Решение по дело №1261/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Началник Група в Пето РУ при ОД на МВР - Варна, чрез ст. ю.к. Л. - А., против Решение № 540/23.04.2024г. по АНД № 3078/2023г. по описа на РС – Варна, с което е отменено НП № 22-0460-000994/16.11.2022г. на Началник Група в Пето РУ при ОД на МВР - Варна, с което на В. Д. М., на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 2000 лева и ЛПУМПС за срок от 24 месеца, и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, му е наложена „глоба“ в размер на 10 лева.

Касаторът счита решението за неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Сочи, че двете хипотези на чл.174, ал.3 ЗДвП – отказът да бъде извършена проверка с техническо средство и отказът да бъде дадена кръвна проба са безспорно установени и доказани. Твърди, че не е ясно въз основа на какви доказателства е прието от съда, че лицето е направило опит да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, но резултатът е бил невалиден. Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява. В депозирани писмени бележки жалбата се поддържа изцяло на изложените в нея основания.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител – адв.М. оспорва касационната жалба и моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставане в сила на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на В. Д. М. против НП № 22-0460-000994/16.11.2022г. на Началник Група в Пето РУ при ОД на МВР - Варна, с което на М., на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 2000 лева и ЛПУМПС за срок от 24 месеца, и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, му е наложена „глоба“ в размер на 10 лева.

От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че на 22.09.2022г., в 19.00 часа, М. управлявал лек автомобил [Марка] с рег.№ В 15 98 ТМ по ул.“30-та“ в посока к.к.“Св. Св. К. и Елена“ до спирка „Черноморец“. В хода на извършена проверка същият отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство DRUG TEST-5000- №ARGF 0034. Не представя контролен талон или АУАН към СУМПС. На мястото на проверката присъствал приятел на въззивника, свид. Г. Г.. След като установил водача на автомобила, полицейският служител извършил проверка на документите на автомобила, след което пристъпил към проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство DRUG TEST-5000- №ARGF 0034 на водача. Въззивникът бил тестван с техническото средство за употреба на алкохол, което не отчело положителен резултат. Проверката за наркотични вещества или техни аналози не отчела валиден резултат и свид. Ц. приел това обстоятелство за отказ от страна на водача за проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества и неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Въз основа на приетите за установени факти на въззивникът бил съставен АУАН Серия АД № 086583 за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1, който въззивникът подписал с възражения, без да уточнява какви са те. Издаден му бил талон за изследване № 133299, връчен му в 19.45 часа на 22.09.2022 г., и бил изпратен в МБАЛ “Св. А.“-Варна за медицинско и химическо изследване. Въззивника не се е явил в медицинското заведение, за да даде кръв, без да се ясни причините за това, поради което и не му е била взета кръв за извършване на медицинско и химическо изследване. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно наказващият орган е издал НП № 22-0460-000994/16.11.2022 г., възприемайки изцяло установената фактическа обстановка, и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но ВРС приел, че това макар и формално да съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН , също не е съществено, т. к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. Съдът намерил, че въпреки извършване на всички възможни процесуално следствени действия, не било установено по несъмнен начин, че въззивникът в качеството водач на МПС на процесната дата по отношение на визирания в НП автомобил е осъществил състава на вмененото му нарушение. В разпита си полицейският служител, извършил проверката с техническо средство, е обяснил, че въззивникът е отказал проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Същият, обаче, не бил изяснил обстоятелствата, които са обосновали извода му, че именно въззивникът с поведението си е станал причина да не бъде извършена проверката за наличие на наркотични вещества, след като вече е бил тестван за алкохол с техническо средство. ВРС подчертал, че в показанията си свид. Ц. не е изложили възприятия относно изявления на въззивника при проверката, които да сочат, че като водач на конкретния автомобил е отказал проверка с техническо средство, както и да му бъде взета кръвна проба за медицинско и химическо изследване, и че е отказал представяне на контролен талон от СУМПС. Същевременно, още при съставянето на АУАН наказващият орган е приел наличие на неосъществени по време фактически обстоятелства, а именно - че водачът не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на наркотични вещества или техни аналози в кръвта му, наред с отказа за проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. При проверка на атакуваното НП, въззивният съд констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. Не е било спазено от страна на административнонаказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно - в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съпоставени помежду си, в АУАН и НП двусмислено е посочено нарушението. ВРС отбелязал, че при описание на нарушението от правна страна АНО е посочил не само, че е налице отказ от изследване с техническо средство, но и отказ от медицинско изследване. Съдът намерил, че това е ограничило правото на защита на нарушителя, тъй като в НП е посочена като нарушена нормата на чл.174, ал.3, пр.2 - че е налице отказ от изследване с техническо средство, а в АУАН е посочена нормата на чл.174, ал.3- че е налице отказ от изследване с техническо средство, но и отказ от медицинско изследване. Заключил, че не ставало ясно за какво е наказан въззивника с издаденото наказателно постановление. Съдът подчертал, че изрично в наказателното постановление не е описана волята на АНО, като посочил: " С оглед алтернативната форма на двете хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП същият следва да бъде санкциониран за нарушение, състоящо се в отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Изцяло в разрез с изрично изразената воля е и правната квалификация на извършеното по чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП. Изричното описание на "предложение 2" при определяне на санкцията допринася за окончателния извод, че волята на АНО е спорна и че въззивникът е наказан за отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство. Заключил, че е налице несъответствие в текстовото и цифровото изписване на диспозитива на нарушението в НП, като виновен отказ не се доказа по делото, поради което деянието на М. е несъставомерно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна, а решението на ВРС - за неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Първостепенният съд е изложил взаимоизключващи се и вътрешнопротиворечиви мотиви и е обосновал взетото решение, без да е изяснил в пълнота релевантната фактическа обстановка, което е довело до неясни и непоследователни изводи относно извършената проверка, съставомерността на процесното нарушение и правото на защита на санкционираното лице. В мотивите на проверявания съдебен акт първостепенният съд едновременно е приел, че „в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения“, както и че са допуснати „съществени нарушения в процедурата по установяване на процесното деяние“, като констатирал и нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, и на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Противно на съдържанието на съставения АУАН № 86583/12.09.2022г. /л.2 преписка/ ВРС е приел, че още при съставянето на АУАН наказващият орган /вероятно имайки предвид актосъставителят/ е приел наличие на неосъществени по време фактически обстоятелства, а именно - че водачът не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на наркотични вещества или техни аналози в кръвта му. Такава констатация липсва в приложения акт.

По неясни съображения, първостепенният съд е приел, че даденото в НП описание на нарушението накърнява правото на защита на санкционираното лице. Липсват основания да се приеме, че е налице ограничаване правото на защита на М., тъй като напълно става ясно за какво е наказан. От една страна, както е посочил самият първостепенен съд, защитата се гради срещу фактите, от друга страна - изрично в НП е описана волята на АНО, както цифром, така и словом. Видно от съдържанието на издаденото НП, дадената от АНО квалификация на нарушението – чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП изцяло кореспондира с текстовото му описание – „отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство DRUG TEST-5000 - № ARGF 0034 за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози“. Включването на неизпълнението на даденото предписание за химико – токсикологично лабораторно изследване в т.1 на НП като допълнително установен факт след издаването на АУАН, само детайлизира фактическата обстановка, но не променя същността на извършеното нарушение, очертано ясно от фактическа страна, и квалифицирано по чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП. ВРС допълнително е изложил, че "с оглед алтернативната форма на двете хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, същият следва да бъде санкциониран за нарушение, състоящо се в отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Изричното описание на "предложение 2" при определяне на санкцията допринася за окончателния извод, че въззивникът е наказан за отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство". Направените изводи, поставени в кавички в решението, са изцяло в разрез с крайната воля на въззивния съд и изолирани от останалите мотиви в решението, като остава неясно дали представляват собствени изводи на съда или цитат, целящ да илюстрира някаква теза.

По отношение на основния въпрос за доказаността на нарушението по чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП, въззивният съд по недопустим начин е абдикирал от задължението си за служебно изясняване на обективната истина по делото, като се е задоволил с констатацията, че разпитания свидетел Ц. „не е изяснил обстоятелствата, които са обосновали извода му, че именно въззивникът с поведението си е станал причина да не бъде извършена проверката за наличие на наркотични вещества... В показанията си свид. Ц. не е изложили възприятия относно изявления на въззивника при проверката, които да сочат, че като водач на конкретния автомобил е отказал проверка с техническо средства, както и да му бъде взета кръвна проба за медицинско и химическо изследване, и че е отказал представяне на контролен талон от СУМПС“. Преценката на това кои обстоятелства са съществени за изясняване на спора, не би могла да бъде оставена на самия свидетел. Именно съдът следва да прояви процесуална активност и да обезпечи събирането на подробни и последователни гласни доказателства за съществените за спора обстоятелства, респективно – да ги прецени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Свид. Ц. ясно и категорично е заявил, че „водачът отказва проверка с техническо средство, което сме имали в момента“. Съдът е следвало чрез подробен разпит на свидетеля да изясни детайли от фактическата обстановка, а при необходимост – да разпита и някои от другите служители на Пето РУ – Варна, присъствали на проверката. Нещо повече, при обосноваване на извода за недоказаност на нарушението, съдът изцяло е игнорирал и показанията на свид.Г., посочен от самия М.. Съгласно заявеното от свид. Г. по отношение на проверката, служителите „искаха да направи някакъв друг вид тестове, да му бъркат в устата с някакви клечки, и приятелят ми отказа…“

Не на последно място, във въззивния съдебен акт на са изложени каквито и да било мотиви относно второто административно нарушени, за което е ангажирана отговорността на М. – по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същото е било предмет на въззивната жалба, респективно - на проверка от въззивната инстанция, но съдът нито е събирал доказателства в тази насока, нито и анализирал и обосновал неговата съставомерност чрез оценка на същите.

Съгласно чл.107, ал. 2 и ал.5 от НПК, събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но инстанцията по същество има задължение да събира доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина, като всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Т.е. съдът, по силата на закона, има служебното задължение да проведе съдебното следствие по начин, който осигурява обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата.

Касационната инстанция намира, че посочените по-горе обстоятелства обуславят неизяснена от въззивния съд по безспорен начин фактическа обстановка, на базата на която да се изведат относими правни изводи. Проявявайки пасивност относно събирането на значими за спора доказателства, а по отношение на второто нарушение – и неизлагайки мотиви, районният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство, които са съществени по своя характер, защото пряко касаят разкриването на обективната истина. Първостепенния съд не е изложил единни, последователни и безпротиворечиви мотиви досежно установяването и съставомерността на нарушенията по чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, което накърнява правото на защита на страните и препятства касационната проверка. Налице са основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и това налага решението на Районен съд – Варна да бъде отменено, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото районният съд следва да изпълни процесуалното си задължение да събере и оцени всички относими доказателства, включително при необходимост да разпита други свидетели, и да направи последователни и безпротиворечиви изводи по тях.

Предвид връщането на делото за ново разглеждане от ВРС, по отношение направеното искане за разноски е приложим чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 540/23.04.2024г. по АНД № 3078/2023г. по описа на РС – Варна, с което е отменено НП № 22-0460-000994/16.11.2022г. на Началник Група в Пето РУ при ОД на МВР - Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд - Варна.

Решението е окончателно.