Определение по дело №908/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4460
Дата: 23 октомври 2014 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20141200500908
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 3342

Номер

3342

Година

29.4.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

03.31

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Георги Янев

дело

номер

20151210200412

по описа за

2015

година

Производството е образувано по жалба на П. Г. В., ЕГН [ЕГН], живущ в [населено място], [жк] против Наказателно постановление № 14-1116-000934/01.10.2014 г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Б., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДП, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева и за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева и кумулативно с това “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месец.

С жалбата В. оспорва издаденото НП, като счита същото за незаконосъобразно, несъобразено с процесуалните и материални изисквания на Закона, поради което моли да бъде отменено изцяло, както и да бъдат отменени предвидените наказания. Алтернативно в случай, че не бъде отменено НП, моли да бъде намален размера на наложеното наказание „Глоба” в минимален размер.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат. Дава обяснения по случая твърди, че бил спукал предна лява гума, не е усетил как е закачил автомобила на М., закарал автомобила си вкъщи и дошла полиция.

Административнонаказващият орган и Районна прокуратура-Б., редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 21.08.2014 година, длъжностни лица при ОД на МВР-Б. – актосъставителят К. К., в присъствието на свидетеля С. Ч., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, за това, че на същата дата, около 11.00 часа, в [населено място], в [жк], пред блок № 94, в посока към ул. С. Р., управлява собствения си лек автомобил “Фолксваген Пасат”, с рек. [рег.номер на МПС] , с несъобразена скорост спрямо конкретната пътна обстановка /релефа на пътя/, губи управлението, като на дясна крива преминава през тротоара, пука предна лява гума и допуска ПТП / с материални щети, с паркирания пред бл. 94 автомобил БМВ с рег. [рег.номер на МПС] . Водача В. като участник в ПТП не изпълнява задължението си и не изчаква пристигането на представители на МВР. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя и подписан лично от него без възражение.

Съставен е и протокол за ПТП № 1524682.

Въз основа на акта, на 01.10.2014 година, Началник сектор ПП към ОДМВР-Б., издал атакуваното НП № № 14-1116-000934/01.10.2014 г., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДП, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева и за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева и кумулативно с това “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месец. НП е връчено на В. на 02.02.2015 година.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетелите К., Ч. и М., както и от обясненията на жалбоподателя, който твърди, че не е усетил да е закачил автомобила на М. и че след това си е закарал автомобила си вкъщи.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели – К., Ч. и М., както и от обясненията на жалбоподателя, и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което жалбата е допустима, а разгледана по същество - частично основателна по следните съображения:

По отношение на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДП, съдът намира следното:

НП е издадено в съответствие с изискванията на закона и от компетентен орган. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Деянието извършено от жалбоподателя представлява административно нарушение и правилно е квалифицирано от административно наказващия орган, като нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДП. Предвид сочената разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

От обективна страна се установи, че жалбоподателя е нарушил посочената разпоредба, като на процесната дата, час и място управлявал лек автомобил “Фолксваген Пасат”, с рек. [рег.номер на МПС] , с несъобразена скорост спрямо конкретната пътна обстановка /релефа на пътя/, губи управлението, като на дясна крива преминава през тротоара, пука предна лява гума и допуска ПТП / с материални щети, с паркирания пред бл. 94 автомобил БМВ с рег. [рег.номер на МПС] . Водача В. като участник в ПТП не изпълнява задължението си и не изчаква пристигането на представители на МВР.

В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели и отчасти обясненията на жалбоподателя.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина – непредпазливост. Жалбоподателят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

След като правилно е квалифицирал нарушението, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДП административнонаказващият орган е санкционирал В. с административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева.

Съгласно посочения законов текст, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

При определяне размера на административното наказание по отношение на извършеното нарушение, съдът намира, че административнонаказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, т.е. не е отчел, респективно събрал доказателства относно материалното и имотно състояние на жалбоподателя, липсата на предходни нарушения по ЗДП, /от 2006 година до настоящия момент няма нарушения по ЗДП/, като по този начин се е лишил от възможността да прецени с оглед тежестта на нарушението какъв размер на наказанието би бил най-подходящ в случая.

Това води до извода за налагане на минималния размер на наказанието, като същото следва да се редуцира към минимума, предвиден от закона за извършеното нарушение - „Глоба” в размер на 100.00 лева, в каквато насока следва да бъде изменено и НП.

По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДП НП следва да бъде отменено, поради следните съображения:

При издаването на атакуваното наказателно постановление административнонаказващия орган не е спазил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която редовно издаденото НП трябва да включва в съдържанието си всички, кумулативно посочени в нея реквизити. В чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ЗАНН е въведено изискването наказателното постановление да съдържа описание на нарушението, а в чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – в НП следва да бъдат посочени законовите разпоедби, които са били нарушени виновно.

В конкретния случай при издаването на наказателното постановление са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила.

В този смисъл е необходимо да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението и словесното описание на нарушената материално-правна разпоредба в НП.

В издадено НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а видно от описанието на нарушението в НП е, че жалбоподателят е наказан за това, че на 21.08.2014 година, около 11.00 часа, на посоченото в акта място В. не изпълнява задълженията си като участник в ПТП и не изчаква пристигането на органите на МВР.

Посоченото описание на нарушението не съответства на разпоредбата, отразена, като нарушена в НП - чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно който законов текст, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:т. 2. когато при произшествието са пострадали хора:а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието;в) (изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) до пристигането на представителя по буква “б”, съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;г) (изм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на представителя на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието;д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби;е) (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.

Всичко това създава неяснота относно приетото от административнонаказващия орган за нарушено. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че по делото от разпитаните свидетели бе установено, че жалбоподателят като участник в ПТП , в което няма пострадали хора, не изпълнява задължението си и не изчаква пристигането на органите на МВР.

Посочените нарушения се явяват съществени, тъй като ограничават и засягат правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво точно нарушение е извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Установяването в хода на съдебното производство на съществуването и несъществуването на описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализация на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.

Докато законът в чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателното постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган следва да спази всички императивни изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение на нарушението, и същото следва да бъде отменено, само на това процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, пред. 3-то от ЗАНН, Благоевградският районен съд

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 14-1116-000934/01.10.2014 г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Б., с което на П. Г. В., ЕГН [ЕГН], живущ в [населено място], [жк]за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДП, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание “Глоба” в размер на 100.00 лева.

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 14-1116-000934/01.10.2014 г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Б., с което на П. Г. В., ЕГН [ЕГН], живущ в [населено място], [жк] за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева и кумулативно с това “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месец.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд-Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му.

РАЙОНЕН СЬДИЯ: