О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №
гр.
Д., 20.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият
районен съд, гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година при съдия-докладчик:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
с участието на секретаря
СИБЕЛ БЕДЕЛ, сложи за разглеждане гр.
дело №794 по описа на съда за 2019
год., докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е за делба във фазата
по допускането.
С искова молба вх. №4506/05.03.2019г. Й.И.Й. с ЕГН **********,***, чрез
адвокат М.К. ***, съдебен адрес:***, ст.** срещу А.Г.П., ЕГН **********,***, М.Н.П., ЕГН **********,***, иск за делба
на следния недвижим имот: апартамент №**, находящ се в гр.Д. със
застроена площ от *** кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда
№***
по КК на гр.Д., който обект попада в сграда №***, ведно с
прилежащото му избено помещение №**, както и ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху ПИ №***, при съседни самостоятелни обект в сградата: на
същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта
– *** в ЖСК „***” в гр.Д., при
квоти – ¾ ид.ч. за ищеца Й. И. и ¼ ид.ч. за съпрузите А.П. и М.П..
Искът
е с правно основание чл.34 от ЗС.
В
исковата молба се навеждат следните обстоятелства: Страните са съсобственици
на описания в исковата молба недвижим имот. По силата на заповед №1346 от
30.12.1987 год. на Председателя на ИК на ОНС гр.Толбухин /сега гр.Добрич/, на основание
чл.63, ал.1 и чл. 93 от ЗТСУ/отм./ е бил отчужден имот представляващ
самостоятелно жилище от *** кв.м и дворно място от *** кв.м, представляващи част от имот
с пл.сн.№*** по плана на гр.Т., находящ се
по ул. „***, с цел изграждане на ЖСК. Като лица
подлежащи на обезщетение с едно жилище от три стаи и кухня в ЖСК, са изрично
посочени - Ж.Ж. И., Й.И.Й. и Н. И. Й.,
впоследствие индивидуализирано като процесния апартамент. Ищецът твърди, че по този начин
и по силата на заповед №284/14.03.1990 г. по чл.100 от ЗТСУ/отм./ Ж.Ж. И., Й.И.Й.
и Н. И. Й. са станали член-кооператори по право в ЖСК „***” и като
такива имат правото по чл.17, ал.1 ЗЖСК да придобият в собственост /в
случая в съсобственост/, жилището, което ще бъде построено
от ЖСК. Заявява, че ЖСК „***” не е прекратена и с
нотариални актове по реда на чл.35, ал.2 кооператорите не са снабдени. От края на *** г.
в имота се нанасят да живеят кооператорите Ж.И. и Н. И. Й. - съответно
** и ** на ищеца. Ищецът е подпомагал финансово двете жени. След ** на Ж.И.,
в имота продължава да живее Н.Й.. След ** на последната през *** г., за имота
се грижат ищецът и неговите други сестри – Т. И. К. и В. И. Б.,
които с декларация от *** г. са се отказали от членство в ЖСК, в полза на своя
брат – Й.И.Й.. Последният намира, че в негова полза е изтекла придобивна
давност по отношение на ¾ идеални части от имота. Сочи, че с нотариален
акт за собственост по наследство и давност, вписан с вх. рег.№***/*** год., Акт №**, том *** по нот. дело
№***/*** г. на
СВ Д., синът на Н.Й. – Л. З. Б. е признат за
собственик на целия процесен имот. По-късно, с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх.рег. №***/*** г., Акт №**, том **, нот. дело
№**/** год. на СВ Д., Л.З.Б. продава
имота на ответниците по делото – А.П.М.П..
Ищецът
твърди, че с Решение
№305/05.04.2017 г. на ДРС по гр.д. №1241/2015 г. е признато за
установено,
по
отношение на Й.И.Й., че Л.З.Б. не е собственик на описания по-горе
имот, като това решение е влязло в сила на 05.04.2017 г. С Окончателен разделителен протокол от
17.11.2017 г. Общото събрание на ЖСК ***, гр.Д. в т.10
приема и определя Й.И.Й. и Л.З.Б. да получат в собственост и владение процесния
апартамент.
В
срока по чл.131 ГПК, ответниците, чрез пълномощник – адв. Д.Д. от ДАК, оспорват
допустимостта и основателността на предявения иск. Твърдят, че страните са
обвързани от СПН по гр. д. № 6400/2011 г. на ДРС, с който предявеният от
настоящия ищец иск за делба на процесния в това производство имот срещу същите
ответници, е отхвърлен с влязло в сила решение.
Отделно
от това, член-кооператорите в ЖСК *** не са снабдени с нотариални актове,
поради което собствеността принадлежи на ЖСК, а ищецът не е активно легитимиран
да предяви иска за делба. Сочи, че Й.И. живее в САЩ от *** г., поради което
същият никога не е владял имота заявен за делба. Твърди се, че ответниците
единствени владеят имота, считано от от *** г. и са го придобили, поради
изтекла кратка давност /5г./ и че са добросъвестни приобретатели, съгл. чл.79,
ал.2 от ЗС.
При така изложените твърдения и
обстоятелства, Добричкият районен съд, като прецени и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Със Заповед
№1346/30.12.1987г. на Председателя на ИК на ОНС гр.Т. е бил
отчужден имот /жилище с дворно място/, находящо се в гр.Д., като
отчуждаването е било с цел – изграждане на ЖСК. По силата на горецитираната
заповед и оценителен протокол №***/***г. на
комисията по чл.265 от ППЗТСУ, за лица подлежащи на обезщетение с едно жилище
от три стаи и кухня в ЖСК, което ще се строи на същото място на отчуждения
имот, са посочени Ж.Ж. И., Й.И.Й. и Н. И. Й..
По-късно със Заповед №284/14.03.1990г., трите лица,
упоменати по-горе са били обезщетени с апартамент №*** на ***-ти етаж, вх.***в ЖСК ***.
Жилището се състои от три стаи, кухненска ниша – столова, сервизни помещения на
площ от *** кв.м., ведно с изба №** и таван №*** и отстъпено
право на строеж върху държавна земя. Така Ж. И., Й. И. и Н. И. са станали
член-кооператори по право в ЖСК ***. Собствеността върху горепописания
апартамент е на кооперацията. Към момента на депозиране на ИМ същата не е
прекратена, член-кооператорите не са снабдени с нотариални актове по реда на
чл.35, ал.2 от ЗЖСК. Има съставен Разделителен протокол от ***г. на ОС на ЖСК
*** гр.Д. /л.29-31/, съгласно който Й. Й. и Л.Б. „получават в собственост и
владение апартамент №** на *** етаж – ЖСК ***, находящ се в гр.Д., състоящ се
от три стаи, столова, кухня, сервизни помещения и балкони.”
От края на ***г. апартаментът е бил
годен за обитаване, напълно обзаведен и в него се нанасят да живеят Ж.И. /** на
ищеца/ и Н. И. /** на ищеца/.
Ж. Ж. умира на ***г. и в
апартамента остава да живее Н. И. до **
си на ***г.
С декларация от ***г. с
нотариална заверка на подписите, другите две деца на Ж.И. /освен ищеца/ - Т. И. К. и В. И. Б. са
декларирали отказ да членуват в ЖСК в полза на брат си Й. Й..
На ***г. синът на Н.
И. –Л.Б. се е снабдил с
констативен нотариален акт №**, том *** по н. д. №**/***г. по описа
на СВ-Д., по силата на който е признат за едноличен
собственик на целия имот.
На ***г. Л. Б. продал
жилището на ответника А. П.
/към горната дата в брак с М. П./,
видно от нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх.рег. №***/*** г., Акт №***, том ***, нот. дело
№***/*** год. на СВ Д.. О
този момент до сега, имотът се владее и ползва от двамата ответници-съпрузи.
На ***г.,
ищецът Й.И. е подал молба за делба в ДРС на процесното жилище, като е насочил
иска си първоначално срещу племенника си Л. Б., а по-късно по образуваното гр.
д. №6400/2011г. /приложено към настоящото дело/ са конституирани като страни А.
П. М. П.. Първоинстанционният съд с Решение №73/25.02.2013г. е отхвърлил иска
за делба като неоснователен и недоказан, респ. не е намерил основание да отмени
на осн. чл.537, ал.2 от ГПК констативен нот. акт №***, том *** по н. д. №***/***г. по описа
на СВ-Д., по силата на който Л.Б.
е
признат за едноличен собственик на целия имот. Актът на ДРС е бил
обжалван от Й. Й. и с Решение №297/01.07.2013г. по в. гр. д. №344/2013г. по
описа на ДОС, въззивната инстанция е потвърдила решението на първата. След
подадена касационна жалба от Й. И., ВКС, І г.о. с Определение №268/29.04.2014г.
по гр. д. №7752/2013г. не е допуснал до касация разглеждане на спора. В
мотивите си към горепосоченото определение ВКС сочи, че: „При безспорни данни,
че ЖСК не е прекратена и член-кооператорите не са снабдени с нотариални актове,
обектите в сградата продължават да са собственост на ЖСК и не могат да бъдат
предмет на делба между лицата, на които тези обекти са разпределени, или са
встъпили по-късно в членствено правоотношение, относно същия обект.
Обстоятелството, че ответникът Л.З. се е снабдил с нотариален акт за
собственост на целия апартамент по наследство и давност е без значение за
предмета на спора, тъй-като дори и да се обори верността на нотариалния акт,
това не би довело до възстановяване на състоянието на съсобственост, което е
основната предпоставка за допускане на делбата.” Така, Решение №73/25.02.2013г.
по гр. д. №6400/2011г. по описа на ДРС е влязло в сила на 29.04.2014г.
На
06.04.2015г. Й.И. е подал искова молба в ДРС срещу Л. Б., А.П. и М. П.,
първоначално с пр. осн. чл.108 от ЗС, по което е било образувано гр. д. №1241/2015г.
След няколко обездвижвания на исковата молба, производството е продължило само
срещу ответника Л. З., а по отношение на ответниците А. и М. П. е било
прекратено. Основанието на иска е било изменено от ревандикационен иск по чл.
108 от ЗС на отрицателен установителен – чл.
124, ал.1 от ГПК, а именно: да се приеме за установено в отношенията между
страните, че Л.Б. не е собственик на процесния недвижим имот и да се отмени
констативен нот. акт№**, том *** по н. д. №**/***г. по описа на
СВ-Д., по силата на който е признат за едноличен
собственик на целия имот /иск с пр.осн. чл.537, ал.2 от ГПК/. С
неприсъствено Решение №305/05.04.2017г. по гр. д. №1241/2015г., съдът е уважил
исковете на ищеца. Актът е влязъл в сила на 05.04.2017г.
На
05.03.2019г. ищецът Й. И. е подал втора искова молба за делба срещу А.П. и М. П.
по отношение на процесното жилище, по която е образувано настоящото гр. д.
№794/2019г. по описа на ДРС, като твърди, че между страните е налице съсобственост
върху спорния апартамент, при квоти: ¾ ид.ч. за ищеца и ¼ ид.ч.
за ответниците /общо в режим на СИО/, освен на основание членствени права в ЖСК,
но и придобивна давност, изтекла в полза на Й. чрез владение, осъществявано лично
от негои чрез трети лица в перида от ***г. до ***г.
Ответниците твърдят, че искът за делба е недопустим, защото
ищецът не е активно легитимиран да води този иск, тъй-като собствеността върху
процесния обект принадлежи на ЖСК, /и към момента няма издадени нотариални актове
по чл.35, ал.2 от ЗЖСК, за да се прекрати съществуването на ЖСК и членствените
правоотношения в нея/, че вече е налице влязло в сила решение, с което е
отхвърлен искът за делба между същите страни на същото основание. Отделно от
това, Петрови сочат, че са придобили имота в режим на СИО чрез сделка /покупко-продажба/
на ***г. и се легитимират като единствени собственици, за който факт представят
нотариален акт №***, том ***, дело №***/***г. на СВ гр.Д. /л.22/. Сочат, че са
добросъвестни приобретатели, съгл. чл.79, ал.2 от ЗС. Това правоизключващо
възражение, че не е налице съсобственост между страните по делото, П. вече са
направили с отговора по исковата молба по първото делбено производство по гр.
д. №6400/2011г. по описа на ДРС.
От
изложените от ищеца по настоящото гр. дело и по гр. д. №6400/2011г. обстоятелства,
става ясно, че Й.И. се позовава, освен на сочения като при първото делбено дело
придобивен способ – членство в ЖСК по право /член-кооператор като отчужден
собственик, съобразно Заповед №284/14.03.1990г. на ИК на ОНС гр.Т., изд. на
осн. чл.100 и чл.102 от ЗТСУ /отм./ и наследяване по закон, като наследник на Ж.Ж.
И., направени откази от членство в ЖСК в качеството на наследници на Ж. Ж. И.
от сестрите му В. Б. и Т. К. в негова полза, но и на изтекла придобивна давност.
Освен това, Й. навежда по настоящото дело твърдения за настъпили нови
обстоятелства, след приключване на предходното делбено производство, а именно:
издаден окончателен разпределителен протокол на ОС на ЖСК *** от ***г. и отменен констативен нотариален
акт №***, том *** по н. д. №***/***г. по описа
на СВ-Д., /по силата на който продавачът
Л. Б., от който ответниците са закупили имота е признат за едноличен
собственик на целия имот/ и е прието за установено, че Л. З. не е собственик на
този имот, съгласно влязло в сила Решение №305/05.04.2017г. по гр. д. №1241/2015г.
по описа наДРС.
Макар
и това да са действително новонастъпили обстоятелства, те са ирелевантни за
настоящия делбен процес. Съставянето и подписването на издаден окончателен
разпределителен протокол на ОС на ЖСК ***
от **г. е ирелевантно за спора, защото, при обезщетяване с жилище в ЖСК,
Заповедта по чл.100 от ЗТСУ /отм./ няма вещнопрехвърлително действие, а собствеността преминава с издаването на
нотариален акт по реда на чл.35 от ЗЖСК /а такива нотариални актове няма
съставени и към момента/, следователно няма съсобственост, която да може да
бъде прекратена с делба, още повече, че се претендират права на съсобственост в
членство. Окончателен разпределителен протокол на ОС на ЖСК *** от ***г. не прекратява ЖСК, той не
е крайният акт, с който се ликвидира собствеността на кооперацията. Както бе
упоменато по-горе, ВКС, І г.о. в мотивите си към Определение №268/29.04.2014г.
по гр. д. №7752/2013г. сочи, че: „При безспорни данни, че ЖСК не е прекратена и
член-кооператорите не са снабдени с нотариални актове, обектите в сградата
продължават да са собственост на ЖСК и не могат да бъдат предмет на делба между
лицата, на които тези обекти са разпределени, или са встъпили по-късно в
членствено правоотношение, относно същия обект. Обстоятелството, че ответникът
Л.З. се е снабдил с нотариален акт за собственост на целия апартамент по
наследство и давност е без значение за предмета на спора, тъй-като дори и да се
обори верността на нотариалния акт, това не би довело до възстановяване на
състоянието на съсобственост, което е основната предпоставка за допускане на
делбата.”
Влязлото в сила решение по гр. д.
№6400/2011 г. на ДРС, с което искът за делба на процесния апартамент е
отхвърлен, има сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело. В
делбеното производство всички съделители имат едновременно качеството на ищец и
ответник, поради което, решението по горното дело има сила на пресъдено нещо
между всички участвали в него като съделители лица, т.е. между Й.И., Л.Б., А.П.
и М.П.. С него вече е отречено наличието на съсобственост между горните лица
върху процесния имот, отречено е съществуването на потестативното право на
делба на апартамента между посочените страни. В рамките на приключилото делбено
производство те е трябвало да изчерпят всичките си възражения срещу правото на
някой от тях да участва в делбата, както и по правата на сънаследниците /в
случая Л. Б./
върху имота. Нов иск за делба на същия имот,
основан на факти, съществували при завеждане на предходното дело за делба, е
процесуално недопустим. В този аспект, новият наведен от ищеца в настоящото
дело придобивен способ – изтекла придобивна давност в полза на Й. в периода от ***г.
до ***г. /владение, осъществявано лично и чрез трети лица/ за ¾ ид. ч.
от имота, т.е. осъществявано по отношение на ЖСК давностно владение, е следвало
да се заяви ясно при предявяване на първата искова молба за делба, депозирана
на 19.12.2011г. в ДРС, по повод на която е било образувано гр. д.
№1640/2011г. В случая не се касае за
давностен период във време, текло след приключване на горното дело, а напротив
изтекло до подаване на първата искова молба за делба.
С оглед гореизложеното, спор, разрешен
с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, поради което на основание
чл.299, ал.2 от ГПК повторно заведеното дело подлежи на прекратяване от съда. В
този смисъл, съдът, съобразявайки силата на пресъдено нещо на решението по гр. д.
№6400/2011 г. на ДРС, преценява, че настоящият иск за делба е недопустим,
исковата молба трябва да се върне на ищеца и да се прекрати производството по
делото.
С оглед изхода от делото и
на основание чл.9 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Добричкия районен съд
държавна такса в размер на 50.00 лева.
Отправеното искане от
ответната страна за присъждане на разноски, съставляващи адвокатско
възнаграждение е основателно. От представените по делото договор за правна
защита и съдействие с №*** от ***г. /л.148/ и списък с разноски по чл.80 от ГПК
/л.149/ се явствува, че ответниците са заплатили уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 2400.00 лв. /вкл. ДДС/ в брой. Страната,
която има право да й се присъдят разноски, може да ги претендира
само в размер на действително направените. Чрез
присъждане на разноски страната се обезщетява за причинените й вреди. Липсва направено възражение за прекомерност по чл.78,
ал.5 от ГПК от страна на ищеца. Поради гореизложеното, Й. И. следва да бъде
осъден да заплати на ответниците сторените съдебни разноски по делото за
адвокатски хонорар в размер на 2400 лв.
Водим от горното, на осн. чл.130 от ГПК, Добричкият
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба
вх. №4506/05.03.2019г.,
подадена от
Й.И.Й. с ЕГН **********,***, чрез адвокат М.К. ***, съдебен адрес:***, ст.**срещу А.Г.П., ЕГН **********,***, М.Н.П., ЕГН **********,***,
като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №794/2019г. по
описа на ДРС.
ОСЪЖДА Й.И.Й. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Добричкия районен съд, на основание чл.9 от Тарифа за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК, държавна
такса в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Й.И.Й. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
А.Г.П., ЕГН ********** и М.Н.П., ЕГН **********,***,
сторените съдебни разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, на
осн. чл.78, ал. 3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от
получаване на съобщението от страните по делото пред Окръжен съд-Добрич.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: