РЕШЕНИЕ
№ 1266
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110148578 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Е. Л. Б. против
Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.04.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът Е. Л. Б. твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 22.07.2020 г. по ДП № г. по описа на 01 РУ-
СДВР, пр.пр. г. по описа на СРП, е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, като била определена и мярка
за неотклонение „Гаранция“ в размер на 1500 лева. С Определение от 25.08.2020 г. по
НЧД №0 г. по описа на СРС, НО, 102 състав била отменена взетата по отношение на
ищеца мярка за неотклонение. Посочва, че на 02.04.2021 г. на Б. било предявено отново
Постановление за привличане на обвиняем и постановяване на мярка за неотклонение
от 22.07.2020 г. и му е повдигнато обвинение по чл. 325, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1
НК. Посочва, че след приключване на досъдебното производство СРП е изготвила
Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, депозирано в СРС на 16.04.2021 г. с вх.№ 26078, въз
основа на което е образувано НАХД № г. по описа на СРС, НО, 107 с-в. Твърди се, че
на 30.03.2022 г. съдът е постановил Решение № , по силата на което признава
обвиняемия за невиновен по повдигнатото обвинение, че на 20.7.2020 г. около 11.51 ч.
в гр. София на метростанция „Св. Климент Охридски“ е извършил в съучастие
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото. Поддържа, че от неоснователно проведения наказателен
1
процес е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх, стрес, негативни
емоции, притеснение, породени от воденото срещу него наказателно производство,
преди заседанията не е могъл да спи, бил е напрегнат. Сочи, че се ползва с добро име в
обществото, като към момента на воденото наказателно производство е бил член на
Стратегическия съвет към президента. Във връзка с воденото наказателно
производство са се появили редица медийни публикации, с които ищецът бил
оклеветен. Твърди, че е понесъл нематериални щети при дактилоскопирането и
фотографирането му при извършване на полицейска регистрация на осн. чл. 68, ал. 1
ЗМВР. Ето защо претендира обезщетяването на претърпените неимуществени вреди
със сумата от 10 000 лева. Претендира и законна лихва върху главницата, считано от
15.04.2022 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва основателността и размера на предявения иск. Сочи, че
ищецът не е доказал твърденията си, че оправдателната присъда по . СРС, 107 с-в, с
която е оправдан по повдигнатото обвинение, е влязла в законна сила, поради което
оспорва иска по основание. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за
твърдените вреди. Навежда, че Прокуратурата не е отговорна за полицейска
регистрация, която се извършва от органите на МВР въз основа на
вътрешноведомствени актове, а не от разпореждане на прокурор. Счита, че не следва
да носи и отговорност за факта на медийни публикации спрямо ищеца, доколкото
данните за тях не са разгласени от ответника. Посочва, че доколкото СРС по НЧД № г.
е отменила наложената мярка „Гаранция в пари“ ищецът не е търпял мерки за
процесуална принуда. Счита, че за размера на вредите от значение е обстоятелството,
че спрямо обвиняемия не е внесен обвинителен акт в съда, а предложение по чл.78 НК
за освобождаване от наказателна отговорност. Сочи, че оправдателното решение не е
обжалвано от прокуратурата. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен,
алтернативно – уважен в значително по-нисък размер от предявения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, съобразно
изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема следното
от фактическа и правна страна:
За основателността на предявениите искове в тежест на ищеца е да докаже: 1)
повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което е налице
влязла в сила оправдателна присъда; 2) конкретно настъпилите за него неимуществени
вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с действията на ответника по
делото.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите
по чл.1, ал. 1 и чл.2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни
органи – юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени
структури без правосубектност. Доколкото Прокуратурата на Република България е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София /чл. 137 ЗСВ/, по
делото е налице пасивна легитимация на ответника.
С приетия доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата,
че: 1/ спрямо обвиняемия е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК с постановление от 22.07.2020 г., по което СРП
е изготвила постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, което е внесено в съда на 16.04.2021 г. и въз основа на
което е образувано НАХД № г., СРС, НО, 107 с-в; по образуваното НАХД е
постановено решение от 30.03.2022 г., с което ищецът е бил признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение; 2/ спрямо обвиняемия прокуратурата е наложила мярка за
2
неотклонение „гаранция в пари“ с постановлението от 22.07.2020 г., която е била
отменена изцяло с определение от 25.08.2020 г. на СРС по НЧД
Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства. По-
конкретно, видно от приложеното по делото копие на ДП се установява, че на
20.07.2020 г. при условията на чл. 212, ал. 2 НПК е започнато ДП № г. по описа на 01
РУП-СДВР, пр. пр. № по описа на СРП, срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Още на 22.07.2020 г. по отношение на ищеца е
изготвено и му е връчено постановление за привличане на обвиняем в извършване на
горепосоченото престъпление, като е проведен и разпит в качеството му на обвиняем.
С постановление от 02.04.2021 г. на ищеца е предявено прецизирано обвинение за
извършено престъпление. Непосредствено след всяко предявяване е извършван разпит
на Б. в качеството на обвиняем. С Постановление от 16.04.2021 г. по пр. пр. № г. по
описа на СРП досъдебното производство е внесено в съда с предложение за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание на основание чл. 78а, ал. 1 НК за извършено престъпление
по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Въз основа на него е образувано НАХД
№ г. по описа на СРС, НО, 107 състав, приключило с решение от 30.03.2022 г., с което
Е. Л. Б. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Срещу
постановеното решение не е постъпила жалба или протест, поради което същото е
влязло в законна сила на 15.04.2022 г.
Видно от материалите по приложеното ДП, спрямо обвиняемия прокуратурата е
наложила мярка за неотклонение „гаранция в пари“ с постановлението от 22.07.2020 г.,
която е била отменена изцяло с определение от 25.08.2020 г. на СРС по НЧД №
Оправдаването на подсъдимия е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е
било незаконно и че е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата
за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността на Държавата, в лицето на неин орган - Прокуратура на Република
България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са
били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен
повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално-
следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и
дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало
от името на съответния държавен орган. Отговорността е обективна и не е обвързана
от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредата –
в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Следва да се отбележи, че едно висящо наказателно производство винаги води
до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за
съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него
обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът
до какъв размер същата следва да бъде уважена, на който въпрос може да се отговори,
след като бъде установено конкретно какви са неимуществените вреди, причинени на
ищеца.
За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от
незаконното обвинение и техния вид по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Светослав Трайков и Минчо Спасов. От показанията на
свидетеля Трайков, обвиняем по процесното наказателно производство заедно с
ищеца, се установява, че след като му било повдигнато обвинението, Б. се променил.
Всички от обкръжението му започнали да му задават въпроси, свързани с инцидента;
гостувайки в различни медии също му бил поставян въпросът, свързан със спирането
на метрото, за което му било повдигнато обвинение. Ищецът започнал да има
3
нарушения в съня и да пие валериан. Сочи, че през м. август 2023 г. бил назначен за
заместник-министър на енергетиката, като поради факта, че заради процесния случай
нямал достъп до класифицирана информация, това му създавало затруднения в
продължение на няколко месеца. Следвало да напуска заседанията на МС, когато
имало секретна част за обсъждане.
От показанията на свидетеля Спасов – дългогодишен приятел на ищеца и
обвиняем заедно с него по процесното наказателно производство, сочи, че по време на
воденото производство ищецът чувствал постоянно напрежение. Негативно му се
отразило както в служебен, така и в личен план. Спрял да практикува хобито си –
ветроходство. Сочи, че съпругата му се притеснила и спряла да излиза в компаниите, в
които той излизал. В служебен план ищецът му споделил, че повдигнатото обвинение
било пречка да бъде назначен за служебен министър преди три служебни правителства.
От месец август минала година бил назначен за служебен зам. министър на
енергетиката, като свидетелят също споделя за дискомфорта, който изпитвал ищецът,
когато се налагало да напусне заседанията на МС при разглеждане на точки със
секретна информация. Сочи, че ищецът получил едва наскоро достъп до
класифицирана информация. Свидетелят споделя, че доколкото му известно
прокуратурата разпространила информацията в медиите, тъй като нак. производство
било образувано в същия ден.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като намира същите за логични
последователни и кореспондиращи помежду си и с останалите събрани в
производството доказателства.
Показанията и на двамата разпитани по делото свидетели са еднопосочни за
това, че след като му било повдигнато обвинение, у ищеца настъпила промяна в
негативен аспект. Б. се чувствал унизен, когато бил в обкръжението си /така напр.
спрямо неговите подчинени в министерството според показанията на свид. Спасов/,
преустановил излизанията със съпругата си; имал нарушения в съня поради
безпокойството, което изпитвал във връзка с повдигнатото обвинение.
Поради изложеното може да се приеме, че наличието на причинна връзка между
действията на ответника и причинените на Б. неимуществени вреди е доказана по
делото.
Не за всички последици, които са в резултат на незаконното обвинение в
извършване на престъпление може да се търси отговорност от ответника, а само за
преките и непосредствени вреди – чл. 4 ЗОДОВ. Не може да се търси отговорност и да
се иска обезвреда от ответника на претърпени вреди, които не са преки и
непосредствени от действията на органите на прокуратурата, а са опосредени от други
лица, действия или поведение на увреденото лице. В този смисъл, не може да се търси
отговорност от Прокуратурата на Република България за това, че органите на МВР са
извършили полицейска регистрация по ЗМВР, включваща дактилоскопиране и
фотографиране на лицето.
Настоящият съдебен състав намира, че всяко образуване на едно наказателно
производство и повдигане на обвинение срещу конкретно лице предизвиква състояние
на стрес, притеснения, тревожност и напрегнаст, както и негативна обществена
реакция спрямо обвиняемия. Безспорно такива отрицателни емоции, които да са
резултат от повдигнатото обвинение, се установи, че е преживял и ищецът, поради
което се доказа причиняването на конкретни неимуществени вреди.
При извършване на преценка за справедливия размер на обезщетение следва да
се вземат предвид още продължителността на воденото срещу ищеца наказателно
производство, извършваните процесуално-следствени действия, взетите по отношение
на него мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда. В случая като
4
начален момент за продължителността на наказателното производство следва да се
вземе предвид датата, на която е започнало наказателно преследване срещу Б., а
именно от 22.07.2020 г., когато с постановление му е повдигнато обвинение за
извършено престъпление. От този момент за ищеца е било възможно да има каквито и
да било негативни последици, имащи характер на неимуществени вреди. В този
смисъл е и практиката на ЕСПЧ. Установи се, че наказателното производство е
приключило с влязъл в сила съдебен акт на 15.04.2022 г., тоест, по отношение на Б., от
момента на привличането му като обвиняем за извършено престъпление,
производството е имало приблизително от около 1 години и 9 месеца.
Като част от логическите разсъждения за справедливия размер на обезщетението
следва да се вземе предвид и фактът, че след като е бил привлечен в качеството му на
обвиняем, досъдебното производство е имало сравнително ритмичен характер, без да
се отчита неоправдано забавяне, за което да се държи отговорност на ответника. Съдът
намира, че срокът на воденото наказателно производство срещу ищеца е бил разумен с
оглед извършените процесуални действия и същият не е прекомерен.
Следва да се отбележи още, че повдигнатото на ищеца обвинение не е било за
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Квалификацията по чл.
325, ал. 1 НК предвижда в санкционната си част възможността да бъде наложено
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание. Ето защо, и с оглед на квалификацията на деянието, в което е бил обвинен
ищецът, може да се обоснове извод за неблагоприятни преживявания по-ниски по
интензитет от тези на лицата, които са привлечени за престъпления, които имат
характера на тежки умишлени.
По време на наказателното производство се установи, че по отношение на ищеца
е била взета мярка за неотклонение – „парична гаранция”, налагаща относително малко
ограничение на личността. Съгласно чл. 61, ал. 1 НПК гаранцията може да бъде в пари
или ценни книжа, като в случая същата е отменена с определение от 25.08.2020 г. на
СРС по НЧД № г. Следва да се отчете, че по делото липсват данни за други прилагани
по отношение на ищеца мерки за процесуална принуда, както и малкия брой
процесуално-следствени действия, извършени с негово участие в хода на досъдебното
производство. Не без значение е освен това, че в съдебната фаза на наказателното
производство са проведени само три съдебни заседания. Важно обстоятелство, което
следва да се отчете е, че повдигнатото обвинение не се е отразило трайно на
възможността на ищеца да заема важна и ръководна длъжност /от показанията на
свидетелите се установи, че същият заема понастоящем длъжността зам. министър на
енергетиката/.
Същевременно следва да се обърне внимание и на личността на ищеца. Видно от
данните по делото /справка за съдибост – л. 74 от ДП/, Е. Л. Б. е бил осъждан на
наказание лишаване от свобода с три години изпитателен срок, като впоследствие е
реабилитиран за извършеното деяние. Фактът, че се установи по отношение на ищеца
да е водено и друго наказателно производство, да е бил привличан като обвиняем за
извършено престъпление, да е бил осъден за същото и да му е било наложено
наказание, които обстоятелства предполагат, че ищецът се е явявал пред съда и
органите на досъдебно производство, сочи на претърпени неимуществени вреди с по-
нисък интензитет от тези, които би преживяло лице, привлечено да първи път като
обвиняем за извършено престъплене. Ищецът не за първи път е търпял негативните
емоции, породени от това да бъде посочен като автор на престъпление.
Гореизложеното дава основание да бъде обоснована тезата, че претендираното
обезщетение в размер на 10 000 лв. за причинените на ищцата неимуществени вреди е
завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или
5
изключително тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни
случаи. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания и негативни
чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения, довели до
безпокойство и притеснение, несигурност от изхода на делото и страха от евентуално
осъждане по повдигнатото обвинение следва да бъдат овъзмездени. Същото обаче
трябва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост и на база
анализа на събраните доказателства. Въз основа на тях, съдът намира, че
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи
на 3500 лева, като искът до пълния предявен размер от 10 000 лева следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Доколкото се претендира и законна лихва
върху сумата, тя също следва да бъде присъдена, като началният й момент е считано от
датата на влизане в сила на оправдателното решение - 15.04.2022 г. /в този смисъл т. 4
от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 4 лева, предствляваща заплатена държавна такса,
пропорционално на уважената част от иска.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на адв.
П. В. следва да се присъди сумата от 455 лева, пропорционално на уважената част от
иска и при съобразяване минималния размер на възнаграждението съобразно Наредба
№ 1/2004 г. на ВАдС.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
"Витоша" № 2, да заплати на Е. Л. Б., ЕГН: ********** сумите, както следва:
- 3500,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
повдигнато обвинение за извършено престъпление по ДП № г. по описа на 01 РУ -
СДВР, пр. пр. № г. по описа на СРП, за което впоследствие е оправдан с решение от
30.03.2022 г., постановено по НАХД № по описа на СРС, НО, 107 състав, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 15.04.2022 г. до окончателното погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 10000 лева като
неоснователен;
- 3,50 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени в
прозиводството разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Прокуратура
на Република България, с адрес: гр. София, бул. „ да заплати на адв. П. А. В. от САК, с
личен № адрес: гр. София, ул. „Л сумата от 455 лв. - възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на Е. Л. Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6