РЕШЕНИЕ
№301
гр.Русе, 16.12.2019 г.
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
като разгледа докладваното
търговско дело № 425 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба от „ДЪРЖАВНА КОНСОЛИДАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД гр. София, представлявано
от Я.Т.С.– изпълнителен директор, чрез адв. А.Б. от САК,
против отказ № 20191122155726/26.11.2019 г. на Агенция по вписванията. Счита отказа
за незаконосъобразен, като моли за неговата отмяна от съда и разпореждане на Агенцията
да извърши вписване на заявеното подновяване на залога на търговското предприятие,
вписан по партидата на „ДУНАРИТ“ АД в търговския регистър под № 20141212103509,
по изложени в жалбата съображения.
За да се произнесе, Окръжният съд взе предвид следното:
Жалбата е подадена на 03.12.2019 г., съобразно посоченото в уведомителното писмо
на Агенция по вписванията, обжалваният отказ е постановен на 26.11.2019 г., следователно
същата е подадена в законния 7- дневен срок по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, от лице с
правен интерес от обжалване, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
С обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията е отказало да впише заявените
обстоятелства по партидата на „ДУНАРИТ“ АД, а именно: подновяване на вписването
на залог на търговското предприятие. Отказът е мотивиран с неспазване изискванията
на закона, установени в чл. 21, т. 3 и т. 5
ЗТРРЮЛНЦ. Длъжностното лице е приело, че заявлението не изхожда от оправомощено лице по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 27, ал. 3 ЗОЗ, тъй като „ДКК“ ЕАД няма качеството
нито на длъжник, нито на залогодател, нито на заложен
кредитор. Наред с това, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му закона не се установявало от приложените към заявлението документи.
Съдът като взе предвид представените доказателства намира, че отказът е законосъобразен
и правилен, а жалбата – неоснователна.
Проверката, която според разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ следва
да извърши длъжностното лице по регистрация, в случая се свежда до това дали е подадено
заявление, заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване и дали не е вписано, дали
заявлението изхожда от оправомощено лице, приложени ли
са изискуемите от закона документи, дали съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство се установява от представените документи, представена ли е декларация
по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, платена ли е дължимата държавна такса. В случай, че не
е налице някое от сочените обстоятелства, длъжностното лице следва да откаже вписване
на заявеното обстоятелство.
Правилно длъжностното лице е констатирало, че по заявление
20141208175059 по партидата на „ДУНАРИТ“ АД е вписан като заложен кредитор „Е.МИРОЛИО“
ЕАД с ЕИК ********* с вписване под № 20141212103509. След поредица от цесии, всеки
по реда си цесионер, последният от които – жалбоподателят,
е заявявал вписването си като заложен кредитор в ТРРЮЛНЦ. По всички заявления регистърните производства са спрени с акт на съда до приключване
на производството по търг. дело № 19/2016 г. по описа на ОС Сливен с влязъл в сила
съдебен акт. Всяко постановено определение по чл. 536, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице по
регистрацията да се въздържа от разглеждане на заявлението до разрешаване на посочения
в определението спор за материално право. До настоящия момент по партидата на дружеството
няма акт на съда за възобновяване на регистърните производства,
в това число и по заявление № 20170828143532 относно вписването на „ДЪРЖАВНА КОНСОЛИДАЦИОННА
КОМПАНИЯ“ ЕАД като заложен кредитор. Разпоредбата на чл. 19, ал. 6, изр. последно
от ЗТРРЮЛНЦ предоставя в правомощие именно на длъжностното лице, което администрира
регистърното производство, да установи наличието на разрешен
с влязъл в сила съдебен акт спор за материално право, който е дал основание на съда
да спре регистърното производство и да се произнесе по
съществото на искането на заявителя. В случая не са представени доказателства за
разрешаване на спора за материалното право, послужило като основание на съда да
спре регистърното производство, поради което длъжностното
лице правилно е постановило отказ по настоящото заявление за подновяване на вписания
залог.
Тъй като длъжностното лице по регистрацията извършва в съответния
срок вписване, когато са налице предвидените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, като
вписването се извършва чрез последователно въвеждане на информация за съответното
обстоятелство в търговския регистър, затова и правоотношение, което е условие за
извършване на исканото вписване е такова, свързано с обстоятелствата по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, включително във връзка с това дали заявлението изхожда от оправомощено лице (т. 3) и дали заявеното за вписване обстоятелство
съществува и съответства на закона (т. 5). В този смисъл, правилен е изводът, че
предвид строго формалната процедура по вписване на обстоятелствата по делото на
търговеца в ТР, то изрично и изчерпателно са изброени лицата, които могат да инициират
съответното вписване. В конкретния случай в чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.
27, ал. 3, т. 1 от ЗОЗ е предвидена хипотеза, при която заявлението относно учредяване
на залог може да се подаде от длъжника, от залогодателя
или от заложния кредитор, а жалбоподателят няма нито едно от тези качества. Несъмнено е налице и правен спор относно съществуването
на заложното право на „Е.МИРОЛИО“ ЕАД спрямо търговското предприятие на „ДУНАРИТ“
АД, чието подновяване се желае да бъде отразено
в ТР от жалбоподателя, по отношение на който, обаче преди това
е спряно регистърното производство по вписването му като
заложен кредитор. Ето защо съдът намира, че
отказът на АВ има своята аргументация, за да се предотврати отразяване на евентуално
незаконосъобразни и несъществуващи обстоятелства в регистъра.
По делото след образуването му е постъпила
молба от „Дунарит“АД, с която иска да бъде конституирано
като трето лице-помагач на Агенция по вписванията, алтернативно, да бъде конституирано
като заинтересована страна със самостоятелни права по делото. Предвид характера
на производството по чл.25, ал.1 и сл. ЗТРРЮЛНЦ, което е охранително, встъпването
на трето лице-помагач, респ. главно встъпване е недопустимо. В този смисъл е разпоредбата
на чл.540 ГПК, според която за охранителните производства освен общите правила на
този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение
на ч - 266
и ч - 388.
С оглед гореизложеното, обжалваният отказ
е законосъобразен и правилен и като такъв следва да бъде потвърден.
По изложените съображения, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20191122155726 от 26.11.2019 г. на длъжностното лице по
регистрация при Агенция по вписванията по заявление вх. № 20191122155726 от 22.11.2019
г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред Апелативен съд –
Велико Търново.
Окръжен съдия: