Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 18.06.2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:                                

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1389 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба на „Еос Матрикс“ ЕООД гр.София срещу В.А. И., с предишно фамилно име Б.,***, по предявен установителен иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК за парични вземания по Заповед N 260082/23.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N 1069/2020г. на РС-Кърджали, произхождащи от неизпълнение на Договор за потребителски кредит N FL490596 от 20.08.2009г, сключен между ответника и „Юробанк България“ АД, които парични вземания последното прехвърля на ищеца с договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 18.01.2016г., като заповедта е възразена от длъжника по нея и ответник по иска. Исковете са предявени за 2 759.38 лв. главница за вноски от 20.08.2018г. до 20.09.2020г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното й изплащане, и 721.52 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.11.2017г. до 21.10.2020г. включ.

Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД гр.София твърди, че ответникът не изпълнява в срок задълженията си за плащане на дадена му на кредит сума по договор за потребителски кредит N FL490596/20.08.2009г., сключен с „Юробанк България“ АД като кредитор и дължи сумата 2 759.38 лв. главница по вноски с падеж в периода от 20.08.2018г. до 20.09.2020г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г., когато ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, с оглед на това, че се явява легитимиран кредитор на ответника по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016г., за което прехвърляне ответникът като кредитополучател е уведомен на основание чл.99 от ЗЗД с писмо уведомление от 11.07.2018г., с предоставен срок за доброволно изпълнение, в който такова не следва. Сочи, че уведомлението за цесия не е връчено и е върнато с отбелязване „непознат“, но връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, в т.ч. и уведомлението, изходящо от първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД,  приложено към исковата молба, съдът на основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да зачете и да приеме, че цесията е съобщена на ответника. Сочи, че главницата, която претендира, представлява част от вземането по посочения договор за потребителски кредит, а именно  това за посочените падежирали вноски за процесния период, за които претендира, че дължима е мораторна лихва от 721.52лв. за периода 15.11.2017г. до 21.10.2020г..С оглед на възразяването на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело N 1069/2020г. на РС-Кърджали от ответника като длъжник, претендира за установяване на вземането по заповедта за горепосочената главница и мораторна лихва, както и за разноски по настоящето и заповедното производството. В съдебно заседание ищецът не се представлява, но с писмена молба чрез процесуалния си представител поддържа иска и претендира разноски по делото.

 Ответникът В.А. И. не подава отговор на исковата молба и не взима становище по друг начин по предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК, но оспорва дължимостта на вземането, чието установяване се претендира от ищеца,  с възражение по чл.414 от ГПК. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Сключването на договор за потребителски кредит N FL490596 от 20.08.2009г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД като кредитор и ответника като кредитополучател е установено от самия договор и погасителния план към него, подписани от страните по него.С договора е отпуснат  кредит от 9 240 лева, със срок на издължаване 144 месеца, до 20.08.2021г., с погасяване чрез месечни погасителни вноски по разплащателна сметка, с падежна дата по погасителен план на 20-то число от месеца, при ГПР 15.08 % и възнаградителна лихва от 12 % за първата година, с фиксиран размер, и 12.75 % през следващите години, с променлив размер, в зависимост от промяната БЛП, описан в чл.3, ал.5 от договора. При забава на плащането на месечната погасителна вноска, е дължима освен договорната лихва, и обезщетение за забава в размер на законната лихва, уговорено в чл.9 от договора.

На 18.01.2016г. банката –кредитор сключва с ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.София възмезден договор за прехвърляне на вземания, с който продава свои вземания, описани и индивидуализирани в Приложение към Потвърждение на цесия, с длъжници-физически лица, в т.ч. и вземането по потребителския кредит на ответника, в размер общо на 10 543.28 лв., дължимо към 31.12.2015г., от което 9 151.04 лв. главница, 1 359.74 лв. лихви, 32.50 лв. такси и разноски, всички с крайна дата на издължаване 20.08.2021г. Прехвърлителят /цедентът/ „Юробанк България“ АД писмено потвърждава цесията от 18.01.2016г..С договора прехвърлителят писмено упълномощава цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД да го представлява по цесията от 18.01.2016г. да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, като неуспешно е то по отношение на ответника като длъжник по изпратените преди съдебното производство уведомления.

Предмет на делото и предмет на доказване е определеното от правното твърдение на ищеца в исковата молба по чл.422 от ГПК съществуване на подлежащото на изпълнение вземане, за което  е издадена заповед N 260082/23.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 1069/2020г. на РС-Кърджали.Основанието, на което се претендира да съществува вземането за главница и обезщетяващата забавата й лихва, е доказано главно и пълно от ищеца.Договорът, от който произтичат задълженията на ответника за неплатена кредитна главница и обезщетение за забавата й не е оспорен от ответника, който не оспорва легитимацията на кредитора по него, нито тази на ищеца като негов правоприемник по договора за цесия.Тази легитимация е установена от неоспорения договор за цесия от 18.01.2016г., която е потвърдена от цедента в полза на цесионера, който е упълномощен да уведомява длъжниците за прехвърлянето. Правопораждащото действие на цесията от  18.01.2016г. и достигането на уведомлението за цесия до ответника като длъжник по прехвърленото процесно вземане, с връчване на исковата молба, обуславя  материалноправната легитимация на ищеца като кредитор на вземането, по което отговорността за изпълнение е на ответника като длъжник.

Узнаването на цесията в хода на делото подлежи на съобразяване от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК и съответно ползва ищеца, в който смисъл е съдебната практика, защото съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е от значение само за надлежното изпълнение на легитимирания кредитор, и длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението.

Ответникът не твърди и не доказва изпълнение на договора за претендираните с исковата молба периоди на главница и мораторни лихви, а размерът на неизпълнение на задълженията за плащане на месечни погасителни вноски се установява от погасителния план към договора. Уговорките в договора за размери на възнаградителна лихва и обезщетение за забава са съответни на изискванията на ЗПК –чл.19, ал.5 и чл.33, ал.2, а възражения, че кредитът е усвоен и че първоначално уговорените размери на възнаградителна лихва са променяни към увеличението й, не се правят от ответника, поради което договорът е породил своето облигационно действие. За периода от 20.08.2018г. до 20.09.2020г. вноските, дължими за главница по кредита възлизат на 2 759.38 лв., а законната лихва върху тази сума се дължи от деня, следващ падежа на всяка вноска в периода съгласно чл.84, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД, т.е. не по-рано от 21.08.2018г., при което за периода от 15.11.2017г. до 20.08.2018г. включ. обезщетение за забава се претендира от ищеца без основание.Такова се дължи върху всяка вноска в периода, от деня следващ този за изпълнението й до 21.10.2020г., което изчислено от съда по този начин чрез Калкулатор НАП за законна лихва възлиза общо на 297.69 лв.Вноските са с настъпил падеж и са дължими от ответника с обезщетението за забава от 297.69 лв. за периода от 21.08.2018г. до 21.10.2020г. и със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 22.10.2020г., до които размери искът по чл.422, ал.1 от ГПК се уважи и се отхвърли в частта му за обезщетение за забава за разликата над сумата 297.69 лв. до пълния му претендиран размер от 721.52 лв. и за периода от 15.11.2017г. до 20.08.2018г.

Обезщетението за забава като акцесорно парично задължение е обусловено от съществуването на главно задължение, от което то е производно, но това е без значение за възможността да бъде предмет на самостоятелна искова защита, тъй като е отделно притезание, макар и зависимо, но само в смисъл на основателност на твърдението за съществуването им. В случая, както в заявлението по чл.410 от ГПК, така и в исковата молба, ищецът претендира изрично мораторна лихва, като в заявлението я сочи и като лихва по чл.86 от ЗЗД. При липса на други изложени твърдения, съдът приема, че същата е съотносима към забавата на претендирани вноски по договора за кредит и е дължима за тяхната забава, още повече, че са представени доказателства за воден предходен процес между страните, в който главница по вноски в периода от 20.09.2015г. до 20.07.2018г. е присъдена със законна лихва от 05.09.2018г..

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника са направените по делото от ищеца разноски за държавни такси съразмерно на уважената част от иска -79.71 лв. в настоящото производство и 61.14 лв. в заповедното производство.

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

 

 

 

РЕШИ  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение  на В.А. Й., с предишно фамилно име Б., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията N 4-6, има парично вземане от В.А. Й., с предишно фамилно име Б., с ЕГН **********, произтичащо от неизпълнение на договор за потребителски кредит N FL490596 от 20.08.2009г., сключен с„Юробанк България “ АД с ЕИК *********, в размер на сумата 2 759.38 лв. главница за вноски от 20.08.2018г. до 20.09.2020г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното й изплащане, и сумата 297.69 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва в периода от 21.08.2018г. до 21.10.2020г. включ./ от деня, следващ падежа на всяка вноска в периода и до 22.10.2020г./, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК за разликата в частта му за обезщетение за забава за разликата над сумата 297.69 лв. до пълния му претендиран размер от 721.52 лв. и за периода от 15.11.2017г. до 20.08.2018г., за което вземане е издадена Заповед N 260082/23.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. N 1069/2020г. на РС-Кърджали.

ОСЪЖДА В.А. Й., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на  „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията N 4-6, сумата 140.85 лв., представляваща разноски по делото, от която 79.71 лв. в настоящото производство и 61.14 лв. в заповедното ч.гр. д. N 1069/2020г. на РС-Кържали.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: