Р Е Ш Е Н И Е № 1260
гр.
Пловдив, 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря КАРАМФИЛА ШОПОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2609 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е конститутивен
иск по чл. 27, пр. 3 от ЗЗД за унищожаемост на
договор за покупко-продажба на недв. имот, сключен поради
измама по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Й.Д.Г., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. П. Ю. и адв. М. М., е предявила срещу ответника Р.Г.Г. иск за унищожаване на договор за покупко-продажба на недв. имот, сключен поради измама.
Твърди, че ответникът е неин племенник – син на починалия ѝ брат.
Ищцата имала двама сина – И.и Е., които израснали заедно с ответника Р.Г. и
били много близки помежду си, като разликата във възрастта между Р. и Е. била
само 1 месец. През *** г. от онкологично заболяване починал сина на ищцата Е.,
а през *** г. починал и другият ѝ син И., отново от онкологично
заболяване. Всичко това се отразило изключително негативно върху психическото и
физическото състояние на ищцата, която се грижила за синовете си до тяхната
смърт. Отношенията на ищцата със снаха ѝ С.– съпруга на И., не били като
между близки хора, а внуците ѝ трайно са се установили в чужбина, поради
което ищцата нямало на кого да разчита.
В този тежък за ищцата период ответникът Р.Г. се превърнал в нейна
единствена морална и физическа опора – карал я с колата си до дома на сина
ѝ, утешавал я и я подкрепял. Това поведение на ответника накарало ищцата
да го възприеме не само като близък роднина, но и като добър и състрадателен
човек. Ищцата страда от множество заболявания, за което ѝ е определена
100 % неработоспособност с потребност от чужда помощ, пожизнено, и които влияят
върху нейните емоции и върху психическото ѝ състояние след смъртта и на
втория ѝ син. Ответникът, който е ** по професия, и е наясно със ** на
ищцата, демонстрирал постоянна загриженост и подкрепа, което създало у ищцата
убеждение, че именно той е човекът, който би я подкрепил и в бъдещи тежки за
нея ситуации, при отсъствието на други близки.
При така създаденото у ищцата субективно очакване за аналогично поведение
на ответника спрямо нея и за в бъдеще, тя решила да му прехвърли собствеността
на процесния апартамент, за да му покаже признателността си и очакванията си и
занапред. С нот. акт № **, том **, нот. дело № ** на СВ – ** ищцата прехвърлила на ответника
собствеността върху притежавания от нея недв. имот –
апартамент в гр. **, за сумата от 9 800 лв. при данъчна оценка от
38 565,80 лв.
По същия начин ищцата прехвърлила и друг притежаван от нея апартамент в гр.
** на И.К.К. Тъй като впоследствие К.и семейството му
не могли да подпомагат ищцата, на свой ред те продали апартамента и ѝ
предоставили продажната му цена, за да може ищцата да се грижи за себе си и за
своите нужди.
Известно време след сключване на прехвърлителната
сделка с ответника отношението му към ищцата се променило негативно, което
дълбоко я разочаровало. Той престанал да се интересува от нея и да ѝ
помага както преди, в резултат на което ищцата разбрала, че е била измамена от
него чрез създаване на очаквания за грижи и подкрепа и за в бъдеще от негова
страна.
Ето защо, ищцата моли съда да постанови решение, с което да унищожи
процесната прехвърлителна сделка, като сключена
поради измама от страна на ответника, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите
молби и в писмена защита по съществото на спора.
В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и СПЕ.
Ответникът Р.Г.Г.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Г.К.,
а сега със съд. адрес:***, чрез адв. И.П., е подал
отговор, в които заявява, че оспорва иска като неоснователен.
Не оспорва, че е купил от леля си – ищцата процесния недв.
имот за сумата от 9 800 лв., но твърди, че никога не я е лъгал относно
намеренията си, а още по-малко е целял умишлено да я измами или заблуди. Ищцата
предложила на ответника да му продаде единия си апартамент в гр. **, но при
условие тя да го ползва докато е жива, а след смъртта ѝ жилището да се
ползва от малкия син на ответника – Г., който е на **. Към момента на сделката
апартаментът се давал под наем, както и след прехвърлянето му, които доходи
получава ищцата. Тя определила продажната цена на имота от 9 800 лв.,
която получила от ответника в брой в деня на изповядане
на сделката. Въпреки, че цената е по-ниска от данъчната оценка на апартамента,
тя е съобразена със запазеното за прехвърлителката
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърления имот. След
сделката ответникът вложил средства, за да освежи жилището отвътре, след което
ищцата продължила да го отдава под наем.
Ответникът не е поемал към ищцата задължение за издръжка и гледане и тя не
е искала това от него, нито я е въвел в заблуждение или измама относно
намеренията си, поради което моли съда да отхвърли иска като изцяло
неоснователен, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмени бележки по
съществото на спора от адв. П.. В подкрепа на
твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото е признато за безспорно, че
на 27.10.2016 г. в гр. ** е сключен между ищцата Й.Д.Г., ЕГН **********, като
продавач, и ответника Р.Г.Г., ЕГН **********, като купувач, атакувания договор за
покупко-продажба на недв. имот, представляващ СОС с
идентификатор 56784.503.369.2.25 по КККР на гр. **, с предназначение на имота –
жилище, апартамент, с площ от 55 кв.м, ведно с изба № ** с площ от 4,00 кв.м,
както и 7,7 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, с адрес на имота: ***, за
сумата от 9 800 лв., като продавачката си запазва пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване на продадения имот, видно и от приложения нот. акт № **, том **,
рег.№ **, дело № ** на нотариус Р.Т., рег.№ ** на НК, вписан в СВ – ** с
вх.рег.№**, акт № **, том **, дело № **, данъчна оценка и схема № **.
По първоначално образуваното гр.д.№ 15749/2018 г. на ПРС са приложени на л.
9 – 21 от делото мед. документи за здравословното състояние на ищцата Й.Г.,
като от приложеното ЕР на ТЕЛК № ** г. се установява, че на същата е определена
100 % неработоспособност с потребност от чужда помощ, пожизнено, с водеща
диагноза „Гонартроза на колянна
става“.
От приложената справка от СВ – ** се установява, че освен по процесната
сделка от 27.10.2016 г., през годините ищцата Й.Г. е била страна по редица
сделки, с които се прехвърля собствеността на различни недв.
имоти и др. вещни права:
– на 01.01.1993 г. и на 01.01.1994
г. е била купувач на 2 недв. имота и същевременно
продавач на недв. имот, всички с невъведено описание;
- на 08.11.2006 г. е продала на А. М. С. апартамент от 77 кв.м, ведно с
изба и таван, в ***;
- на 13.11.2006 г. е закупила апартамент от 63,21 кв.м, ведно с изба № 11,
в ***;
- на 28.02.2017 г. е дарила на
ответника Р.Г. 1/2 ид.ч. от ПИ с площ от 191 кв.м в ***,
ведно със сграда с площ от 58 кв.м;
- на 28.02.2017 г. ищцата е продала на И.К.И. апартамента на ***, а с акт
от 06.07.2018 г. се е отказала от запазеното ѝ право на ползване на същия
имот.
По делото е прието заключението на съдебно-психологична експертиза,
изготвена от в.л. А.Я.Д. – **, което съдът възприема като компетентно,
безпристрастно изготвено и неоспорено от страните. От него и от обясненията,
дадени от в. л. в съдебното заседание на 03.04.2019 г., се установява, че към
момента на психологичното изследване ищцата Й.Г. е с интелектуално равнище,
съответно на възрастта, продобитото образование и
наличен житейски опит. Не се установява дементен
синдром; паметовите годности
са без нарушения, изводими от интелектуалния капацитет. Мисловният процес е
граматически правилно структуриран, нормален в съдържание, като не се
установяват количествени или качествени нарушения, които да покриват критериите
на психично разстройство. Емоционално съответна е на вътрешните си преживявания,
като водеща емоция е разочарованието ѝ от ответника, който не е задоволил
очакванията ѝ и не е спазил уговорката помежду им – „…ако Р. си беше спазил обещанието, щях да съм
щастлива и спокойна…“. Ясно изразена е непримиримост със създалите се
отношения с ответника, както и неудовлетвореност на очакванията, които ищцата е
имала спрямо него.
Според в.л. Д., категорично липсва каквато и да е насоченост към
злоупотреба с ищцата, изводима от нейното здравословно състояние, както се
твърди в ИМ. Събитията, свързани със смъртта на синовете ѝ, касаят дълъг
период от време, в който категорично не е обективизирано
влошаване на психичното ѝ състояние, което да налага лечение. Изпитваните
от ищцата неприятни и неудоволствени емоции на
страдание, тъга, скръб, мъка тя преживява със собствения си капацитет, който
няма болестен характер.
Отношението и поведението на ответника е представено от ищцата като
непристойно, неочаквано за нея според устните им уговорки, и е
предизвикало други неудоволствени
изживявания у нея, които също нямат болестен характер.
В обсъждания период ищцата е била в ясно съзнание, като преживените от нея
събития са предизвикали негативни изживявания, но не са били с интензитет,
който да предизвика помрачено съзнание и да повлияе на възможностите ѝ за
рационален подход, за което тя сама дава достатъчно добри и ситуативно
свързани аргументи. Според в.л., съобразно установените заболявания на ищцата и
преживените от нея психотравматични събития, не се
установява да е била налице субективна възможност ищцата Й.Г. да е била
заблудена да извърши процесната сделка, като се вземат предвид възрастта,
здравословното ѝ състояние, интелектуалното развитие и настъпилите в
живота ѝ негативни събития.
В хода на делото са разпитани свидетелите
М.Р.Г., Г.Н.М., И.К.И.и М.Д.З., показанията на които
съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, но при
условията на чл. 172 от ГПК по отношение на първата свидетелка – М.Г., която е дъщеря
на ответника, с оглед възможната нейна заинтересованост от изхода на спора.
Според показанията на свид. М. Г., „Леля Й.
беше инициатора на сделката по прехвърляне на имота на баща ми. …Целта беше с
парите от сделката леля ми да се подпомага и да си купува лекарства. …и ходи на
рехабилитация, а и трябват пари за това и затова тя поиска да продаде имота. …Бащи
ми предаде сумата на неговата леля Й. в самата нотариална кантора преди изповядане на сделката. Сумата беше 9 800 лв.
Допълнителни уговорки не са правени. …Целта на сделката беше леля ми да се
подпомогне финансово с тази сума. Години преди това нейните отношения с двамата
ѝ покойни сина приживе и с техните съпруги бяха влошени …
Баща ми се съгласи да купи апартамента от леля Й., която определи цената.
…Уговорката беше апартаментът да се ползва от нея до нейната смърт, с цел
отдаване под наем, за да може и това да бъде допълнителна помощ за нейното
преживяване.
Непосредствено след закупуването на апартамента направихме лек козметичен
ремонт в жилището – боядисахме стени, тавани, основно почистване направихме на
апартамента, като след това бяха върнати ключовете на леля му. След това тя не
продължи да го отдава под наем. Апартаментът след закупуването и след ремонта
не е ползван от баща ми, той не е живял там.
…След това тя реши да ни погостува в гр. ** по наша покана, за да остане
евентуално при нас, за да можем да се грижим за нея, ако има нужда. Идеята
беше, ако при нас ще се чувства по-добре, а и за нас ще бъде по-удобно, за да
можем да ѝ предложим някаква помощ, да остане да живее при нас в **. Леля
Й. дойде в дома ни в гр. **, гостува няколко дни и полагахме грижи за нея, както
сме се грижили за себе си. Около 3-4 дни стоя и си тръгна, след което седмица
или две след това отношенията се влошиха, тъй като тя реши да развали сделката.
Тя заяви по телефона на баща ми, че иска да развали сделката. ...Това, което тя
каза към онзи момент, е, че е очаквала да положим някакви бъдещи дълготрайни
грижи за нея, като нашата идея беше точно такава – да остане тя при нас в гр. **,
но очевидно тя не се съгласи да се премести да живее при нас в гр. **“.
От показанията на свид.
Г. М., който живее в гр. **, се установява, че „Отношенията между Й. и Р. бяха отлични. След смъртта на двамата сина на
Й.Р. пое ангажимента да се грижи за нея като неин син. В рамките на възможното,
каквото е пожелала жената, той ѝ го предоставяше – почивки, средства. …Аз
съм я карал до ** с колата, а също и на почивките. Тя присъстваше на всички
тържества на семейството на Р. ***. Той е идвал да я забира от ** и да я кара,
а после и аз съм я карал до **.
5-6 месеца преди сделката лично Й. предложи на Р. да му прехвърли
апартамента в ** и точните ѝ приказки бяха: „Аз други деца нямам, освен
тебе“. Прехвърлянето на имота беше срещу заплащане – 9 000 лв. и нещо беше
сумата и лично Р. наплати парите при нотариуса, който се намира срещу съда на
втория етаж. Аз присъствах там. Той лично даде парите на Й. точно преди
сделката. Двамата бяха доволни, защото след сделката Й. каза: „Айде синко, сега
къде ще ме водите да се почерпим?“. …След сделката Р. направи освежаване на
апартамента – боядисване, почистване, след което лично аз занесох ключовете на Й.
с цел тя да си предоставя апартамента под наем.
Й. беше дошла да гостува на Р. ***. Това беше по молба на Р., за да живее
по-близо до тях и за да имат възможност да я наблюдават постоянно, но Й. си
тръгна по нейно желание. Тя не пожела да остане за постоянно да живее в **
...Преди около месец – месец и половина Р. се оплака, че жената се притеснява и
не иска да живее в ** при тях“.
От показанията на свидетелите на ищцата
– И.И.и М.З., се установява, че дъщерята на свид. И.страда от заболявания, сходни с тези на синовете на
ищцата Й.Г., от които те са починали. Ищцата споделяла многократно със
свидетеля И., че „иска да прехвърли
жилището си на *** на мене, за да помогне по този начин и на дъщеря ми. Аз
многократно отказвах, но Й. ми каза, че „Това жилище аз не го продавам на Вас,
а го подарявам на Бога!“, защото Й. е силно вярваща и по този начин тя иска да
помогне на един болен човек. Й. прехвърли жилището на мен чрез
покупко-продажба. Срещу това аз платих на Й. сумата 9 999 лв. Така се
договорихме с Й.. Аз ѝ дадох парите и тя ми прехвърли жилището. …
Преди да продаде апартамента на мен, синът на баба Д. – И., беше много
тежко болен и в колата, когато пътувахме с нея, тя казваше, че иска да подари
на един човек жилището си в гр. **, което е около **. Аз я съветвах да не си
продава жилището, защото в живота съм чувал много такива истории – хора си
продават жилищата, а после остават на улицата. …След като сина ѝ И.почина,
баба Д. веднъж ми сподели, докато я карахме с колата, че е продала жилището си
до ** на нейния племенник Р.. …
Когато разубеждавах баба Д. да не си продава жилището, тя ми каза, че този
човек, на който иска да го продаде, го чувства като най-близък, защото той е
бил до нея в най-трудните ѝ моменти. След това баба Д. прехвърли жилището
на ** на мен. Баба Д. е споделяла, че както аз я предупреждавах да не прехвърля
имота си на Р., така и Р. я е предупреждавал да не прехвърля другото си жилище
на мен. …
Баба Д. беше в тежко здравословно състояние. Един ден ме помоли да ѝ
помагаме финансово. Аз отговорих, че нямам финансова възможност да ѝ
помагам и тогава тя предложи жилището, което ми е продала на **, аз да го
продам и парите, които получа от тази продажба, да ѝ ги върна на нея.
…Продадох го за около 45 000 лв., която сума преведох по банков път на
баба Д.. 10 000 лв., които преди това ѝ бях платил за този имот, си
ги приспаднах от тази сума. След втората сделка за имота на ** баба Д. отиде да
живее в имота, който беше продала на Р. край **.“ (свид. И.И.)
Според свид. З.,
„Когато сина на Д. почина, Р. беше
единствената ѝ утеха. Р. беше племенник на Д.. Благодарение на добрите
чувства на Р. към Д., тя му прехвърли апартамента в гр. **, находящ
се срещу **. В началото всичко в отношенията им беше добре. На Й. ѝ се
наложи да ѝ сложат стенд в **. Той ходи да я вземе, после я докара с
колата.
…Добрите отношения между Й. и Р. продължиха много кратко време след като се
сключи сделката. Й. ѝ се наложи да ходи втори път в **, за да ѝ
слагат друг стенд, но този път се наложи да ходи самичка с влак, Р. го нямаше.
Скандал или разправия не е имало между тях, но Р. беше вече много зает и се
наложи Д. да отида сама до **. Д. имаше нужда от повече внимание, но когато
звънеше на Р., той не ѝ вдигаше телефона. ...Д. ходи в гр. **при Р., да
му каже, че има нужда от внимание, че тя му е прехвърлила не само апартамента,
но и вилата в с. **. Тогава е станал голям скандал. Р. ѝ е казал, че няма
време, че е зает. …Втори път Д. също ходи в гр. **, но тогава изобщо не е могла
да влезе в дома му. …Не знам каква уговорка са имали, но Р. е изтъквал като
причина това, че той е в гр. **, а тя е в ** и затова тя е решила да отиде да живее при
него в **“
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният конститутивен
иск по чл. 27, пр. 3, вр. чл. 29, ал. 1 от ЗЗД за унищожаемост на договор за
покупко-продажба като сключен, поради измама, е предявен пред компетентния съд, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан
по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Според чл. 29, ал.
1 от ЗЗД, измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна
е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
За да е сключена
при измама една сделка, е необходимо едната страна да е подведена умишлено от
другата страна в заблуждение относно качествата на субектите, с които договаря,
или предмета на договора и правните му последици, като грешната представа може
да е предизвикана чрез твърдения за неистински или премълчаване на истински
факти, а договорът трябва да е сключен именно поради заблуждението, т.е. то да
е мотивирало измамения да направи дадено волеизявление.
В случая, атакуваната сделка е договор за
покупко-продажба на недвижим имот по смисъла на чл. 183 и сл. от ЗЗД, който
договор е двустранна, възмездна, каузална сделка, с предмет прехвърляне на
вещното право на собственост върху обекта – процесния апартамент в **, от
ищцата на ответника. Сделката е сключена в необходимата форма за валидност по
чл. 18 от ЗЗД, като няма спор, че страните по нея за изпълнили задълженията си
по договора за покупко-продажба - ищцата е прехвърлила собствеността върху недв. имот на ответника, а той ѝ е заплатил
уговорената цена. Правните последици от сключване на сделката са настъпили с изповядането ѝ, като правото на собственост върху
обекта на сделката е преминало от патримониума на
ищцата в патримониума на ответника, а в замяна ищцата
е получила договорената парична престация.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не
се установи ищцата Й.Г. да е била въведена в заблуждение, при това умишлено, от
ответника Р.Г. относно предмета и действителните правни последици от
сключването на договора за покупко-продажба по смисъла на чл. 183 и сл. от ЗЗД чрез
предизвикване от страна на ответника на погрешна представа у ищцата чрез негови твърдения за
неистински или премълчаване на истински факти и именно поради това заблуждение тя да е сключила този договор.
Напротив, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че преди изповядане на атакуваната сделка
през 2016 г. ищцата е била страна по редица сделки с други недв.
имоти – покупко-продажби и дарение, по отношение на които няма данни да е имала
очаквания, различни от действителните правни последици от тях.
Наред с това, от приетата по делото съдебно-психологична експертиза, чието
оспорване от страна на ищцата е недоказано, се установява, че в обсъждания
период ищцата Й.Г. е била в ясно съзнание, като преживените от нея събития са предизвикали
негативни изживявания, но не са били с интензитет, който да предизвика
помрачено съзнание и да повлияе на възможностите ѝ за рационален подход.
Според в. л. А. Д., съобразно установените заболявания на ищцата и преживените
от нея психотравматични събития, не се установява да
е била налице субективна възможност тя да е била заблудена да извърши
процесната сделка, като се вземат предвид възрастта, здравословното ѝ
състояние, интелектуалното развитие и настъпилите в живота ѝ негативни събития.
Обстоятелството, че впоследствие през 2017 г. ищцата е
продала друг апартамент в ** на свидетеля И.И., а
след това го е помолила за финансова помощ и тъй като той не е могъл да ѝ
осигури такава, е поискала той да препродаде купения
от нея апартамент на ** и след това да ѝ даде разликата в цената, което
свидетелят И.е направил, показва, че към 2017 г. ищцата вече е имала неправилна
представа за правните последици на договора за покупко-продажба на недв. имот, но тези погрешни представи не се установява да
са предизвикани от ответника Р.Г., още по-малко с умисъл от негова страна, а
по-скоро са резултат от поведението на свидетеля И.. Последният се е съобразил
с желанието на ищцата, въпреки че не е бил длъжен да го прави, като по този
начин е създал у нея невярна представа за действителните правни последици на
договора за покупко-продажба.
Не е налице и предизвикване от страна на ответника Р.Г. на погрешна представа у ищцата относно
качествата на субектите, с които тя е договаряла, чрез негови твърдения за
неистински или премълчаване на истински факти и именно поради това заблуждение ищцата да е сключила процесната сделка. Договорът
за покупко-продажба не се сключва с оглед на личността на договарящите страни
по него, както е например при алеаторните договори за
издръжка и гледане, при договорите за дарение, … и т.н., а купувачът няма други
задължения спрямо продавача, освен задължението по чл. 200 от ЗЗД – да плати
цената, което ответникът е изпълнил. Със сключване на процесната сделка
ответникът не е поел към ищцата други задължения, освен това по чл. 200 от ЗЗД,
а нейните субективни очаквания за полагане на грижи и внимание от негова страна
не намират основание в закона и не се установява при условията на пълно и
главно доказване да са предизвикани умишлено от ответника Р.Г..
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установяват посочените
в исковата молба фактически твърдения на ищцата Й.Г., че атакуваната покупко-продажба
е сключена от нея именно, поради поддържаното от ответника Р.Г. умишлено заблуждение,
че след продажбата на апартамента в кв. ** в ** срещу договорената цена, той ще
се грижи за нея и ще я подкрепя и подпомага. Тъй като не се установява
наличието на елементите на фактическия състав на измама по чл. 29 ЗЗД, а
именно: едната страна по сделката (ищцата) да е в заблуждение относно правните
последици на договора за покупко-продажба, което да е предизвикано умишлено от
другата страна - ответника Р.Г., и сделката да е сключена именно поради това
заблуждение, предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата
следва да заплати на ответника направените от последния разноски по съдебното
производство в размер на общо 800 лв. - платено адвокатско възнаграждение (л. 55).
Предвид
гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Й.Д.Г., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** , чрез адв. П. Ю. и адв. М. М., срещу Р.Г.Г., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. И.П.,
конститутивен иск с правно основание чл. 29, ал. 1, вр.
чл. 27 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недв. имот, сключен с нот. акт № **,
том **, рег.№ **, дело № ** на н. Р.Т., рег.№ ** на НК, вписан в СВ – ** с
вх.рег.№ **, акт № **, том **, дело № **, поради измама от страна на Р.Г., като
НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й.Д.Г., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв.
П. Ю. и адв. М. М., да заплати на Р.Г.Г., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. И.П., сумата 800 лв. (осемстотин лева) - платено
възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/