона задължителни
реквизити и при нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена в
съответствие с целта на закона – да се осигури безопасността на движението по
пътищата, защита на живота и здравето на всички участници в движението, включително
на нарушителя и собствениците на МПС, и да се преустановят административните
нарушения по ЗДвП, която цел е постигната именно чрез временното прекратяване
на регистрацията на МПС и отнемането на възможността на нарушителя и на
собствениците да управляват конкретното МПС, за да не се извършват нови
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователно следва да се отхвърли. С оглед
изхода на делото на жалбоподателите не се дължат разноски. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Т.Ц., ЕГН **********, и Д.Г.Ц., ЕГН **********,***, срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0438-000103 от
23.04.2021 г. на ВПД началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, с която на
жалбоподателя З.Т.Ц., ЕГН **********, е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: