Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15
гр.
Русе, 05.02.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на четвърти
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНКА АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от председателя т. д. № 42
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, предявена от „Уникредит
Лизинг“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Гюешево“ № 14 против „Лампатов“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „Мехомия“ № 6, вх. А, ет. 2,
ап. 4, с цена на иска 14 882,04 евро и с левова равностойност 29 106.74 лева.
С Решение № 281 от 28.12.2017 г., постановено
по в. т. д. № 324/2017 г., Великотърновският апелативен съд е отменил постановеното
неприсъствено решение № 30 от 28.02.2017 г. по т. д. № 345/2016 г. по описа на
Русенския окръжен съд в частта, с която „Лампатов“
ЕООД е осъден да заплати на „Уникредит Лизинг“ ЕАД
сумата 14 882.04 евро по запис на заповед, ведно със законната лихва и разноски
по делото в размер на 2 848.11 лева и е върнал делото на РОС за ново
разглеждане от друг състав. Оставил е без разглеждане искането на „Лампатов“ ЕООД за отмяна на решението в частта, в която е
отхвърлен иска с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ и производството в тази
част е прекратено.
Ищецът
твърди, че на 20.08.2007 г. „Лампатов“ ЕООД е издал запис
на заповед, с който безусловно се задължил да заплати на ищеца „Уникредит Лизинг“ ЕАД сумата 31 157.92 евро с падеж на
предявяване до 62 месеца, т.е. до 20.09.2012 г. Записът на заповед е редовен от
външна страна и има реквизитите по чл. 535 от ТЗ. Плащането по записа на
заповед е станало изискуемо на 20.09.2012 г., но издателят не е изплатил
дължимите суми на приносителя. Предявява иск за неоснователно обогатяване по
чл. 534, ал. 1 от ТЗ за сумата 14 882.04 евро, представляваща вземане по запис
на заповед. От падежа на вземането 20.09.2012 г. е започнал да тече специалният
3-годишен давностен срок, установен в чл. 531, ал. 1 от ТЗ и правата му са
погасени по давност на 20.09.2015 г. Следователно, приносителят е загубил
правата си по чл. 531, ал. 1 от ТЗ и има право да предяви иск за неоснователно менителнично обогатяване. Моли съда на основание чл. 534,
ал. 1 от ТЗ да осъди „Лампатов“ ЕООД да заплати на „Уникредит Лизинг“ ЕАД сумата 14 882.04 евро по издадения на
20.08.2007 г. запис на заповед. Претендира за разноски по делото.
Ответникът,
чрез адв. Р.Б. ***, в двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е подал писмен
отговор на исковата молба. Твърди, че вземането на ищеца по записа на заповед е
обезпечение за редовното и точно изпълнение на задълженията по сключен между
страните договор за финансов лизинг, като вземането на ищеца е по каузалното
правоотношение, във връзка с което е издаден и записът на заповед. В качеството
си на лизингополучател, „Лампатов“
ЕООД е изпълнявал задълженията си по договора за финансов лизинг, а при
възникване на невъзможността за изпълнение през м. април 2012 г. е върнал МПС, предмет
на договора за лизинг. С връщането на МПС договорът за лизинг е прекратен. Твърди,
че ответникът не дължи лизингови вноски за бъдещ период, както и няма
задължения за минали периоди. Всички вземания на ищеца, произтичащи от договора
за лизинг и обезпечени със запис на заповед са погасени по давност. Договорът
за лизинг е прекратен през 2012 г. с връщане на МПС, срокът за предявяване на
вземанията по съдебен ред е тригодишен и е изтекъл на 01.05.2015 г., а исковата
молба е предявена на 27.09.2016 г. Навежда доводи, че след като е погасено
правото на иск за вземанията по каузалната сделка, то и предявеният иск е
неоснователен. Прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 30 от договора,
съответно – т. 12 от приложение № 1, като нарушаваща принципа за справедливост
поради неравностойност на насрещните престации, уговорена в противоречие с
добрите нрави и добрата търговска практика.
В
срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, в която твърди, че не оспорва
обезпечителната функция на записа на заповед. Същият е издаден във връзка със
сключен между страните договор за финансов лизинг и служи за обезпечаване на
редовното и точно заплащане на всички суми по договора. По силата на този
договор „Уникредит Лизинг“ ЕАД се задължил да
придобие МПС и да го предостави за ползване срещу възнаграждение на лизингополучателя. МПС било предадено на лизингополучателя с протокол на 29.08.2007 г. Срокът на
договора е от 20.08.2007 г. до 21.08.2012 г., съгласно т. 3 от Приложение № 1
към договора за лизинг. Определената лизингова цена е 31 374.33 евро без ДДС, която
следвало да се заплаща по погасителен план, съгласно който лизинговите вноски
включват главница, лихва и ДДС. Съгласно чл. 30, ал. 1 от договора неизправната
страна дължи неустойка. Посочени са дължимите от ответника суми по договора,
към 30.08.2016 г. Счита, че за вземането по лизинговия договор и по записа на
заповед текат отделни давностни срокове и вземането
по каузалното правоотношение е отделно от правото по абстрактната сделка. Ищецът
не оспорва, че лизинговият договор е бил развален. С уведомително писмо от
19.07.2011 г. ответникът е уведомен за наличието на просрочени задължения по
договора за финансов лизинг и е поканен да заплати дължимите суми. Това не е
изпълнено, поради което договорът се считал за развален от 28.07.2011 г., а
активът е бил върнат с протокол от 29.09.2011 г. Претенциите от страна на ищеца
са за суми, дължими за период предшестващ развалянето на договора и връщането
на вещта.
В
постъпилия отговор на допълнителната искова молба ответникът твърди, че когато
приносителят на запис на заповед е пропуснал да предяви менителничния
си иск в сроковете по чл. 531, ал. 1 във вр. с чл. 537
от ТЗ, предявеният иск с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ ще е
неоснователен, ако правото на иск за вземането по каузалната сделка е погасено,
поради непредявяването му в предвидените от закона давностни
срокове за съответното вземане. Договорът за лизинг е развален, считано от
26.09.2011 г., а фактът за обезпечителната функция на издадения запис на
заповед по отношение на договора за финансов лизинг, е безспорен. Падежът на
вземанията по главницата за неплатени лизингови вноски в размер на 12 309.89
евро има характер на периодични плащания и давността е 3 години. Такава е
давността и за вземанията за лихви, поради което всички вземания по договора са
погасени по давност.
След
преценка на събраните по делото доказателства, Окръжният съд приема за
установено от фактическа страна следното:
На
20.08.2007 г. „Лампатов“ ЕООД издал запис на заповед,
с който безусловно се задължил да заплати на „Уникредит
Лизинг“ ЕАД сумата 31157.92 евро с падеж на предявяване до 62 месеца. Плащането
на записа на заповед станало изискуемо на 20.09.2012 г. – дата, посочена от
ищеца в исковата молба, но издателят не е платил в пълен размер дължимата сума
на приносителя.
По
делото не се спори, че издаденият на 20.08.2007 г. запис на заповед за сумата от 31 157.92 евро, с падеж на предявявяване в срок до 62 месеца от издаването, е с обезпечителна функция и е издаден във връзка със сключен Договор за финансов
лизинг № 20616/20.08.2007 г., на основание чл. 19, ал. 15 от същия договор, за обезпечаване на
редовното и точно заплащане на всички суми по договора. Не е спорно и обстоятелството, че
лизинговият договор бил развален, считано от 27.09.2011 г., след връчване на лизингополучателя на уведомително писмо с изх. №
149431/13.09.2011 г. Със същото писмо „Лампатов“ ЕООД
е уведомен за просрочените задължения, като е поканен да заплати дължимите суми
в 7-дневен срок от връчване на писмото в противен случай лизинговият договор ще
се счита развален и се дължи връщане на лизинговия актив. С приемо-предавателен
протокол от 29.09.2011 г. МПС – предмет на лизинговия договор, било върнато.
В хода на производството е
назначена съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава, от чието заключение се установява, че непогасените задължения по Договор за финансов лизинг № 20616/20.08.2007 г. към 21.07.2011
г. са в общ размер 14 882.04 евро с левова равностойност 29 106.74 лева, от
които непогасена (просрочена) главница – 12 309.89 евро с левова равностойност
24 076.05 лв. и непогасена (просрочена) договорна лихва – 2572.15 евро с левова
равностойност 5 030.69 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Правната
квалификация на предявения иск е чл. 534, ал. 1 от ТЗ. Правото на
приносителя на запис на заповед да предяви специалният менителничен
иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ
възниква
в случаите, когато е погасено правото на пряк иск по чл. 531,
ал.
1 от ТЗ. При възникнал между страните спор във връзка
с твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от
ответника възражения срещу твърдяните от ищеца факти
и обстоятелства, кредиторът следва да
докаже фактите, от които произтича вземането му, пораждането на задължението по
каузалното правоотношение и връзката му с менителничния
ефект, а длъжникът – да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които
могат да бъдат абсолютни (срещу формата и съдържанието на записа на заповед) или лични, основани на отношенията му с кредитора.
Това означава, че в производството по този иск ответникът има право да направи
възражение за наличие на каузално правоотношение между страните, изпълнението
на което записът на заповед само обезпечава, както и
възражение за погасяване на каузалните задължения по давност. Съдебната
практика последователно приема, че при
направено такова възражение, съдът е длъжен да го разгледа и реши в
производството по иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ. Съдът
споделя виждането, че абстрактният характер на записа на заповед като
едностранна правна сделка не следва да се абсолютизира.
В особена степен това важи за случаите, при които страните не спорят или е доказано,
че записът на заповед е издаден по повод на каузални правоотношения между ищеца
– кредитор и ответника – длъжник. Въведеното от ответника възражение за наличие
на каузално правоотношение, послужило като причина за менителничното
задължаване, изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното
вземане, след като изследва не само формалната редовност и действителност на менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена за
източник на каузалното правоотношение, и евентуалното погасяване на породените
от нея задължения. Необходимостта от изследване
на каузалните правоотношения между издателя и приносителя на записа на заповед
произтича от обстоятелството, че когато записът на заповед е издаден с цел да
обезпечи задължения на издателя по каузалното правоотношение, погасяването на
обезпеченото със записа на заповед парично задължение чрез някой от
предвидените в закона правни способи (плащане, опрощаване, новиране,
погасяване по давност и т. н.) има за последица погасяване и на поетото с
обезпечителна цел абстрактно задължение по записа на заповед. Независимо коя от
страните е въвела каузалните правоотношения в спорния предмет на делото, ищецът
носи тежестта да докаже валидното възникване и съществуване на претендираното в
исковото производство парично вземане, а ответникът – неговото погасяване.
По делото безспорно е
установено, че страните са сключили Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 20616/20.08.2007 г., прекратен, считано от
27.09.2011 г., като с приемо-предавателен протокол от 29.09.2011 г. лизинговата вещ е върната на ишеца-лизингодагел. Договорът за
лизинг е за продължително и периодично изпълнение, а неплатените от ответника лизингови вноски представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
от ЗЗД, които по своя характер са повтарящи се
задължения, имащи единен правопораждащ ги факт –
сключеният от страните договор за лизинг. С оглед на това, тези задължения се погасяват с изтичането на кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. В конкретния
случай, от прекратяване на договора за лизинг на 27.09.2011 г. е започнал да
тече тригодишният давностен срок по отношение на каузалните задължения. С
изтичането му на 27.09.2014 г. и неупражняване на правата по договора от страна
на кредитора, процесните вземания са погасени по давност. Изтичането на погасителната давност по отношение на каузалното правоотношение обуславя неоснователност и
на предявения иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ.
Предвид изложеното съдът
намира, че предявеният от „Уникредит Лизинг“ ЕАД против „Лампатов“
ЕООД иск за неоснователно обогатяване с правно
основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ за плащане на сумата от общо 14 882.04 евро, представляваща вземане по запис на заповед от 20.08.2007 г., с която сума ответникът, в качеството на издател се е обогатил без основание, следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Относно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответната страна, съдът намира същото за основателно, тъй като не
е съобразено с Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид степента на фактическа и правна сложност, на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 1
600 лева, а в производството по отмяна на неприсъственото решение – 1 704 лева адвокатско възнаграждение и 582.15 лева
държавна такса.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Уникредит Лизинг“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Гюешево“ № 14 против „Лампатов“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Мехомия“ № 6, вх. А, ет. 2, ап. 4 иск за заплащане на сумата от 14882,04 евро, представляваща вземане по запис на заповед от 20.08.2007 г., ведно със
законната лихва върху претендиралата сума от датата на завеждане на иска – 27.09.2016 г. до
окончателното плащане на задължението като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „Уникредит Лизинг“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Гюешево“ № 14 да заплати на „Лампатов“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Мехомия“ № 6, вх. А, ет. 2, ап. 4 направените пред настоящата съдебна инстанция и в
производството по отмяна на неприсъствено решение разноски в размер на 3 886.15 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Великотърновски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: