РЕШЕНИЕ
№ 1677
гр. Пловдив, 02.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Полина
Цветкова, като разгледа административно дело № 4009/2019год. по описа на
съда, докладвано от съдия Вълчев,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на търговско дружество „МИГ Инженеринг“ ЕООД, ЕИК115109387,
седалище в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 2 срещу Решение № 2153-15-322 от 13.12.2019г.
на Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалба
вх.№5104-15-311#4/13.05.2019г. против
Разпореждане №5104-15-311/08.11.2016г., издадено от длъжностно лице по чл.60
ал.1 КСО в ТП на НОИ-Пловдив за настъпила трудова злополука по чл.55 ал.2 КСО, като
същото е потвърдено. Жалбоподателят излага съображения, че издаденият
административен акт е незаконосъобразен, като съставен в противоречие с материалноправните разпоредби и при нарушение на
административно производствените правила, поради което иска неговата отмяна. В
тази връзка излага доводи, че неправилно е прието от длъжностното лице
основание да определи настъпило на 23.08.2016г. в с.Цалапица обл.Пловдив пътно –транспортно произшествие като трудова
злополука. Излага съображения, че не е спазен реда да установяване на трудовата
злополука, като оспорва представена по административната преписка декларация по
чл.57 КСО. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалните
си представители Я. и адв.П., които поддържат жалбата
и ангажират доказателства. По същество на спора дава становище за
незаконосъобразност на решението и Моли съда да отмени оспорените актове. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ-Пловдив, редовно призован,
за него се явява процесуален представител юрисконсулт П., който оспорва жалбата
и ангажира писмени доказателства. По същество дава мнение, че атакувания
административен акт е законосъобразен, издаден съобразно доказателствата по
административната преписка и затова счита, че следва да бъде потвърден.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни, встъпили в процеса- П.Д.З., Н.Г.З., К.Г.З. и Р.Г.З.,
в писмено становище чрез процесуалния си представител адв.Й.
оспорват жалбата като неоснователна и считат, че тя следва да се отхвърли.
Редовно призовани, се явяват в съдебно заседание и ангажират гласни и писмени
доказателства. По същество на спора в писмени бележки дават становище за липса
на доказаност на твърдените от жалбоподателят
основания за отмяна на административният акт, което не намира опора според тях
и в константната съдебна практика. Моли жалбата да бъде отхвърлена и се
претендират разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните, съобразно доказателствата по делото, приети по реда на съдебното следствие,
прие за установено следното:
Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е Решение
№ 2153-15-322/13.12.2019г., издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с
което е оставена без уважение жалба от „Миг инженеринг“ ЕООД срещу Разпореждане
№5104-15-311/ 08.11.2016г., издадено от длъжностно лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Пловдив, с
което е призната за трудова злополука по чл.55 ал.2 КСО настъпилата на
23.08.2016г. смъртна злополука с лицето Г.К.З.З. ЕГН**********,
декларирана с Декларация за трудова злополука вх.№5101-15-249 от 23.08.2016година.
Съгласно постъпилата декларация на 23.08.2016г. е настъпило пътнотранспортно
произшествие на път край с. Цалапица, в
което участва служебен микробус „Форд Транзит“ с рег.№***, управляван от
назначения със Заповед №37/11.03.2016г. на управителя на „Миг инженеринг“ ЕООД
водач П.К.Б., който се е предвижвал с назначени по трудови правоотношения
работници, между които и пострадалия З.,*** за обект „Асарел
медет“, където е било работното им място, като в
резултат от получените травми той почива,
за което е издаден Акт за смърт. От разследването на трудовата злополука
от назначената за целта комисия се установява, че е настъпило на посочената
дата ПТП между посоченият автомобил и лек автомобил „БМВ“ с рег.№***с водач Г.Д.
М., като в резултат на удара са настъпили увреждания за назначения по трудово
правоотношение Г.З., които са му причинила смърт. Резултатите от извършеното
разследване са отразени в Протокол №38/24.10.2016г. на ТП на НОИ-Пловдив, към
който са приложени трудов договор и допълнителни споразумения към нег, както и уведомления по чл.62 ал.4 от КТ, извлечение от
книгите за проведен инструктаж за безопасност на труда, длъжностни
характеристики, съобщение за смърт и препис- извлечение от смъртен акт, заповед №37/11.03.2016г. с приложен списък на
работниците, пътуващи по маршрут
гр.Кричим- обект „Асарел Медет“
АД-Панагюрище, констативен протокол за ПТП с пострадали лица №46, заповед №1015-15-311/13.09.2016г.
на директор ТП НОИ-Пловдив и Заповед изх.№765/24.08.2016г. на управител на МИГ
Инженеринг ЕООД за определяне на длъжностни лица, които да участват в комисия
за разследване на трудова злополука, Протокол за трудова злополука от
23.08.2016г., Декларация за трудова злополука вх.№5101-15-249/23.08.2016г.. След
проверката им било издадено и процесното Разпореждане
№**********, протокол №01242/25.06.2015г. на Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ,
с което е прието за установено,
че е налице трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.2 КСО по отношение на
пострадалия Г.К.З.З.. Недоволен от него, след узнаването жалбоподателят подал жалба вх.№5104-15-311/14.05.2019г., в която
изложил съображенията си, че не е подавал декларация за трудова злополука с
вх.№5101-15-249/23.08.2016г..С Акт за прекратяване №1040-15-46/07.06.2019г.
Директор на ТП на НОИ- гр. Пловдив оставил без разглеждане подадената жалба
поради просрочието и. С Определение №2311/13.11.2019г
по образуваното частно административно дело №1841/2019г по опис на
Административен съд-Пловдив, атакуваният Акт за прекратяване бил отменен и
жалбата върната за ново произнасяне. С обжалваното Решение административният
орган оставил жалба без уважение, поради което било инициирано и настоящото
съдебно производство. В хода на неговото провеждане от заключение на проведената
графологична експертиза се установява, че подписът в
графата декларатор на Декларация за трудова злополука вх.№5101-15-249/23.08.2016г.
на Тп на НОИ-Пловдив е изпълнен от управителя Г..
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, касаещи
пълната административна преписка по обжалвания административен акт, получена с
вх. №23969/30.12.2019г. на Административен съд –Пловдив, приложените с жалбата
доказателства, заключение на проведената съдебно – графологическа
експертиза по протокол №183/10.03.20г и допълнително заключение към нея по
протокол №477/28.07.20г. с вещо лице С., които съдът кредитира изцяло като
научно и методологически обосновани, логични,
изготвени с необходимата пълнота и яснота, без възникнали съмнения в тяхната
правилност. Установява се косвено и от приобщените писмени доказателства,
приложени от заинтересованата страна:удостоверение за наследници на Г.З., копие
от присъда №37/20.04.2017г по НОХД №544/2017г по опис на ПОС, потвърдена с
Решение №14/14.05.2018г по НД №1002/2017г по опис на
ВКС, копие от искова молба вх.№21309/01.04.20г. по опис на Районен съд-Пловдив
с приложени към нея доказателства във връзка с предявен граждански иск срещу
жалбоподателя.
На база така изяснената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи
следните правни изводи:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е допустима, като е подадена в срока по
чл. 118, ал.1 от КСО и от лице, което има право на оспорване по смисъла на чл.
147, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
Обжалваното решение представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от
страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство,
чийто права и интереси са пряко засегнати. Директорът на ТП на НОИ- Пловдив е
компетентният административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава
актове от вида на процесния по силата на разпоредбата
на чл. 117 ал.3 вр. ал.1 , т. 2 б. „Г“ от КСО.
Оспореното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването
му са посочени и обсъдени всички налични
доказателства. Не са налице съществени пороци на формата и на административно –
производствените правила, водещи до неговата нищожност.
По отношение на съответствията на обжалвания
административен акт с материалноправните разпоредби и
административно производствените правила, съдът прие следното:
Законосъобразно с обжалвания административен акт е
прието, че липсват основания за отмяна на издаденото Разпореждане №5104-15-311/08.11.2016г.
от длъжностно лице по чл.60 ал.1 КСО при ТП на НОИ-Пловдив за признаване на
трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.2 т.1 от КСО
относно пострадалия работник Г.З..
Разпоредбата
на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО приравнява на трудова злополуката,
станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а, по време на обичайния път при
отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до
друго допълнително място на живеене с постоянен характер. По смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО
за злополука се счита всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Така "трудова
злополука" съобразно дефиницията на чл. 55 от КСО
е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Фактическият
състав на всяка трудовата злополука
следва да бъде съдържа следните компоненти: 1/трябва да е налице увреждане на
здравето- накърняване на телесния интегритет или функциите на организма, като
това увреждане трябва да е настъпило внезапно, неочаквано, в резултат на
непредвидено външно вредоносно въздействие, като то може да причини и смърт на
пострадалия; 2/ трябва да е налице функционална връзка между увреждането и
изпълняваната работа, т. е. увреждането на здравето да е настъпило" през
време и във връзка или по повод на извършваната работа"; 3/увреждането
трябва да е причинило точно определен резултат-неработоспособност или смърт;
4/трябва да е налице причинно-следствена връзка между увреждането и неблагоприятния
резултат; 5/трябва да е настъпило увреждане на здравето на лице, осигурено за
този риск. По силата на чл. 55. ал.
2. т. 1 от КСО законодателят е приравнил на трудова злополука и
уврежданията, станали не при непосредственото изпълнение на работата. Тази
правна фикция за наличието на трудова злополука е възприета, тъй като самото
отиване и връщане до работното място съобразно обичайно необходимото време за
пътуване и по обичайния маршрут, се обхвата от общата формула "увреждане
по повод на работата". В тази връзка
обстоятелствата по действително случилото се са били безспорно и по несъмнен
начин изяснени в тяхната пълнота и цялост. На основание всички събрани
доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява обективният факт,
че се касае за настъпило на 23.08.2016г. в с.Цалапица пътнотранспортно
произшествие, при което пострадалият Г.З. е пътувал със служебен микробус във
връзка с извършваната от него работа на обект „Асарел
медет“ ЕАД гр.Панагюрище, като в резултат на това е
причинена неговата смърт. Законосъобразно са обсъдени представените Заповед
№37/11.03.2016г. на управителя на „МИГ Инженеринг“ ЕООД, както и доказателствата по определения маршрут и за настъпилото произшествие. В тази връзка не се
формира спор между страните по така приетите от административният орган факти. Доказани от страна на
административния орган са релевантните за спора факти и обстоятелства. В случая
съдът счита, че са кумулативно налични всички признаци на трудовата злополука.
Единственият спор между тях е по отношение възражението на жалбоподателят, че
той като работодател не е подавал Декларация по чл.57 ал.1 КСО за настъпила
трудова злополука. Това възражение е неоснователно, защото то не почива на
събраните по делото доказателства. Изясни се от заключението на проведената
съдебно – графологична експертиза, че такава
декларация е била своевременно подадена и тя изхожда от управителя на дружеството-
осигурител. Следва да се отбележи, че в конкретния случай, при внимателен
преглед и преценка на представените по делото доказателства следва да се
приеме, че са изпълнени всички елементи от сложния фактически състав на нормата
на чл. 55, ал. 2
т.1 от КСО. В рамките на административното производство не са
допуснати съществени нарушения, които да доведат до издаване на индивидуален
административен акт, базиран на непълна и неправилно изяснена фактическа
обстановка, както се твърди, което съответно да доведе до неговата
незаконосъобразност. Съдът намира проведеното от ТП на НОИ Пловдив разследване
на злополуката за пълно, обосновано и правилно проведено и извода, визиран в
оспореното разпореждане и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ
Пловдив, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 2
т.1 от КСО е правилен и законосъобразен. Ето защо така направеното възражение е
неоснователно, защото е в противоречие със събраните по делото доказателства и нормативните
предпоставки за отпускане и изплащане на
пенсия. По
изложените съображения издаденият административен акт
се явява законосъобразен, а подадената жалба следва да
бъде отхвърлена.
При
посочения изход на спора, в полза на ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди сумата в размер
на 100.00 /сто/ лв. съгласно чл. 24 от НЗППрП, във връзка с чл. 37, ал. 1
от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
На заинтересованите страни П.Д.З., н.Г.З., К.Г.З., Р.Г.З., следва да им се
присъди сумата от по 500.00/петстотин/ лева за всеки един от тях съобразно
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение на адв.
Й., съобразно представените договори за правна защита и съдействие от 04.02.2020
г. /л. 67 -70 от делото/.
По
изложените съображения, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МИГ Инженеринг“ ЕООД, ЕИК115109387,
седалище в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 2 срещу Решение № 2153-15-322 от 13.12.2019г.
на Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалба
вх.№5104-15-311#4/13.05.2019г.
против Разпореждане №5104-15-311/08.11.2016г., издадено от длъжностно лице по
чл.60 ал.1 КСО в ТП на НОИ-Пловдив за настъпила трудова злополука по чл.55 ал.2
т.1 КСО
ОСЪЖДА „МИГ Инженеринг“ ЕООД, ЕИК115109387,
седалище в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 2 да заплати на ТП на НОИ град
Пловдив сумата в размер на 100.00/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА „МИГ Инженеринг“ ЕООД, ЕИК115109387,
седалище в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 2, да заплати на П.Д.З., ЕГН**********
*** сумата в размер на 500 лв. /петстотин/лева за адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА „МИГ Инженеринг“ ЕООД, ЕИК115109387,
седалище в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 2, да заплати на Н.Г.З., ЕГН**********
*** сумата в размер на 500 лв. /шестстотин/лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „МИГ Инженеринг“ ЕООД, ЕИК115109387,
седалище в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 2, да заплати на К.Г.З. ЕГН**********
*** сумата в размер на 500.00 /петстотин/лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „МИГ Инженеринг“ ЕООД, ЕИК115109387,
седалище в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 2, да заплати на Р.Г.З.,*** сумата
в размер на 500.00 /петстотин/лева за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд в 14
дневен срок от получаване на съобщението до страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: