№ 6662
гр. София, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110167495 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от „А – К. И.“ ЕООД, ЕИК
********* срещу „С. Е.“ ЕАД, ЕИК ********* по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на изпълнител, и ответника, в
качеството му на възложител, са налице валидни облигационни правоотношения по
Договор СЕ-22/30.01.2020 г. за възлагане на обществена поръчка, по силата на който е
възникнало за ищеца задължение за абонаментно поддържане на съоръжения с
повишена опасност и на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и
автомобилни кранове. Сочи, че в изпълнение на поетите с договора задължения е
предоставил на ответника следните услуги: поддръжка във връзка с Абонаментно
поддържане на съоръжения с повишена опасност по обособена позиция 1 – за месец
април 2021 г., и поддръжка във връзка с Абонаментно поддържане на специализирани
автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни кранове по обособена
позиция 2 – за месец април 2021 г., за които били дължими съответните такси. Твърди,
че услугите били приети без възражения, за което били подписани Приемо-
предавателни протоколи, а именно 6 бр. от 20.04.2021 г., 3 бр. от 21.04.2021 г., 2 бр. от
29.04.2021 г., 4 бр. от 27.05.2021 г. и 3 бр. от 28.05.2021 г. Сочи, че във връзка с
извършените услуги била издадена фактура № 000010****/29.04.2021 г. за сумата от
1555,20 лв. с ДДС. Твърди, че сумата по фактурата не била платена в уговорения в
договора 30-дневен срок, а едва на 13.12.2022 г., поради което ответникът дължал
обезщетение за забава. Въз основа на изложеното иска да бъде признато за установено,
че ответникът му дължи сумата от 243,21 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 30.05.2021 г. до 13.12.2022 г., начислена върху сумата от 1555,20 лв. с ДДС
по фактура № 000010****/29.04.2021 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.06.2023 г. по ч.гр.д. №
19253/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответникът е подал писмен отговор в рамките на законоустановения срок за
1
това, в който оспорва иска. Навежда твърдение за злоупотреба с процесуални права от
страна на ищеца, който образувал и други производства във връзка с вземания по
същия договор, поради което счита, че не следва да му бъдат присъждани разноски в
настоящото производство.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и забава в погасяването му.
Не се спори между страните по делото, а и се установява от представения по
делото Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-22/30.01.2020 г.,
че между страните по делото съществува валидно облигационно отношение, по което
ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът – на възложител. По силата на
същото е възникнало за ищеца задължение за абонаментно поддържане на съоръжения
с повишена опасност и на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и
автомобилни кранове.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги
№ СЕ-22/30.01.2020 г. възложителят плаща на изпълнителя цената по договора
ежемесечно след надлежно издадена фактура от изпълнителя в срок от 30 дни от датата
на издаване на съответната фактура.
Не се спори между страните по делото, че задължението по фактура №
000010****/29.04.2021 г. на стойност 1555,20 лв. с ДДС не е била заплатена в
уговорения в договора 30-дневен срок, а на 13.12.2022 г.
Следователно доколкото паричните задължения на изпълнителя по договора са
установени като срочни, то на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в
забава след изтичане на 30 дни от издаване на фактурата – в случая от 30.05.2021 г.
Ето защо предвид изпълнението със забава на паричното задължение
ответникът дължи обезщетение за забава за релевирания период от 30.05.2021 г. до
13.12.2022 г., което на основание чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпен калкулатор
съдът изчисли да възлиза на сумата от 243,21 лева. Ето защо искът с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 243,21 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 30.05.2021 г. до 13.12.2022 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 19.06.2023 г. по ч.гр.д. № 19253/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът.
Ищецът претендира разноски в общ размер от 1050 лв., от които 525 лв. в
исковото производство по исковото производство (25 лв. държавна такса, 500 лв.
адвокатско възнаграждение) и 525 лв. за заповедното производство 25 лв. държавна
такса, 500 лв. адвокатско възнаграждение). Ответникът релевира възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като се
позовава и на злоупотреба с процесуални права предвид образуването на отделни
съдебни производства за вземанията по отделни фактури (което обстоятелство е
служебно известно на настоящия състав и предвид висящността пред него на
производство по гр.д. № 45303/2023 г., по описа на СРС, 56 състав, по което се
претендира вземане за друг месец във връзка със същия договор). Възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение е основателно с оглед фактическата и правна сложност на
делото и идентичната защита по делата за вземанията за различни месеци, като с оглед
2
Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22, съдът намира,
че дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 100 лв. общо за
заповедното и за исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 75 лв. разноски за исковото
производство и 75 лв. разноски за заповедното производство, съобразно изложените
мотиви.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „С. Е.“
ЕАД, ЕИК ********* дължи на „А – К. И.“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 243,21 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
30.05.2021 г. до 13.12.2022 г., начислена върху сумата от 1555,20 лв. с ДДС по фактура
№ 000010****/29.04.2021 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.06.2023 г. по ч.гр.д. № 19253/2023 г. по
описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С. Е.“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на „А – К. И.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 75 лв. разноски за исковото
производство и 75 лв. разноски за заповедното производство, съобразно изхода на
спора.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3