Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260451
гр.
Пловдив, 12.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6213 /2020 г.
по описа на РС-ПЛОВДИВ,
XX нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Е.В.Н. ***
чрез адв. С.М. *** против Наказателно
постановление № 20-10320-007274/24.07.2020 г., издадено от Началник група към
ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.103 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание
чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за един месец, за нарушение на
чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1,2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв., както и за
нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 20 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно
и незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Вместо него се
явява процесуалният му представител адв. Ст. М. ***, който поддържа
жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище, според което обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 29.06.2020 г. около 22:10 ч. служителите Н.И.Ф.
и А.Е.Г., изпълнявайки служебните си правомощия по контрол безопасността
движението по пътищата, установили нарушителя да управлява товарен автомобил
Ситроен Немо с рег.№ ***. След подаден по образец със сигнал от служителите със
стоп палка водачът не спрял. При проверката водачът не носел свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от
съответната категория. След проверка в съответните регистри проверяващите
констатирали, че управлява МПС с наложено наказание с влезли в сила наказателни
постановления на стойност 500 лв.
Във връзка с констатациите от проверката на водача бил съставен акт за установяване на
административно нарушение бл.№ 819334 от 29.06.2020 г., подписан от нарушителя
с вързражения.
Като се запознал с материалите към
административнонаказателната преписка наказващият орган възприел сходна на
съставения АУАН фактическа обстановка и издал обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства –
показания на разпитаните свидетели Н.И.Ф. и А.Е.Г., справка за нарушител, копие
на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.,Заповед №8121з-825/19.07.2019 г.
Разпитани пред съда, двамата свидетели не отричат
констатациите в съставения акт, като заявяват, че не си спомнят подробности.
Техните показания съдът кредитира, тъй като с оглед непрекъснатата дейност по контролиране на безопасността
на движението и съставяне на АУАН, включени в техните служебни функции,
неоправдано от контролните органи е да
се очаква да си спомнят
конкретните обстоятелства, при които е извършено всяко нарушение от
всеки нарушител. Достатъчно е, че свидетелите не отричат отразените в
акта констатации.
На следващо място по
силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвПс ъставените АУАН
притежават доказателствена сила за наказващия орган, което означава, че ако АУАН
е редовно съставен, наказателно постановление би могло да бъде издадено. Довод за
противното не може да бъде черпен от обстоятелството, че санкционираното лице е
възразило срещу акта. Доказателства, опорверагаващи направените в съставения
акт за констатации, не се представиха в хода на проведенето пред
първоинстанционния съд съдебно следствие, поради което съдът приема, че
описаната в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление фактическа обстановка е обективно и правилно установена. Не се
възприема за основателно и оплакването срещу първото констатирано в
съставения акт нарушение, че причината
за това, че МПСне било спряно от водача била, че същият не видял подадения му
сигнал. Задължение на водачите е да следят обстановката на пътя и да реагират
при наличие присъствие на униформени служители. След като е налице подаден
сигнал за спиране от униформен служител по образец, то следва същият да спре.
Това, че водачът не бил видял подаването на сигнала, не е извинително дори и
заради това, че движението било късно вечерта, при натоварен трафик, намалена
видимост, за които обстоятелства се правят възражения, но не се представят
доказателства от жалбоподателя. Следва да се отбележи, че именно при твърдените
и посочените условия водачите са длъжни да следят за пътната обстановка още
по-внимателно с оглед сигурността на движението както на самите тях, така и на
останалите участници.
Налице е правилно
приложение на материалния закон и на съответната на нарушението санкционна
разпоредба по отоншение на първото нарушение. Неизпълнението на водача на МПС
при подаден сигнал стоп със стоп палка по образец от униформен служител
осъществява състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП, поради което на основние
чл.175,ал.1, т.4 от ЗДвП следва да му бъде
наложено съответно предвиденото за това нарушение наказание. Така
наложеното наказание е в предвидения от закона минимум, поради което съдът
приема, че същото е законосъобразно определено. По отношение на второто описано
в обжалваното наказателно постановление нарушение правилно е вменена административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
СУМПС и контролен талон към него. За посоченото нарушение предвиденото
наказание съгласно санкционната разпоредба на чл.183,ал.1, т.1 пр.1,2 от ЗДвП е
във фиксиран размер, а именно 10 лв.,
който предвид правилото на чл.27, ал.5 от ЗДвП не подлежи на редуциране.
По отношение на
третото нарушение и посочената за нарушена материалноправна норма, а именно
чл.190, ал.3 от ЗДвП следва да се отбележи, че същата не съдържа правило за
поведение, посочената норма не представлява административно нарушение по смисъла
на чл.6 от ЗАНН. Неплащането на дължимата глоба е свързано с други
неблагоприятни последици като невъзможност водачът да си възстанови евентуално
отнети точки, предприемане на мерки за принудително събиране на дължимата
глоба. Предвид изложеното на водача не
следва да бъде налагано и наказание на основание чл. 185 от ЗДвП. Поради
изтъкнатите съображения наказателното постановление в тази част следва да бъде
отменено.
При проверка относно
спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и за издаване на
наказателното постановление съдът прие, че е спазен срокът, предвиден в чл.34
от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на наказателното постановление.
Налице е и съответната материална компетентност за съставянето им предвид
приложените към административнонаказателната преписка заповеди. По отношение на
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които са извършени, съдът
прие, че нарушението по пункт първи от наказателното постановление е описано
ясно и по начин, отговарящ на предвидените в закона изисквания. За първото
нарушение водачът е санкциониран за това, че не спира на ясно подаден сигнал
със стоп палка. Това че в обстоятелствената част не е посочено къде е следвало
да спре – на посоченото от служителя място или в най-дясната част на платното
за движение не може да бъде прието за съществено. Не се споделят и
оплакванията, изложени в жалбата за неяснота относно мястото на нарушението,
като не ставало ясно в коя част на кръстовището е бил подаден сигналът. В АУАН
и НП е посочена посока юг, поради което същите формално отговарят на
изискванията за описание на мястото на нарушението, както и за посоката на
движение . По отношение на описанието на второто нарушение оплаквания не се правят от страна от
жалбоподателя, а при извършената служебна проверка от страна на съда не се констатира непълнота или неяснота при
описанието му. Същото се изразява в непредставяне на СУМПС и контролен талон към него. Освен изтъкнатите
по-горе съображения за несъставомерност на деянието от обективна страна по
отношение на пункт трети от наказателното постановление, следва да се отбележи,
че самото описание на това нарушение е неясно. В НП се посочва, че водачът
управлява с влезли в сила наказателни постановления в размер на 500 лв., като
не се посочва нито кои са наказателлните постановления, нито кога същите са
влезли в законна сила. Посочването на неплатения размер на глобите също не може
да послужи като ориентир за кои наказателни постановления се отнасят, а освен
това е налице и объркване между посочения размер в АУАН и НП, като в АУАН е посочено, че техният размер е 560 лв., а в
НП 500 лв.
С оглед
гореизложеното съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде
отменено в частта, в която на жалбоподателя за нарушение на чл.190, ал. 3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., а в останалата част
същото като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушенията, във връзка с които
съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено,
не може да бъде приложена и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не само заради това, че същите не се
отличават с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид, а и
предвид справката за нарушител на името на жалбоподателя, според която същият е
наказван многократно за нарушение по ЗДвП, което го отличава като водач, който
системно нарушава правилата за движение по пътищата.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63,
ал.3 от ЗАНН при направено искане от страна на жалбоподателя следва в тежест на
ответната страна да се присъдят и сторените по делото разноски.Такива се
претендират на основание чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. При преценка дали са налице основанията
по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата съдът не
разполага с правна възможност да проверява дали са налице хипотезите на
посочения законов текст, това дали адвокатът е оказал безплатна адвокатска
помощ в някоя от тези хипотези е въпрос на договаряне между страните, който въпрос
не следва да бъде проверяван от съда. Като съобрази размера на уважената част
на жалбата, съдът прие, че следва да се присъдят разноски по съразмерност. В съответствие с правилото на чл.78, ал.3 вр.ал.1 от ГПК съдът намира, че в полза на процесуалния представител следва да бъде
присъден съответният размер адвокатско възнаграждение съобразно уважената част
на жалбата, а именно 75 лв.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-10320-007274/24.07.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив
в частта в която на Е.В.Н. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.103 от Закона
за движение по пътищата на основание чл.175, ал.1 т.4 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за един месец, за нарушение на чл.100,
ал.1,т.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.
1,2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лв.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-10320-007274/24.07.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив
в частта, в която на Е.В.Н. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на адв.С.М. ***
сумата в размер на 75 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, договорено
на основание чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен
съдия : ………………………………
Вярно с оригинала!
МК