№ 70
гр. К., 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно
наказателно дело № 20225100600147 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.341 ал.1, във вр. с чл. 306 ал.1 т.1 НПК.
Образувано е по жалба на адв.М. С. от АК – К., служебно назначен
защитник на П. П. К., против определение от 31.05.2022 г. постановено по
ЧНД № 422/2022 г. по описа на К.йския районен съд. Твърди се, че съдебният
акт е неправилен в частта му, с която е постановено на основание чл.24 от НК
увеличение на определеното общо наказание „лишаване от свобода” с 6
месеца. Счита, че не били налице основанията за приложението на чл.24 от
НК, тъй като предишните осъждания на К. не следвало да се вземат предвид,
извън тези включени в групата, тъй като осъденият бил признат за
реабилитиран на основание чл.88а от НК /в Присъда по НОХД № 1212/2021 г.
на КРС/. Съдът можел да увеличи определеното общо най-тежко наказание,
щом като наложените наказания с две или повече присъди са от един и същ
вид и са констатирани обстоятелства, които правят това необходимо.
Приложението на чл.24 от НК следвало да намери приложение с оглед
обстоятелствата, според които се определя наказанието, обусловени от
задължителните правила на чл.54 и чл.36 от НК, което в настоящия случай
1
решаващият съд не бил направил.
В жалбата се сочи също, че определеното общо наказание в размер на 2
години и 6 месеца „лишаване от свобода“ било напълно достатъчно, за да се
осъществят целите на наказанието и завишението му с още 6 месеца, или
общо 3 години „лишаване от свобода“, се явявало несъразмерно тежко с
оглед обществената опасност на деянието и на дееца. Целите на наказанието
можели да бъдат изпълнени и без приложението на чл.24 от НК.
Твърди се още, че било нарушено правото на защита на осъдения, тъй
като производството по делото било образувано само по негова молба, а едва
в стадия на съдебните прения представителят на държавното обвинение
направил искане за приложението на чл.24 от НК, срещу каквото искане К. не
се бил защитавал, като по този начин му се утежнявало значително
положението.
Моли да се измени обжалваното определение, като се отмени
увеличението с 6 месеца на определеното общо наказание от 2 години и 6
месеца „лишаване от свобода”.
В съдебно заседание жалбодателят П. К. лично и чрез служебно
назначения му защитник – адв.С., поддържат жалбата по изложените в нея
съображения. Молят да не се увеличава определеното на К. общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца.
Представителят на Окръжна прокуратура – К. счита жалба за
неоснователна. Доводите на районният съд, за да постанови увеличение на
общото наказание, намира за правилни и законосъобразни, поради което моли
да се потвърди определението на Районен съд – К..
Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на
обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1,
във вр. с чл. 314 и сл. от НПК, съобрази следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от страна имаща интерес
от обжалване, т.е., същата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
ЧНД № 422/2022 г. по описа на К.йският районен съд е било образувано
по молба на осъдения П. П. К., с която е поискал да се извърши групиране на
наложените му наказания по влезлите в сила присъди по НОХД № 1212/2021
г. по описа на РС-К. и НОХД № 891/2021 г. по описа на РСК..
2
След преценка на събраните по делото доказателства по отношение на
осъденият П. П. К., районният съд е приел, че са налице условията на чл.25
вр. чл.23 ал.1 от НК по отношение на посочените в молбата присъди. За да
направи този извод, съдът правилно е посочил, че К. е осъждан, както следва:
С влязла в сила на 18.03.2022 г. присъда № 23/02.03.2022 г. по НОХД №
1212/2021 г. по описа на РС-К., П. П. К. бил осъден за извършени на
28.03.2021 г. две престъпления по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, за които му е
наложено едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година,
чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен
срок от 4 години.
С влязла в сила на 05.04.2022 г. присъда № 52/30.11.2021 г. по НОХД №
891/2021 г. по описа на РС-К., П. К. бил осъден за извършено на 24.10.2020 г.
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което му
е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца
при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
Констатирано е, че престъпленията по НОХД № 1212/2021 г. по описа
на РС-К. са извършени на 28.03.2021 г. и присъдата е влязла в сила присъда на
18.03.2022 г., а престъплението по НОХД № 891/2021 г. по описа на РС-К. е
извършено на 24.10.2020 г. и присъдата е влязла в сила на 05.04.2022 г., от
което следва извода, че престъпленията по тази съвкупност са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, каквато е
хипотезата на чл.25, във вр. с чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно
наказание – най-тежкото измежду наложените му. Именно след като е
направил този извод, първоинстанционният съд е определил на осъдения
едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях - „лишаване от свобода” за
срок от 2 години и 6 месеца. На основание чл.24 от НК, последното е
увеличено с 6 месеца „лишаване от свобода“, или общото наказание, което
следва да изтърпи осъденият е „лишаване от свобода” за срок от 3 години.
За да приложи разпоредбата на чл.24 от НК, районният съд е отчел
степента на обществена опасност на личността на осъдения, броя и характера
на деянията, извършени при условията на реална съвкупност, тяхната висока
степен на обществена опасност, предвид, че се касае за тежки умишлени
престъпления против личността /закани с убийство и причиняване на средна
телесна повреда/, както и не на последно място - размера на общата санкция.
3
При така установеното по делото от фактическа страна, настоящата
инстанция намира жалбата за неоснователна.
Постановеното определение е законосъобразно, правилно и обосновано.
По същество по делото няма спор относно наличието на предпоставките за
определяне на общо наказание по смисъла на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1
от НК за следните осъждания: присъда по НОХД № 1212/2021 г. по описа на
РС-К., влязла в сила на 18.03.2022 г., по която П. П. К. бил осъден за
извършени на 28.03.2021 г. две престъпления по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, за
които му е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 1
година, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от 4 години и присъда по НОХД № 891/2021 г. по описа на
РС-К., влязла в сила на 05.04.2022 г., по която П. К. бил осъден за извършено
на 24.10.2020 г. престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от
НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6
месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. Следва да се посочи,
че първоинстанционния съд се е ограничил да посочи, че не следва да се
занимава с останалите присъди извън допуснатата кумулация, тъй като
нямали отношение към настоящото групиране, а и наказанията по тях са били
вече изтърпени. Това, че присъдите са изтърпени не е достатъчно, за да се
приеме, че същите не следва да се обсъдят и да се преценят всички – тези по
молбата и останалите известни, извън посочените в молбата, влезли в сила
присъди на осъдения П. К. за наличие на предпоставките по чл.25, във вр. с
чл.23 от НК. В тази връзка, настоящият съдебен състав констатира, че по
отношение на останалите осъждания на К. не са налице предпоставките за
групиране с разглежданите две осъждания по цитираните присъди, тъй като
последното осъждане, преди процесните осъждания, е по споразумение,
имащо характер на присъда по НОХД № 1166/2011 г. по описа на РС – К., в
сила 24.11.2011 г., с което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 6 месеца (изтърпяно на 06.06.2012г.), а деянията по разглежданите
осъждания по НОХД № 1212/2021 г. и по НОХД № 891/2021 г., двете по
описа на ОС – К., са извършени след последно цитираната дата (24.11.2011
г.), а именно - на 28.03.2021 г. и на 24.10.2020 г., което изключва
кумулирането им с предходните осъждания. Останалите описани в справката
за съдимост множество осъждания, са по влезли в сила присъди в периода
1992г.-2009 г., като съответно по тях са били определени съвкупности в най-
4
благоприятното за осъдения съчетание и същите са изтърпени. Или,
останалите осъждания на П. К. не могат да се кумулират с разглежданите две,
тъй като не са в съвкупност с тях по смисъла на чл.23-25 от НК.
С оглед изложеното, въззивната инстанция намира, че в настоящият
случай, макар К.йския районен съд да не е обсъждал множеството присъди,
влезли в сила преди двете разглеждани в настоящото производство, не е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, нито е
постановил неправилно определение, поради нарушение на материалния
закон.
С оглед изложеното, крайния извод на първоинстанционния съд по
отношение на осъжданията на П. П. К. по НОХД № 1212/2021 г. и по НОХД
№ 891/2021 г., двете по описа на РС-К., не се променя, поради което и
постановеното от него определение касаещо двете присъди се явява правилно
и законосъобразно.
Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд, относно приложението на чл.24, ал.1 от НК, с което
определеното общо наказание “лишаване от свобода” е увеличено с 6 месеца,
предвид обстоятелството, че наложените наказания и по двете присъди са от
едни и същи вид, като в едната от присъдите се касае за две престъпления
против личността, тази по НОХД № 1212/2021 г. по описа на РС – К.;
предвид също така предходните многократни осъждания на П. К.,
болшинството на наказание „лишаване от свобода” изтърпени ефективно,
които явно не са изиграли своята превъзпитателна и възпираща роля спрямо
него.
В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно направеното от
адв.С. искане с въззивната жалба, поддържано и в пледоарията й пред
въззивния съд – подс.К. да се счита за неосъждан, с оглед настъпила
реабилитация по чл.88а от НК по отношение на предишните му осъждания,
което да мотивира съда да не прилага разпоредбата на чл.24 от НК по
разглежданата съвкупност. Именно така било прието в присъда по НОХД №
1212/2021 г. на КРС.
След като прецени предходните осъждания на подс.П. К., настоящият
въззивен състав счита, че не са налице предпоставките за реабилитация по
чл.88а от НК. Съгласно разпоредбата на чл.88а, ал.4 от НК, когато лицето е
5
извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано
(какъвто е настоящият случай), осъждането и последиците му се заличават
след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички
осъждания. Видно от приобщената по делото справка за съдимост на
жалбодателя, осъждането, за което не е изтекъл срока на т.нар. „абсолютна“
реабилитация е това по НОХД № 538/2009 г. по описа на РС - К., с което на
подс.П. К. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 1 месец, което е изтърпяно от него ефективно на 19.11.2010 г.
Съгласно разпоредбата на чл.88а ал.2 от НК, когато наложеното наказание
лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от
изтърпяването му на основание чл.66, срокът за реабилитация по ал.1 на
чл.88а от НК не може да бъде по-малък от 10 години. В случая, 10 - годишния
срок за реабилитация на осъдения П. К. е започнал да тече от 19.11.2010 г. и
изтича на 19.11.2020 г., а той междувременно преди изтичане на този срок е
извършил престъпление - на 24.10.2020 г., предмет на НОХД № 891/2021 г. по
описа на РС – К., коментирано по-горе в решението. Описаното
обстоятелство е пречка за настъпването на реабилитация по чл.88а от НК за
осъжданията на подс.К..
Във връзка с изложеното следва да се посочи, че действително, както
сочи защитника на осъдения – адв.С., в присъдата по НОХД №1212/2021 г. на
РС – К. е прието, че П. К. е неосъждан, т.е., че е реабилитиран за предходните
осъждания, но това е така, тъй като към момента на разглеждане на
цитираното дело, деянията, които са извършени на 28.03.2021 г., което е след
изтичане на срока на чл.88а от НК за предходните осъждания на подсъдимия,
присъдата по НОХД № 891/2021 г. на РС – К. не е била влязла в сила
(05.04.2022г.), поради което съдът е нямал основание да приеме, че срока за
„абсолютната“ реабилитация не е изтекъл. Или, това разминаване относно
приложението на чл.88а от НК е породено от разглеждането и приключването
на двете наказателни дела, предмет на настоящата кумулация, като
извършеното по-рано във времето деяние – на 24.10.2020 г. по НОХД
№891/2021 г. по описа на РС- К., е приключило с влязла в сила присъда на
05.04.2022 г., което е след влизане в сила – на 18.03.2022 г. на деянията по
НОХД № 1212/2021 г. на РС- К. извършени на 28.03.2021 г..
В обобщение следва извода, че за осъжданията на К., извън тези предмет
на молбата му по чл.25-23 от НК, не е настъпила реабилитация по смисъла на
6
чл.88а от НК. Т.е., предходните осъждания следва да се вземат предвид и да
се отчетат като такива завишаващи обществената опасност на дееца П. К. и
сочещи на необходимост от увеличение на определеното общо наказание,
след като предходните наказания явно не са постигнали целта си да го
превъзпитат към спазване на законите и добрите нрави и на практика
престоят му в затворническо заведение по никакъв начин не го е мотивирал и
възпрял да не извършва други престъпления.
С оглед изложеното, увеличението на наказанието с 6 месеца „лишаване
от свобода” се явява напълно справедливо с оглед разглежданите осъждания
и съдебното минало на осъдения, а именно демонстрираната престъпна
упоритост и явна липса на нагласа и желание да се поправи и превъзпита.
Настоящата инстанция намира, че по този начин – с увеличението на
определеното общо наказание, ще бъдат постигнати целите на наказанието,
залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
С оглед изложеното, се явяват неоснователни доводите на осъдения П.
К. и неговият защитник, изложени във въззивната жалба и в съдебно
заседание пред настоящата инстанция за неправилност на обжалваното
определение.
Неоснователно се явява и твърдението на защитата, че съдът не е
следвало да прилага разпоредбата на чл.24 от НК, тъй като делото било
образувано по молба на осъдения. Приложението на чл.24 от НК по никакъв
начин не е обвързано от това по чия инициатива е инициирано
производството по чл.23-25 от НК, а както е посочил в мотивите си
пъровоинстанционният съд, съгласно Постановление № 1 от 8.X.1978 г. по н.
д. № 3/78 г., Пленум на ВС, при налагане на наказание за множество
престъпления, съдът задължително обсъжда въпроса за приложението на
чл.24 от НК. В случая именно отчитайки обществената опасност на деянията
и дееца, е преценено, че определянето на общо наказание по съвкупността от
престъпления, без да се прилага чл.24 от НК, ще се окаже явно
несправедливо.
Въззивният съд при проверка правилността на обжалвания акт,
съобрази, че когато се групират наложени наказания от един и същи вид - в
случая лишаване от свобода, съдът може да увеличи определеното общо най-
тежко наказание, като законът не позволява увеличеното наказание да е с
7
повече от една втора, да надминава сбора от отделните наказания, както и
максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. По делото
съдът се е съобразил с тези изисквания на чл.24 от НК, изложил е
съображения в подкрепа на решението си за увеличаване размера на
наказанието, поради което и не е допуснал нарушение, пораждащо основание
за отмяна на постановеното определение. Предвид описаното въззивната
жалба, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.24 от НК, се явява
неоснователна.
Съдът намира, че липсва основание за отмяна или намаляване на
размера на увеличението по чл.24 от НК на определеното на осъдения К.
общо наказание „лишаване от свобода”, т.е. определеното общо наказание
„лишаване от свобода”, което да изтърпи осъдения следва да е в размер
именно на 3 години /заедно с увеличението по чл.24 от НК/.
Правилно първоинстанционният съд на основание чл.25, ал.2 от НК, е
приспаднал от общо определеното наказание изтърпяната част от наказанието
„лишаване от свобода“ по НОХД № 891/2021 г. по описа на РС – К..
Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно –
обосновано и законосъобразно, поради което следва същото да бъде
потвърдено.
Ето защо, и на основание чл.341 ал.1, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с
чл.338 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 139/31.05.2022 г. постановено по
ЧНД № 422/2022 г. по описа на К.йския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8