№ /20.05.2020 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в закрито заседание на двадесети
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от
съдията адм.д.№1017/2020г по описа
на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба на В.Ж.И., ЕГН **********,***, против Главния прокурор на
Република България, с посочено правно основание чл.1 от ЗОДОВ вр.чл.46 ал.2
т.1, т.2 и т.3 и ал.5 от НПК, вр.чл.114 и чл.115 от глава седма „Прокуратура“
от Закона за съдебната власт.
От изложението в молбата се
установява, че ищецът твърди извършени закононарушения от нотариус Ш. и на съдията
по вписванията при съставянето на нотариален акт №***, издаден през 2006г;
както и използването на този н.а. от недобросъвестни адвокати и съдии по дела,
които – независимо че са уведомени за неверността на н.а. – решават делата на
основание нищожни документи. Излага се, че И. многократно е сезирал
компетентните разследващи органи и различни прокуратури, като им е представял и
достатъчно доказателства за твърдяните от него законарушения и виновността на
нотариуса и съдията по вписванията, но е получавал единствено откази за
образуване на досъдебни производства. В тази връзка се сочи, че разследващите
са отказвали да извършват проверки, да провеждат разпити и др., не са съставяли
протоколи за удостоверяването на проверките, което според НК представлява
закононарушение, с което се укрива друго закононорушение. Твърди се, че в
неговия случай доказателствения материал все още не е разгледан от
наблюдаващите прокурори, и няма каквото и да било разследване, и се иска съдът
да изиска същия доказателствения материал от разследващите и прокуратурата,
достатъчен за да бъде разкрита истината, виновните да бъдат обвинени и да
понесат наказателна отговорност, както и да се възстановят щетите от
конкретните виновници. Сочи се, че бездействието на Главния прокурор на РБ се
изразява в протакане и неизпълнение на разпоредбите на НПК, неизвършването на
проверки и неоказване на съдействие на пострадал от престъпление, какъвто е
ищецът. Претендира се обезщетение в размер на 150 000лв.
При така формулираната претенция
настоящият съдебен състав намира, че не е сезиран с надлежно искане, подлежащо
на разглеждане по реда на АПК, поради това
и не е компетентен да се произнесе по заявения от ищеца предмет.
На първо място следва да бъде
посочено, че съгласно изричния текст на чл.1 ал.1 от ЗОДОД държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите,
причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за
нищожни подзаконови нормативни актове, като според ал.2 исковете се разглеждат
по реда на АПК. Законодателят е предвидил наличието на няколко кумулативни
предпоставки за допустимостта на претенция по чл.1 от ЗОДОВ, а именно:
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни/общински органи
и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, и настъпила вреда за граждани и
юридически лица, респективно – такива, резултат от действието на отменени като
незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
Главният прокурор на РБ безспорно има правомощия и в качеството си на
административен орган по см. АПК, както и такива на орган по назначаването по
см. ЗДСл, които са изброени в чл.138 от ЗСВ. Единствено при упражняването на
тези си правомощия той действа като административен орган, съответно – неговите
актове подлежат на контрол за законосъобразност по реда на АПК, а евентуалните
вреди от същите, действията и/или бездействията му – на обезщетяване по реда на
чл.1 от ЗОДОВ вр.чл.203 и сл. от АПК.
В конкретния случай обаче се твърди бездействие на
Главния прокурор да разпореди и/или извърши процесуално-следствени действия по
реда на НПК, свързани в разкриването на твърдяно от В.И. закононарушение
(според терминологията на ищеца), в каквато връзка е и изричното позоваване на
чл.46 ал.2 и ал.5 от НПК, както и изложените в исковата молба факти и
приложените към нея откази за образуване на досъдебно производство.
Материално-правните основания за ангажиране на отговорността за дейността на правозащитните органи – разследващи органи, прокуратура и съд,
са уредени в чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, като според изричното предвиждане на ал.3
исковете по ал.1 се разглеждат по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс, т.е.
от общите граждански съдилища.
При анализа на изложените правни
норми е видно, че нито актовете на правозащитните органи (вкл. на Гл.прокурор
на РБ), нито действията и бездействията им подлежат на контрол за
законосъобразност по реда на АПК, а и обезщетението за претърпени в резултат на
тях вреди от граждани и юридически лица не могат да бъдат реализирани по реда на този кодекс при
наличието на изрична процесуалноправна уредба. Поради това административният
съд, правораздаващ по АПК, принципно не разполага с материалноправна
компетентност да разглежда и да се произнася по жалби против такива актове (прокурорски
и съдебни), действия и бездействия, нито пък по искови молби за обезщетение на
вреди, претърпени от тяхната дейност.
Формулирано по различен начин –
каквито и претенции за претърпени вреди да заявява В.И. по отношение на водено
по негова жалба наказателно производство по реда на НПК, съотв. на отказ за
образуване на такова, по процесуално-следствените действия и/или бездействията
на набюдаващите прокурори и/или на Гл.прокурор по тях, по основателността и
законосъобразността на произнасянията им, по продължителността на производство
и прочие, той не може да ги реализира по реда на Административнопроцесуалния
кодекс и пред административен съд. Единственият предвиден в действащото
българско законодателство ред за защита против посочените от него
действия/бездействия на прокуратурата като правораздавателен орган, респективно
– на отделни прокурори или на Гл.прокурор, е този на Наказателнопроцесуалния
кодекс и евентуално ЗСВ, респ. обезщетението за твърдени вреди от тях е
допустимо да се претендира по реда на чл.2 от ЗОДОВ вр ГПК.
Изложеното мотивира извода на
съда за наличие на прекратителното основание на чл.159 т.1 от АПК по отношение
на образуваното производство по исковата молба на В.И. против Гл. прокурор на
РБ. С оглед предмета и стойността на заявената претенция и на осн.чл.2 ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.104 ал.1 т.4 от ГПК, делото следва да се изпрати по компетентност
на Окръжен съд – Варна. Предвид изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.д.№1017/2020г по описа на
Административен съд-Варна, ХХVІ с-в, образувано по искова молба на В.Ж.И., ЕГН **********,***,
против Главния прокурор на РБ с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и цена 150
000 лв.
ИЗПРАЩА
делото на Окръжен съд – Варна – по компетентност.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд-София.
Препис
от определението да се връчи само на В.И..
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :