№ 49
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Мая П. Величкова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Г. Хр. Х.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222000600079 по описа за 2022 година
С Присъда № 3/11.02.2022г. по НОХД № 289/2021г. Ямболски окръжен
съд признал подс.С. Х. ИБР. за виновен в това, че на 13.06.2021г. на път І-7,
км 235, на 1 км южно от пътен възел „Петолъчка“ в посока с.Зимница,
обл.Ямбол, е дал подкуп, парична сума в размер на 100 лева - 1бр. банкнота с
номинал от 50лв със сериен № БС 0178148 и 1бр. банкнота с номинал 50лв
със сериен № БО 5346320 на длъжностни лица и полицейски органи - И. Ж.
И. и Т. Т. П. и двамата на длъжност „старши полицай“ в РУ Сливен,
полицейски участък „Петолъчка“, за да не извършат действие по служба - да
не докладват съгласно чл.59 т.1 от Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014г.
за патрулно-постовата дейност, издадена от Министъра на вътрешните работи
(обн.ДВ бр.102 от 12.12.2014г., изм. и доп.ДВ бр.75 от 15.09.2017г.), на
дежурния служител при оперативно дежурна част на МВР гр.Сливен за
констатираното нарушение по закона за ветеринарномедицинската дейност
(ЗВМД), че транспортира животни без ветеринарно медицинско свидетелство
и ветеринарно медицински паспорт и да не уведомят чрез него компетентните
органи при ОДБХ гр.Ямбол, за да не бъде съставен АУАН във връзка с
установено нарушение на чл.139 ал.1 т.3 от ЗВМД, поради което на основание
чл.304а, вр. чл.304 ал.1 от НК, чл.54 и чл.58а ал.1 от НК, го осъдил на осем
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева. На основание чл.66
ал.1 от НК, съдът отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване
1
от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подс.И. е осъден да заплати направените по делото разноски
в размер на 177.35 лева в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД
на МВР Ямбол.
Съдът е постановил да се отнемат на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК,
веществените доказателства по делото - 1бр. банкнота с наминал от 50лв с №
БС 0178148 и 1бр. банкнота с номинал от 50лв с № БО 5346320.
Постановената присъда е обжалвана от подс.С. Х. ИБР., чрез защитника
адв.И.С. от АК Ямбол, като счита същата за явно несправедлива, постановена
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва се,
че наложените наказания са изключително завишени и несъответни на
обществената опасност на личността на подсъдимия, на конкретиката на
престъплението и на предмета на престъплението. Твърди се, че независимо
от проведеното съкратено съдебно следствие по Глава 27 от НПК, следвало
да се определи наказание при условията на чл.55 от НК, а именно пробация
със задължителните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2от НК с
минимална продължителност. Заявява се, че независимо от факта, че
подсъдимият е дал противозаконната облага на полицейските служители, тя
не е била приета от тях, поради което действията му са спрели във фазата на
опита към даване на подкуп. Подсъдимият е прекратил фактическата си власт
върху тях, но те не са преминали във фактическа власт на полицейските
служители, като в случая е налице довършен опит. Счита се, че поради това
подс.И. е следвало да бъде признат за виновен за извършено деяние по
чл.304а, вр.чл.304 ал.1, вр.чл.18 ал.1 от НК и да се оправдае да е извършил
довършено деяние по чл.304а, вр.чл.304 ал.1 от НК.
Подчертава се, че осъщественото от подс.И. деяние, не се отличава с
висока степен на обществена опасност, изхождайки от конкретните
характеристики на деянието, вида на нарушените обществени отношения,
настъпилия вредоносен резултат, начина на осъществяването му и проявата
му в обществото, както и съобразявайки подбудите, мотивирали подсъдимия
да извърши конкретното деяние. Заявява се, че личността на подс.И. също не
се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като подсъдимият не
е трудово ангажиран, но помага на сина си с грижите за животните, грижи се
за болния си баща, изразява искрено съжаление и разкаяние за случилото се,
съдействал е изцяло за разкриване на обективната истина на досъдебното
производство, като следва да се съобрази процесуалното му поведение и
здравословното му състояние. Изброените обстоятелства, включително и
ниския размер на неследващия се дар, защитата ги намира за многобройни и
счита, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко. Поради това се изразява становище, че следва да се
2
наложи наказание на подс.И. по правилата на чл.58а ал.4, вр.чл.55 ал.1 т.2
б.“б“ от НК, а именно пробация, като не следва да се налага по-лекото
наказание глоба, съобразно материалното и имотно състояния на подсъдимия
– не работи, не е трудово ангажиран, в недобро здравословно състояние и
грижи за болния му баща. Иска се да се измени атакуваната присъда и да се
наложи наказание при условията на чл.55 от НК, което да е пробация със
задължителните две пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК с
минимална продължителност.
В допълнението към въззивната жалба се изброяват същите смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които се посочва, че са
многобройни и съчетани с обстоятелството, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, обуславят приложението
на чл.55 ал.1 от НК, поради което следва да се определи наказание по
правилата на чл.58а ал.4, вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, а именно пробация,
изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки за срок от шест
месеца за всяка, и да не се налага предвиденото наказание глоба. Счита се, че
по този начин ще се постигнат в пълна степен целите на генералната и
специална превенция. Отново се твърди, че извършеното от подсъдимия
деяние не представлява довършено престъпление, а опит, като действията на
подс.И. са спрели във фазата на даване на подкупа. Поради това се заявява, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен за извършено деяние по
чл.304а, вр.чл.304 ал.1, вр.чл.18 ал.1 от НК и да се оправдае да е извършил
довършено деяние по чл.304а, вр.чл.304 ал.1 от НК. Моли се за определяне на
наказание при условията на чл.58а ал.4, вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, а
именно пробация с двете задължителни мерки с продължителност 6 месеца и
да не се налага наказанието глоба, както и да се оправдае подсъдимия за
извършено престъпление по чл.304а, вр.чл.304 ал.1 от НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, прокурорът при АП
Бургас, намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваната присъда за
обоснована и законосъобразна, наказанието за справедливо определено.
Счита, че подсъдимият с даването на 2бр. банкноти по 50 лева е прекъснал
фактическото държание върху тези банкноти и същите са преминали в
полицейския автомобил, като по този начин деянието е довършено в каквато
насока е ТР № 1/2021г. на ВКС. На следващо място намира, че не са налице
многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства по смисъла на
чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, а съдът е отчел всички смекчаващи обстоятелства и
правилно е преценил, че същите не са многобройни. Подчертава, че
въззивната жалба е неоснователна и не почива на събраните по делото
доказателства, а наказанието и квалификацията на деянието са правилно
определени, като е отчетена тежестта на обществена опасност на деянието,
3
личността на подсъдимия, трудовата му ангажираност, които са съобразени с
целите на наказанието. Пледира за потвърждаване на постановената присъда,
като законосъобразна, обоснована и мотивирана.
Упълномощеният защитник на подс.С.И. – адв.П.Н. от АК Бургас, излага,
че окръжният съд схематично е обследвал смекчаващите отговорността
обстоятелства, между които е посочил чистосърдечната признание, довело до
разкриване на обективната истина по делото, добрите характеристични данни
и чистото съдебно минало на подсъдимия. Твърди, че съдът не е взел предвид
обществената опасност на деянието, която трябва да се съобрази с това, че
подсъдимият няма длъжностно качество, а това деяние е единствено на
поставяне, застрашаване с увреждане на определен тип обществени
отношения. Заявява, че съдът не е взел предвид размера на дара, който не се
следва, а именно 100 лева, които са много по-малко от типичните
корупционни престъпления. Защитата поставя акцент на факта, че в случая се
касае за отражение на корупционните престъпления само по отношение на
дееца, който ефект се търси, но не повече, не по отношение на трети лица.
Посочва, че с даването на дара се иска да се прикрие не престъпление, а
административно нарушение, което е значително по-леко. Отново се твърди
тежко здравословно състояние на подсъдимия, страда от исхемична
невралгия, която е неличима. Посочва, че съдът не е съобразил мотива на
подсъдимия да извърши деянието, а именно в кризисни времена се е опитал
да предпази собствеността на сина си, въпреки че се е опитал да стори това с
непривични средства, но за българина собствеността е нещо свято, което се
опитва да опази, въпреки средствата, които са използвани. Пледира за
приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, като се замени лишаването от
свобода с пробация с двете задължителни пробационни мерки, в какъвто
смисъл да се измени присъдата.
Подс.С.И. поддържа жалбата и допълнението към нея, и се присъединява
към изложеното от защитника си. В последната си дума моли за заменяне на
наказанието лишаване от свобода с пробация и да се измени наложеното
наказание глоба.
Въззивната жалба като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок
от защитника на подсъдимия, който има право да оспорва постановената
присъда съгласно чл.318 ал.6 от НПК, е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата инстанция, и
провери атакуваната присъда по оплакванията на въззивника и служебно
изцяло, съгласно чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба на
защитника на подсъдимия е неоснователна.
4
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите,
съобразявайки оплакванията за несправедливост на наложеното наказание и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и изпълнявайки
задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт,
извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на
нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която
съвпада с изнесената в обстоятелствената част на обвинителния акт и
възприета от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи
относно разгледаното деяние и участието на подсъдимия в него.
Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници,
настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
Подсъдимият С. Х. ИБР. е роден на **.**.****., без образование, турчин,
български гражданин, неженен, не работи, не е осъждан (реабилитиран по
право).
Със Заповед на Директора на ОДМВР Сливен № 343з-187/31.01.2020г.,
свид.Т. П. е назначен на длъжност старши полицай в РУ Сливен, полицейски
участък „Петолъчка“. Свидетелят И. И. също е назначен на длъжност старши
полицай в РУ Сливен, полицейски участък „Петолъчка“, със Заповед № 343з-
1753/30.08.2019г. на Директора на ОДМВР Сливен. От длъжностните им
характеристики е видно, че част от служебните задължения на свидетелите И.
и П., е да работят по опазване на обществения ред, да предотвратяват и
оказват съдействие за разкриване на престъпления и нарушения на
обслужваната територия.
За времето от 19.00 часа на 12.06.2021г. до 07.00 часа на 13.06.2021г.,
свидетелите И. Ж. И. и Т. Т. П. изпълнявали служебните си задължения, както
автопатрул за изпълнение на патрулно постова дейност (ППД) на територията
на ПУ „Петолъчка“ към РУ Сливен - видно от график рег.№ 1670р-
14535/15.06.2021г. На основание чл.59 ал.1 от Инструкция № 8121з-
929/02.12.2014г. за патрулно-постовата дейност (обн.ДВ бр.102/12.12.2014г.,
изм. и доп.ДВ бр.75/15.09.2017г.), свидетелите П. и И., в качеството си на
полицейски служители, назначени в наряд като автопатрул, са длъжни
своевременно да докладват на оперативно-дежурната част (ОДЧ) при ОДМВР
Сливен за всяко изменение в оперативната обстановка, за извършено
правонарушение, за прилагане на полицейско правомощие и за взето
отношение. На основание ал.2 на посочената разпоредба, при необходимост
чрез ОДЧ, нарядите извършват справки за лица и превозни средства.
Подсъдимият С.И. живее в с.Климент, общ.Каолиново, обл.Шумен,
където заедно със сина си свид.С. И., като отглеждали селскостопански
животни - крави и телета. На 12.06.2021г. натоварил в собствения си
автомобил „Мерцедес 412Д Спринтер“ с рег.№ * **** **, две крави и шест
5
телета, за да ги транспортира и продаде на пазара в с.Секирово,
общ.Раковски, обл.Пловдив. За целта помолил свой роднина свид.Г. Ю.ф да
управлява автомобила. В автомобила, заедно с тях, се качил и приятел на
подсъдимия, свид.Р. Ш.. Подсъдимият не притежавал необходимите
документи за транспортиране на животни, изискуеми на основание чл.139
ал.1 т.3 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност (ЗВМД), а именно
ветеринарно-медицинско свидетелство и ветеринарно-медицински паспорт.
След полунощ на 13.06.2021г. достигайки пътен възел „Петолъчка“,
автомобила управляван от свид.Ю.ф се насочил към път І-7 в посока
с.Зимница, обл.Ямбол. Същия бил забелязан от служителите на РУ Сливен -
свидетелите П. и И., които решили да извършат проверка на автомобила и
превозвания товар. За целта подали звуков и светлинен сигнал, но автомобила
не спрял, а продължил движението си по посочения път. След кратко
полицейско преследване автомобилът спрял на километър 235 на път І-7, в
землището на с.Зимница. При проверката на личните документи на
подсъдимия и свидетелите Ю.ф и Ш., служителите на полицията установили,
че в камиона се превозват живи животни - 2 крави и 6 телета. Подсъдимият
заявил, че животните са негови, след което полицейските служители,
свидетелите П. и И., му поискали документи, необходими за превоз на
животните - документи за собственост, ветеринарно-медицинско
свидетелство, ветеринарно-медицински паспорт и пътен лист. Подсъдимият
отговорил, че не притежава нито един от поисканите документи, след което
служителите на полицията му обяснили, че следва да докладват за това в
ОДЧ, които от своя страна да уведомят съответната Областна дирекция по
безопасност на храните (ОДБХ). Обяснили му също така, че превозването на
живи животни без документи, представлява нарушение на ветеринарния закон
и подлежи на санкция. Подсъдимият се притеснил за животните си и започнал
да прави опити да разубеди служителите на полицията да не уведомяват
никого, като ги попитал и дали в полицейския автомобил има камера. След
това бръкнал в джоба си и извадил две банкноти от по 50 лева и ги поставил в
джоба на якето на свид.И.. Едновременно с това казал, че дава тези пари, за да
се почерпят и да не съобщават на никого, за да не му съставят акт за
нарушението. Веднага след това свидетелите И. и П. задържали подсъдимия и
докладвали в ОДЧ при ОДМВР Сливен за случая, както и поискали
съдействие за изпращане на служител от ОДБХ във връзка с констатираното
нарушение по ЗВМД.
Свидетелят Р. Ш. слязъл от товарния автомобил и виждайки, че
подсъдимия е с поставени белезници го попитал какво е станало.
Подсъдимият му отговорил, че е дал 100 лева на единия полицай, за да не му
конфискуват животните.
6
След уведомяване на ОДБХ Ямбол, на място за извършване на проверка
пристигнал свид.В. В., ветеринарен лекар, гл.инспектор в ОДБХ Ямбол,
който съставил на подсъдимия АУАН № 7/13.06.2021г. (л.24 от ДП) за
извършено нарушение по ЗВМД, тъй като транспортирал живи животни
(ЕПЖ) без ветеринарно свидетелство.
Бил извършен оглед на местопроизшествие от разследващ полицай, в
който са описани и фотографирани двете банкнотите, дадени като подкуп от
подсъдимия на служителите на полицията, а именно две банкноти от по 50
лева, със серийни номера БС 0178148 и БО 5346320, приложени по делото
като веществени доказателства.
Съгласно Заповед № 8121з-858/24.07.2018г. на Главен секретар на МВР
(л.77 от ДП), издадена с цел предприемане на мерки за ограничаване
разпространението на опасни заразни болести по животните от съседни
страни, на органите на МВР е възложено да се засили контрола върху
транспортните средства, превозващи живи животни и продукти от
животински произход на територията на цялата страна. На основание т.4.1 от
заповедта, при установяване на МПС, осъществяващи нерегламентиран
превоз на живи животни, незабавно следва да се докладва на ОДЦ/ОДЧ,
които от своя страна да предприемат действия за уведомяване на съответната
ОДБХ, каквото в случая са сторили полицейските служители от РУ Сливен,
ПУ „Петолъчка“.
От заключението на изготвената техническа експертиза, при която са
изследвани файловете, записани от видео-регистратор на патрулния
автомобил и от персонална преносима камера, монтирана върху униформата
на полицейския служител, е извлечен разговор между полицейските
служители и подсъдимия, визуализиран във вид на текст в експертизата.
Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата
обстановка по спора се установява по несъмнен начин от направеното от
подсъдимия самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, приобщени са по реда на чл.372 ал.4, вр.
чл.373 ал.2 от НПК в хода на първоинстанционното съдебно следствие и са
въведени в процеса от:
- гласните доказателствени средства – показанията на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели И. Ж. И., Т. Т. П., В. Г. В., М. И. М.,
Р. К. Ш., Г. И. Ю.ф и С. С.И., както и обясненията на подс.С. Х. ИБР.;
- писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие (л.4-6 от ДП);
- писмените доказателства – справка за съдимост (л.15 от ДП), справка от
КАТ за регистрация на автомобил „Мерцедес 412Д Спринтер“ с рег.№ * ****
7
** (л.17 от ДП), АУАН № 7/13.06.2021г. на ОДБХ Ямбол - копие (л.24 от ДП),
паспорти на ЕПЖ – копия (л.46-64 от ДП), акт за встъпване съгласно
Заповеди № 343з-187/31.01.2020г. и № 343з-1753/30.08.2019г. на Директор
ОДМВР Сливен, типови длъжностни характеристики на длъжността
автопатрул на патрулно-постова дейност (л.67-76 от ДП), Заповед №
858/24.07.2018г. на Главен секретар на МВР (л.77 от ДП), график за
дежурствата рег.№ 1670р-14535/15.06.2021г. (л.116 от ДП), договор за
покупко-продажба на МПС (л.119 от ДП);
- веществените доказателствени средства - фотоснимки, изготвени по
време на огледа на местопроизшествието (л.7-11 от ДП);
- веществените доказателства – 1бр. банкнота с номинал от 50 лева със
сериен № БС 0178148 и 1бр. банкнота с номинал 50 лева със сериен № БО
5346320;
- заключението на техническа експертиза (л.100-105 от ДП).
Въз основа на събраните и изброени по-горе доказателствени източници
се установяват по безспорен начин фактите, очертани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и признати от подсъдимия. Релевантните за
решаване на делото обстоятелства – времето, мястото, механизма на
извършеното деяние, причините за извършването му, допуснатото от
подсъдимия нарушение на установените правила и връзката с извършеното
деяние - са категорично и безспорно установени от събраните доказателства в
хода на разследването и проведеното съкратено съдебно следствие в първата
инстанция, чрез способите и по предвидения ред в НПК. Съображенията,
които първостепенният съд е изложил относно доказаността на посочените
обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни и позволяват
на страните и на горните инстанции да проследят формирането на
вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на
чл.102 от НПК. По този начин, окръжният съд е направил фактическите си
изводи въз основа на доказателствените факти, логически правилно изведени
от гласните, писмените и веществените доказателства и доказателствени
средства. При спазване на специалния процесуален ред по Глава 27 от НПК, и
по-конкретно този по чл.371 т.2 от НПК, за приобщаване и проверка на
доказателствата от досъдебното производство и след извършване на тяхната
правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от
фактическа страна, а въззивният съд споделя дадената оценка за
достатъчност, годност и достоверност на събрания доказателствен материал.
По време на досъдебното производство са били събрани достатъчно
доказателства за установяване извършването на престъплението, предмет на
обвинението и съпричастността на подсъдимия към него, като и самият той се
8
признава за автор на деянието. Пред първоинстанционния съд подс.С.И. е
признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като е изразил ясно и недвусмислено съгласие съдът да не събира
доказателства за фактите, съдържащи се в обвинителния акт, и да ги приеме
за установени въз основа на събраните в досъдебното производство
доказателствени материали и направеното от него самопризнание по чл.371
т.2 от НПК.
Въззивната инстанция счита за правилен извода на първата за несъмнено
доказано участие на подсъдимия в разгледаното престъпление, защото
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство и посочени
по-горе свидетели и обясненията на подс.С.И., всички депозирани в
досъдебната фаза и приобщени чрез тяхното прочитане в хода на съкратеното
съдебно следствие по реда на чл.373 ал.2, вр.чл.372 ал.4, вр.чл.283 от НПК,
документите, приложени като писмени доказателства и доказателствените
средства, в този смисъл протокола за оглед на местопроизшествие,
заключението на техническата експертиза и веществените доказателства –
2бр. банкноти с номинал 50 лева, преценени поотделно и във връзка помежду
им, установяват категорично виновно поведение на подсъдимия.
Правилно първата инстанция е кредитирала показанията на разпитаните в
досъдебното производство свидетели, на които и въззивната инстанция дава
вяра като последователни, кореспондиращи помежду си, взаимнодопълващи
се, логични, безпротиворечиви и относими към предмета на доказване.
Оценени в съвкупност с останалите доказателствени материали, те подкрепят
отразените в обвинителния акт факти и обстоятелства, на които се основава
обвинението и които очертават престъпното деяние на подсъдимия.
Окръжният съд правилно е ценил показанията на свидетелите И. И. и Т. П.,
полицейски служители, като логични, последователни кореспондиращи
помежду си, както и с показанията на свидетелите Р. Ш. и Г. Ю.ф, намиращи
се в превозното средство, спряно за проверка (като свид.Ю.ф е управлявал
автомобила), а също и с обясненията на подс.И.. Безспорно е установено, че в
резултат на изпълнение на служебните си задължения, свидетелите И. и П. са
спрели автомобила, превозващ живи животни, и са извършили проверка на
личните документи на подсъдимия и свидетелите Ш. и Ю.ф. При поискване
на документите за превоз на живите животни, намиращи се в превозното
средство, подсъдимият е съобщил, че животните са негови - на сина му, и
няма документи за превоза им. Превозването на живи животни в товарния
автомобил се установява и от обективираното в протокола за оглед на
местопроизшествие и приложения фотоалбум, където са посочени точния
брой и вид животни – 2бр. крави и 6бр. телета. Полицейските служители
обяснили на подс.И., че са длъжни да докладват на ОДЧ при ОДМВР Сливен
9
за констатираното нарушение, който да съобщи на съответната ОДБХ.
Свидетелите И. и П., били длъжностни лица и полицейски служители, видно
от Заповед № 343з-1753/30.08.2019г. (за свид.И.) и Заповед № 343з-
187/31.01.2020г. (за свид.П.) на Директор ОДМВР Сливен, назначени на
длъжност старши полицай в РУ Сливен, ПУ „Петолъчка“, и към момента на
извършване на деянието са били на работа и са изпълнявали служебните си
задължения, съгласно типови длъжностни характеристики и съобразно
месечен график рег.№ 1670р-14535/15.06.2021г. Именно, за да не се
уведомяват компетентните служби по съответния ред, в опит да разубеди
полицейските служители И. и П., и в изпълнение на този замисъл, подс.И.
поставил две банкноти от по 50 лева в джоба на якето на свид.И., като заявил,
че тези пари са, за да се почерпят и да не съобщават за извършеното
нарушение, както и да не му се съставя акт за това. Така при стриктно
спазване на задълженията си, посочени в длъжностните характеристики за
длъжността автопатрул на ППД, както и Заповед № 8121з-858/24.07.2018г. на
Главен секретар на МВР, свидетелите И. и П. уведомили свид.М. М.
(полицейски инспектор в ОДЧ при ОДМВР Сливен за времето от 08.30 часа
на 12.06.2021г. до 08.30 часа на 13.06.2021г.), за установения превоз на
животни без документи, както и за дадената им парична сума, който
съответно сигнализирал компетентната ОДЧ при ОДМВР Ямбол, а от там и
съответната ОДБХ - ОДБХ Ямбол, за нарушението по ЗВМД. На място
пристигнала дежурна група от ОДМВР Ямбол и свид.В. В., гл.инспектор при
ОДБХ Ямбол, уведомен за нарушението. Видно от показанията на свид.В.,
при извършената от него проверка, се констатирало нарушение на чл.132 т.11
от ЗВМД за това, че се транспортират живи животни без ветеринарно-
медицински свидетелства и паспорти на животните, за което свид.В. съставил
на подс.И. АУАН № 7/13.06.2021г. След това животните били върнати с
товарния автомобил и оставени в „дома на С.“, установено от показанията на
свид.Ю.ф, което кореспондира и с показанията на свид.Ш., установяващ
връщането на животните. В тази връзка собствеността на подсъдимия,
респективно на неговия син не е накърнена, запазена е, няма данни животните
да са унищожени или конфискувани, поради което наведените доводи на
защитата в този смисъл са неоснователни и не се установява, че действията на
подсъдимия, свързани с даването на подкупа на полицейските служители, е с
цел запазване на животните. Извършеното от подс.И., даването на паричната
сума от 100 лева на полицейските органи е, за да не уведомят чрез дежурния
служител при оперативно-дежурна част на МВР гр.Сливен, компетентните
органи при ОДБХ гр.Ямбол, че подсъдимият транспортира животни без
ветеринарно-медицинско свидетелство и ветеринарно-медицински паспорт.
Даването на паричната сума на полицейските служители, за да се почерпят, а
не за да се запази живота на превозваните животни, се потвърждава и от
10
заключението по изготвената техническа експертиза относно записа от видео-
регистратор на патрулния автомобил и от камера, монтирана върху
униформата на полицейския служител И., съдържащ разговор между
полицейските служители и подсъдимия И., по който не са установени следи
от манипулация/намеса върху записаната информация.
Въззивният съд обсъди приложения по делото като писмено
доказателствено средство протокол за оглед на местопроизшествие от
13.06.2021г., който е валиден, подписан е от всички присъстващи лица на
следственото действие, без възражения и забележки, относно начина на
осъществяването му, както и относно направените при него констатации, а
също и описаните, и фотографирани предмети. Предвид съставянето му в
съответствие с императивите на НПК и липсата на възражения срещу него,
съдебните инстанции прецениха коментираното действие по разследване за
законосъобразно извършено, а отразените в протокола обстоятелства – като
обективни и достоверни.
Настоящата инстанция цени като годни и веществените доказателствени
средства, а именно приложените по делото фотоснимки, подредени във
фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие, тъй като те са
били направени в хода на образувания наказателен процес от специалист-
технически помощник, участвал като такъв по време на посочените действия
по разследване.
Относно веществените доказателства по делото, а именно 1бр. банкнота с
наминал от 50лв с № БС 0178148 и 1бр. банкнота с номинал от 50лв с № БО
5346320, подробно описани и фотографирани при извършения оглед,
настоящата инстанция намира, че също са допринесли за разкриване на
обстоятелствата по делото, при което е установена обективната истина.
Направеният от въззивния съд и изложен по-горе всестранен, пълен и
задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателствени източници,
който категорично подкрепя приетите за установени от двете съдебни
инстанции факти и обстоятелства, налага извод за обоснованост на
атакуваната осъдителна присъда, както и за доказателствена обезпеченост на
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК. Въззивната инстанция
не разполага с процесуална възможност да допуска и събира допълнителни
доказателства и да реши делото въз основа на друга фактическа обстановка,
различна от описаната в обвинителния акт и да приема нови фактически
положения, несъвместими с признатите факти, както е указано в т.8.2 от
Тълкувателно решение № 1/06.04.2009г. по т.д.№ 1/2008г., ОСНК, ВКС.
Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен
11
извод, към който се присъединява и въззивният, че подсъдимият с деянието
си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.304а, вр.чл.304 ал.1 от НК, тъй като на 13.06.2021г. на път І-7, км 235, на 1
км южно от пътен възел „Петолъчка“ в посока с.Зимница, обл.Ямбол, е дал
подкуп, парична сума в размер на 100 лева - 1бр. банкнота с номинал от 50лв
със сериен № БС 0178148 и 1бр. банкнота с номинал 50лв със сериен № БО
5346320 на длъжностни лица и полицейски органи - И. Ж. И. и Т. Т. П. и
двамата на длъжност „старши полицай“ в РУ Сливен, полицейски участък
„Петолъчка“, за да не извършат действие по служба - да не докладват
съгласно чл.59 т.1 от Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014г. за патрулно-
постовата дейност, издадена от Министъра на вътрешните работи (обн.ДВ
бр.102 от 12.12.2014г., изм. и доп.ДВ бр.75 от 15.09.2017г.), на дежурния
служител при оперативно дежурна част на МВР гр.Сливен за констатираното
нарушение по ЗВМД, че транспортира животни без ветеринарно медицинско
свидетелство и ветеринарно медицински паспорт и да не уведомят чрез него
компетентните органи при ОДБХ гр.Ямбол, за да не бъде съставен АУАН във
връзка с установено нарушение на чл.139 ал.1 т.3 от ЗВМД.
Правилно и в съответствие с наличния доказателствен материал първата
инстанция е заключила, че подсъдимият с активно и съзнателно поведение е
осъществил състава на процесното деяние. От обективна страна безспорно се
установява, че подсъдимият С.И. е осъществил фактически действия по
предоставяне на двете банкноти от по петдесет лева на полицейските
служители И. И. и Т. П., като е пуснал същите в джоба на свид.И., с реплика
към тях да се почерпят и да не съобщават на никого за установеното
нарушение. Фактите по делото сочат на конкретна волева насоченост в
действията на подсъдимия – чрез даване на дара да мотивира длъжностните
лица да не извършат действия по служба – да не уведомяват ОДЧ при
ОДМВР Сливен за констатираното нарушение по ЗВМД, че транспортира
живи животни без ветеринарно-медицинско свидетелство и ветеринарно-
медицински паспорт и да не уведомяват чрез него компетентните органи при
ОДБХ Ямбол, за да не бъде съставен АУАН за нарушение на чл.139 ал.1 т.3
от ЗВМД.
Конкретно реализираните от подсъдимия действия по предоставяне на
банкнотите във фактическа власт на извършващите проверката лица и по-
точно пускането им в джоба на свид.И. и последващото предложение, което
същият е отправил към полицейските служители да се почерпят, реализират
изпълнителното деяние даване на подкуп, по смисъла на чл.304а от НК, както
правилно е посочил контролираният съд. Подсъдимият И. обективно е
предприел всички действия по фактическото разпореждане с процесната
парична сума в желанието си да мотивира другата пасивна страна към
12
определено бездействие по служба, с други думи преустановил е своята
фактическа власт върху процесните банкноти, като ги е поставил във
фактическата власт на полицейските служители И. и П., предоставяйки я на
тяхно разположение, за да я вземат. Установява се от данните по делото, че
подсъдимият не само е започнал изпълнението на престъплението даване на
подкуп, но е и довършил изпълнителното му деяние, като е сторил всичко
необходимо и зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във
фактическата власт на лицата, за които е бил предназначен. От действията на
подсъдимия, изразяващи се в пускане на двете банкноти от по петдесет лева в
джоба на якето на полицейския служител И., непосредствено след като му е
било съобщено от служителите на реда, че ще уведомят оперативния дежурен
за констатираното нарушение, а чрез него и ОДБХ Ямбол, ясно се очертава
намерението и целта му, а именно да склони длъжностните лица да не
извършат действия по служба, да не докладват съгласно чл.59 т.1 от
Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014г. за патрулно-постовата дейност,
издадена от Министъра на вътрешните работи (обн.ДВ бр.102 от 12.12.2014г.,
изм. и доп.ДВ бр.75 от 15.09.2017г.), на дежурния служител при оперативно
дежурна част на МВР гр.Сливен за констатираното нарушение по ЗВМД, че
транспортира животни без ветеринарно-медицинско свидетелство и
ветеринарно-медицински паспорт и да не уведомят чрез него компетентните
органи при ОДБХ гр.Ямбол, за да не бъде съставен АУАН във връзка с
установено нарушение на чл.139 ал.1 т.3 от ЗВМД. В конкретния случай,
преследваната от подсъдимия цел, не е постигната, тъй като полицейските
органи са заявили отказ да приемат предоставения им дар, съответно и да
проявят исканото от него бездействие по служба. Съобразно разрешението,
дадено в ТР № 1/12.03.2021г., т.д.№ 1/2019г., ОСНК, ВКС, това
обстоятелство, както правилно е приел първостепенният съд, доколкото стои
извън състава на активния подкуп по чл.304а от НК, не повлиява извода за
довършеност на престъплението. Съобразявайки т.1 от цитираното
тълкувателно решение е прието, че формата на изпълнителното деяние даде,
каквато в настоящия случай е налице, е осъществената от дееца активна
дейност по прекратяване на собствената си фактическа власт върху облагата,
чрез предоставянето й на длъжностно или на трето лице и то по такъв начин,
че то да може безпрепятствено да упражни фактически или юридически
действия спрямо нея. В настоящи казус подс.И. е прекратил фактическата си
власт върху процесните две банкноти, представляващи материална облага,
като ги е пуснал в джоба на полицейския служител. По този начин той ясно е
демонстрирал, че вече не свои тази вещ, което е подчертано и със заявеното
от него да се почерпят органите на реда, при което у полицейските служители
И. и П. не е останало никакво съмнение, че подсъдимият им дава банкнотите в
дар, очаквайки от тях да игнорират своите задължения в негова полза, като
13
всеки от тях е можел безпрепятствено да упражни фактически действия
спрямо нея. Свидетелите И. и П. възприели лично действията на подсъдимия,
което не се отрича и от самия подсъдим, а също и от данните, отразени в
протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него и
изготвеното заключение по назначената техническа експертиза. Ето защо,
контролираният съд е направил законосъобразен и обоснован извод, че с тези
си действия подс.И. е постигнал обективна фактическа промяна в
първоначалното положение на процесните две банкноти с номинал от
петдесет лева в полза на длъжностните лица, за които е предназначена
облагата, с което е осъществил формата на изпълнителното деяние даде по
смисъла на чл.304а от НК.
Съобразно изложеното, въззивният съд намира, че съобразно
разрешението дадено в т.2 от ТР № 1/2021г., изпълнителното деяние даде по
чл.304а от НК, извършено от подсъдимия, е довършено, а не е останало в
сферата на опита, въпреки че така предоставените на полицейските
служители банкноти, не са били приети от тях. Активният подкуп, какъвто е
налице в конкретния случай, е довършен с прекъсването на фактическата
власт на дееца върху облагата и предоставянето й на длъжностното лице или
на друго лице по начин, който му позволява безпрепятствено да изрази
отношението си към нея, чрез приемането й, респективно чрез отказ да я
приеме. В настоящия случай, от наличните доказателства по делото се
установява категоричност в действията на полицейските служители да не
приемат дадения им дар, поради което е очевидно, че не е постигнато
съгласуване с волята на подсъдимия. Поради това правилно окръжният съд е
приел, че престъплението, осъществено от подсъдимия се квалифицира като
довършено - даване на подкуп, поради което наведените съображения на
защитата в тази насока, за наличието на довършен опит (действията на
подсъдимия са спрели във фазата на опита към даването на подкупа), са
неоснователни.
Правилно е установено от окръжния съд и специалното качество на
адресата на подкупа, а именно полицейски орган, което е изведено на
основата на представените по делото писмени доказателства за службата, в
която двамата свидетели И. И. и Т. П. са работили и заеманата от тях
длъжност към датата на инкриминираното деяние. Установено е със Заповед
№ 343з-1753/30.08.2019г. на Директор ОДМВР Сливен - за свидетеля И. и със
Заповед № 343з-187/31.01.2020г. на Директор ОДМВР Сливен - за свидетеля
П., както и приложените типови длъжностни характеристики, актове за
встъпване в длъжност, че двамата свидетели са били служители на ОДМВР
Сливен, като са заемали длъжността старши полицай в РУ Сливен, ПУ
„Петолъчка“, и са имали качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93
14
т.1 б.“а“ от НК. Отчитайки горните данни за служебната ангажираност на
двамата свидетели в системата на МВР и характерът на дейността,
осъществявана от тях съобразно описаното в т.II от длъжностните им
характеристики (Основни длъжностни задължения – л.69-л.70 и л.75-л.76 от
ДП)), съдът правилно е приел, че същите са имали задължение да извършват
проверки на лица и автомобили, като при установяване на нарушение да
докладват на оперативно-дежурната част при ОДМВР Сливен. Паричната
сума, дадена от подсъдимия И., не се е полагала на полицейските служители
И. и П., тъй като същите са изпълнявали служебните си задължения,
съобразно приложените длъжностни характеристики, Заповед № 8121з-
858/24.07.2018г. на Главен секретар на МВР (т.4 и т.4.1 - л.77 от ДП) и
Инструкция № 8121з-929/02.12.2014г. за ППД, издадена от Министъра на
вътрешните работи, за което са получавали възнаграждения, работни заплати.
Видно от приложения месечен график № 1670р-14535/15.06.2021г. (л.125 от
ДП), на инкриминираната дата свидетелите И. и П. са били на работа и са
изпълнявали служебните си задължения като длъжностни лица и полицейски
органи.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
на тези последици. Като извършител на инкриминираното деяние подс.И. е
преследвал целта да не бъде санкциониран за констатираното нарушение по
чл.139 ал.1 т.3 от ЗВМД, изразяващо се в превоз на живи животни без
ветеринарно-медицинско свидетелство и ветеринарно-медицински паспорт,
като да не се уведомява чрез дежурния служител при ОДЧ на ОДМВР
Сливен, компетентните органи при ОДБХ Ямбол, за да не бъде съставен
АУАН във връзка с констатираното нарушение.
Категорично е установено по делото, че чрез даването на сумата от 100
лева (две банкноти с номинал по 50 лева), подсъдимият е искал да склони
полицаите към бездействие. Именно в тази насока е желал да насочи
поведението на полицейските служители, като целта му е била напълно
определена – съзнавал е, че е допуснал нарушение, което подлежи на санкция.
В тази връзка е и изявлението на свид.И., който категорично е заявил на
подсъдимия, че ще докладва на дежурния служител при ОДМВР Сливен за
уведомяване на „ветеринарните власти в лицето на ОДБХ“. Действията на
подс.И., изразяващи се в пускане на процесните банкноти в джоба на
служебното яке на свид.И., за да се почерпят сочат, че подсъдимият е бил с
ясното съзнание за предстоящите действия по служба на полицаите и целта
му е била да ги осуети.
Съобразявайки гореизложеното, въззивният съд прие, че атакуваната
15
присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в пълно
съответствие с разпоредбите на чл.304а, вр.чл.304 ал.1 от НК. Изпълнени са
предписанията на тази законова норма за ангажиране наказателната
отговорност на подсъдимия за коментираното престъпление с цитираната
правна характеристика и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК
за оправдаването му по този текст от закона. В тази връзка са неоснователни
наведените доводи от защитата на подсъдимия за признаването му за виновен
за извършено деяние по чл.304а, вр.чл.304 ал.1, вр.чл.18 ал.1 от НК, като се
оправдае да е извършил довършено деяние по чл.304а, вр.чл.304 ал.1 от НК.
Въззивната инстанция обсъди внимателно оплакванията за
незаконосъобразност и несправедливост на присъдата, в частта й относно
наложеното наказание и прецени исканията на защитата на подсъдимия за
приложение на чл.58а ал.4, вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, и налагане на
наказание пробация със задължителните две пробационни мерки по чл.42а
ал.2 т.1 и т.2 от НК с минимална продължителност и без налагане на
предвиденото по-леко наказание глоба на основание чл.55 ал.3 от НК, за
неоснователни.
След цялостна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивният съд намери наложеното наказание от осем месеца лишаване от
свобода за справедливо определено, поради което следва да го потвърди.
Независимо от лаконичното изброяване на смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства, то правилно проверяваната инстанция е отчела
самопризнанията на подсъдимия (извън признаването по чл.371 т.2 от НПК на
обстоятелствата и фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт),
дадени още в хода на ДП, спомогнали за разкриване на обективната истина по
делото и цялостното му процесуално поведение още на ДП, които още на този
етап са спомогнали и не са попречили за разкриване на обективната истина по
делото, ценено съобразно т.7 на ТР № 1/2009г., по т.д.№ 1/2008г., ОСНК,
ВКС, както и добрите характеристични данни и необремененото му съдебно
минало. Освен това, въззивната инстанция намира, че следва да се отчете и
факта, че подс.С.И., както на ДП, така и пред първата инстанция, с изразеното
искрено разкаяние и съжаление за извършеното, показва че при него е
започнал поправително-възпитателен ефект от очакваното наказание.
Въззивният съд намира твърдения на защитата за тежко здравословно
състояние на подсъдимия, страдащ от исхемична невралгия, за
неоснователни, неподкрепени от доказателства. По делото е приложена и
приобщена Епикриза изх.№ 0832/1995г., в която е установена през 1995г.
диагноза на подсъдимия хистерична невроза, но е изписан в стабилизирано
състояние с поддържащо лечение. Няма представени други документи,
установяващи влошаване на здравословното състояние на подсъдимия или
16
необходимост от провеждане на лечение към 2022г., като такова не се
установява и от приложената рецепта от 25.01.2022г. (не е установено дали
рецептата касае здравословното състояние на подсъдимия и за какво
заболяване става въпрос). Заболяването на подсъдимия хистерична невроза е
констатирано още през 1995г., състоянието му е било стабилизирано и е било
предписано лечение, поддържано с медикаменти, като няма медицински
документи, удостоверяващи влошаване на здравословното състояние на
подсъдимия или констатиране на заболяване към настоящия момент. Поради
това, въззивният съд намира, че обстоятелството, свързано с влошено
здравословно състояние на подсъдимия или въобще касаещо здравето на
подсъдимия, не следва да се цени като смекчаващо отговорността му във
връзка с определяне на наказанието.
От друга страна, при обсъждане на въпроса за наказанието, което подс.И.
следва да изтърпи за осъществената престъпна деятелност по чл.304а,
вр.чл.304 ал.1 от НК, първоинстанционният съд е съобразил
законоустановената наказуемост на това престъпление, а именно лишаване от
свобода за срок до десет години и глоба в размер до петнадесет хиляди лева.
Съблюдавайки приложимите за казуса разпоредби и след оценка на
обстоятелствата, от значение за индивидуализацията на наказанието, първата
инстанция е определила на подсъдимия наказание предвид разпоредбата на
чл.54 от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
индивидуализиран към минималния размер лишаване от свобода, а именно
една година лишаване от свобода, както и глоба към минималния размер - 200
лева.
При реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия,
първоинстанционният съд е направил правилна преценка на обществената
опасност на деянието, която несъмнено е висока, тъй като с него се засягат и
увреждат сериозно обществените отношения, свързани с правилното и
нормално функциониране на държавния и обществения апарат, и държавните
органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на
властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от
компетентността на съответните длъжностни лица. Обществената опасност
на деянието се явява завишена такава и с оглед разпространеността на
корупционните прояви, тъй като се накърняват интересите на гражданите и
най-вече тези, свързани с опазване на здравето и живота им.
Този вид престъпления в значителна степен подронват авторитета на
държавните и обществените органи, като се отразяват твърде неблагоприятно
и върху доверието на гражданите в държавното управление и във
функционирането на държавния и обществения апарат. Затова и даването на
подкуп на длъжностно лице, за да не извърши действия по служба, е особено
17
укоримо и винаги с висока степен на обществена опасност, независимо дали
става въпрос за прикриване на престъпно посегателство или административно
нарушение, като прикриването на нарушение не е по-малко укоримо.
В конкретният случай подсъдимият е проявил активност и решителност в
стремежа си да осуети едно законосъобразно, безкористно и авторитетно
осъществяване на служебната дейност от страна на полицейските служители
И. и П..
Макар даденият дар от сто лева сам по себе си да не е с висока стойност,
то целеният престъпен резултат от дееца – да осуети реализиране на
административна отговорност във връзка с допуснато нарушение на ЗВМД,
придава на същото сериозна тежест, както и характеризира личността на
самия подсъдим в негативен аспект. Неоснователно е наведеното от
защитника на подсъдимия, че с действията си подсъдимият е целял опазване
на собствеността върху живите животни, собственост на сина му, което не
може да се осъществява с противозаконни средства и неспазване на
ветеринарно-медицинските изисквания, които касаят пряко живота и здравето
на останалите членове на обществото, както и установения правов ред в
страната. В тази връзка не може да се отчете като причина за извършване на
процесното деяние, както и като основание за намаляване на наложеното
наказание на подсъдимия, изложеното от защитника на подсъдимия, желание
за запазване на собствеността върху животните, която действително не е била
накърнена.
Същевременно не могат да не бъдат отчетени и данните, разкриващи
положителни характеристики на личността на подсъдимия – неосъждан и с
добри характеристични данни, към които въззивният съд намира, че трябва да
се прибави факта, че е трудово ангажиран като помага на сина си в
отглеждането на животни, има семейство, за което се грижи, включително
полага грижи за баща си, които оценени съобразно действителната им тежест,
обуславят правилната преценка на първата инстанция за тежестта на
санкцията, която същият следва да понесе за извършеното престъпление.
Съобразявайки горното, въззивният съд намира, че е наложено наказание
на подс.И. при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което е законосъобразно и справедливо отмерено, съответно
на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, а така също и на целите по чл.36 от НК.
Наказанието правилно е определено при условията на чл.54 от НК, тъй като
данните по делото не дават основание за приложение на разпоредбата на
чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК за замяна на наказанието лишаване от свобода с
наказание пробация, както настоява защитата. Настоящата инстанция намира,
че макар и смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства да
18
преобладават в значителна степен, те не се явяват многобройни и сред тях
няма изключително такова, които да правят и най-лекото наказание
несъразмерно тежко. В този смисъл въззивният съд подкрепя извода на
първата инстанция, че не са налице обстоятелства, които да могат да бъдат
оценени като изключително или многобройни смекчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия, като не се обосновава също и извод за
несъразмерна тежест и на най-лекото предвидено в материално-правната
норма наказание. Поради тези причини първата инстанция законосъобразно е
отказала да индивидуализира наказателната отговорност на подсъдимия при
условията на чл.55 от НК. В настоящия случай, предвид нормата на чл.54 от
НК, е отмерено наказание на подсъдимия за извършеното престъпление по
чл.304а от НК в размер на една година лишаване от свобода, което на
основание чл.58а ал.1 от НК е намалено с една трета, поради което правилно е
определено наказание осем месеца лишаване от свобода. Въззивната
инстанция намира, че правилно не е приложена и разпоредбата на чл.55 ал.3
от НК, съгласно която при изключително или многобройни смекчаващи
обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже
несъразмерно тежко, съдът може да не наложи по-лекото наказание, което
законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. В конкретния
казус настоящият състав не констатира наличие на многобройни или
изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което
разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК е неприложима спрямо по-лекото наказание,
предвидено в чл.304а от НК, а именно наказанието глоба. Не е налице и
основание за намаляване на глобата, тъй като максималния размер на
наказанието глоба, съобразно регламента на чл.304а от НК, е 15 000 лева, а
решаващият съдът е наложил на подсъдимия глоба в размер на 200 лева,
която е близо до минималния размер по чл.47 ал.1 от НК и е съобразена с
имотното и материално състояние на подсъдимия, семейните му задължения,
поради което не следва да се намалява.
Съобразявайки всичко изложено, както и целите на генералната и
специална превенция, в заключение, съдът правилно е определил на
основание чл.304а, вр.чл.304 ал.1 и чл.54 от НК, наказание на подс.И.
лишаване от свобода в размер близък до минималния, определен от закона, а
именно лишаване от свобода за срок от една година, което на основание
чл.58а ал.1 от НК е намалил с една трета и така е определил наказание осем
месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на двеста лева, чийто
размер основателно е съобразил с материалното и семейно положение на
подсъдимия и останалите смекчаващи отговорността обстоятелства. Такова
по вид и размер наказание апелативният съд намира за определено в съгласие
с всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства, за
19
съобразено с особените изисквания на чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от
НК, както и с целите на наказанието по чл.36 от НК, поради което се явява
справедливо. Наказание с размер, различен от посочения, не би допринесло за
поправянето и превъзпитанието на дееца, не би въздействало възпитателно и
предупредително-възпиращо върху другите членове на обществото.
Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и определения размер
на наказанието лишаване от свобода, съдът правилно е приел, че липсва
законова забрана за прилагането на нормата на чл.66 от НК. С оглед
позитивната характеристика на подс.И., критично му отношение към
деянието, правилна е преценката, че целите на наложеното наказание,
обобщени в неговата специална и генерална превенция, могат да се постигнат
и без ефективното изтърпяване на същото, без изолиране на подсъдимия от
обществото, поради което правилно окръжният съд е отложил изпълнението
на наказанието лишаване от свобода за минималния изпитателен срок, а
именно за срок от три години. И чрез условното осъждане спрямо
подсъдимия ще се въздейства ефикасно и може обосновано да се очаква
положителен резултат на поправяне и превъзпитание от наказателната
репресия. Прилагането на условното осъждане с този изпитателен срок в
случая не противоречи на целите на генералната превенция, които се намират
във връзка с целите на личната превенция и се реализират чрез нея, без да са в
непреодолима конкуренция помежду си.
С оглед на постановената осъдителна присъда и спазвайки нормата на
чл.189 ал.3 от НПК, правилно първостепенният съд е присъдил в тежест на
подс.И. направените по делото разноски в размер на 177.35 лева (за
изготвянето на техническата експертиза), които да заплати по сметка на
органа, който ги е направил, а именно ОДМВР Ямбол, в приход на
Републиканския бюджет.
Предвид разпоредбата на чл.307а от НК, съдът правилно е отнел в полза
на държавата предмета на престъплението, а именно приложените по делото
като веществени доказателства - 1бр. банкнота с номинал от 50 лева с № БС
0178148 и 1бр. банкнота с номинал от 50 лева с № БО 5346320.
В заключение, въззивният съд намира, че на основание чл.338 от НПК,
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена, като
законосъобразна и обоснована, а наложените наказания и приложението на
чл.66 от НК, за справедливи.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
20
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3/11.02.2022г. по НОХД № 289/2021г. по
описа на Ямболски окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС
на Република България в 15-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21