№ 574
гр. Перник, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720106261 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, вр. чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Л. Ц..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на приложимите Общи условия
ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на
предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
При изложените твърдения се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 407,14 лева, представляваща главница за
1
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. С.,
ж.к. „******, за периода от м. 05.2017 г. до м. 09.2018 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 18.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 106,43 лева, представляваща законна лихва върху главницата
за периода от 15.09.2018 г. до 27.07.2021 г., както и суми за дялово разпределение 1,43 лева
главница за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от депозиране на заявлението на 18.08.2021 г. до окончателното й изплащане, и 0,37
лева лихва за периода от 31.10.2018 г. до 27.07.2021 г. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал молба, с
която поддържа исковата молба и формулира искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор, в съдебно заседание не се явява,
не изпраща представител и не депозира искане делото да се гледа в отсъствие на такъв.
Третото лице-помагач „Техем Сървисиз“ ЕООД е депозирало становище за
основателност на исковите претенции и представя доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предназначението на института на неприсъственото решение е да насърчи активните
действия на страните при осъществяването на тяхната защита, респ. служи като своеобразна
санкция за пълното процесуално бездействие на една от тях. В чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени
три предпоставки, изведени по негативен начин, при наличието на които се поражда правото
на ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника – в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба, не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие и не се явява в първото по делото заседание.
За да бъде постановено неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, първо, на
страните следва да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание (което е свързано с принципите на
концентрационното и служебното начало), и второ, необходимо е претенцията да е вероятно
основателна, с оглед изложените с исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В настоящия случай така предпоставките, по чл. 238 ГПК са налице: ищецът е
направил искане за произнасяне с решение по реда на чл. 238 ГПК; ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с
връченото му разпореждане на съда по чл. 131 ГПК, редовно е призован за първото по
делото съдебно заседание, не се явява, нито изпраща представител, като не е направил и
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице са предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от
представените от ищцовата страна документи (акт за собственост, писмо от СО, район
„****“, нотариален акт за продажба и протокол за въвод във владение на недвижим имот,
протокол от общо събрание на собствениците на ЕС за избор на ФДР, съобщения към общи
фактури, извлечение по сметки по месеци за процесния период, заявление-декларация от
К.Ц. за откриване на партида, общи условия, документи за дялово разпределение, протокол
за неосигурен достъп, документ за главен отчет и др.) предявеният иск е вероятно
основателен. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено
2
решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да му бъдат присъдени в
доказания размер, а именно 125 лева за разноски в исковото производство и 75 лв. –
разноски в заповедното производство, съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът определи размера на юрисконсултското възнаграждение от 100 лв., на основание чл.
78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП, като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца,
както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Топлофикация-София“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец 23Б,
представлявано от Изпълнителния директор А.А., съществува изискуемо вземане срещу К.
Л. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес с. ******, сумата от 407,14 лева, представляваща
главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр. С., ж.к. „******, за периода от м. 05.2017 г. до м. 09.2018 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 18.08.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 106,43 лева, представляваща законна лихва
върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 27.07.2021 г., както и суми за дялово
разпределение 1,43 лева главница за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от депозиране на заявлението на 18.08.2021 г. до
окончателното й изплащане, и 0,37 лева лихва за периода от 31.10.2018 г. до 27.07.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 5164/2021 г. по описа на РС-Перник.
ОСЪЖДА К. Л. Ц., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация-София“ АД,
ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 125,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство, и сумата от 75,00 лева – разноски пред
Районен съд-Перник в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК и не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК, като
може да подаде молба за отмяна пред Окръжен съд Перник в едномесечен срок от
връчването му
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисиз“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и на третото лице-помагач.
3
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4