Р Е Ш Е Н И Е
№
269
гр.
Враца, 15.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 16.06.2022 г. /шестнадесети юни две хиляди
двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 255 по описа на съда за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК,
във връзка с чл. 211 от ЗМВР във вр. с чл. 15, ал.
1, т. 3 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.
Образувано е по жалба на Р.С.Б. ***,
против Заповед № Л-749/24.03.2022 г. на Началника на З. - ***, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „*“ за срок от **, считано от датата на
връчване на заповедта. Заповедта е обжалвана по административен ред пред
непосредствено по-горестоящия административен орган, на който е подчинен
органът, издал оспорения акт, в случая пред Директора на ГД „Изпълнение на
наказанията“ – София, който със Заповед № Л-1485/11.04.2022 г. е отхвърлил
жалбата. В срока по чл. 149, ал. 3 АПК Б., чрез органа е депозирал жалба до
съда, който на основание чл. 98, ал. 2 АПК следва да се произнесе по
законосъобразността на първоначалния административен акт, а именно Заповед №
Л-749/24.03.2022 г.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и материалноправните
разпоредби при издаването й, липса на мотиви и несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание жалбодателят поддържа изложеното в жалбата и отправя искане
заповедта за дисциплинарно наказание, да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът, Началник на З.– ***, чрез *
Г.Х. в с.з. и представен по делото писмен отговор, оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Застъпва становище, че оспорената заповед отговаря
на всички изисквания за законосъобразност, като издадена от компетентен орган,
след извършена дисциплинарна проверка, в която са събрани доказателства за извършено
от жалбоподателя дисциплинарно нарушение и съдържа всички императивно посочени
в нормата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити. Иска се отхвърляне на жалбата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган дисциплинарна преписка.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в дисциплинарната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед рег. № Л-544/28.02.2022 г.
, издадена на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР, Началникът на З. – ***, е
разпоредил да се извърши проверка за изясняване на постъпили предварителни
данни с Докладна записка рег. № 1975/28.02.2022 г. от Зам. началник РНОД в З. ***,
за това, че на *** около 15,40 ч. е възникнал инцидент при престой на открито ***,
изразяващ се във ********. На същата дата службата на пост № * е носил жалбоподателят
** Р.Б., а ** Т. М. е бил определен да провежда мероприятията по разпределение
на времето *******.
С цитираната заповед за образуване на
проверка е определен персонален състав на дисциплинарно разследващ орган,
състоящ се от председател и четирима членове, посочени са задачите – да се
извърши проверка по отношение на изнесеното в докладната записка и е указан
срок, в който комисията в писмена справка следва да докладва резултата от
проверката – 29.03.2022 г.
Жалбоподателят е запознат със
заповедта на 09.03.2022 г., което е видно от отбелязването върху нея и положения
от него подпис, като е посочил, че е запознат с правото му в 24 часов срок да
даде писмено обяснение. На същата дата е дал такова обяснение с рег. №
2249/09.03.2022 г. /л. 37/, в което посочва, че с Докладната записка от
23.02.2022 г. е описал случая с *****************.
Комисията е извършила възложената
проверка, като е обективирала констатациите и заключенията си от нея в
подписана от членовете й Справка рег. № 2483/15.03.2022 г. В справката в
хронологичен ред са посочени всички факти и обстоятелства, които са установени
в хода на проверката. Разгледани и обсъдени са Докладна записка рег. №
1519/14.02.2022 г. на * К., Докладна записка рег. № 1975/28.02.2022 г. на ** В.,
Докладна записка рег. № 1311/09.02.2022 г. и Докладна записка от 23.02.2022 г. и
двете от оспорващия Б., както и Докладна записка на ** Г. *************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************
Жалбоподателят е запознат с
резултатите от проверката, обективирани в Справката, на 16.03.2022 г., видно от
собственоръчно изписани дата, час, имена
и подпис върху същата, като е посочил, че е запознат с правото да даде
обяснения и възражения.
По делото липсват доказателства за
отправена покана и указване на срок, в който Б. може да даде писмени обяснения
във връзка с установените в Справката данни за извършено от него дисциплинарно
нарушение.
С Протокол от 17.03.2022 г. е
установено, че до 12.00 часа на 17.03.2022 г. в деловодството на З. –*** не са
постъпвали обяснения или възражения във връзка с образуваната дисциплинарна
проверка срещу ** Р.Б..*** е запознат с изготвената от комисията Справка на 23.03.2022 г., видно от резолюцията
„Запознат и съгласен с предложеното по
вид и размер наказание“ с подпис върху нея. В качеството си на ДНО е приел,
че установеното в Справката от проверката дисциплинарно нарушение е доказано и
на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 200, ал.
1, т. 7 и чл. 204, т. 4 ЗМВР, при спазване на изискванията на чл. 195, ал. 1 и чл.
206, ал. 1, 2 и 4 ЗМВР е издал оспорената в настоящото производство заповед, с
която на ** Р.Б. е наложено ***.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на оспорения административен акт, в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество
е и ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно изричната разпоредба на чл.
168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
С оспорения в настоящото производство
акт е наложено дисциплинарно наказание на държавен служител, пряко осъществяващ
дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане
под стража - **, * ****.
За да е законосъобразен същият, на
първо място следва да е издаден от компетентен орган, в предвидените в ЗМВР
срокове и при спазена процедура, уредена в ЗМВР и издадената на основание чл.
215а ЗМВР Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г., с която се урежда
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания на държавни служители по ЗМВР, oбн., ДВ,
бр. 59 от 16.07.2021 г.
Настоящият съдебен състав счита, че
оспорената заповед е издадена от оправомощен от разпоредбата на чл. 204, т. 4 ЗМВР ръководител, какъвто на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС се явява
Началникът на З., който съгласно този
текст има право да налага наказания от вида на процесното, квалифицирано като
такова по чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 7 ЗМВР. Спазена е
изискуемата писмена форма, като актът съдържа задължителните реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР.
Дисциплинарното производство е
проведено в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР,
която норма постановява, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от
два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. От своя страна, разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ЗМВР
постановява, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а разпоредбата на чл. 196,
ал. 2 от закона определя, че дисциплинарното нарушение е установено,
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. В случая, материалите от дисциплинарното
производство са станали известни на ответника с постъпването на изготвената
Справка - 23.03.2022 г., видно от резолюцията върху нея. Следователно
издадената на 24.03.2022 г. заповед е в съответствие с изискването за срочност
на проведеното дисциплинарно производство.
Независимо от изложеното, съдът
намира, че в хода на дисциплинарното производство има допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи до степен на незаконосъобразност оспорената
заповед и които са основание за отмяна на наложеното наказание. В случая Докладна
записка рег. № 1975/28.02.2022 г., въз основа на която е издадена заповедта за проверка
по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, изхожда от Зам.-началник /РНОД/ в З. – ***, който е
пряк ръководител на жалбоподателя и който впоследствие е определен за
председател на комисията, на която е възложена проверката. В докладната е
изведен извод за допуснато от жалбоподателя нарушение на чл. 312, т. 13 от
ППЗИНЗС и е предложено по отношение на него и още един служител, след преценка
от ДНО да им бъде потърсена дисциплинарна отговорност. Така вносител на
предложението за образуване на дисциплинарно производство и член на
дисциплинарно разследващия орган е едно и също лице. Това съвместяване на
функциите на вносител и на дисциплинарно разследващ орган е недопустимо и
представлява нарушение на чл. 10 от АПК и чл.
207, ал. 4 от ЗМВР, които възпроизвеждат принципа за безпристрастност, в
обхвата на който се включва всяка заинтересованост, намираща се в
причинно-следствена връзка с решение, което се взема в хода на
административното производство.
Задължението,
произтичащо от принципа за безпристрастност, закрепен в нормата на чл.
10, ал. 2 АПК изисква ДРО да работи при най-голяма прозрачност, от което
следва, че в конкретния случай ***, подал докладната записка за образуване на
дисциплинарно производство срещу *** е следвало по собствена инициатива да се
отведе от дисциплинарния състав. Нарушението на това изискване е съществено и
опорочава цялата дисциплинарна процедура. Възлагането на проверката на лицето,
въз основа на чиято докладна записка е инициирана проверка в качеството му на председател
на комисията е незаконосъобразно. Участието на едно и също лице в посочените
етапи на процедурата предполагат, обоснована от предложението за налагане на
дисциплинарно наказание, заинтересованост от изхода на производството. Вярно е,
че комисията има още четирима членове, но предвид съществуващите отношения,
изразяващи се в субординация и йерархично подчинение се поражда основателно
съмнение дали дисциплинарната проверка е проведена обективно, пълно, всестранно.
От друга страна, съгласно утвърдената практика на ЕСПЧ, съвместяването на
качеството на вносител на предложението за започване на дисциплинарно
производство и дисциплинарно разследващ орган е недопустимо и противоречи на
критериите за безпристрастност и обективност. Констатираното представлява
съществено процесуално нарушение, явяващо се самостоятелно основание за отмяна
на оспорения акт.
От събраните в дисциплинарното, а и
в настоящото производство, доказателства не се установява на оспорващия да е
осигурено правото да даде обяснения и/или възражения във връзка с материалите и
констатациите от проверката, независимо от собственоръчно изписани дата, час,
имена и подпис с изявление, че е запознат със справката и материалите към нея. Съгласно
чл. 34, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г., с която се урежда
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане
на дисциплинарни наказания на държавни служители по ЗМВР, издадена по
законовата делегация на чл. 215а от ЗМВР, проверяващата
комисия запознава служителя, срещу когото се извършва проверката по чл.
205, ал. 2 от ЗМВР, и подпомагащия го в защитата с всички материали и със
справката по чл.
33, ал. 1, които полагат подпис и отбелязват дата и час. Съгласно ал. 2 от
същата разпоредба, обаче при запознаването по ал. 1 на служителя се връчва
покана за даване на писмени обяснения или възражения до дисциплинарно
наказващия орган. По делото няма представени доказателства, липсват и твърдения,
че на жалбоподателя е връчена такава покана за даване на писмени обяснения, с
указания това да бъде сторено в определен срок. ***************************************************************************************************************************************************************************************************************************
Налице е и неизпълнение на
изискванията на чл. 206, ал. 1- 4 от ЗМВР.
Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно
наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения. Целта на закона е непосредствено преди да бъде наказан
служителя за конкретно нарушение, да се вземат или изслушат обясненията му
именно във връзка с фактите, релевантни към допуснатото нарушение, за да
осъществи защита чрез изразяване на становище и представяне на доказателства. В
случая покана за даване на писмени обяснения по вменените нарушения не е
представена, няма и протокол от проведено изслушване на служителя, при което
съдът приема, че тези алтернативно предвидени самостоятелни процесуални
действия, осигуряващи правото на защита на уличеното в дисциплинарно нарушение
лице не са извършвани. Изслушването на държавния служител или приемането на
писмени обяснения имат за цел гарантиране на всестранно и обективно изясняване
на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание.
Предоставянето на възможност за изслушването на държавния служител или определянето
на срок за изготвяне на писмените му обяснения са в прерогативите единствено на
наказващия орган. Служителят може да упражни или не това си право, т.е. за него
това е правна възможност да защити правата и интересите си, за наказващият
орган обаче е правно задължение да осигури възможност за реализирането на това
право, както и да събере доказателствата, посочени от държавния служител. С
оглед на това съдът намира, че ДНО не е изпълнил императивното изискване на чл.
206, ал. 1 ЗМВР, което от една страна се оценява като съществено
административнопроцесуално нарушение, а от друга е довело до нарушаване правото
на защита на наказаното лице. Изложеното в мотивите на оспорената заповед „..приех писмените обяснения /възражения/ на
служителя вх. № 2249/09.03.2022 г…“, не опровергава, а потвърждава тези
правни изводи, тъй като това са обяснения, дадени в хода на осъществяваната от
комисията проверка и преди да са ясни резултатите от нея. След края на
проверката и преди налагане на дисциплинарното наказание за други обяснения ДНО
не е предоставил възможност.
За пълнота на изложението следва да
се посочи и друго нарушение при издаването на процесната заповед, свързано с
определянето на вида и размера на наложеното дисциплинарното наказание „***
което представлява съществено процесуално нарушение по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.
Последният законов текст регламентира обстоятелствата, които трябва да бъдат
отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители по
ЗМВР. Съдържащата се в процесната заповед формулировка „…след като оцених доказателствата, взех предвид тежестта на
нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата…“, съставлява възпроизвеждане на текста на закона, но не
и неговото конкретно изпълнение. Нито в оспорената заповед, нито в справката на
комисията е обсъдена формата на вината на държавния служител, а дисциплинарно
наказващият орган дори не е изготвил кадрова справка, от която да е видно
цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Обстоятелствата
какво е нивото на изпълнение на служебните задачи и дейности от оспорващия е
релевантно към преценката на цялостното му професионално поведение. Как
оценката на професионалните качества ще повлияе на крайното решение относно
вида на дисциплинарното наказание преценява носителят на дисциплинарна власт в
зависимост от конкретните фактически и правни обстоятелства по казуса, но тази
оценка трябва да бъде обективирана в дисциплинарната заповед. Това е така,
защото дисциплинарно наказващият орган има
задължение да събере всички необходими за установяване на обективната истина и
относими по случая доказателства – както обвинителни, така и защитни. Съвкупността
от събраните доказателства следва да бъде анализирана в цялост, като се посочат
конкретните такива водещи до извод, че едно или друго твърдение е необосновано
и дава превес на обратното. Съдът намира, че в конкретния случай такава
преценка не е извършвана. Дисциплинарните наказания са изброени в чл. 197 от ЗМВР, но също така са степенувани по тежест, което е видно от следващите
законови текстове. Като вид наказание ***“ е поставено на трето място и изборът
на ДНО да наложи именно него следва да бъде мотивиран. Императивното изискване
на закона за точно и конкретно обосноваване и индивидуализиране на санкцията е
логично, доколкото налагането на дисциплинарно наказание е форма на
осъществяване на юридическа отговорност по отношение на конкретен правен
субект, като неблагоприятните последици, които същият следва да претърпи,
очевидно във всички случаи засягат в твърде съществена степен неговата правна
сфера. Налагането на дисциплинарно наказание за минимално установения в закона
срок, само по себе си не освобождава дисциплинарно наказващия орган от
задължението да направи конкретна преценка и изложи съответни съображения
относно вида и размера на санкцията.
Изложените до тук фактически и правни
съображения са достатъчни, за да се приеме, че процесната заповед е несъответна
на материалния закон и е постановена при допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, които имат за последица нарушаване на
правото на защита на лицето, по отношение на което е осъществена дисциплинарна
отговорност и са основание заповедта да бъде отменена.
При този изход на делото претенцията
на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна и такива не му се дължат. От страна на жалбоподателя разноски не
са поискани, с оглед на което съдът се освобождава от произнасяне по този
въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед №
Л-749/24.03.2022 г. на Началника на З. - ***, с която на Р.С.Б. *** е наложено
дисциплинарно наказание *********.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 211 от ЗМВР.
АДМ.
СЪДИЯ: