Решение по дело №1581/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 46
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 4 февруари 2020 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20191510101581
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

20.01.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

08.01.

 

2020

 
 


на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
      1.

 

 

Райна Боянова

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

1581

 

2019

 
 


                                дело №                          по описа за                    г.

 

Г.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявил срещу Д.А.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по наследство от С.Х.в С. и придобивна давност на ½ ид. част от ПИ с идентификатор 66888.408.1 и ½ ид. част от ПИ с идентификатор 66888.408.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Скрино, община Бобошево. Претендира и направените разноски.

Ищецът твърди, че общият наследодател на страните С.Х.в С., починал на 01.03.1981 г., приживе е бил собственик на гори в землището на с. Скрино, община Бобошево, правото върху които е възстановено в нови реални граници съгласно решение № 98-СК от 16.08.2000 г. на Поземлена комисия гр. Бобошево за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд:

1. Имот № 408001 по картата на възстановената собственост с площ от 10.461 дка, представляващ широколистна гора, находяща се в местността „Въртешки  рид", при граници/съседи/: № 408002 - широколистна гора на н-ци на Х.м.Саравски, № 408003 - широколистна гора на н-ци на С.Х.в С., № 105001 - изоставена нива, стопанисва общината, № 010045 - гор. стоп. тер. на Държавата, № 104001 - ливада стопанисва общината, №408002 широколистна гора на н-ци на Х.м.С. № 104002 - ливада стопанисва общината и № 010045 - гор.стоп.тер.на държавата, съгласно скица № 40/23.06.2000 г. и таксационна характеристика;

2. Имот № 408002 по картата на възстановената собственост на землището с площ 7.543 дка, представляващ  широколистна   гора,   находящ  се   в  местността  „Въртешки  рид", при граници/съседи/: № 104002 – ливада, стопанисва общината, № 408001 - широколистна гора на насл. на Х.м.С., № 408003 - широколистна гора на насл. на С.Х.в С., № 104003 – ливада, стопанисва общината, № 104001 ливада, стопанисва общината, № 408001 - широколистна гора на насл. на Х.м.С., № 010045 - широколистна гора на държавата, съгласно скица № 41/23.06.2000 г. и таксационна характеристика.

Понастоящем описаните имоти представляват:

1. Поземлен имот с идентификатор 66888.408.1 в с. Скрино, община Бобошево, обл. Кюстендил, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-277/31.01.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма, адрес на поземления имот: местност „Въртешки рид", площ 10461 кв.м., трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: широколистна гора, отдел/подотдел 491/ф, площ кв.м.10460, вид на горите или на подотдела - превръщане, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 408001, съседи: 66888.408.21, 66888.408.6, 66888.408.22, 66888.408.2, 66888.408.3, 66888.105.6.

2. Поземлен имот с идентификатор 66888.408.2 в с. Скрино, община Бобошево, обл.Кюстендил, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-277/31.01.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма, адрес на поземления имот: местност „Въртешки рид", площ 7543 кв.м., трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: шириколистна гора, отдел/подотдел 491/ф, площ кв.м. 7542, вид на горите или на подотдела - превръщане, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 408002, съседи: 66888.408.6, 66888.408.9, 66888.408.20, 66888.408.3, 66888.408.1, 66888.408.22, 66888.408.2.

Ищецът твърди, че е собственик на ½ ид. част от наследствените имоти, тъй като от 31.08.2000 г. ги владее явно и непрекъснато, като владението му не е оспорвано от никой. Наскоро научил за проведена от Д.А.Ш. сеч в процесните имоти без негово съгласие, а Н.А.Г. заявила, че имотите са техни.

В постъпилите писмени отговори от ответниците се оспорва претенцията на ищеца като несъответстваща на притежаваната от него идеална част, предвид наличието и на други сънаследници, които са се разпоредили с притежаваните от тях права в полза на ответника Д.А.Ш..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

От представеното удостоверение за наследници № 13/03.06.2019 г.,  издадено от кметството на с. Скрино, община Бобошево, се установява, че Х.м.С., починал на 13.08.1947 г., е оставил следните наследници по закон: Замфир Х.в С. /син/, С.Х.в С. /син/, Добрина Х.ва Германова /дъщеря/ и Стоянка Х.ва Каргова /дъщеря/.

С.Х.в С. е починал на 01.03.1981 г. и е оставил следните наследници по закон: Надежда Х.ва Сарафска – съпруга, починала на 23.04.1993 г., Радка Стоичкова Шиникова – дъщеря, починала на 23.03.2014 г. и оставила за свои наследници Асен Николов Ш. – съпруг, починал на 17.09.2018 г.,  Н.А.Г. - дъщеря и Д.А.Ш. – син, С. С.С. - син, починал на 28.12.2007 г. и оставил за свои наследници децата си Соня С.ова Бекирова и Радка С.ова Зашева; Г.С.С. – син. Представено е удостоверение по гр. д. № 1915/2013 г. по описа на ДнРС за вписан отказ на Соня С.ова Бекирова и Радка С.ова Зашева от наследството от С.Х.в С..

С протокол за съдебна спогодба от 13.09.1950 г. по гр. д. № 636/1949 г. Замфир Х.в С. и С.Х.в С. са получили в общ дял земеделски земи и гори, сред които гора в местността „Косана” от 4 дка и гора в местността „Белоски рид” от 5 дка.

От решение № 98-СК от 16.08.2000 г. на Поземлена комисия гр. Бобошево се установява, че на наследниците на Х.м.С. са възстановени в нови реални граници описаните в исковата молба имот № 408001 по картата на възстановената собственост с площ от 10.461 дка, представляващ широколистна гора, находяща се в местността „Въртешки  рид" и имот № 408002 по картата на възстановената собственост на землището с площ 7.543 дка, представляващ  широколистна   гора,   находяща  се   в  местността  „Въртешки  рид". Не е спорно, че по одобрената кадастрална карта на землището на с. Скрино, община Бобошево описаните имоти са ПИ с идентификатор 66888.408.1 и ПИ с идентификатор 66888.408.2.

Приложено е копие от нот. дело № 65/2016 г. и № 105/2016 г. на нотариус Ст. Сотиров, по които част от наследниците на Х.м.С. съгласно удостоверение за наследници № 13/03.06.2019 г. са продали на Д.А.Ш., съответно на 19.02.2016 г. и на 17.03.2016 г., идеални части от имот № 408001 и имот № 408002 в  местността  „Въртешки  рид".

Представени са и други документи, неотносими към предмета на доказване, поради което не следва да се обсъждат.

Свидетелят С. С. – син на ищеца, сочи, че от 2000 г. досега той и баща му са ползвали за събиране на фураж долната половина от наследствения имот, без никой да оспорва правата им и да им пречи. В имота не са обособявани дялове и няма споразумение между съсобствениците за разпределяне на ползването. Свидетелят не е уведомявал другите собственици, че ищецът счита половината от имота за свой.

Свидетелят В.к. твърди, че в процесния имот е ходил заедно с Г.С. и С. С. за дърва, като между съсобствениците не е имало спорове във връзка с ползването на имота.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е положителен установителен иск за собственост и ищецът следва да докаже чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на собственик на претендираната ½ идеална част от процесните имоти, съобразно твърдяното придобивно основание – наследство от С.Х.в С. и придобивна давност от 31.08.2000 г. до настоящия момент.

Наследниците, предявили иск за защита на право, притежавано от техния наследодател, са обикновени, а не необходими другари, тъй като всеки другар има самостоятелно материално-правно положение /Решение № 221 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2011 г., I г. о., ГК/. С предявения от част от сънаследниците иск е въведен спорен предмет относно техните материални права. Неупражненото от останалите сънаследници право не е процесуална пречка за разглеждането на иска по същество и неговото уважаване, респективно отхвърляне следва да касае само правата на тези сънаследници, поискали установяване правото им на собственост /Решение № 953 от 26.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1115/2000 г., II г. о./.

Другарите помежду си не са обвързани от силата на пресъдено нещо. Те са обвързани от констатациите, които съдът е направил в мотивите, относно общите факти. Ето защо, при успешно проведен иск за собственост от наследниците на един наследодател против лицето, което неоснователно владее имота, не може да се счита, че споровете между сънаследниците относно участието им в съсобствеността и дяловете им са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по иска за собственост, след като тези отношения не са били предмет на спора /Решение № 50 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6235/2013 г., II г. о., ГК/, какъвто е и конкретният случай /в този смисъл и Решение № 247 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 449/2011 г., I г. о., ГК/.

Страните по делото са част от наследниците по закон на С.Х.в С., починал на 01.03.1981 г., който приживе е бил един от наследниците на Х.м.С., починал на 13.08.1947 г. Собствеността върху процесните имоти е възстановена по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, с решение № 98-СК от 16.08.2000 г. на Поземлена комисия гр. Бобошево, на наследниците на Х.м.С.. Съгласно чл.13а, ал.1 от закона, посоченото решение удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху посочените имоти. В производството по реституционния закон доказателство за собственост би могъл да бъде и представения с исковата молба протокол за съдебна делба-спогодба по гр. д. № 636/1949 г. /чл.13, ал.3 от закона/, като решението на поземлената комисия е подлежало на обжалване - чл.13, ал.6 от закона. Заявител по преписката е ищецът и като участник в административното производство е обвързан от решението на поземлената комисия.

Поради това, дори да се приеме, че процесните имоти са били обект на посочената съдебна спогодба, съгласно чл.99 ЗС съделителите са изгубили правото си на собственост, тъй като друг го е придобил – всички наследници на Х.м.С. /в чл.77 ЗС са посочени способите за придобиване на право на собственост - чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона, един от които е реституцията по ЗВСГЗФ; решението на ОСЗ има конститутивно действие по отношение на обекта – гората - и по отношение на субекта, тъй като легитимира като собственици за в бъдеще лицата, на които се възстановява собствеността/.

Поради гореизложеното съдът приема, че процесните имоти са съсобствени между всички наследници на Х.м.С.. Ищецът, като наследник на починалия на 01.03.1981 г. С.Х.в С., се легитимира като собственик на идеална част от имота, съответстваща на наследствения му дял. Съобразно представеното удостоверение за наследници, притежаваната от С.Х.в С. ¼ ид. част се разпределя по равно между низходящите му от първа степен и преживелия съпруг: по 1/16 ид. част за Надежда Х.ва Сарафска, Радка Стоичкова Шиникова, С. С.С. и Г.С.С.. След смъртта на Надежда Х.ва Сарафска нейните права от наследството на С.Х.в С. се разпределят поравно между трите им деца -  Радка Стоичкова Шиникова, С. С.С., Г.С.С.. След смъртта на С. С.С. на 28.12.2007 г. и отказа на неговите наследници по закон Соня С.ова Бекирова и Радка С.ова Зашева от наследството от С.Х.в С. тяхната част уголемява дяловете на останалите наследници – чл.53 ЗН. След смъртта на Радка Стоичкова Шиникова през 2014 г. и съпруга й Асен Николов Ш. нейната част – 1/8 ид. ч., се наследява по равно от децата й Н.А.Г. и Д.А.Ш. – по 1/16 ид. ч. Следователно Г.С.С. е собственик по наследство от Х.м.С. на 1/8 ид. ч. от процесните имоти.

Ищецът претендира, че в периода от 31.08.2000 г. до настоящия момент над наследствения си дял е придобил по давност част от наследствените имоти – общо до ½ ид. част от тях. Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

В конкретния случай е безспорно установено, че с решение № 98-СК от 16.08.2000 г. на Поземлена комисия гр. Бобошево собствеността е възстановена в полза на наследниците на Х.м.С.. Следователно основанието, на което е установена фактическата власт от неговите наследници, показва съвладение.

Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. Ищецът е започнал упражняването на фактическата власт като държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. 

По делото не бяха ангажирани доказателства за извършване на такива действия от ищеца. Доводът, че останалите сънаследници не са оспорвали правата, претендирани от ищеца, се опровергава от представените доказателства за извършвани от част от сънаследниците разпоредителни сделки с процесните имоти. Твърдяното извършване от Замфир Х.в С. и С.Х.в С. в устна форма на разпределение на имотите, поставени в общ техен дял по спогодбата по гр. д. № 636/1949 г.,  не би могло да има вещноправен ефект съгласно чл.18 ЗЗД.

 От свидетелските показания се установи, че ищецът и неговия син са ползвали наследствените имоти, но без да е извършвано разпределение на ползването и без да са довели до знанието на другите съсобственици, че ищецът счита конкретна част от имотите за своя.

Поради гореизложеното съдът приема, че ищецът не е придобил по давност претендираната част от процесните имоти и искът за признаване за установено правото му на собственост върху тях следва да се отхвърли за разликата над наследствения му дял – 1/8 ид. част.

Не следва да бъдат обсъждани възраженията относно действителността на сделките, с които част от сънаследниците са се разпоредили с правата си в полза на ответника Д.А.Ш., тъй като предмет на доказване по делото е правото на собственост на ищеца върху процесните имоти.

Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците разноски по производството за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Разноските се дължат изцяло, а не съразмерна част от тях, доколкото ответниците изрично са уточнили, че не оспорват правото на собственост на ищеца, съответстващо на наследствения му дял; спорно по делото е претендираното право на собственост над притежаваната по наследство 1/8 ид. част до ½ ид. част от процесните имоти.

 

Предвид изложеното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.С.С., ЕГН **********, срещу Д.А.Ш., ЕГН **********, и Н.А.Г., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание наследство от С.Х.в С. и придобивна давност на ½ ид. част от ПИ с идентификатор 66888.408.1 и ½ ид. част от ПИ с идентификатор 66888.408.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Скрино, община Бобошево, за разликата от 1/8 ид. част - собственост на ищеца по наследство от С.Х.в С., до ½ ид. част от описаните имоти.

ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********, да заплати на Д.А.Ш., ЕГН **********, и Н.А.Г., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 700 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

                            

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: