Решение по дело №4700/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 8
Дата: 4 януари 2022 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия: Деян Стоянов Вътов
Дело: 20215330104700
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330104700 по описа за 2021 година
По реда на чл. 124, ал. 1 ГПК е предявен отрицателен установителен иск на Б. В.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ....., чрез а. Д.Б., против „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ №25, сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.за
недължимост на сумата от 801, 74 лв., по договор за паричен заем ........, правата по
който са прехвърлени на ответника по силата на договор за цесия от 04.03.2021 г.,
поради недействителност на договора и на уговорената в него неустойка.
В исковата молба се твърди, че на 21.01.2020 г. между ищеца като заемател и
„Сити Кеш“ ООД като заемодател е сключен договор за кредит, по силата на който са
предоставени в собственост заемни средства в размер на 1 100, 00 лева, при фиксиран
лихвен процент по заема 40,05 % и годишен процент на разходите - 49,63 %, като в
договора било посочено, че общата сума за плащане възлиза на 1 221, 72 лв. Твърди се,
че съгласно чл.6 и чл.8 от договора, ако в тридневен срок от подписването на договора
заемополучателят не учреди обезпечение на задълженията си, измежду банкова
гаранция и поръчителство, то дължи неустойка в размер на 604, 08 лв., платима чрез
погасителния план. Твърди се, че ищецът е заплатил сумата от 1221, 72 лв. на
заемодателя си, съгласно договорения план. Сочи, че с договор за цесия от 04.03.2021
г. „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило вземанията на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, като на 09.03.20121 г. ищецът е бил уведомен за извършената цесия и за това, че
1
дължи на новия кредитор сумата от 801, 74 лв. Обоснова се, че така уговорената
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, твърди се и че същата е
прекомерна. Твърди се нищожност на договора за потребителски кредит на основание
чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в писмен отговор възразява
за отхвърляне на предявения иск, с подробно развити съображения. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
За да е допустим предявения отрицателен установителен иск в тежест на ищеца
е докаже наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка. В
разглежданата хипотеза правният интерес се доказва чрез получената от ищеца страна
покана за плащане, с която същият е уведомен от ответника, че му дължи сумата от
801,74 лв., по договор за паричен заем № ... В тежест на ответната стана е докаже
съществуване на оспореното от ищеца вземане.
Установява се от приетите по делото доказателства, че между ищеца като
заемател и „Сити Кеш“ ООД като заемодател е сключен договор за кредит, по силата
на който са предоставени в собственост заемни средства в размер на 1 100,00 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 40,05 % и годишен процент на разходите - 49,63 %,
като в договора е посочено, че общата сума за плащане възлиза на 1 221, 72 лв.
Съгласно чл.6 и чл.8 от договора, ако в тридневен срок от подписването на договора
заемателят не учреди обезпечение на задълженията си, измежду банкова гаранция и
поръчителство, то дължи неустойка в размер на 604, 08 лв., платима чрез погасителния
план. Общият размер на задълженията по кредита, заедно с неустойката, възлиза на
1826 лева, видно от погасителния план. С договор за цесия от 04.03.2021 г. „Сити Кеш“
ООД е прехвърлило вземанията си на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като на
09.03.2021 г. ищецът е уведомен за извършената цесия, както и за това, че дължи на
новия кредитор сумата от 801,74 лв., като в изпратеното уведомление не е посочено от
какви суми по пера е формирано претендираното от ответника вземане. Ищецът
поддържа, че е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимата по кредита
главница и възнаградителна лихва, общо в размер на 1221,72 лева, като не дължи други
суми. Оспорва, че неустоечната клауза е неравноправна. Според ответника, видно от
представена справка /л.46/, процесната сума от 801, 74 лв. е формирана като сбор от
498 лева – непогасена главница и лихва за забава върху нея.
Настоящият съдебен състав намира, че неустоечната клауза, по силата на която
ищецът е поел задължение за заплащане на сумата от 604, 08 лв. – неустойка, ако не
представи в срок обезпечение на дълга, е неравноправна, поради което не поражда
2
облигационни права и задължения. Неустойката по своето правно естество
представлява скрита възнаградителна лихва, която не е отразена в ГПР по кредита.
Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите не
отразява вярно разходите по кредита. Договорът е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, т.е. заемополучателят дължи само стойността на главницата.
По делото са представени разписки за част от направените от ищеца плащания.
Ищецът не носи тежест по установяване на претендираното от ответника вземане. В
този аспект съдът намира, че обосновано може да се предположи, че направените от
ищеца плащания не са отнасяни за погасяване на главницата по кредита, макар именно
главницата да е била дължимото по кредита вземане. Тоест сумата от 498 лева,
посочена като неплатена главница, в представената от ответника справка, не би могла
да бъде вземане за главница. При общ размер на дълга, според погасителния план, от
1826 лева, доказателства за осъществени плащания и заявена от ответника претенция за
сумата от 498 лева, не може да се приеме, че ако по кредита се дължи единствено тази
сума, то тя съставлява вземане за главница. Сума е дори по-малка от претендирана от
предишния кредитор неустойка и следва да се приеме за погасена с плащането на
неустойката. Обстоятелство, че заемодателят счетоводно е отнасял суми за
заплащането на задължения по недействителни клаузи, не би могло да породи права за
новия кредитор, извън обема права, с които е разполагал неговият праводател.
Същевременно ответникът не ангажира доказателства за това какви конкретно суми са
платени в полза на заемодателя, респ. на какво основание, макар да носи тежест по
установяване на претендираното от него вземане по основание и размер. Ето защо се
налага извод, че предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен в
цялост. Ищецът доказва, че ответникът претендира от него суми, които той самият
оспорва, тъй като е платил задължението си за главница по недействителен договор за
потребителски кредит, а ответникът не установява дължимост на процесната сума,
нито ангажира доказателства за това от какви вземания по пера е формирана тя.
При този изход на правния спор, ищецът има право на разноски в размер на 50
лева държавна такса. Адвокатското дружество, представител на ищеца, има право на
разноски в размер на 360 лева, при условията на чл. 38 от ЗА.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П.....
НЕ ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. сумата от 801, 74 ( осемстотин и един
лева и 74 ст. ) лв. по договор за паричен заем № ..., правата по който са прехвърлени на
3
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на договор за цесия от 04.03.2021
г., сключен със „Сити Кеш“ ООД.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати
на Б. В. Б., ЕГН ********** сумата от 50 (петдесет) лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на Адвокатско дружество „Г.“ , БУЛСТАТ № .... сумата от
360 (триста и шестдесет) лева – възнаграждение за осъществената в полза на ищеца
правна защита.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4