РЕШЕНИЕ
Град Асеновград,
22.07.2019г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с председател СТЕФКА ПАШОВА,
като разгледа в открито съдебно заседание на 10.07.2019г.- десети юли две
хиляди и деветнадесета година, при участието на секретаря С.К., докладваното от
председателя на съдебния състав нахд № 462.2019г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 232959-F236676 от 14.12.2016г. на Заместник – директора на ТД на
НАП- Пловдив, издадено против „***“ООД ,ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: град Асеновград, ул.“***“ № 15,
с управител Р.А.В., за нарушение по чл. 25 ал.3 от „Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ във връзка чл. 118,
ал.1 от ЗДДС.
По
същество:
Жалбоподателят, представляван от процесуалния си
представител – адвокат Х.В., пледира за отмяна на обжалваното НП, като изтъква,
че същото е незаконосъобразно, предвид на това, че е налице маловажен случай,
при което не следва да се ангажира административно – наказателната отговорност.
Въззиваемата
страна, представлявана от юрк. А., пледира за
потвърждаване на обжалваното НП, като постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, при безспорна доказаност на
административното нарушение и липса на маловажност на случая.
По
процедурата:
АУАН е съставен на 25.08.2016г. за нарушение, сочено за
извършено на 19.08.2016г., а НП за него е издадено на 14.12.2016г., поради
което и съдът намери, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентен орган – „Главен инспектор
по приходите“ в ТД на НАП, за нарушение по Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ,
който се явява компетентен орган, съгласно чл.193,ал.2 от ЗДДС, който дефинира
и наличие на компетентност и на издателя на обжалваното НП, ведно със заповед №
ЗЦУ- 1582 от 23.12.2015г.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел по
установяване на нарушението и на представител на нарушителя, като екземпляр от
него му е надлежно връчен, с разяснени му права на възражения по него.
АУАН съдържа изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити, а НП
– тези по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
При служебна проверка, съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на административно - производствените правила. Сочените
такива относно това, че АУАН не е съставен на място на установяване на
нарушението, не се споделят от съда, предвид на това, че такова изискване в
ЗАНН няма. В ЗАНН има изискване АУАН да се състави в присъствието на
нарушителя, което в случая е спазено и
това като време да бъде сторено при съобразяване разпоредбата на чл.34 от ЗАНН,
която е съобразена. По наведеното възражение за несъставяне на момента на
проверката и не връчване веднага на протокола от извършената проверка, съдът
отчита това възражение като неоснователно, предвид на това, че протоколът за
извършена проверка е извън процесуална дейност по съставяне на удостоверителен
документ, който впоследствие да бъде ползван от административно – наказващият
орган, за доказване на нарушението по издаденото от него НП. Това е така, тъй
като административно – наказателното производство стартира със съставяне на акт
за установяване на административно нарушение, но не и на протокол за извършена
проверка, поради което този протокол е една извън процесуална дейност от страна
на контролните органи, за която не важат изискванията на ЗАНН относно актовете
за установяване на административно нарушение. Освен това, в него изрично е
вписано, че по време на проверката присъствува
управителя на дружеството – жалбоподател, която е подписала същия в графа
„Присъствал“. Изискването на ЗАНН за връчване на екземпляр от АУАН не важи за
протоколите за проверка, поради което и наведеното възражение от страна на
процесуалният представител на жалбоподателя, за осъществено съществено процесуално
нарушение, се отхвърля от съда като неоснователно.
По отношение на наведеното възражение за присъствието на 1
свидетел – очевидец на нарушението, при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, то се отхвърля от съда като неоснователно, предвид
на това, че чл.40,ал.1 от ЗАНН когато визира свидетели -присъствали на
проверката и такива при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение, не поставя законови
изисквания за техния минимален брой, за разлика от нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, където такива са вписани като минимум двама, що се касае до свидетели
само по съставянето на акта за установяване на административно
нарушение.Предвид на това, наведеното възражение за осъществени процесуални
нарушения, се отхвърля от съда като неоснователно.
Наведеното възражение за допуснато съществено процесуално
нарушение относно липсата на посочване на персоналното лице, обслужващо
фискалния апарат, не е изпълнило задължението си, се отхвърля от съда като
неоснователно, предвид на това, че задължено лице е дружеството – жалбоподател,
а не неговите работници.
По отношение на наведеното възражение за късното връчване
– няколко години след издаване на НП на дружеството – жалбоподател, то съдът
констатира, че в случая няма нарушение на административно - производствените
правила, предвид на това, че чл.58 ал.1 от ЗАНН не вписва срок, в който следва
да бъде връчено обжалваното НП. В ЗАНН са разписани срокове единствено за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за съставяне
на наказателното постановление. Предвид на това, наведеното в обратния смисъл
възражение, се отхвърля от съда като неоснователно.
По
фактите:
На 19.08.2016г.
била извършена проверка от органи на ТД на НАП- Пловдив, във връзка с опазване
на данъчното и осигурителното законодателство, в обект за бърза закуска „***“,
намиращ се в град Асеновград, който е с капацитет 100 броя места за консумация
и е с работно време от 08,00 часа до 22,00 часа, без почивен ден. В обекта има
изградена компютърна система от два компютъра с два монитора, ведно с два ресторантьорски принтера и едно фискално устройство. Същата
се обслужва от лицензиран софтуер „Микроинвест Склад Про- Ресторант“. В момента на проверката в обекта са
предоставени паспорт, договор за сервизно обслужване, свидетелство за
регистрация на ФУ, книга за дневните финансови отчети. Била е извършена засечка
наличните парични средства и тези, отразени във ФУ, при която проверка е била
установена положителна разлика в размерна 24,90 лева. Не е констатирано
отразено движение на парични средства извън и в касата. При извършване на
контролна покупка от страна на проверяващите, са предоставени информационни
нефискални бележки от нефискален ресторантьорски принтер и след направеното плащане по тях
не е предоставен фискален бон. В направената засечка в извадения КЛЕН
проверяващите установили, че има издаден фискален бон с №0023748 от
19.08.2016г. За това е съставен протокол за извършена проверка № АА № 0243962,
впоследствие – акт за установяване на административно нарушение и въз основа на
него и издадено обжалваното НП.
По
доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери
за доказани от показанията на свидетелите С.С.П. – Ф.
и Л.И. Ц-Р, които кредитира, като съдържащи логични, последователни,
непротиворечиви и подкрепени и от писмените доказателства показания.
Писмените доказателства, като надлежно приобщени и
достоверни, съдът кредитира, а именно: протокол за извършена проверка № АА 0243961,
опис на наличните парични средства в касата, декларация от лице, работещо по
трудово и гражданско правоотношение – 2 броя, фискални касови бележки, Заповед
№ ЗЦУ- 1582 от 23.12.2015г.
От
правна страна:
При така приетите за установени факти по делото, от
правна страна, съдът намери, че чрез бездействие е осъществено от обективна
страна съставът н нарушение по чл.25 ал.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г . на
МФ, тъй като при извършена покупка и плащане, задълженото лице - дружеството –
жалбоподател, не е изпълнило задължението по чл. 25 ал.3 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, което е било задължено да извърши след плащане:
„Чл. 25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба
на лицата:
1.
(доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане
с изключение на случаите, когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен
превод по чл. 3, ал. 1;“
2.
Ал.3: Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се
издава при извършване на плащането.
Лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да
предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. При продажби
по чл. 3, ал. 8 фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей
на ФУВАС. При продажби от лице
по чл. 3, ал. 16 фискалният/системният бон може да се
генерира в електронен вид, като се
изпраща на електронен адрес на клиента.
В случая, такава не е издадена, поради което и чрез
бездействие, дружеството – жалбоподател, е осъществило състава на адм.нарушение по чл. 25 ал.3 от „Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ“, при законово предвидена обективна и безвиновна
отговорност, предвид на което и административно – наказващият орган
законосъобразно е ангажирал административно – наказателната отговорност за това
административно нарушение.
По отношение на възражението за маловажност на случая,
съдът намери, че същото не е основателно, а преценката на административно –
наказващият орган за липса на маловажност на случая е законосъобразна, предвид
на това, че е отчетена разлика между касова наличност, въз основа на издадени
от нефискален ресторантьорски принтер информационни
бележки, които явно не са били отчитани чрез издаване на фискално устройство
след плащане по тях, както и на клиентите такова ФБ не са издавани, което се
налага от доказаното обстоятелства за установена касова разлика между фискално
отчетена касова наличност иреална такава под опис на парични средства в касата
в размер на 24,90 лева. При ниските стойности на обичайните покупки в
проверяваното заведение, каквато е била и тази при извършване на контролната
покупка, се касае за нееднократен случай за деня на проверката, който е
генерирал по установения от данъчните власти начин, разлика неотчетена като
реализиран оборот до часа на проверка от 24,90 лева, което сочи, че преценката
на административно – наказващият орган, за липса на маловажност на случая, е
законосъобразна. Фактът, че в заведението има детски кът и се обслужват майки с
деца, не е относим към задължението на дружеството –
жалбоподател, субект на административното нарушение и не води до отпадане на
неговата административна отговорност.
По отношение на размера на наложената имуществена санкция,
то съдът намери, че наложеният такъв от 500 лева се явява законово определен в
предвидения законов минимум от 500 лева, с оглед на това, че законосъобразно са
били отчетени смегчаващите отговорността
обстоятелства – първо нарушение, липса на щети и ниска стойност на покупката.
Предвид на изложеното, съдът намери, че обжалваното НП
следва да бъде потвърдено, мотивиран от което и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА НП
№ 232959-F236676
от 14.12.2016г. на Заместник – директора на ТД на НАП- Пловдив, издадено против
„***“ООД ,ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: град Асеновград,
ул.“***“ № 15, с управител Р.А.В., за
нарушение по чл. 25 ал.3 от „Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във
връзка чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
Решението да се съобщи на жалбоподателя и на въззиваемата страна.
Същото подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пловдив, в 14 –пдневен срок от неговото съобщаване на
страните, по реда на глава 12 от АПК, на касационните основания, визирани в
НПК.
Районен съдия: