Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия
Анастасова гр. дело № 16571 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 215199
от 12.09.2019 г. по гр.д. № 66505/2017 г. по описа на СРС, 24 ти с-в са осъдени, на основание чл. 109 ЗС, Ю.М.Ч., ЕГН ********** и Л.С.Г., ЕГН **********
с адрес *** ***да
извършат необходимите действия – строително-ремонтни работи в Апартамент № 2, находящ се в гр.София, Район Средец, ул.***/за поправяне на канализацията на мокрите
помещения в имота си, както и да възстановят технологичната цялост на
дограмата, прозорците, подпрозоречни и околопрозоречни корнизи и външна фасадна
стена/с цел преустановяване на теча в съсобствения на ищците И.Й.Т., ЕГН ********** и К.И.Т., ЕГН ********** имот, представляващ Апартамент №1,
находящ се в в гр.София,
Район Средец, ул.*********, както и Ю.М.Ч., ЕГН **********
да осигури достъп на
И.Й.Т., ЕГН ********** и К.И.Т., ЕГН **********
до таванско помещение
в жилищна сграда, находяща се в гр.София, Район Средец, ул.*********.
С
постановеното решение са осъдени Ю.М.Ч., ЕГН ********** и Л.С.Г., ЕГН **********
с адрес *** *****, на
основание чл. 45 ЗЗД, да заплатят
на И.Й.Т., ЕГН ********** и К.И.Т., ЕГН ********** сумата от 2989,41 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляваща стойността на
необходимите СМР за отстраняване на щетите по в жилището на ищците в гр.София причинени от проникнал теч от жилището на
ответниците, ведно със законната лихва от 20.09.2017 г. до окончателното й
изплащане.
Срещу така
постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените искове е
подадена въззивна жалба от ответника Ю.М.Ч. с излагане на доводи за неправилност
на постановеното решение; необоснованост и постановяване при нарушение на
материалния закон и процесуалните правила.
Заявява, че
в хода на производството не е доказано,
че действия или бездействия на ответниците създават пречки за използване
собствения на ищците имот, които същевременно да са по-големи от обикновените
по см. на чл.50 ЗС. Напротив в хода на производството не са посочени и
конкретните действия или бездействия по ползване на имота, които са причинили на
ищците влага, теч и мухъл в апартамента им. Установено е в производството само
цялостно недобро състояние на общите части на сградата. Установено е и че
ответникът, като собственик на имота, който се намира над имота на ищците е
извършил ремонт в жилището си, като е изпълнил нова канализация в банята, т.е.
извършил е действия по обезпечаване изправността на имота. В този смисъл вещото
лице е установило, че течове от тази част на имота е възможно да са свързани с
остатъци от стара канализация, находяща се между двата апартамента.
Поддържа, че
в производството не е установено в какво качество е ангажирана отговорността на
втория ответник, доколкото за последната не са ангажирани доказателства да е
ползвател на имота, собственост на първия ответник. Заявява, че в
производството е установено, че течовете в имота на ищците са предизвикани от
покрива, тавана над имота на ответника- т.е. от неремонтирани общи части на
сградата, която е ангажимент на съсобствениците – ищците и първия ответник. Крайната
констатация на експерта по СТЕ е, че какъвто и ремонт да бъде извършен от
ответника той не би дал сигурен и постоянен краен резултат, тъй като състоянието
на общите части - покрив и фасада са за
основен ремонт. Неправилно в постановеното решение ответниците са били осъдени
да извършат ремонт на външна фасада, която е обща част на етажната собственост.
С оглед това искът по чл.109 ЗС е следвало да бъде отхвърлен като
неоснователен. Идентичен извод, според жалбоподателя се налага и за искът по
чл.45 ЗЗД. Поддържа, че решението е постановено при неизяснена фактическа
обстановка и искът е недоказан. От страна на ищците не са ангажирани
доказателства за извършени разходи за ремонт. Освен това необоснован е извода
на съда, че по вина на ответника е бил затруднен достъпа до общите части, което
съответно не е установено в производството. Според заключението на вещото лице
подпокривното пространство е от типа „каратаван”, което означава че там не може
да се стъпне за ремонт на покрива /по подразбиране и конструкция/. Съответно за
ремонт на покрива следва да се подходи през фасадата, където от своя страна
ищците са изградили пристройка с цел увеличаване на кухненския бокс. За
последната не са налице строителни книжа и не е изпълнена по установения от
закона ред. С оглед това вината за състоянието на покрива не може да се вмени
във вина единствено на ответниците. Липсват мотиви на съда как и по какъв начин
определя задължението на ответниците и какво се включва в посочената крайна
сума.
Моли за
отмяна на решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне в цялост на
предявените искове. Претендира разноски.
Срещу така
постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените искове е
подадена въззивна жалба от ответника Л.С.Г. с излагане на доводи за неправилност
на постановеното решение; необоснованост и постановяване при нарушение на
материалния закон и процесуалните правила.
Заявява, че
в хода на производството не е доказано,
че действия или бездействия на ответниците създават пречки за използване
собствения на ищците имот, които същевременно да са по-големи от обикновените
по см. на чл.50 ЗС. Напротив в хода на производството не са посочени и
конкретните действия или бездействия по ползване на имота, които са причинили
на ищците влага, теч и мухъл в апартамента им. Установено е в производството
само цялостно недобро състояние на общите части на сградата. Установено е и че
ответникът, като собственик на имота, който се намира над имота на ищците е
извършил ремонт в жилището си, като е изпълнил нова канализация в банята, т.е.
извършил е действия по обезпечаване изправността на имота. В този смисъл вещото
лице е установило, че течове от тази част на имота е възможно да са свързани с
остатъци от стара канализация, находяща се между двата апартамента.
Поддържа, че
в производството не е установено в какво качество е ангажирана отговорността й,
доколкото не са ангажирани доказателства да е ползвател на имота, собственост
на първия ответник. Оспорва да е ползвала имота през посочения период.
Заявява, че
в производството е установено, че течовете в имота на ищците са предизвикани от
покрива, тавана над имота на ответника- т.е. от неремонтирани общи части на
сградата, която е ангажимент на съсобствениците – ищците и първия ответник.
Крайната констатация на експерта по СТЕ е, че какъвто и ремонт да бъде извършен
от ответника той не би дал сигурен и постоянен краен резултат, тъй като
състоянието на общите части - покрив и
фасада са за основен ремонт. Неправилно в постановеното решение ответниците са
били осъдени да извършат ремонт на външна фасада, която е обща част на етажната
собственост. С оглед това искът по чл.109 ЗС е следвало да бъде отхвърлен като
неоснователен. Идентичен извод, според жалбоподателя се налага и за искът по
чл.45 ЗЗД. Поддържа, че решението е постановено при неизяснена фактическа
обстановка и искът е недоказан. От страна на ищците не са ангажирани
доказателства за извършени разходи за ремонт. Освен това необоснован е извода
на съда, че по вина на ответника е бил затруднен достъпа до общите части, което
съответно не е установено в производството. Според заключението на вещото лице
подпокривното пространство е от типа „каратаван”, което означава че там не може
да се стъпне за ремонт на покрива /по подразбиране и конструкция/. Съответно за
ремонт на покрива следва да се подходи през фасадата, където от своя страна
ищците са изградили пристройка с цел увеличаване на кухненския бокс. За
последната не са налице строителни книжа и не е изпълнена по установения от
закона ред. С оглед това вината за състоянието на покрива не може да се вмени
във вина единствено на ответниците. Липсват мотиви на съда как и по какъв начин
определя задължението на ответниците и какво се включва в посочената крайна
сума.
Моли за
отмяна на решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне в цялост на
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна И.Й.Т. и К.И.Т. в подадения писмен отговор изразяват становище за
неоснователност на въззивна жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното
решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Заявяват, че
първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства и правилно е приел за
доказани претенциите като е разграничил кои от уврежданията на апартамента на
ищците и кои от нанесените вреди се дължат на поведението на ответниците и кои
на увредените общи части от сградата. Поддържат, че в случая е налице нарушение
на чл.50 ЗС, според който собственикът или ползвателят на недвижим имот не може
да извършва такива действия в своя имот,
с които се създават пречки за ползване на съседния имот по-големи от
обикновените.
Поддържат,
че ответницата е ползвател на имота, което не е оспорено пред първата
инстанция. Изложените от нея в обратен смисъл възражения едва в подадената
въззивна жалба намират за преклудирани и неоснователни.
Молят за
потвърждаване на решението като правилно, законосъобразно и обосновано.
Претендират разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Настоящият състав
намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Във връзка
доводите в жалбата за неправилност на решението, съдът намира следното:
СРС е
сезиран с искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД.
В исковата
молба са изложени твърдения, че заради бездействие на първия ответник и действия на ползване на втория
ответник канализационната, водопроводната и водоотвеждащата мрежа е в неизрядно
техническо състояние и цялостно лошото състояние на Апартамент № 2 е довело
до течове, мухъл и влага в Апартамент № 1. Посочено е, че дограмата и прозоречните корнизи на
ответния имот са в лошо състояние, което уврежда фасадата на сградата и
нарушената цялост на фасадните стени на имота създават предпоставка за
нарушаване на външните стени на апартамента на ищците. Ищците посочват, че
действията на ответниците са обусловили имуществени вреди, чието обезщетяване
се иска.
Отправено е
искане до съда ответниците
да бъдат осъдени на основание чл.109 ЗС да извършат необходимите действия –
строително-ремонтни работи за: поправяне на канализацията на мокрите помещения
в Апартамент № 2 с цел преустановяване на теча в имота, да
осигурят безпрепятствен достъп до таванско помещение в жилищна сграда, като
предоставят ключ от вратата на входовете на таванското помещение или
незаключване на вратите, да се възстанови технологичната цялост на дограмата и
прозорците на Апартамент № 2, да се
възстанови технологичната цялост на подпрозоречни и околопрозоречни корнизи и
външна фасадна стена на гореописаната сграда. На основание чл. 45 ЗЗД се иска
ответниците да заплатят сумата от 4 205,00 лв., представляващи имуществени
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. С негаторния иск по чл. 109 от ЗС се
предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което може да не накърнява владението, но
ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според
нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез
иска се поражда и само при състояние, от което възникват заплашване и опасност
от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия,
но които обективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правна защита.
Функцията на иска е да отрече във всички тези и аналогични случаи
неправомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и
състояние, както и премахване на последиците от тях.
Правен интерес от исковата защита
по чл. 109 ЗС съществува
тогава, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните
ограничения на собствеността и обема на валидно учреденото в негова полза
ограничено вещно право, които собственикът е длъжен да търпи. Легитимиран ищец
по иска е собственикът или носителят на ограничено вещно право, в т.ч. и на сервитут.
Легитимиран ответник е лицето, което извършва неоснователните въздействия върху
чуждата вещ и ограничава правата на собственика /държател, собственик на съседен имот, носител
на ограничено вещно право/.
Уважаването на негаторен иск
предполага съдебно установяване и потвърждаване при условията на пълно и главно
доказване, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху вещта, върху
която ответникът е извършил несъвместимо с това право въздействие и съответно
осъждане на ответника да възстанови състоянието преди твърдяното нарушение и
преустанови последното.
Страните не
спорят и е установено от събраните пред първата инстанция доказателства, че ищците и първия ответник са собственици на два съседни жилищни имота в гр.София, Район Средец, ул.***– съответно апартамент № 1 и апартамент № 2.
Доводите на
ответниците, че в производството не е установено, че втория ответник е
ползвател на имота, съдът намира за неоснователни. Както бе посочено, искът
с правно основание чл. 109 ЗС може да
бъде насочен не само срещу собственикът на съседен имот, но и срещу лице, което
е държател,
когато повредите се дължат на експлоатацията на имота, както и в случая. Правилни са изложените от ищците
доводи, че ответницата Л.Г. не е подала в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба и не е оспорила фактическия довод, че ползва имота. Това обстоятелство
се потвърждава и от процесуалното й поведение – получаване на съобщения и
съдебни книжа по делото на посочения адрес /административния адрес на имота/,
изразяване на становище във връзка с доказателства по делото с молба от
11.09.2018 г. /л.112 делото на СРС/ и подаване на въззивна жалба /л. 25 от
делото на СГС/ с посочване като адрес адреса на имота, който пребивава.
Доводите на
ответниците, че в производството не е установено, че с извършени от тях
действия или неизвършени от тях такива, т.е. с бездействията им са създадени
пречки за ищците като собственици на имота по-големи от обикновените свързани с
ползването му, съдът намира за неоснователни. Чрез представените пред първата
инстанция писмени доказателства - Заповед № РА-20-35 от 15.05.2017 г. на кмета на район
„Възраждане”, Столична община, Констативен протокол от 08.02.2017 г. на комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначена със заповед № РА-20-38 от 17.06.2015 г. на директора на дирекция
„Общински строителен контрол”- СО за обследване на строеж: „Двуетажна масивна
жилищна сграда (къща), намираща се в УПИ I, кв. 119, местност „Зона Б4” по плана на София с административен адрес
гр.София, ул.****** и констатациите на
експерта по СТЕ допусната и изслушана пред първата инстанция се установява, че сградата, в която се намират собствените обекти на ищците и
първия ответник попада
в приложното поле на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, което е довело до принудителни
административни мерки по привеждане на сградата в съответствие на чл. 169, ал.
1 от ЗУТ за безопасна експлоатация, хигиена, опазване на здравето и живота на
хората по реда на ЗУТ. С
разпоредбата на чл.195, ал.1 ЗУТ е предвидено, че собствениците
на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните
изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ, да
не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или
могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията
за целия строеж или за отделни негови характеристики. Предвидено е с ал.4 на чл.195 ЗУТ, че в случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, кметът на
общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен
срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или
заздравяване.
С разпоредбата на
чл.169, ал.1 ЗУТ е предвидено, че строежите се
проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към
строежите, определени в приложение І на Регламент (ЕС) № 305/2011 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на
хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за
отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за:
1. механично съпротивление и устойчивост;
2. безопасност в случай на пожар;
3. хигиена, здраве и околна среда;
4. достъпност и безопасност при експлоатация;
5. защита от шум;
6. икономия на енергия и топлосъхранение;
7. устойчиво използване на природните ресурси.
В ал. 3 на
същата разпоредба е посочено, че строежите
се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на
нормативните актове за:
1. опазване на защитените
зони, на защитените територии и на другите защитени обекти и на недвижимите
културни ценности;
2. намаляване
на риска от бедствия;
3. физическа защита на
строежите.
Именно в
изпълнение на сочените разпоредби е констатирано от кмета на Столична община състоянието
на жилищната сграда, в която се намират, както бе посочено двата самостоятелни
обекти на ищците и първия ответник.
С цитираната заповед е наредено на собствениците на
гореописаната сграда да извършат ремонт на същата (изкърпване на разрушените
участъци на мазилката по фасадите на сградата, възстановяване на подпрозоречните
и околопрозоречните корнизи;
указано е да се
ремонтира дървената дограма на сградата, да се боядисат и хармонизират фасадите
на сградата, с подходяща боя, както и да бъде извършен ремонт на електрическата
инсталация, водопроводната и канализационна система, покрива и водоотвеждащата
система на сградата). За тези
указания е даден шестдесет
дневен срок за изпълнение на заповедта.
Сочените
обстоятелства са констатирани и отчетени и от експерта по приетата пред първата
инстанция съдебно-техническа експертиза, която настоящия състав кредитира по
реда на чл.202 ГПК. Чрез последната е установено, че сградата е строена 1924
г., като са установени следи от няколко теча, изразяващи се в изсъхнали петна,
мухъл, повредено осветление /лунички. Една част от тях са локализирани в
кухненския бокс и антрето и се дължат на дефекти в канализацията и/или подовата
настилка в банята в апартамента на ответника. Макар при огледа да е установено,
че е изпълнена нова канализация в банята и тоалетната на жилището на ответника
в същата е налице подов сифон от старата канализация, който не е запълнен и
през него е възможно да проникват води. Друга част от течовете произтичат от
течове от тавана над балкона на ответника, който е с частично опадала мазилка.
През този отвор, както е посочил експерта, се изливат води от покрива, който е
в неизрядно състояние и тече. Този балкон отново се намира над кухненския
бокс на ищците, където са установени следи от течове. Установени са и
течове около външните прозорци в спалните на ищците, които са предизвикани от
конденз, като според експерта е възможно същите да се дължат и на
проникнала влага от фасадните стени на втория етаж, тъй като същите не са
санирани. Експертът е посочил, че е необходимо в апартамента на ответника да
бъдат извършени ремонтни дейности по канализацията в банята и хидроизолация
на подовата настилка, която макар и да е покрита с плочки не е изключено да
има пропуск на вода през фугите. Установено е, че достъп до стълбището и оттам
до тавана на сградата ищците нямат, тъй като е налице заключена врата, зад
която има струпан багаж-стар хладилник и други вещи. След нея, както е посочено
стълбището стига до апартамента на ответника и от там до тавана през отвор в
стълбищната клетка, до който достъп има ответника. Категорично е и становището
на експерта, че основен ремонт на покрива не е правен 40 години и неговото лошо
техническо състояние е причина за една част от течовете в апартамента на
ответника и частична причина за течовете в имота на ищците. По отношение
състоянието на фасадата на сградата експерта е посочил, че фасадата на първия
етаж /имота на ищците/ е санирана и е с подменена дограма. За основен ремонт е
обаче фасадата на втория етаж, като е необходимо и подмяна на дограмата.
Посочено е, че достъп до фасадата съсобствениците на сградата имат откъм двора.
С оглед това доводите на ответниците, че нямат достъп до фасадата за извършване
на ремонт се явяват неоснователни и недоказани.
При така установеното обосновано и правилно, при съвкупна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и на приетото като
неоспорено от страните заключение на изслушаната съдебно- техническа
експертиза, първоинстанционният съд е приел за доказан факта на повреждане на
собствения на ищците имот, вследствие на теч, причинен от неизправности на
канализационни тръби в баня в имота на ответника, находящ се над него.
При
така изложените съображения доказано се явява по делото, че поведението на ответниците, изразяващо се в бездействие-
непредприемане на необходимите мерки за отстраняване на неизправности на
канализационни тръби и
теч в тяхното жилище, противоправно
накърнява правата на ищците, поради което и правилно е прието от
първоинстанционния съд, че законоустановените предпоставки, обуславящи
основателност на негаторните претенции по чл. 109 ЗС, в случая са
налице.
Доводите на
ответниците, че не разполагат с достъп до тавана се явяват неоснователни и
недоказани. Действително, чрез констатациите на експерта по СТЕ се установява,
че тавана на втория
етаж, който представлява „каратаван” на няколко места е обрулен, има паднала
мазилка и се виждат дървените летви. Това обстоятелство
не е част от предмета на спора, който не е свързан с необходимостта от
извършване на неотложен ремонт на покрива на сградата. Последният несъмнено е
обща част по своето естество и предназначение според указанията на чл.38 ЗС,
тъй като сградата е етажна собственост.
Доводите на ответниците,
че съдът не е отчел при решаване на спора, че фасадата на сградата също
представлява обща част по своето естество и предназначение, съдът намира за
основателни. При решаване на спора и определяне неоснователните
действия/бездействия на ответниците, които са несъвместими с правото на
собственост на ищците не е отчетено от първата инстанция, че една част от
течовете в имота на последните се дължат на неизправност в канализацията в
банята и подовата настилка в апартамента на ответника, а други на лошото
състояние на фасадата на втория етаж и на теч от балкона на ответника
предизвикан от лошото състояние на покрива. Според указанията на чл.38 ЗС
при сгради, в които
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички
собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните
стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните
носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите,
стените между таванските и избените помещения на отделните собственици,
комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и
избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им
уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго,
което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Ремонтът
и подръжката на общите части – покрив и отводнителна система,
възстановяване на нарушената цялост на фасадната мазилка
вследствие подкожушване от течове е задължение на етажната
собственост. Съгласно чл. 41 ЗС етажните собственици, съразмерно с дела си в
общите части, участвуват в разноските, необходими за поддържането или
за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето
решение от общото събрание. Въззивникът – ответник не е увредил посочените общи части, за да
носи лична отговорност за възстановяването им, а това според представените
доказателства в най-голяма степен е резултат от естественото им изхабяване.
Поради това и в частта, с която СРС е уважил предявените искове по
чл.109 ЗС, като е осъдил ответниците да извършат необходимите СМР като възстановят
технологичната цялост на външната фасадна стена, постановеното решение следва да
бъде отменено и предявените искове – отхвърлени като неоснователни.
В частта, с която СРС е осъдил ответниците да извършат необходимите СМР
като възстановят технологичната цялост на дограмата,
прозорците, подпрозоречни и околопрозоречни корнизи, постановеното
решение следва да бъде потвърдено, доколкото е установено чрез констатациите на
СТЕ и представената заповед с предписания на кмета на Район Възраждане Столична
община, че състоянието на дограмата и прозорците на имота на ответника е
неизрядно в цялостно отношение и това води до течове в имота на ищците.
По исковете
с правно основание чл.45 ЗЗД:
При
така установените факти въззивният съд намира за доказано по делото, че
повредите в апартаментите на ищците се намират в причинна връзка с
противоправно бездействие на ответниците /собственик и държател/, изразяващо се
в непредприемане на необходимите мерки за отстраняването на теч в
жилището на първия ответник, за което същият отговаря по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Защитната теза на ответницата, заявена едва във въззивната жалба, че не е
ползвател/държател на имота находящ се на втори етаж в сградата, съдът намира
за неоснователна по посочените по-горе съображения. Същата не е изложена в
срока за писмен отговор на исковата молба, нито в проведените открити съдебни
заседания пред първата инстанция. Ненаведени в срока за отговор по чл.131 ГПК възражения
се считат за преклудирани на основание чл. 133 ГПК.
Това
налага приемането на извод, че част от уврежданията в имота на ищците са
настъпили вследствие бездействието на ответниците да отстранят неизправности на
канализационни тръби и теч в баня с тоалетна в апартамента находящ се
на втори етаж, както и да отстранят неизправности в дограма и прозорци на
апартамента, което също е причинило теч на вода и увреждания в имота на ищците.
Последното, както е установено е предмет и на издадената заповед с предписания
към ответника- собственик по реда на чл.195, ал.4 ЗУТ и е допълнителен аргумент
в подкрепа на извода за авторството на описаното бездействие.
Неоснователен,
при липсата на своевременно заявено оспорване в горния смисъл, се явява
поддържаният във въззивната жалба довод, че по делото не е установено, че именно
ответниците със свое противоправно поведение са причинили вредите в имота на
ищците. Правопораждащият вземанията на ищците фактически състав на чл. 45 ЗЗД е изпълнен
във всичките си елементи, поради което и исковете за ангажиране деликтната
отговорност на ответниците са доказани в своето основание, а от заключението на
приетата по делото съдебно- техническа експертиза и показанията на свидетелите С.К.П./майка
на ищцата/ и И.Д.П./баща на ищцата/ преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК. Чрез последните се установяват повреждания на дневната кухненския бокс и
антрето на имота на ищците в резултат на теч предизвикан неизрядната в
техническо отношение канализация на апартамента на ответника. Установяват се и
повреждания на спалня и детска стая предизвикани от теч от апартамента на
ответника във връзка с неизрядното техническо състояние на покрива и фасадата,
както и на неизрядната дограма в последния.
При
съобразяване, че част от поврежданията в имота на ищците се дължат на
неправомерното поведение на ответниците, а част на неизрядното състояние на
общи части – покрив и фасада, съдът намира че следва да възложи в тежест на
ответниците заплащане на обезщетение в размер на 1423.22 лв. при условията на солидарност
за възстановяване на увредените части в апартамента на ищците според указанията
на видовете СМР и техните количества по приетата пред първата инстанция
допълнителна СТЕ /л.122 от делото на СРС/. За разликата над посочената сума до
сумата 2989,41 лева, която
СРС е приел, че съставлява стойността на разходите, за отстраняване на повредите,
причинени от теча в жилището на ищците, исковете следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани. Тези изводи съдът формира като съобразява, че отговорността
за вредите в жилището на въззиваемите не
следва да бъде поета изцяло лично
от въззивника,
който е един
от етажните собственици. Ремонтът и подръжката на общите части –
покрив и отводнителна система, възстановяване на нарушената цялост на фасадната
мазилка вследствие подкожушване от течове е задължение на етажната
собственост. Съгласно чл. 41 ЗС етажните собственици, съразмерно с дела си в общите
части, участвуват в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето
решение от общото събрание. Въззивникът не е увредил посочените общи
части, за да носи лична отговорност за възстановяването им, а това според
представените доказателства в най-голяма степен е резултат от естественото им
изхабяване.
Поради
частично съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на СРС постановеното
решение следва да бъде отменено в една част досежно исковете по чл.109 ЗС и
исковете по чл.45 ЗЗД и потвърдено в останалата.
В частта на
присъдените разноски в полза на ищците решението на СРС следва да бъде отменено
над сумата 757.00 лв. до сумата 1590.25 лв. Допълнително на ответника Ч. следва
да бъде присъдена и сумата 226.66 лв. извън присъдените 176.34 лв. –разноски
пред СРС.
По разноските пред СГС:
С оглед изхода на спора в полза на въззивника Ю.М.Ч. следва да бъдат
присъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за СГС в размер на 552.00 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 666.00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 215199 от 12.09.2019
г. по гр.д. № 66505/2017 г. по описа на СРС, 24 ти с-в, В ЧАСТТА, с която са осъдени
на основание чл.109
ЗС, Ю.М.Ч., ЕГН ********** и Л.С.Г., ЕГН **********
с адрес *** ***да
извършат необходимите действия – строително-ремонтни работи в Апартамент № 2, находящ се в гр.София, Район Средец, ул.***/да
възстановят технологичната цялост на външна фасадна стена/ с цел преустановяване на теча в съсобствения на ищците И.Й.Т., ЕГН ********** и К.И.Т., ЕГН ********** имот, представляващ Апартамент №1,
находящ се в в гр.София,
Район Средец, ул.*******, както и В ЧАСТТА, с
която са осъдени Ю.М.Ч., ЕГН ********** и Л.С.Г., ЕГН ********** с адрес *** ********,
КАКТО И В ЧАСТТА, с която са осъдени на основание чл. 45 ЗЗД, да заплатят на И.Й.Т., ЕГН ********** и К.И.Т.,
ЕГН ********** сумата
от 1566.19 лв. /разлика между сумата 2989,41 лева присъдена от СРС и сумата 1423.22 лв. присъдена от СГС/ представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляваща стойността на
необходимите СМР за отстраняване на щетите по в жилището на ищците в гр.София причинени от проникнал теч от жилището на
ответниците, ведно със законната лихва от 20.09.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и в частта на разноските: с която са присъдени разноски в полза на ищците над сумата 757.00 лв.
до сумата 1590.25 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от И.Й.Т., ЕГН ********** и К.И.Т., ЕГН **********
срещу Ю.М.Ч., ЕГН ********** и Л.С.Г., ЕГН ********** с адрес *** *******,
ап.2, искове по чл.109 ЗС за осъждане на Ю.М.Ч. и Л.С.Г. да извършат необходимите действия –
строително-ремонтни работи в Апартамент № 2, находящ се в гр.София, Район Средец, ул.***/да
възстановят технологичната цялост на външна фасадна стена/ с цел преустановяване на теча в съсобствения на ищците И.Й.Т., ЕГН ********** и К.И.Т., ЕГН ********** имот, представляващ Апартамент №1,
находящ се в гр.София, Район Средец,
ул.********, етаж 1.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от И.Й.Т., ЕГН ********** и К.И.Т., ЕГН **********
срещу Ю.М.Ч., ЕГН ********** и Л.С.Г., ЕГН ********** с адрес *** ******, ап.2,
искове по чл. 45 ЗЗД за осъждането им да заплатят на И.Й.Т., ЕГН **********
и К.И.Т., ЕГН ********** сумата от 1566.19 лв.
/разлика между сумата 2989,41 лева и сумата
1423.22 лв./ представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляваща стойността на
необходимите СМР за отстраняване на щетите по в жилището на ищците в гр.София причинени от проникнал теч от жилището на
ответниците.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 215199
от 12.09.2019 г. по гр.д. № 66505/2017 г. по описа на СРС, 24 ти с-в в
останалата част.
ОСЪЖДА И.Й.Т., ЕГН ********** и К.И.Т.,
ЕГН ********** да заплатят на Ю.М.Ч., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за производството пред въззивната
инстанция в размер на 552.00 лв., както и допълнително разноски за
производството пред СРС в размер на 226.66 лв.
ОСЪЖДА Ю.М.Ч., ЕГН ********** и Л.С.Г., ЕГН ********** да
заплатят на И.Й.Т., ЕГН ********** и К.И.Т., ЕГН ********** на основание
чл.78, ал.3 ГПК разноски за производството пред СГС в размер на 666.00 лв.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.