№ 38
гр. Б.С., 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело
№ 20231410100428 по описа за 2023 година
От А. К. К., ЕГН:********** от гр.Б.С., общ.Б.С., обл.В., ул.“ С. „ №35
чрез процесуалния й представител адв.Д.М. от САК против „Кредит Гаранция
„ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район С.,
ул.“ Манастирска „ №41, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от Р.Я. е предявен иск
както следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено спрямо ответника, че сключеният между А. К. К.,
ЕГН:********** и „Кредит Гаранция „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр.С., район С., ул.“ Манастирска „ №41, вх.Б, ет.1, ап.2,
договор за предоставяне на поръчителство, с който се обезпечава договор за
кредит №********* от 18.02.2022г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК;
Претендират се и направените по делото разноски.
В подкрепа на иска са представени заверени копия от писмени
доказателства.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен
заем №********* от 18.02.2022г., сключен между нея и дружеството „ Кеш
Кредит Мобайл „ ЕАД.
Сочи се, че съгласно договора отпуснатия заем е следвало да бъде в
размер на 1500.00 лева, които е следвало да бъдат върнати на 15 броя
ежемесечни погасителни вноски. Отразено е, че въз основа на чл.1, ал.2 от
договора, ищцата е следвало да предостави едно от трите изброени в договора
обезпечения – две физически лица – поръчители, банкова гаранция или
одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
1
Посочено е, че на датата на сключване на договора, между „ Кеш Кредит
Мобайл „ ЕАД, ищцата и ответното дружество „Кредит Гаранция „ ЕООД са
сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
„Кредит Гаранция „ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ Кеш
Кредит Мобайл „ ЕАД задълженията на ищцата.Сочи се, че обезпечението се
изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на
задълженията на кредитополучателя, като въз основа на сключения договор за
поръчителство ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото
дружество сума в размер на 2 060.25 лева, която била разсрочена за
изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Отразено е, че заемодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството имало правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства, а ищецът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имали
качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията
на специалния закон - ЗПК. Изхождайки от това, се счита, че с характеристики
на потребителски договор е и договорът за предоставяне на поръчителство,
сключен между ищцата и ответника „Кредит Гаранция „ ЕООД. Счита се още,
че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне
на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено
от валидното съществуване на главното правоотношение, като предвид това,
наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на
ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит или
отделни негови клаузи, включително и чл.1 и 2 и поради тази причина
следвало да се разгледат съвместно и двете правоотношения.
Отразено е, че прочитът на съдържанието на чл.1 и 2 от договора и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагало
разбирането, че по своето същество същата представлявала неотменимо
изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не
предоставяла избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение,
така и какво да бъде то.Изискванията, които посочената клауза от договора
възвеждала за потребителя са на практика неосъществими за него, особено
предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително
нисък размер.Сочи се, че предвид това, не само правно, но и житейски
необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора / за
което съответната банкова институция ще изисква също заплащане / или две
лица - поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно
поставени изисквания – т.е., поставяйки изначално изисквания, за които е
ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът е целял да го „ насочи "
към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би
могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от / и собствено
2
на / заемодателя „ Кеш Кредит Мобайл „ ЕАД дружество.Това дружество било
именно ответника в настоящия процес — „Кредит Гаранция „ ЕООД, което
дружество е и свързано лице с кредитора по договора за заем.Счита се, че
предвид на това, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с
„Кредит Гаранция „ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на
поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от
друга - условията за другите две обезпечения / две физически лица -
поръчители и банкова гаранция / са на практика невъзможни за осъществяване
от длъжника.
Посочено е, че кредиторът не е включил възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи
със законови средства и нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Необходимо било в ГПР
да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи.В конкретния случай било посочено, че
ГПР е 50 %, но от съдържанието на договора потребителят не можел да
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР.Твърди се, че кредиторът не е включил в ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчител, а предвид предпоставките,
при които възниквало задължението на потребителя да заплати
възнаграждение за поръчителство, то същото било с характер на сигурен
разход и следвало да бъде включено изначално при формирането на ГПР.Сочи
се, че в случая акцентът се поставял не само върху факта, че в тежест на
потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за
ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това
обстоятелство му е било известно / чрез изначалното му включване в
разходите по кредита /, то той би могъл да направи информиран избор дали да
сключи договора.Сочи се още, че както е било посочено, седалището и адреса
на управление на двете дружества е едно и също, и че този вид обезпечения са
обичайна практика за кредитора, т.е. за него е било изначално известно цялото
възнаграждение по кредита.Счита се, че посочването в договора на стойност
на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните
такива.Същата подвеждала потребителя относно спазването на забраната на
чл.19, ал.4 от ЗПК и изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и не му
позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.Счита се, че по този начин, както отразената обща стойност на
плащанията, така и годишния размер на разходите в договора за
потребителски кредит се явявали некоректни и реално изискванията на чл.11,
т.10 от ЗПК не били спазени.
Посочва се, че правната уредба на договора за поръчителство се
съдържала в разпоредбите на чл.138 - чл.148 от ЗЗД.Съгласно чл.138 от ЗЗД с
договора за поръчителство поръчителят се задължавал спрямо кредитора на
друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.Съгласно
Решение №7 от 28.04.2020г. по т.д.№562/2017г. на ВКС, поръчителството, на
основание чл.138 от ЗЗД се учредявало по силата на договор, сключен между
кредитора и поръчителя, тъй като в полза на кредитора се пораждало право да
3
претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с
главния длъжник, а не между поръчителя и главния длъжник, както било в
случая.
Счита се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен
поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като
възнаграждение, е в размер на почти половината от сумата по отпуснатия
заем, като по този начин бил нарушен принципа на добросъвестност и
справедливост и били накърнени добрите нрави.С Решение №165/02.12.2016г.
на ВКС по т.д.№1777/2015г.„ I т.о., ТК било разяснено, че добросъвестността
по принцип се свързвала с общоприетите правила за нравственост на
поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от
законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото
общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на
задълженията и упражняване на правата на членовете на общност.В случая се
сочи, че в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който
е икономически по - силната страна в правоотношението, се е възползвал от
своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в
своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение.
С оглед гореизложеното се счита, че за ищцата е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.22 от ЗПК за обявяване на договора за нищожен.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника „ Кредит Гаранция „
ЕООД е постъпил писмен такъв.Сочат се следните аргументи:
- исковата молба е недопустима поради липсата на правен интерес,
предвид насочването към ненадлежна страна.В исковата молба липсвали
аргументи обуславящи нищожност на договора за възлагане на
поръчителство.Счита се, че процесуалното поведение на ищцовата страна е
недопустимо, поради липса на процесуална легитимация на ответника, тъй
като дружеството „ Кредит Гаранция „ ЕООД, не е страна и не е сключвало
договор за паричен заем № №********* от 18.02.2022г .
На същата дата между ищцата и „ Кредит Гаранция „ ЕООД бил сключен
Договор за възлагане на поръчителство, като последния се задължил да
отговаря солидарно по договор за паричен заем №********* от 18.02.2022г.
- сочи се, че ищцовата страна не била възприела правилно фактическата
обстановка, приемайки договора за възлагане на поръчителство за договор по
чл.138-148 от ЗЗД.Поради това били противоречащи изложените твърдения за
свързаност между ответника и кредитора по сключения договор за кредит.
- счита се, че изложените твърдения за нищожност на договора за
възлагане на поръчителство били абсолютно неоснователни, изложени въз
основа на ЗПК.
На следващо място се възразило по направените доказателствени
искания, като същите следвало да не бъдат допускани, а предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, както и да бъдат
присъдени та ответното дружество направените деловодни разноски.
Ответното дружество прави възражение за прекомерност на претендираното
от страна на ищцата адв.възнаграждение.
Към отговора са представени заверени копия от следните писмени
доказателства: договор за поръчителство; пълномощно.
4
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищцата е страна по договор за паричен заем №********* от 18.02.2022г.,
сключен между нея и дружеството „ Кеш Кредит Мобайл „ ЕАД. Съгласно
договора отпуснатия заем е в размер на 1500.00 лева, които е следвало да
бъдат върнати на 15 броя ежемесечни погасителни вноски.
На същата дата е сключен договор, между „ Кеш Кредит Мобайл „ ЕАД,
ищцата и ответното дружество „Кредит Гаранция „ ЕООД за предоставяне на
поръчителство, по силата на който „Кредит Гаранция „ ЕООД е поело
задълженията да обезпечи пред „ Кеш Кредит Мобайл „ ЕАД задълженията на
ищцата. Обезпечението се изразява в наличие на парични средства и
готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя, като въз
основа на сключения договор за поръчителство ищцата се е задължила да
заплати на гарантиращото дружество сума в размер на 2060.25 лева, която
била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за
кредит.Съгласно договора, след подписването му от кредитополучателя и при
спазване на условията от ОУ, кредитодателя одобрява заявлението за кредит
на базата на извършена проверка за кредитоспособността и идентификация на
последния, по реда, предвиден в ОУ.
Съгласно чл.1, ал.2 от договора, в случай, че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият
следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да
предостави на кредитодателя бакова гаранция съгласно ОУ в срок до 15 дни от
подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице / поръчител / в
срок до15 дни от подаване на заявлението. Съгласно договора за
потребителски кредит, кредитополучателят погасява кредита съгласно
Приложение №1 – условия на кредита, представляващо неразделна част от
договора. Неразделна част от договора е Приложение №1, в което са посочени
условията на договора за кредит сключен между страните, а именно:
- вид на кредита – потребителски кредит с условие с погасителен план;
- общ размер на предоставения кредит – 1500.00 лева;
- срок на кредита – 15 месеца;
- размер на погасителни вноски – 137.35 лева;
- лихвен процент по кредита – 36.00%;
- ГПР – 50.00%;
- общ размер на всички плащания – 2060.25 лева;
Съгласно договора за поръчителство, поръчителят се е задължил да
сключи договор за поръчителство с дружеството кредитодател, по силата на
който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението
на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
5
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.
Съгласно договора за поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено
поискване от страна на дружеството кредитодател да плати всички изискуеми
задължения на потребителя по договора за потребителски кредит.
В договора за поръчителство е уговорено, че в случай на изпълнение на
задълженията на кредтополучателя от поръчителят, последният встъпва в
правата.
В договора за поръчителство е посочено, че поръчителя е запознат с
договора и съдържанието му.Неразделна част от договора за предоставяне на
поръчителство е Приложение №1, в което са посочени условията на договора
за предоставяне на поръчителство, както и падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представения по делото договор, установява възникналото заемно
правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на
БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за поръчителство но потребителски
кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по
силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
6
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин. Неспазването на това изискване води
до недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване на
ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разборедба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
Поетото от ищцата, в качеството й на потребител по договора за
предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение
за поръчител е довело до съществено оскъпяване на предоставения й
кредит.Това задължение по естеството си представлява скрита лихва, водеща
до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на заемодателя.Този
разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е бил взет предвид от
7
кредитодателя при изчисляването на посочения в договора за заем
ГПР.Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя характер
е в защита на обществения интерес и цели потребителят да не бъде поставен в
положение, при което договорът за кредит да се явява свръх обременителен за
него.В случая обаче, предвиденото в договора за заем допълнително плащане
на възнаграждение за поръчител, заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК
относно максималния размер на ГПР.При това положение се налага извод, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него
липсва действителния процент на ГПР.
Също така, непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на
вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди сключването на
договора за кредит, трябва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и да прецени дали да му предостави кредит спазвайки
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане на кредита да се
генерира в уговорената по договора лихва.С уговарянето на клауза,
предвиждаща разходи по кредита, включващи търговската печалба и всички
останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от стойността на
кредита, потребителя, като по – слабата икономическа страна, е бил поставен
в неравностойно положение, тъй като същият не е имал възможност да влияе
на клаузите на договора.
Договорката за заплащане на обезпечение за поръчителство, при които е
сключен договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил
предоставен на ищцата с оглед нейната търговска или професионална
дейност, в рамките на която да е сключен процесния договор.Напротив,
ищцата попада в приложното поле на §13, т.1 от ЗЗП, поради което се ползва с
потребителска защита.
С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че
целия договор за предоставяне на поръчителство договор, с който се
обезпечава договор за кредит №********* от 18.02.2022г. е нищожен, поради
противоречието му с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Както беше отбелязано по – горе, договореното в полза на поръчителя
възнаграждение, представлява скрита лихва по договора за кредит, поради
което договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради
накърняване на добрите нрави.Този договор е лишен от правна основа, тъй
като по него потребителят поема само задължения, срещу които не ползва
каквито и да е права, единствено нараства размерът на общото му задължение
и разходите по кредита, като е без значение дали същия ще бъде изправен
8
длъжник или не.
От всичко гореизложено съдът намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство представлява допълнителна услуга да кредитополучателя,
която услуга е пряко свързана с договора за кредит и за която
кредитополучателя дължи възнаграждение, и то независимо от
обстоятелството дали ще бъде редовен платец, което е известно на
кредитодателя, който е следвало да го включи при изчисляването на ГПР по
договора за потребителски кредит.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено
допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит
разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като
се касае за договор, с размер на действително ГПР по – висок от размера на
законната лихва по просрочени задължения, който ГПР не е обявен на
потребителя в действителния му размер, по който договор потребителят е
икономически по – слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на
договора, а рискът от неплатежоспособност остава единствено за
него.Свободата на договарянето съгласно чл.9 от ЗЗД не може да бъде
използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по договора за
сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи,
включително и на добрите нрави.В случая уговорката за заплащане на
възнаграждение за поръчителство в размер по – голям от отпуснатия кредит
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на
кредита, като се дължи от кредитополучателя при всички положения –
независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността му или не.
С оглед гореизложеното главния иск по чл.124 от ГПК, вр. чл.26 от ЗЗД
се явява основателен и следва да бъде уважен. Договора за предоставяне на
поръчителство, поради естеството на правоотношенията го прави нищожен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за дължимата по делото
държавна такса по предявения иск в общ размер на 82.41 лева.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.Д.М. – процесуален представител на ищеца, адвокатското възнаграждение
да бъде определено при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.Видно от представения
по делото договор за правна защита и съдействие, не е било уговорено
възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално затруднено лице,
9
поради което адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази
връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер
предвиден в НМРАВ.
В случая определеното възнаграждение следва да се определи с оглед на
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.В случая адвокатско възнаграждение по този
иск ще е в размер на 607.24 лева, с включено ДДС, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА,
във връзка с Наредба №1/09.07.2004г.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОВЪЗГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за предоставяне на
поръчителство, с който е обезпечен договор за кредит №********* от
18.02.2022г., сключен между А. К. К., ЕГН:**********, с адрес гр.Б.С.,
общ.Б.С., обл.В., ул.“ С. „ №35 и „Кредит Гаранция „ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.С., район С., ул.“ Манастирска „ №41,
вх.Б, ет.1, ап.2, като договора е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.22 от ЗПК;
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.С., район С., ул.“ Манастирска „ №41, вх.Б, ет.1, ап.2,
представлявано от Р.Я. ДА ЗАПЛАТИ на А. К. К., ЕГН:**********, с адрес
гр.Б.С., общ.Б.С., обл.В., ул.“ С. „ №35 сума в размер на 82.41 лева /
осемдесет и два лева и 41 ст. /, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „Кредит Гаранция
„ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район С.,
ул.“ Манастирска „ №41, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от Р.Я. ДА
ЗАПЛАТИ на ЕАД „ Д.М. „ представлявано от адв.Д.М.М. от АК – С., сума в
размер на 607.24 лева / шестотин и седем лева и 24 ст. /, с ДДС
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
10