№ 13364
гр. С., 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИ. АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ЕМИ. АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110139327 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д. срещу Г. М. Т..
Ищецът твърди, че на 15.09.2020г. в гр. П., на път II-63 срещу Ц. – П., настъпило
ПТП между лек автомобил марка „Т.” с рег. № ., управляван от Г. М. Т. и лек автомобил
„Ф.” с рег. № .. Виновен за настъпване на произшествието бил Г. Т., който без да се увери,
че пътят зад него е свободен, предприел маневра движение назад с автомобила си и ударил
паркираното зад него МПС. След настъпване на ПТП, виновният водач напуснал
местопроизшествието, с което виновно се отклонил от проверка за алкохол, наркотици или
други упойващи вещества.
Към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована
при „Д.. Във връзка с това ищцовото дружество по предявена регресна претенция изплатило
обезщетение в размер на 731,68 лева за причинените на лек автомобил „Ф.” вреди на „Д. по
сключена имуществена застраховка.
Ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 746,68
лева - главница по изплатено застрахователно обезщетение , в която са включени
ликвидационни разходи в размер на 15 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 21.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. М. Т. е депозирал отговор /жалба/ на исковата
молба, в който оспорва иска. Твърди, че причина да напусне ПТП е необходимостта да
закара възрастен роднина у дома му, след което, се бил върнал на мястото на
произшествието, но не му била взета проба за упойващи вещества от служителите на КАТ,
въпреки, че самият той помолил за това.
1
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази възраженията на
страните, прие следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ:
В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже следните релевантни факти и
обстоятелства: наличие на валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
ищеца-застраховател и ответника; виновно и противоправно поведение на ответника при
управление на МПС /деликтно поведение/, от което са произлезли вреди; напускане на
местопроизшествието от ответника след ПТП в нарушение на задълженията си на водач на
МПС по ЗДвП и виновно отклоняване от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества; плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение
на увреденото лице или на обезщети. го застраховател за причинени от застрахования вреди;
вид и размер на вредите.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина и да докаже възраженията си.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
От представените по делото от ищеца писмени доказателства: протокол за ПТП,
както и от показанията на свидетеля И. С. се установява, че на 15.09.2020г. в гр. П., на път
II-63 срещу Ц. – П., настъпило ПТП между лек автомобил марка „Т.” с рег. № ., управляван
от Г. М. Т. и лек автомобил „Ф.” с рег. № ..
Установява се, че виновен за настъпване на произшествието бил Г. Т., който без да се
увери, че пътят зад него е свободен, предприел маневра движение назад с автомобила си и
удря паркираното зад него МПС.
Най-сетне, установява,че след настъпване на ПТП, виновният водач напуснал
местопроизшествието, без да изчака идването на КАТ.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля С., като съобрази, че същият е
трето незаинтересовано от изхода на делото лице, а отделно е и очевидец на събитията.
Показанията му се отличават с логичност и вътрешна безпротиворечивост.
Механизмът на ПТП и виновното и противоправно поведение на ответника като
водач на МПС се установява и от приетата по делото АТЕ, която сочи същият механизъм,
описан в протокола за ПТП, и от свидетеля И. С..
Ответникът не оспорва факта, че е напуснал процесното ПТП, но твърди, че после се
е върнал сам.
Видно от протокола за ПТП, същият е съставен на мястото на произшествието но
значително след настъпване на инцидента, а именно в 16,30ч. /при настъпило ПТП в
13,55ч./. Това още веднъж подкрепя заявеното от свидетеля, че виновният водач е напуснал
ПТП.
Видно от застрахователна полица № BG/06/120000788275 /л. 5 от делото/,
гражданската отговорност на виновния водач – Г. Т., управлявал МПС „Т.” с рег. № ., към
2
датата на ПТП била застрахована при ищцовото дружество. Периодът на застраховката е от
03.04.2020г. за срок една година.
Видно от преписката по щета, образувана пред „Д. във връзка с уврежданията на лек
автомобил „Ф.” с рег. № . /л. 44-56 от делото/, по щетата от страна на застрахователя по
застраховка „Каско” била заплатена сумата от 716,68 лева.
Видно от регресна покана от „Д. до „Д., писмо за извършено прихващане и платежни
нареждания за заплащане на допълнителни суми във връзка с прихващането между
задължения на двете застрахователни дружества, от страна на ищеца била заплатена сумата
по регресната претенция.
Съгласно заключението на АТЕ, която съдът кредитира изцяло, доколкото отговаря в
пълнота на поставените въпроси и не се оспорва от страните:
Всички увреждания на лек автомобил „Ф.” с рег. № ., се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1012,00 лева, която значително надхвърля
претендираната в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ – застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение, когато последният при настъпването на пътнотранспортното
произшествие, виновно се е отклонил от проверка за алкохол /на каквито твърдения се
обуславя предявения иск/.
Следователно успешното провеждане на предявения иск предполага и
установяването на виновното отклоняване от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества, наред с останалите кумулативно предвидени предпоставки (валидно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между застрахователя и
делинквента относно управлявания от последния автомобил, действало към момента на
ПТП; механизма за настъпването на ПТП, причинени имуществени вреди, техния размер и
причинната връзка между тях и ПТП, както и заплащането на застрахователно обезщетение
в претендирания размер).
Юридическият факт, на който ищецът се позовава, и с който законът свързва
пораждането на правото на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" да
претендира изплатеното обезщетение от причинителя е, че след процесното ПТП,
ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи
вещества. Касае се за правопораждащ регресното право на застрахователя юридически факт,
а правопораждащите факти следва да са установени по изключващ каквото и да е съмнение
начин – при условията на пълно и главно доказване. Такова доказване по делото не е
проведено.
В така приобщените по делото доказателства не се съдържат данни за предприета
непосредствено след настъпване на ПТП проверка за алкохол, наркотици или други
3
упойващи вещества. Поради това и не може да бъде прието за установено, че ответникът
виновно да се е отклонил от такава проверка. Действително, установява се по делото, че
ответникът е напуснал процесното ПТП. Сам по себе си фактът на напускане на пътно-
транспортното произшествие от участник в него, не може да се квалифицира като виновно
отклоняване от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Само при
наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества на участник в ПТП, от която той виновно да се отклонил, би
могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за регресна
отговорност на виновния водач. В този смисъл са и решение № 183/22.11.2010 г. по т. д. №
30/2010 г., ІІ ТО на ВКС, и решение № 16/02.02.2011 г. по т. д. № 374/2010 г., ІІ ТО на ВКС/.
Независимо от причината за напускане на ПТП, само фактът на напускане на ПТП не може
да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества, каквото поведение и вината на застрахования
подлежат на доказване от ищеца. По делото не са ангажирани никакви доказателства
ответникът да е поканен да даде проба за алкохол, наркотици или други упойващи вещества,
и да е отказал, поради което искът на това основание следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото, прави на разноски има ответникът. Същият не е сторил
разноски и не претендира такива.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „В. срещу Г. М. Т. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „М. иск с правно основание чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 746,68 лева, представляваща регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, във
връзка с причинени щети на лек автомобил „Ф.” с рег. № ., в резултат на ПТП, настъпило на
15.09.2020г. в гр. П., при което ответникът Г. М. Т. виновно да се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества, ведно със законната лихва, считано от
21.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4