Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 12
гр. Силистра, 21.02.2020 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд
Силистра, в открито съдебно заседание на тридесети януари, две хиляди и
двадесета година, в състав: административен съдия Павлина Георгиева-Железова,
при участието на секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 333 / 2019 г. по описа на Административен съд Силистра, и, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното
осигуряване (ЗЗО).
В
резултат на разделяне, производството по настоящото дело е продължило по жалба
на "Многопрофилна болница за активно лечение-Дулово" ЕООД против т.
11 от Заповед за налагане на санкция от 200 лева № РД-0912-116/29.10.2019 г. на Директора на Регионалната
здравноосигурителна каса-Силистра. Чрез релевирано в жалбата нарушение на
материалния закон се претендира за отмяната й. Признава се констатацията, че в
епикризата не е вписано извършеното параклинично изследване и резултатите от
него за „Васерман“, но се счита, че не е налице нарушение, тъй като от една
страна информацията за извършеното изследване е била сведена до знанието на
Районната здравна инспекция и до пациентката и от друга страна - това
невписване било оправдано от гледна точка на „поверителност в защита на пациентката,
защото епикризата можела да бъде прочетена от всеки, а информацията била
чувствителна“.
Ответната страна - директорът на
РЗОК-Силистра, чрез юрисконсулт П., оспорва жалбата като неоснователна. Развива
съображения за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и за правилно приложение на материалния закон. В епикризата не е вписано извършеното параклинично
изследване за „Васерман“, с което е нарушена разпоредбата на чл. 287, ал. 3, т.
6 от НРД за МД 2018 г. Епикризата като медицински документ има за
предназначение да запознае в пълнота както пациента, така и други лечебни
заведения какво се е случвало при съответната хоспитализация, която би следвало
да е документирана в нея, а също и към какво поведение следва да се придържа
пациента. Съобразно чл. 275, т. 2 от НРД за МД 2018 г. изпълнителят на БМП се
задължава при дехоспитализация на пациента за довършване на лечебния процес да
издава епикриза с оглед координация с лечебни заведения за извънболнична или
болнична помощ. Съгласно нормата на чл. 287, ал. 1 от НРД за МД 2018 г. при
дехоспитализация изпълнителя на болнична медицинска помощ предоставя на
пациента епикриза с машинен текст, която се издава в три еднообразни
екземпляра, като вторият екземпляр се оформя и изпраща на общопрактикуващия
лекар, а в ал. З на цитираната правна норма са посочени изчерпателно
реквизитите, които следва да съдържа епикризата, сред които е и извършеното
параклинично изследване. Останалите доводи, развити в писмените бележки,
касаещи квалификация на данните от параклинично изследване за „Васерман“ като
лични данни, не следва да се коментира от съда, тъй като възражение от
жалбоподателя в тази посока не е въведено в делото /липсва в жалбата, респ. в
друг документ по преписката/. Не се претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, доводи и становищата на
страните, прие за установено следното:
Със
Заповед от 09.07.2019 г. Директорът на РЗОК-Силистра (л. 71) е наредил извършването на проверка на
финансова и медицинска документация и дейности, по повод на която определените
контрольори от РЗОК-Силистра са обективирали резултатите в протокол от
26.07.2019 г. (л.20). В т. 11 са констатирали, че в
история на заболяването (ИЗ) на пациентката С.М. с окончателна
диагноза „спонтанно раждане при тилно предлежание” с МКБ 080.0 по КП № 5
„Раждане”, е приложен резултат от извършено параклинично микробиологично
изследване за „Васерман“, но извършването му, както и резултатът от него, не са
вписани в епикризата. Бездействието е квалифицирано като нарушение по чл. 287,
ал. 3, т. 6 от НРД за МД 2018 г., предвиждащ реквизит на епикризата - вписване
на извършените параклинични изследвания и хистологични резултати.
Изпълнителят на болнична помощ е оспорил констатациите
пред Арбитражна комисия. Възражението в административното производство е
идентично с жалбата в съдебното производство. Признава се, че в епикризата не е
вписано извършеното параклинично изследване, но се счита,че целта на закона е
постигната чрез уведомяването на пациента и РЗИ за резултата от изследването по
друг начин, т.е. чрез вписването в „Историята на заболяването“, респ. чрез
уведомяването на РЗИ за положителен резултат от хистологичното изследане. Поддържа
се теза, че процесният положителен резултат за „Васерман“ представлява
„чувствителна информация“, която следвало да бъде „поверителна в защита на
пациентката“ и не следва да бъде общодостъпна чрез вписването й в епикризата.
Арбитражната комисия, включваща надлежен състав - трима
лекари, представители на съсловната организация, определени с писмо от
16.09.2019 г. на председателя на РК на БЛС - Силистра и трима представители на
РЗОК - Силистра, определени със Заповед на Директора на РЗОК-Силистра (л. 15) с решение № 13 от 16.10.2019 г. е
потвърдила констатациите за нарушение по чл. 287, ал. 3, т. 6 от НРД за МД 2018
г.с шест положителни гласа.
В резултат директорът на РЗОК - Силистра е наложил с т.
11 от оспорената заповед предвидената в чл. 402, ал. З от НРД за МД 2018
санкция „финансова неустойка“ в размер на 200.00 лв. за това, че съгласно ИЗ №
384 на пациентката С.М., пролежала през месец януари 2019 г. в „МБАЛ - Дулово”
ЕООД с окончателна диагноза „Спонтанно раждане при тилно предлежание” по КП № 5
„Раждане”, е извършено микробиологично изследване, но в епикризата същото не е
отразено. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 287, ал. 3, т. 6 от
НРД за МД 2018 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган – Директорът
на РЗОК - Силистра (чл.
76, ал. 2, пр. 2 от ЗЗО), в кръга на неговите правомощия
съобразно чл. 76, ал. 2 от ЗЗО – в случай че арбитражната комисия
потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО се прилагат
санкциите, предвидени в договора между РЗОК и ИМП, каквато по вид е процесната
санкция. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 1 от цитирания индивидуален договор
препраща към глава XXI
на НРД за МД за 2018 г., а именно санкция
"финансова неустойка", когато изпълнител на болнична медицинска помощ
наруши установените изисквания за работа с медицинска документация (л. 110 - индивидуален договор за
оказване на болнична помощ по КП от 31.05.2018 г.). Следователно, оспореният акт е
валиден. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният
акт е издаден при спазване на процесуалните правила, които са обезпечили
правото на участие на страната в административния процес.
Спазена
е и законоустановената форма – писмена с мотиви, които са осигурили
възможността на адресата да възприеме пълноценно съдържанието на
волеизявлението. Същите са осигурили и приложението на презумпцията за
истинност на правно-значимите факти.
Материалният
закон е приложен съответно на установените факти. Осъществена е хипотезата на
чл. 402, ал. 3 от НРД за МД от 2018 г., при която на изпълнителя на болнична
медицинска помощ се налага санкция "финансова неустойка" в размер от
200 до 500 лв., когато наруши установените изисквания за работа с медицинска
документация. Определеният размер е минималният в рамките на посочения диапазон
от 200 лева до 500 лева.
По
делото не се твърдят и липсват индикации за правоизключващите факти – явна
фактическа грешка, респ. маловажност.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че целта на закона била спазена,тъй като:
- бездействието
обслужвало защитата на пациентката предвид чувствителната тема за положителен
резултат за „Васерман“, а вписването на този факт в епикризата предоставлявало
възможност за публичност на информацията;
- Районната
здравна инспекция (РЗИ) - Силистра била уведомена за
положителния хистологичен резултат;
Изводите
на жалбоподателя за основания за чувство на малоценност поради положителен
резултат от изследване за „Васерман“ - не почиват на обективни критерии и не
съответстват на целта на закона. Разпоредбата на чл. 287, ал. 3, т. 6 от НРД за
МД за 2018 г., предвиждаща реквизит в епикризата – вписване на извършените
изследвания и резултати, охранява интересите на пациента. Предвидените три
екземпляра от епикризата, предназначени за пациента, изпълнителя на медицинска
помощ и личния общопрактикуващ лекар, които екземпляри да предоставят
информация за извършените изследвания, следва да информират пълно и ясно, за да
могат да служат за определяне на терапия и адекватно лечение. Като не е спазил
тези изисквания, ИМП е ограничил правата на пациента да бъде лекуван съобразно
актуалните, правнозначими данни - в конкретния случай да бъдат предприети мерки
спрямо индикираното заболяване.
Информирането
на РЗИ за резултата от изследването не замества процесното бездействие. То е
самостоятелно производство, което ИМП е длъжен нормативно да извърши, поради
което не следва да се зачита като заместител на неизпълненото задължение по чл.
287, ал. 3, т. 6 от НРД за МД за 2018 г.
В
обобщение съдът намира, че оспорването се явява неоснователно по изложените
по-горе съображения и следва да се отхвърли.
По
делото не се претендират разноски от ответната страна.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Силистренският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба на "Многопрофилна
болница за активно лечение - Дулово" ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Дулово, ул. “Розова долина“ № 37 против т. 11 от
Заповед за налагане на санкция от 200 лева № РД-0912-116/29.10.2019 г. на Директора на Регионалната
здравноосигурителна каса - Силистра.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: