№ 136635
гр. София, 02.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.А
като разгледа докладваното от Г.А Частно гражданско дело №
20231110159075 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Производството е образувано въз основа на заявление по чл.410 от ГПК
от със заявител „****************************“ ЕООД, ЕИК
********************, със седалище и адрес на управление гр.София,
************************* против К. К. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, жк. "************************, за заплащане на сумата от 200,00
лева (двеста лева), представляваща главница , ведно със законна лихва за
период от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 131,46 лева (сто
тридесет и един лева и 46 стотинки), представляваща лихва за период от
20.01.2021 г. до 28.09.2023 г., сумата 49,23 лева (четиридесет и девет лева и
23 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.03.2020 г. до
20.01.2021 г., 41,82лева (четиридесет и един лева и 82 стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 20.03.2020
г. до 20.01.2021 г., 60,00лева (шестдесет лева), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга ********************** за
период от 20.01.2021 г. , 160,00лева (сто и шестдесет лева), представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга ******************** за
период от 20.01.2021 г. , както и държавна такса в размер на 25,00 лева
(двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00
лева (сто и осемдесет лева).
Съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК, в частта му относно
претенцията за заплащане на 60,00 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга ********************** за
период от 20.01.2021 г., както и сумата от 160,00лева, представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга ******************** за
период от 20.01.2021 г.., следва да бъде отхвърлено като неоснователно,
предвид новите изменения на ГПК чл.411, ал.2 от ГПК касателно
задължението на съда да преценява още в заповедно производство, дали са
налице условията за уважаване на искането.
1
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради
което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира,
че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги „**********************“ и
„********************“, кредиторът цели да си набави допълнителни
плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява
нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21,
ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора,
предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен
обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не
може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на
потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства,
събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането
на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за
заобикаляне на забрани.
Услугата „**********************“, която се изразявала в
приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски
кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не би могла да
бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице
към момента на сключване на договора за кредит. В случай, че действително
се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се
събира от всеки кредитоискател, пожелал прироитетно даване на становище
по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище и
се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено
становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на
искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е
разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по
искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен
тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“.
По отношение на услугата „********************“ е видно, че
предварително са разгледани варианти, при които при финансови
затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията
си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество
се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и
за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната
цена за педоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо
по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на
отделна погасителна вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
2
за забава не може да надвишава законната лихва. При главница от 200 лева
законната лихва за забава на годишна база е в размер на около 20 лева, докато
таксата „********************“ е в размер на 160 лева. Видно е, че така
направената уговорка за заплащане на такса „********************“ изцяло
попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява
допълнително възнаграждение срещу минимални облекчения за
кредитополучателя, което противоречи и на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и
потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.
Съдът счита, че в случая намира приложение нормата на чл.411, ал.2,
т.3 от ГПК и заявлението в тази му част следва да бъде отхвърлено, поради
констатирана от съда неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Следва да бъде дадена възможност на кредитора, по реда на чл.415, ал.1, т.3
от ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника, за вземането си за 60,00
лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга ********************** за период от 20.01.2021 г., както и сумата от
160,00лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга
******************** за период от 20.01.2021 г., и в исковия състезателен
процес, страните да вземат становище и представят доказателства в тази
насока. Доколкото обаче ГПК в цитираната норма - чл.411, ал.2, т.3, изрично
предвижда, при служебно констатиране от съда, на неравноправна клауза в
договор да откаже издаване на заповед за изпълнение, то и заявлението
следва да бъде отхвърлено в тази му част.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК със заявител
„****************************“ ЕООД, ЕИК ********************, със
седалище и адрес на управление гр.София, *************************
против К. К. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, жк.
"************************, за заплащане на сумата 60,00 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
********************** за период от 20.01.2021 г., както и сумата от
160,00лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга
******************** за период от 20.01.2021 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК УКАЗВА на заявителя
3
„****************************“ ЕООД, ЕИК ********************, със
седалище и адрес на управление гр.София, ************************* ЧЕ
МОЖЕ в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от съобщението, да предяви осъдителен иск
за вземането си за сумата от 60,00 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга ********************** за
период от 20.01.2021 г., както и сумата от 160,00лева, представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга ******************** за
период от 20.01.2021 г., против К. К. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
жк. "************************, като внесе дължимата държавна такса по
сметка на СРС.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба от заявителя, в
едноседмичен срок от съобщението, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4