Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито заседание през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янева частно гражданско дело № 4170 по
описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на „О.Ф.Б.“ ЕАД срещу постановление за разноски от 10.02.2021 г. на
ЧСИ С.П.по изп.дело № 20219210400100, с което е отказал да намали размера на
разноските в полза на взискателя за адвокатско възнаграждение от 1000 лв. на
200 лв.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди се,
че разноските за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя неправилно били определени по реда на
чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като по изпълнителното
дело не били извършени други действия, насочени към удовлетворяване на
паричното вземане, освен подаването на молба за образуване на делото. Поддържа се становището, че изпълнителното
дело не се отличавало с фактическа и правна сложност, поради което определеното
адвокатско възнаграждение било прекомерно. Моли съда да отмени обжалваното
постановление и вместо това да намли разноските за адвокатско възнаграждение в
полза на взискателя от 1000 лв. на 200 лв.
Ответникът
по жалбата намира същата за неоснователна.
В
приложените по делото мотиви на ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 от ГПК са изложени
съображения за неоснователност на частната жалба. В мотивите е посочено, че
разноските не са прекомерни. Упълномощеният от взискателя адвокат извършвал
справки по изпълнителното дело и сочил конкретни изпълнителни способи за удовлетворяване
на вземането, поради което се дължали разноски за адвокатско възнаграждение по
чл.10, ал.1, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, установи от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима.
Разгледана
по същество, е основателна, поради следните съображения:
Изпълнителното
производството е образувано по молба на К.Й.Г., към която е приложен ИЛ от 29.12.2020
г., издаден по гр.д. 14266/2018 г. на СРС – Пловдив срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД за
сумата от 1800.11 лв., от които 1200 лв. – адвокатски хонорар и 600,11 лв. –
държавна такса.
Към
молбата е приложен договор за правна помощ за сумата от 1000 лв., които са заплатени
в брой.
С
покана за доброволно изпълнение частният съдебен изпълнител е уведомил длъжника „О.Ф.Б.“ ЕАД, че задължението му възлиза
на 5 338.93 лв., част от които са и разноски за адвокат в размер на 1000
лв. по изпълнителното дело.
Поканата
за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 20.01.2021г.
С
платежно нареждане от 29.01.2021г. сумата от 5338.93 лв. е заплатена доброволно
от длъжника.
С молба
от 01.02.2021 г. „О.Ф.Б.“ ЕАД е поискало размерът на разноските за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя да бъде намален на 200 лв.
С
постановление от 10.02.2021 г. частният съдебен изпълнител е оставил без
уважение молбата за изменение на размера на разноските, определени в полза на
взискателя.
Постановлението
на частния съдебен изпълнител от 10.02.2021 г., което се обжалва в настоящото
производство, е неправилно, поради следните съображения:
Съгласно
чл. 10, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв.
Съгласно чл.10, т.2 от цитираната наредба, за
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания
по изпълнителното дело – минималното възнаграждение е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата.
В конкретния случай е подадена единствено молба за образуване на
изпълнително дело, в която са посочени няколко изпълнитени способа.
Поканата за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника на 20.01.2021г., като в срока за доброволно изпълнение той
е изплатил посочената в поканата сума изцяло. В този смисъл, по делото не е
било необходимо, а и не са извършвани действия за принудително събиране на
сумата. Разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени по
реда на чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200лв.
Поради изложените доводи, обжалваното постановление от 10.02.2021г. следва да бъде отменено и вместо това да бъде
намален размерът на разноските, определен с постановление, обективирано в
покана за доброволно изпълнение изх.№ 1450/18.01.2021г., на 200 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление за разноските
от 10.02.2021 г. по изп. дело № 20219210400100 на ЧСИ С.П.с рег. № 921 с район
на действие – районът на СРС, с което е отказано да бъде изменено постановление,
обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№ 1450/18.01.2021 г., в
частта за разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на „О.Ф.Б.“
ЕАД, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановление, обективирано в
покана за доброволно изпълнение изх.№ 1450/18.01.2021 г., в частта за
разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на „О.Ф.Б.“ ЕАД,
като намалява размера на разноските за адвокатско възнаграждение на 200лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.