О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

              гр.София, 18.07.2019 год.

           

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова  

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Пламен Генев

 

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №6389 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 64 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба от 05.03.2019 год. на ответника по жалбата К. Г.П. по в.гр.дело №6389/2018 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в, в която се съдържа искане за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното по делото въззивно решение от 05.11.2018 год. Ответникът по жалбата поддържа, че бил уведомен за въззивното решение с имейл на 04.12.2018 год. от колега на представляващия го адвокат. На проведената с последния среща му било предадено съобщението за връчване на решението, на което на ръка била отбелязана датата 19.11.2018 год., която възприел като достоверна. Впоследствие научил, че въззивното решение е съобщено в действителност на 12.11.2018 год. Това била причината да пропусне срока за касационно обжалване. Счита, че не бил могъл да предвиди, че неговият пълномощник няма да уточни точния момент на връчване на решението. Фактът, че бил сключил договор за правна защита и съдействие с друг адвокат на 11.12.2018 год., т.е. един ден преди изтичане на срока за касационно обжалване, доказвал, че е бил заблуден. Налице били обективни причини, представляващи особени непредвидени обстоятелства, които не могъл да преодолее – въвеждането му в заблуждение за срока за касационно обжалване довело до пропускането му.

Ответните страни по молбата /жалбоподателите/ П.Ж.К. и Д.Д.П. не изразяват становища по искането за възстановяване на срока.

Съдът, след като взе предвид доводите на ответника по жалбата и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Производството по в.гр.дело №6389/2018 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в, е било образувано по въззивна жалба на ответницата Л.И. В.-П. /починала след подаване на въззивната жалба и на чието място по реда на чл. 227 ГПК са били конституирани наследниците й по закон П.Ж.К. и Д. Д.П./ срещу решението от 11.05.2017 год., постановено по гр.дело №11847/2015 год. по описа на СРС, ГО, 44 с-в, с което е признато за установено по предявените от К. Г.П. срещу Л.И. В.-П. искове с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 1, предл. 2 ГПК, че договор за правна защита и съдействие №0016350от 25.05.2011 год., сключен между К. Г.П. и А.Г.П., от една страна и Л.И. В.-П., от друга страна, и адвокатско пълномощно от 25.05.2011 год., съставено от името на К. Г.П. и А.Г.П.за упълномощаване на Л.И. В.-П., са неистински документи в частта относно авторството на К. Г.П. и ответницата Л.И. В.-П. е осъдена да заплати на ищеца К. Г.П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 710 лв.

С решението по настоящото дело от 05.11.2018 год. е обезсилен първоинстанционният съдебен акт и производството по делото е прекратено.

Съобщението за въззивното решение, ведно със служебно изготвен препис от същото, са били надлежно връчени на ответника по жалбата К. Г.П., чрез адв. З.З. /надлежно упълномощена/, на 12.11.2018 год.

На 18.12.2018 год. ответникът по жалбата К. Г.П. е подал касационна жалба, чрез адв. С.П. /надлежно упълномощена/, която е била върната като просрочена с разпореждане от 16.05.2019 год., което не е било обжалвано и понастоящем е влязло в сила.

Анализът на така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производството по чл. 64 и сл. ГПК е пропускането на срока, тъй като само пропуснатият срок може да бъде възстановен, която в случая несъмнено е налице. В този смисъл и доколкото искането за възстановяване на срока е направено от надлежна страна и в срока по чл. 64, ал. 3 ГПК, то същото се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК предвижда специален ред, чрез който страната може да поиска възстановяването на установен от закона или определен от съда преклузивен срок, когато процесуалното бездействие се дължи единствено и само на наличието на настъпили особени непредвидени обстоятелства през времетраенето на този срок, което са я възпрепятствали да извърши съответното действие. Посоченият законов текст не съдържа легална дефиниция на понятието „особени непредвидени обстоятелства”, но съдебната практика приема, че такива са онези обстоятелства, които са възникнали внезапно и непредвидено и са лишили страната обективно от възможността в срок да упражни свое процесуално право, респективно да изпълни вменено и от закона процесуално задължение – имат се предвид събития, които, освен че не биха могли да се предвидят, не биха могли да се преодолеят, независимо от волята на страната и въпреки проявената от нея добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Такива обстоятелства са например природни бедствия, военно положение, внезапно тежко заболяване на страната или на нейния пълномощник по делото, включително и на членове на семейството на последните и др. подобни събития.

Доказването на предпоставките за възстановяване на срок по чл. 64, ал. 2 ГПК е в тежест на страната, която твърди, че поради наличието им е била обективно възпрепятствана да извърши дължимото процесуално действие преди изтичане на срока – виж Определение № 707 от 23.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 501/2012 г., II т. о., ТК,

В разглеждания случай освен че твърдението на ответника по жалбата за недобросъвестно или небрежно поведение на неговия пълномощник /адвокат/ се явява недоказано /в подкрепа на същото по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства/, въззивният съд приема, че ако страната, респ. нейният процесуален представител са се заблудили относно началния момент на определения от закона преклузивен срок поради това, че върху надлежно връчени съдебни книжа, отнасящи се до дела с тяхно участие, собственоръчно е записала една или друга дата, не би могло да се приеме за обективна причина, която да е попречила да се упражни в срок процесуално право – в този смисъл Определение № 155 от 15.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 49/2010 г., II г. о., ГК и Определение № 507 от 4.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 492/2011 г., II г. о., ГК.

Ето защо следва да се приеме, че процесуалното бездействие на ответника по жалбата К. Г.П. не се дължи на релевантно обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за възстановяване на срока за касационно обжалване на въззивното решение.

Предвид изложените съображения, съдът

 

                            

                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ искането по чл. 64 ГПК на ответника по жалбата К. Г.П. за възстановяване на срока за касационно обжалване на решението от 05.11.2018 год., постановено по в.гр.дело №6389/2018 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на К. Г.П..

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

          

 

 

2/