Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 02.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, втори състав, в публичното заседание на трети февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА
гр.дело № 721 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 153 от 19.08.2019 год. по гр. дело № 480/2018 год. РС-С. е обявил за
нищожно на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН вр. чл 25, ал. 1 от ЗН саморъчно
завещание от 06.05.2010 год. на Б. П.А.,***, в полза на Б.П.А. и И.П.А.,***. С
решението съдът е допуснал съдебна делба между Е.Б.Д. *** и П. *** следните
недвижими имоти, представляващи иглолистна гора, находящи се в землището на с. Г.,
община С., а именно: 1. Поземлен имот, находящ се в местността „А.“, землището
на с. Г. с площ 25 299 кв.м. с идентификатор № 15285.1.1033 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, с предназначение – горска територия с начин на
трайно ползване – иглолистна гора със стар идентификатор № 15285.1.35 при
граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори № 15285.1.80, № 15285.1.71,
№ 15285.1.34, № 15285.1.1032 и № 15285.1.43; 2. Поземлен имот, находящ се в
местността „А.“, землището на с. Г. с площ 39 707 кв.м. с идентификатор №
15285.1.1026 по кадастралната карта и кадастралните регистри с предназначение –
горска територия, с начин на трайно ползване – иглолистна гора, със стар
идентификатор № 15285.1.192, при граници и съседи: поземлени имоти с
идентификатори № 15285.1.191, № 15285.1.186, № 15285.1.1025, при квоти 1/2
ид.ч. за Е.Б.Д. и 1/2 ид.ч. за П.Б.А.. Съдът е прекратил производството по
делото по отношение на ответниците Б.А. и И.А..
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от П.Б.А. с твърдения, че
същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със
събраните по делото доказателства. Счита, че делото не е изяснено от фактическа
страна, тъй като назначеното в първоинстанционното производство вещо лице не е
отговорило на поставените от съда въпроси от съществено значение за изхода на
спора, а именно: дали саморъчното завещание е написано от посочения като
завещател Б. А.. Моли съда да отмени решението в частта относно квотите и
съделителите, между които е допусната делбата, като бъде зачетено саморъчното
завещание на посочените в него идеални части в полза на Б.А. и И.А..
Ответникът
И.П.А. не оспорва въззивната жалба.
Ответникът
Б.А. не взема становище по въззивната жалба.
Ответницата
Е.Д. – ищца в първоинстанционното производство, чрез адв. К. оспорва въззивната
жалба в подадения по делото писмен отговор.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцата
Е.Д. твърди в исковата молба, че с ответника П.Б.А. са съсобственици на
основание наследствено правоприемство от общия им наследодател Б. П.А. на
описаните по-горе недвижими имоти, които са възстановени с решения №
6038/05.09.2000 год. и № 06038/05.08.2003 год. на ОбСЗГ-гр. С. на наследниците
на П. К.А., наследодател на Б. П.А., като имотите са разделени между
наследниците на П.А. с решение от 21.05.2007 год. по гр.д. № 13/2006 год. по
описа на РС-С.. Моли съда да допусне делби на имотите между ищцата и ответника
при равни квоти.
С
решение № 6038/05.09.2000 год. на ПК-С. е възстановено в нови реални граници
правото на собственост на наследниците на П. К.А.,***, върху имот – иглолистна
гора с площ 50,601 дка в местността „А.“, землището на с. Г., при посочени
граници и съседи.
С
решение № 06038/05.08.2003 год. на ОбСЗГ-гр. С. е възстановено в нови реални
граници правото на собственост на наследниците на П. К.А., върху имот –
иглолистна гора с площ 79,420 дка в местността „А.“, землището на с. Г., при
посочени граници и съседи.
Видно
от удостоверение за наследници № 370/05.12.2003 год. на община С. П. К.А. е
починал на 18.07.1959 год. и е оставил като наследници по закон А. А. –
съпруга, починала през 1964 год., Б. П.А. – син и С. П. М. – дъщеря, починала
през 2003 год и оставила като наследници по закон П. С. М.и И.С. М.– синове.
С
решение от 21.05.2007 год. по гр.д. № 13/2006 год. на РС-С. във втора фаза по
извършване на съдебна делба между наследниците на П.А. на описаните по-горе,
възстановени с решенията на ПК-С. два недвижими имота, съдът е поставил в дял
на Б. П.А. имот № 703033 в местността „А.“ с площ 25.301 дка и имот № 704026 в
местността „А.“ с площ 39.710 дка, при посочени граници и съседи. Решението е
влязло в сила на 01.02.2008 год.
Според
удостоверение за наследници № 46/27.04.2018 год. на Община С. Б. П.А. е починал
на 03.05.2011 год. и е оставил като наследници по закон П.Б.А. – син и Е.Б.Д. –
дъщеря.
Съгласно
скици № 15-224103-12.04.2018 год. и №
15-224104-12.04.2018 год. на СГКК-София област поставените в дял на Б. А.
недвижими имоти № 703033 в местността „А.“ с площ 25.301 дка и № 704026 в
местността „А.“ с площ 39.710 дка представляват съответно поземлени имоти с
идентификатори № 15285.1.1033 и № 15285.1.1026 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Г., одобрени със заповед № РД-18-12/19.02.2008
год. на изпълнителния директор на АГКК.
В
писмения отговор на исковата молба ответникът П.А. е оспорил предявените искове
в частта относно съделителите и квотите, при които се иска допускането на
делба. Представя саморъчно завещание, обявено на 18.05.2011 год. от нотариус
Механджийски, с което Б. А. е завещал притежаваните от него към момента на
смъртта му недвижими имоти на внуците си Б.А. и И.А..
С
определение в закрито заседание от 31.07.2018 год. съдът е конституирал като
ответници – съделители по делото Б.П.А. и и И.П.А. – наследници по завещание на
Б. П.А..
В
срока за отговор на исковата молба ответниците И.А. и Б.А. са оспорили частично
исковете за делба, като са заявили, че ще се ползват от направеното в тяхна
полза завещание на 1/3 идеална част от делбените имоти.
С
протокол за обявяване на саморъчно завещание, оставено за съхранение вън от
нотариалната кантора от 18.05.2011 год. на нотарис № 411 Б.ла Механджийски с
рйон на действие РС-С. е обявено оставено у П.А. саморъчно завещание от 06.05.2010
год. на Б. П.А., починал на 03.05.2011 год. Със същото Б. А. завещава на своите
внуци Б.П.А. и И.П.А. 1/3 част от движимото и недвижимото си имущество – ниви и
гора в землището на с. Г..
В първото открито съдебно заседание на
06.11.2018 год. ищцата чрез пълномощника си адв. К. е оспорила автентичността
на завещанието с твърденията, че същото не е написано и подписано от посочения
завещател Б. А.. С определение в о.с.з. съдът на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК е открил процедура по оспорване истинността на завещанието, като е указал
на ответниците, че носят тежестта да докажат неговата истинност.
Според
заключението на съдебно-почерковата експертиза от 04.02.2019 год. на вещото
лице П.П., приета в първоинстанционното производство, подписът срещу завещател
в саморъчното завещание от 06.05.2010 год. е положен от Б. П.А., но поради
липса на достатъчно сравнителен материал, съдържащ ръкописен текст с автор
завещателя, вещото лице е заявило, че не може да се направи категорично
заключение дали почеркът, с който е написано завещанието е на Б. А..
Във
въззивното производство като сранителен материал са представени военно-отчетна и профсъюзна книжка на Б. А., декларация за
облагане с данък върху наследствата от 1991 год., както и подадени от завещателя заявления за
възстановяване на земеделски имоти до ПК-С. от 1991 год. и др. документи, находящи се в ОбСЗ-С.,
приложени към приетата по делото тройна съдебно-почеркова експертиза.
Според
заключението на приетата във въззивното производство единичната
съдебно-почеркова експертиза на в.л. П. от 08.06.2020 год., допълнена на
28.09.2020 год. и уточнена устно в открито съдебно заседание, почеркът в
завещанието е идентичен с почерка на лицето, изписало ръкописния текст само в
два от документите, използвани като сравнителен материал – тефтер с лични
записки /същият не е представен по делото, а е изследван от вещото лице в
първоинстанционното производство/, както и две страници от декларация за
облагане с данък върху наследствата от 1991 год., подадена в община С. – /л. 31
по настоящото дело/. В декларацията саморъчно са изписани имената на наследници
на Славка Георгиева Ииева, починала на 03.02.1991 год., сред които не фигурира
завещателят Б. А., като в тази декларация последният никъде не е посочен като
автор на текста или на част от него.
Според
заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза от 21.01.2021 год. на
вещите лица П., Р. и А. ръкописният текст в завещанието – обект на експертизата
е изпълнен от лицето, изписало ръкописните текстове в тефтер с лични записки и
две страници на л. 29-30 по настоящото дело /също с лични бележки/, в които не
е посочен автор. Последните са оспорени от ищцата с възражението, че не могат
да се ползват като годен сравнителен материал, тъй като не е ясно авторството
на документите и по никакъв начин не се установява текстът в този сравнителен
материал да е изписан от Б. А.. Според устните обяснения на вещото лице П. в
о.с.з. на 03.02.2021 год. тефтерът е бил предоставен от пълномощника на
ответника адв. Николова в първоинстанционното производство, като в него липсват
каквито и да било данни за автора на
ръкописния текст /няколко страници с лични записки/. Почеркът в
саморъчното завещание се различава значително от почерка, с който са изпълнени
останалите документи, изследвани като сравнителен материал по делото. Лицето,
написало ръкописния текст в завещанието е различно от лицата, писали саморъчно
в предоставения сравнителен материал с посочен автор Б. А..
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установи
по несъмнен начин, че ищцата и ответникът
П.А. са съсобственици на процесните имоти на основание наследствено
правоприемство от П. К.А., възстановяване на правото на собственост в реални
граници с приложените по делото решения на ОбСЗ-гр. С., както и извършена
съдебна делба с решение от 21.05.2007 год. по
гр.д. № 13/2006 год. на РС-С., с което имотите са поставени в дял на
наследодателя на страните Б. П.А.. След неговата смърт на 03.05.2011 год.
правото на собственост върху имотите е преминало в патримониума на наследниците
му по закон – децата П.Б.А. и Е.Б.Д., при равни квоти. Съдът намира за доказано
възражението на ищцата за нищожност на представеното по делото саморъчно
завещание от 06.05.2010 год. на Б. П.А., според което същият завещава на своите
внуци Б.П.А. и И.П.А., конституирани като ответници в производство, 1/3 идеална
част от притежаваното от него движимо и недвижимо имущество. За да породи
действие, саморъчното завещание следва да е написано изцяло на ръка от
завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е
подписано от завещателя /чл. 25, ал. 1 от ЗН/.
Липсата на който е да било от тези елементи обуславя нищожност на
завещанието. С оглед направеното оспорване от страна на ищцата на истинността
на саморъчното завещание -частен документ, в тежест на ответниците, които се
ползват от него, е да проведат успешно пълно доказване на неговата автентичност
– нещо, което по делото не беше направено. Установи се от приетата в
първоинстанционното производство съдебно-почеркова експертиза, че завещанието е
подписано от Б. А., но по делото не се доказа ръкописният текст в него да е
изпълнен от посоченото лице- завещател.
Според
заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза от 21.01.2021 год. на
вещите лица П., Р. и А. ръкописният текст в завещанието – обект на експертизата
е изпълнен от лицето, изписало ръкописен текст в тефтер с лични записки /без
данни за техния автор/ и две страници на л. 29-30 по настоящото дело, в които
също не е посочен автор. Последните са оспорени като сравнителен материал от
ищцата чрез пълномощника й адв. К., тъй като не е ясно авторството на
документите и по никакъв начин не се установява текстът в този сравнителен
материал да е изписан от Б. А.. Това не се доказа и във въззивното
производство. Почеркът в ръкописния текст на саморъчното завещание е на лице,
различно от лицата, изпълнили текста в останалите документи, изследвани като
сравнителен материал по делото. Поради това по делото не може да се направи
извод, че текстът в завещанието е изписан от наследодателя на страните.
Ползващата се от частния документ страна
е длъжна да установи автентичността на документа и то по категоричен
начин, чрез пряко и пълно доказване, съгласно чл. 193, ал. 3, пр. 2 от ГПК. Тъй
като по делото това не е направено, следва да се приеме, че завещанието е
нищожно, тъй като не е написано, а само е подписано от Б. А., т.е. не е спазена
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН. Нищожността на саморъчното завещание
налага извод, че делбата на процесните имоти следва да бъде допусната между
ищцата и ответника П.Б.А., при равни квоти, а по отношение на ответниците Б.А.
и И.А. производството по делото следва да бъде прекратено.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 153 от 19.08.2019 год.
по гр. дело № 480/2018 год. по описа на РС-С..
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.