Решение по дело №1072/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1025
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20207150701072
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1025 / 17.12.2020г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                              Съдия: Георги Видев

 

 при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 1072 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на М.С.П. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1006-000605/27.08.2020 г. на началник „Група“ в Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик към Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с която ѝ е наложена мярката „прекратяване на регистрацията“ на собствения ѝ лек автомобил „****“ с рег. № **** за срок от 8 месеца.

Жалбоподателката претендира отмяна на обжалвания акт. Излага съображения за съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пазарджик – не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание, но оспорва жалбата в подадено писмено становище. Излага съображения за законосъобразността на обжалваната заповед. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Жалбата е допустима но  неоснователна:

Заповедта е издадена след извършена проверка от служители на МВР и съставяне на АУАН. Като фактическо основание за издаването ѝ е посочено обстоятелството, че процесният автомобил е управляван от лицето Г. А. П. на 27.08.2020 г., който няма правоспособност за управление на МПС. Като правно основание е посочен чл. 171, т. 2а,  буква “а” от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда следното:

Чл. 171. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

Обстоятелството, че автомобилът на жалбоподателката е управляван от неправоспособния Георги П. се установява от редовно съставения акт за установяване на административно нарушение, както и от представената справка за нарушител/водач. То не се и оспорва от жалбоподателката.

При тази така установена фактическа обстановка е безспорно, че обжалваната заповед е издадена при спазване на относимите материалноправни разпоредби. Изпълнени са предпоставките на закона за прилагане на принудителната мярка автомобилът на жалбоподателката да е управляван от лице, което няма правоспособност на водач на МПС.

Законосъобразно е определен и срокът на принудителната мярка – 8 месеца, който е с два месеца по-дълъг от минималния такъв, предвиден в закона при максимум от една година. В тази  връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя за немотивираност на акта по отношение на наложения срок на мярката. Напротив, в заповедта е посочено утежняващо обстоятелство, а именно – фактът, че неправоспособното лице първоначално не е спряло при подадения от контролните органи сигнал, продължило е да управлява превозното средство и е било спряно едва по-късно на друго място. Наличието на това утежняващо обстоятелство също е удостоверено със съставения АУАН. Действително жалбоподателката носи отговорност, че е допуснала неправоспособното лице да управлява собственото ѝ МПС, като отговорността ѝ е още по-значителна, тъй като това неправоспособно лице управлявайки автомобила е допуснало още едно тежко нарушение, като не е спряло при подаден сигнал от контролните органи. При това положение съдът намира, че наложеният срок на принудителната мярка, който е само с два месеца по-дълъг от минималния предвиден в закона 6-месечен срок е справедлив и съответно мярката, действаща в рамките на 8 месеца следва да произведе своя превантивен ефект.

Неоснователни са и възраженията за фактическа и правна немотивираност на заповедта, поради липса на индивидуализация и конкретизация на извършеното административно нарушение. Напротив, както е посочено по-горе са налице както фактически, така и правни основания за издаването на акта – управление на автомобила от конкретно неправоспособно лице, като е посочена и цитираната по-горе разпоредба на чл. 171, т. 2а,  буква “а” от ЗДвП. Налице е пълно съответствие между фактическите основания и посочената правна квалификация.

Несъстоятелни са и доводите за наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради непосочването в обжалваната заповед на издателя на АУАН, нито нарушенията, констатирани с акта. Настоящото производство не е административнонаказателно и АУАН служи само като доказателство за извършените нарушения. Затова посочването на същия с неговия номер е достатъчно, за да бъде направена преценка на обстоятелствата, които се установяват с акта.

Следователно, обжалваната заповед е издадена в съответствие както с относимите материалноправни разпоредби, така и с административнопроизводствените правила.

Неоснователни са и възраженията за несъразмерност на наложената мярка. В случая, административният орган независимо, че е действал при условията на обвързана компетентност, правилно е индивидуализирал тежестта на извършеното нарушение, като е определил справедлив срок на мярката, със законосъобразната цел да препятства за определен период от време движението на автомобила, с оглед превенция на бъдещи нарушения на ЗДвП от страна на жалбоподателката.       

Предвид гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

Отхвърля жалбата на М.С.П. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1006-000605/27.08.2020 г. на началник „Група“ в Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик към Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с която ѝ е наложена мярката „прекратяване на регистрацията“ на собствения ѝ лек автомобил „****“ с рег. № ***** за срок от 8 месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Съдия:/п/