№ 142
гр. Севлиево, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20224230100122 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР -1 СЕВЛИЕВО" ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул."Стефан Пешев" №
147, представлявано от М.К.П срещу "ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА
ПОМОЩ - АТАНАСОВИ И СИЕ" СД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Севлиево, ул."СТЕФАН ПЕШЕВ" № 147, ет. 4, КАБИНЕТ 1 и 7А,
представлявано от Р.И.А. и И.А.А., заедно и поотделно.
Ищецът твърди, че между страните по делото бил сключен договор наем на
18.06.2020 г., по силата на който предоставил на ответника за временно ползване
медицински кабинети № 1, № 2, № 7 и № 8, находящи се в сграда с кадастрален
идентификатор № 65927.501.5207.1.1 по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево на
четвърто ниво, заедно със спомагателните помещения и общите части. Договорът бил
сключен след решение № 114/27.05.2020 г. на Общински съвет - Севлиево, за срок от 6
години, считано от дата на подписване на договора. Съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД „Наемателят
бил длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.".
Наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта /определени пропорционално
на база ползвания имот и прилежащите му общи части/ се заплащал по банков път от
наемателя след представена фактура от страна на наемодател. Ищцовото дружество издало
към ответника, въз основа на сключения между страните договор за наем от 18.06.2020 г.,
фактура №1203/25.10.2021 г., фактура № 1222/19.11.2021 г., фактура № 1238/22.12.2021 г.,
за ел. енергия, вода, такса асансьор, такса за охрана и наем, по които общата неплатена
сума била в размер на 733,86 лева. Така описаните фактури били предадени своевременно
на счетоводителя на ответното дружество, намерили счетоводно отражение както в
счетоводството на ищцовото дружество, така и в това на ответното дружество. Ищеца иска
1
осъждане ответника да му заплати сумата от 733,86 лева, по гореописаните фактури,
издадени въз основа на сключен между страните договор за наем от 18.06.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор. Заявява, че не е налице неизпълнение от негова страна.
От платежни нареждания, било видно, че ответника платил всичко, с изключение на
претендираните суми за „разходи за охрана". Не оспорва, че същата не е заплатена, но
твърди, че е недължима, защото не е договорена за плащане по договора и не касаела
наетите обекти (не можело да е обичаен разход за същите), а и самият договор от 18.06.2020
година я отричал. За да породи правна сила промяната на наемното правоотношение
трябвало да е постигнато съгласие за същото от страна на страните по него, като доколкото
изискването за формален договор за наем касаещ обект на частна общинска собственост
изисквало писмена форма на всички анекси към него към октомври 2021 година
наемодателя отправил подобно предложение, обективирано в проект за „анекс №1 от
20.10.2021 г. към договор за наем от 18.06.2020", но анекса не бил приет от ответника, като
в писмено възражение от 27.10.2021 г., се противопоставил изрично на офертата. С „отговор
на възражение" от 01 ноември 2021 година представляващия ищцовото дружество заявил, че
ще продължи да „начислява и фактурира" таксата. В самото съглашение били отбелязани
всички разходи подлежащи на репарация от страна на наемателя, а подобна претенция на
наемодателя била изключена от чл. 14 от договора, според който наемодателят не носел
отговорност за охраната на отдадения под наем обект и находящите се в него вещи.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа иска по
съображенията изложени в исковата молба.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител, оспорва иска по
съображенията изложени в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за наем от 18.06.2020 г., че страните са сключили договор,
по силата на който ищеца предоставил на ответника за временно възмездно ползване
медицински кабинети № 1, № 2, № 7 и № 8, находящи се в сграда с кадастрален
идентификатор № 65927.501.5207.1.1 по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево, на
четвърто ниво, заедно със спомагателните помещения и общите части. Договорът бил
сключен за срок от 6 години, считано от дата на подписване на договора. В чл. 2 от
договора, страните се договорили, че наемодателят има право да получава: наемната цена
на наетият имот /общо за всички кабинети 25,80 лв., съгласно чл. 6, ал. 1 от договора/;
дължимите суми за консумативни разноски - електроенергия, топлоенергия, вода и канал;
дължимите суми за такса битови отпадъци; разходи по управлението и стопанисването на
общите части; дължимите суми за такси за асансьор и стойността на разходите по
2
поддръжката му; дължимите суми за стойността на разходите за поддръжка на
отоплителната и електрическа инсталации и съоръженията. В чл. 14 от договора, страните се
договорили, че наемодателят не носи отговорност за охраната на отдадения под наем обект
и находящите се в него вещи.
Установява се от фактура № 1203/25.10.2021 г., фактура № 1222/19.11.2021 г. и
фактура № 1238/22.12.2021 г., че същите са издадени от ищцовото дружество, като
доставчик, с получател ответното дружество; дължимите суми по тях са посочени поотделно
за: 1. ел. енергия, 2. вода, 3. такса асансьор, 4. охрана и 5. наем, а също и общо, като общата
дължима сума по фактурите е 1600,89 лева, с ДДС, а сумата дължима за охрана е 611,56 лв.,
без ДДС и 733,86 лева, с ДДС.
Установява се от платежни нареждания от 01.11.2021 г. за сума 144,96 лв., от
01.12.2021 г. за сума 359,09 лв., от 23.12.2021 г. за сума 362,98 лв., от 01.02.2022 г. за сума
723,65 лв., че на посочените дати са платени горните суми по процесните фактури от
ответника на ищеца, като във всяко от платежните е посочено, че плащането е по т. 1,2,3 и 5
от съответната фактура.
Установява се от анекс № 1 от 20.10.2021 г. към договор за наем от 18.06.2020 г.,
подписан от представител на ищеца и неподписан от представител на ответника, че със
същият се предлага изменение в чл. 14 от договора за наем от 18.06.2020 г., съгласно което
наемодателят осигурява охрана на отдадените под наем обекти, като за изпълнение на
своето задължение се задължава да поддържа физическа охрана за времето, което не съвпада
с работното време на медицинският център, както в почивни и празнични дни.
От възражение от 27.10.2021 г. от ответника е видно, че същият е заявил на ищеца, че
не е съгласен с промените, посочени в анекс № 1 към Договор за наем от 18.06.2020 г.,
касаещи физическата охрана на наеманите помещения.
От отговор на възражение от 01.11.2021 г. от ищеца до ответника е видно, че същият
е заявил на ищеца, че организирането на физическа охрана на сградата е крайно
необходима, поради системно извършените кражби през последните няколко месеца.
Поради реалното получаване на услугата по охрана, е посочено, че дължимата такса ще бъде
начслявана и фактурирана на всички наематели.
От писмо от МВР – ОД Габрово – РУ Севлиево е видно, че на 25.06.2021 г в РУ
Севлиево е получено съобщение, за извършена взломна кражба в процесната сграда, като е
образувано ДП № 221/25.06.21 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК. Била проведена
работна среща с управителя на ищцовото дружество и като превантивна и наложителна
мярка, била съгласувана необходимостта от възстановяване на видеонаблюдението, както и
необходимостта от жива физическа охрана през нощта и в почивните дни в сградата на
„Медицински център 1 Севлиево", с цел обезпечаване на сградата и имуществото,
както и безопасността на практикуващите лекари по време на работния процес.
Установяват се от заключението на вещото лице по събраната съдебно – счетоводна
експертиза следните обстоятелства: 1. в счетоводството на ищеца е отразено задължението
3
на ответника по процесните фактури - № 1203/25.10.2021 г. за сумата 375,60 лв., №
1222/19.11.2021 г. за сумата 610,70 лв. и № 1238/22.12.2021 г. за сумата 614,59 лв., общо за
сумата 1600,89 лв.; 2. постъпило е плащане на сумата 867,03 лв., остава задължение
733,86 лв.; 3. в счетоводството на ответника не е отразено задължението на ответника по
процесните фактури за такса охрана с включен ДДС - № 1203/25.10.2021 г. за сумата 230,64
лв., № 1222/19.11.2021 г. за сумата 251,61 лв. и № 1238/22.12.2021 г. за сумата 251,61 лв.,
общо за сумата 733,86 лв..
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявения иск, с правно основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера
и изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването на валиден договор за
наем, по който ищеца е наемодател, а ответника наемател, изпълнение на задълженията на
наемодателя, предвидени в договора. В тежест на ответника е да докаже фактите, на които
основава твърденията си, че разходите за охрана са извън разходите, свързани с
обикновеното ползуване на вещи, като процесните.
Установи се от договор за наем от 18.06.2020 г., че страните са сключили договор, по
силата на който ищеца е предоставил на ответника за временно възмездно ползване
медицински кабинети № 1, № 2, № 7 и № 8, находящи се в сграда с кадастрален
идентификатор № 65927.501.5207.1.1 по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево, на
четвърто ниво, заедно със спомагателните помещения и общите части. Договорът бил
сключен за срок от 6 години, считано от дата на подписване на договора. В чл. 2 от
договора, страните се договорили, че наемодателят има право да получава: наемната цена
на наетият имот /общо за всички кабинети 25,80 лв., съгласно чл. 6, ал. 1 от договора/;
дължимите суми за консумативни разноски - електроенергия, топлоенергия, вода и канал;
дължимите суми за такса битови отпадъци; разходи по управлението и стопанисването на
общите части; дължимите суми за такси за асансьор и стойността на разходите по
поддръжката му; дължимите суми за стойността на разходите за поддръжка на
отоплителната и електрическа инсталации и съорьженията. В чл. 14 от договора, страните се
договорили, че наемодателят не носи отговорност за охраната на отдадения под наем обект
и находящите се в него вещи.
С оглед установеното от процесния договор за наем, а и предвид липсата на спор
между страните за тези обстоятелства, се установи съществуването на валиден договор за
наем, по който ищеца е наемодател, а ответника наемател, а също и изпълнение на
задълженията на наемодателя, предвидени в договора, предвид и заплащането на същите, с
характер на признание, видно от обсъдените по – горе платежни нареждания и фактури.
Основният спорен въпрос между страните по делото е дали с договора за наем от
18.06.2020 г. и по силата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вменяващ на наемателя задължение за
4
заплащане, освен на наемната цена и на разходите, свързани с ползуването на вещта,
ответника дължи такса охрана в размер на претендираната с иска сума - 733,86 лева.
При изясняване волята на страните по договора за наем от 18.06.2020 г., следва да се
съобрази трайната практика на ВКС, споделена напълно от настоящият състав, съгласно
която на тълкуване според критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат неясните, непълни, и неточни
уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение, и спор между
страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора
общо съгласие, и целените с договора правни последици. Тълкуването се извършва
съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата
воля на договарящите. Прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД, предполага отделните
договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от
договора, като се изхожда от целта му, обичаите в практиката, и добросъвестността, но без
да се подменя формираната при сключването на договора, и обективирана в съдържанието
му воля на страните. Тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия
договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията, и поведението на страните при
сключването на договора, както и според обкръжаващите сключването на договора факти,
други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие
точната воля.
При съобразяване на горните критерии за тълкуване волята на страните следва да се
приеме, че с договора за наем от 18.06.2020 г., страните изрично са предвидили в чл. 14 от
договора, че наемодателят не носи отговорност за охраната на отдадения под наем обект и
находящите се в него вещи. Същевременно с анекс № 1 от 20.10.2021 г., подписан от
представител на ищеца и неподписан от представител на ответника, ищеца предлага
изменение в чл. 14 от договора за наем от 18.06.2020 г., съгласно което наемодателят
осигурява охрана на отдадените под наем обекти. Прилагайки горните критерии по чл. 20
ЗЗД, които предполагат отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с
друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта му, обичаите в
практиката, и добросъвестността, преценяйки и обкръжаващите сключването на договора
факти и други сделки между страните, следва да се приеме, че страните са целяли да изброят
всички разходи, свързани с обикновеното ползуване на вещи, като процесните в самия
договор за наем от 18.06.2020 г./чл. 2 от договора за наем/, като същевременно в чл. 14 от
договора, страните изрично са предвидили, че наемодателят не носи отговорност за
охраната. Очевидно такъв е смисъла на обсъжданите договорки и за ищеца, защото в
противен случай същият не би поискал с анекс № 1 изменение на договора за наем в частта
му на чл. 14 от договора. Установи се от заключението на вещото лице по събраната
съдебно – счетоводна експертиза, че в счетоводството на ответника не е отразено
задължението на ответника по процесните фактури за такса охрана с включен ДДС - №
1203/25.10.2021 г. за сумата 230,64 лв., № 1222/19.11.2021 г. за сумата 251,61 лв. и №
1238/22.12.2021 г. за сумата 251,61 лв., общо за сумата 733,86 лв.. Отделно ответника е
възразил с възражението си от 27.10.2021 г., че не е съгласен с промените, посочени в анекс
5
№ 1 към Договор за наем от 18.06.2020 г., касаещи физическата охрана на наеманите
помещения, като възражението е получено от ответника, видно от отговора на същото от
01.11.2021 г.. При тези данни липсата на съгласие между страните за заплащане на такса
охрана, не може да се замести от установеното от писмото от МВР – ОД Габрово – РУ
Севлиево, съгласуване на необходимост от жива физическа охрана през нощта и в
почивните дни в процесната сграда. Няма как намесата на административния орган – МВР
да постигне целеното от ищеца изменение в договора за наем, при липса на съгласие от
ответника.
С оглед изложеното и предвид, че се установи, че при сключване на договора
страните са считали, че разходите за охрана са извън разходите, свързани с обикновеното
ползуване на вещи, като процесните, предявеният иск, с правно основание чл. 232, ал. 2 вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв, ведно с претенцията за
присъждане на законна лихва върху главницата.
С оглед искането по чл. 78, ал. 3 ГПК и изхода на делото, на ответника следва да се
присъдят разноски, в размер на сумата от 400,00 лева, за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР -1 СЕВЛИЕВО" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул."Стефан Пешев" № 147,
представлявано от М.К.П срещу "ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА
ПОМОЩ - АТАНАСОВИ И СИЕ" СД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Севлиево, ул."СТЕФАН ПЕШЕВ" № 147, ет. 4, КАБИНЕТ 1 и 7А,
представлявано от Р.И.А. и И.А.А. иск с правно основание основание чл. 232, ал. 2 вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 733,86 лева, за която са издадени фактура
№1203/25.10.2021 г., фактура № 1222/19.11.2021 г. и фактура № 1238/22.12.2021 г., за ел.
енергия, вода, такса асансьор, такса за охрана и наем, въз основа на сключен между
страните договор за наем от 18.06.2020 г., за медицински кабинети № 1, № 2, № 7 и № 8,
находящи се в сграда с кадастрален идентификатор № 65927.501.5207.1.1 по кадастралната
карта и регистри на гр. Севлиево на четвърто ниво, ведно със законната лихва от 04.02.2022
г. до окончателното погасяване на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР -1
СЕВЛИЕВО" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево,
ул."Стефан Пешев" № 147, представлявано от М.К.П да заплати на "ГРУПОВА ПРАКТИКА
ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ - АТАНАСОВИ И СИЕ" СД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул."СТЕФАН ПЕШЕВ" № 147, ет. 4,
КАБИНЕТ 1 и 7А, представлявано от Р.И.А. и И.А.А., сумата 400,00 лева за разноски по
6
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7