№ 11651
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110139710 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, чрез адв. Анг.
Н., с която са предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу С.О. за установяване дължимостта на
вземането по ч. гр. д. 28678/2021г. на СРС, 57 състав. Претендира сума за обезщетение: на
основание чл. 410 от КЗ вр. чл. 422 ГПК 345,18 лева главница ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че на 16.09.2020г. в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе“ – връзка със
Северна скоростна тангента е настъпило застрахователното събитие със застрахован при
него автомобил : марка Рено, с рег. № СВ ******, управляван от А. Т. М., като водачът
попада в необезопасено препятствие на пътното платно - дупка. Твърди, че горното МПС е
имало валидно Каско № 4704170200008350 и срок на валидност 06.12.2017г. – 06.12.2022г.
Обезщетението било изплатено на застрахования и ищецът придобива право на регрес
срещу причинителя на щетата.
Ответникът С.О., чрез юрисконсулт Данаил Ангелов оспорва исковете. Релевира подробни
съображения по валидността на договора за Каско – застраховка, за механизма на ПТП,
както и прави довод за съпричиняване, алтернативно иска намаляване на размера на
обезщетението. Оспорва своята пасивна легитимация, като навежда, че посоченият пътен
участък се поддържа на осн. чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата не от общината, а от АПИ,
тъй като посоченият пътен участък е републикански.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 16.09.2020 г. е
1
настъпило ПТП, при което МПС „Рено“ с рег. № СВ ******, управлявано от А. Т. М.,
попаднало в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, находяща се в гр.
София, на бул. „Ботевградско шосе“ връзка със Северната скоростна тангента, вследствие на
което, по автомобила били нанесени щети. За процесното събитие е бил съставен Протокол
за ПТП № 1816681 от 16.09.2020 г. от служител на МВР.
Приложена е многогодишна застрахователна полица с № 4704170200008350, със срок на
валидност 06.12.2017 г. – 06.12.2022 г., ведно със застрахователна полица
4704170200008350/3 със срок на валидност 06.12.2019 г. – 06.12.2020 г., видно от които
процесното МПС е било застраховано по застраховка „Каско“ при ищеца.
От представено писмо с изх. № 11-50-6/11.01.2023 г., се установява, че връзката на бул.
„Ботевградско шосе“ със Северна скоростна тангента е част от републиканската пътна
мрежа и участъкът се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“.
От показанията на свидетеля А. Т. М. се установява, че същият е шофирал по Околовръстен
път. Водачът на движещия се пред свидетеля автомобил заобиколил дупка, намираща се на
пътното платно, но свидетелят не успял да реагира толкова бързо, поради което попаднал в
нея, вследствие на което по автомобила му били нанесени щети. Св. твърди, че времето е
било ясно, движил се е със съобразена скорост, придвижил автомобила на самоход до
сервиз.
Останалите приети по делото доказателства не носят съществена доказателствена стойност,
поради което съдът не е длъжен да ги обсъжда.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата,
в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или
2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно
да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД.
Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване,
са: наличие на застрахователен договор, възникване на застрахователно събитие - покрит
риск по застрахователния договор, изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване,
съобразно закона, както и установяване причинителя на вредата и размера на същата.
В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал
застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 16.09.2020г. е възниквало
застрахователно събитие.
Относно възраженията на ответника по повод доказателствената сила на протокола за ПТП,
съдът намира за нужно да отбележи, че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща
2
доказателствени сила на официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК относно
механизма на ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди, доколкото в
тази си част протоколът не обективира изявления на длъжностното лице, което го съставя,
относно обстоятелства, които е възприел лично, а само доказва какви изявления за
механизма на ПТП е направил пред него участника в пътния инцидент. Затова дори и за
настъпилото събитие да няма представен протокол за ПТП, обстоятелствата за механизма на
увреждането и причинната му връзка с вредите могат да бъдат установени с други
доказателствени средства. Регресната отговорност се обуславя от доказване на събитието,
довело до вредите, като законът не обуслява това доказване с наличието на протокол за
ПТП. Нещо повече - при ПТП с имуществени вреди и един участник, той няма задължение
да уведомява контролните органи, нито те са длъжни да посещават мястото на
произшествието и да съставят съответен протокол.
В случая от показанията на св. А. М. и приобщените писмени доказателства, се установи, че
застрахователното събитие е настъпило при попадане на управлявания от свидетеля лек
автомобил в необезопасена дупка на пътя, т. е. установен е механизмът на ПТП, довел до
увреждането на автомобила. Съгласно § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението. Във всички случаи наличието
на дупка на пътното платно представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и
създава непосредствена опасност за движението.
Спорен в производството е въпросът кой е бил стопанинът на пътя, чиято отговорност
следва да бъде ангажирана по реда на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините, а съобразно чл. 30, ал. 1 от Законът за
пътищата Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства е установено, че застрахователното
събитие е настъпило в участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа и
отговорността за неговото поддържане е на Агенция „Пътна инфраструктура“. Това е така,
защото от приложеното писмо с изх. № 11-50-6/11.01.2023 г., се установява, че връзката на
бул. „Ботевградско шосе“ със Северна скоростна тангента е част от републиканската пътна
мрежа и участъкът се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“. От това следва, че
възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и
поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното събитие, е именно Агенция
„Пътна инфраструктура“, а не С.О.. Предвид изложеното, съдът намира, че отговорността на
ответника С.О. не следва да бъде ангажирана, тъй като за процесните вреди, следва да
отговаря друго лице, а не конституираният ответник. Така съдът приема, че предявеният от
ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед изложеното, съдът не намира за необходимо да анализира останалите възражения.
3
По разноските
При извода за неоснователност на претенциите и заявената претенция ищецът
дължи разноски на ответника. Дължи се юрисконсултско възнаграждение, като по размер
съдът определя същото на 150 лева, които и ще бъдат присъдени.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********* срещу С.О., БУЛСТАТ
******* иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ да се признае за установено, че
С.О. дължи на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *********, сумата от 345,18 /триста четиридесет и пет
лв. и 18 стотинки/ лева, ведно със законната лихва от 21.05.2021г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед по чл. 410 ГПК от 30.10.2021 г. по ч.гр.д. №
28678/2021 г. по описа на СРС, 57 състав като НЕОСНОВАТЕЛЕН,.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ
на С.О. БУЛСТАТ ******* сумата 150,00 /сто и петдесет/ лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4