Определение по дело №557/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

В основата на настоящото гражданско производство стои депозирана от Н. Н. К.и Ц. А. К., и двамата от гр. Кърджали, искова молба с вх.№ 4806/27.12.2013 г., с която в обективно съединение са предявени срещу ответника Х. А. Р. от Г., понастоящем в З., гр.С. З., иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, с които ищците целят да бъде осъден ответникът солидарно да им заплати сумата в размер на 52 350 лв., съставляваща обезщетение за нанесени им имуществени вреди от извършено спрямо тях престъпление „измама", установено с влязла в законна сила на 29.06.2013г., присъда № 103/13.06.2013г., постановена по НОХД № 595/2013г. по описа на PC - Кърджали, ведно със законна лихва за забава върху присъдената сума, считано от датата на извършване на престъплението до окончателното изплащане на сумата. В исковата си молба, ищците твърдят, че ответникът в производство Х. А. Р., с цитираната влязла в законна сила присъда, Õ признат за виновен за това, че в периода от 10.01.2008г. до 29.01.2009г. в гр. К. в качеството си на длъжностно лице - управител на „А." ЕООД, гр. К.и, в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за другиго - „А." ЕООД, гр. К. и Д. М. Р. от гр. К., имотна облага, възбудил и поддържал у ищците заблуждение, че представляваното от него дружество ще построи и ще им прехвърли собствеността върху недвижим имот, представляващ търговски обект № 4 със застроена площ 34.54 кв.м., находящ се в гр. Кърджали, кв. „. УПИ XII-6479, квартал 203 по плана на гр. Кърджали и с това им причинил имотна вреда в размер на 27 000 лв. и 13 000 евро с левова равностойност 25 350 лв., поради което и на основание чл. 211, предл.1, вр. чл. 210, ал.1, т.3, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 7 години при първоначален „строг" режим. Ищците твърдят, че от извършеното спрямо тях престъпление „измама” им са нанесени имуществени вреди - парична сума, възлизаща на обща стойност от 52 350 лв., представляваща непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, и което според тях ответникът е длъжен да поправи, като им заплати обезщетение за така нанесените им имуществени вреди в посочения общ размер от 52 350 лв. Твърдят, че до настоящия момент последният не е направил това. Ищците претендират и присъждане на направените в производството разноски.

Въпреки дадената му надлежна възможност по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Р. не е депозирал по делото отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат исковата си претенция.

В проведеното на 03.06.2014г. открито съдебно заседание, ответникът Р. прави пълно признание на исковата претенция.

Окръжният съд, действащ в производството в качеството си на първоинстанционен, по повод разгледания спор, прие следното:

Сезиран е с разглеждане на предявени в обективно и субективно съединение иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД. В изготвения по делото доклад съдът е приел за безспорно в производството обстоятелството, че цитираната от ищците Присъда № 103/13.06.2013г., постановена по НОХД № 595/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд, е влязла в законна сила на 29.06.2013 г., което определено обосновава приложението на разпоредбата на чл.300 от ГПК. В производството така предявената искова претенция е напълно и изцяло призната от ответника Р.. С оглед направеното признание на исковата претенция, съдът намира, че са налице предпоставките за произнасяне в производството на решение, съобразно направеното признание. Следва в казуса да се приеме, че доколкото в процесуална норма няма посочен краен срок за депозиране на неоттегляемото по своя характер признание, макар и направено след прекратяване на съдебното дирене, то е своевременно направено. Съдът намира също, че са спазени и изискванията, установени в ал.3 на чл.237 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

В смисъла на така изложеното, съдът намира, че приетите по делото неоспорени писмени доказателства, които напълно кредитира, са изцяло в подкрепа на изложените от ищците фактически констатации и произтичащите от тях правни доводи. Приети по делото са заверени копия от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот /договор за строителство/ от 10.01.2008 г. ; анекс от 29.01.2009 г. към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, подписан на 10.01.2008 г.; квитанция към приходен касов ордер № 11 от 29.01.2009 г.; квитанция към приходен касов ордер № 306 от 06.02.2008 г.; заверен препис от Присъда № 103/13.06.2013 год., ведно с мотиви, постановена по НОХД 595/2012 год. по описа на РС – Кърджали; Решение № 169/12.05.2014 год., постановено по н. д. № 406/2014 год. по описа на ВКС; Протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза № 217/05.12.2011 год. по ДП № 90/2011 год. по описа на ОД на МВР – Кърджали.

Казано в обобщение, съдът намира предявената искова претенция за допустима. А постановявайки своя съдебен акт с оглед признанието, намира предявените в обективно и субективно съединение иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени в пълен размер.Така постановеното решение се основава на пълното признание на предявената искова претенция.

При този изход на делото, се следва на ищците присъждане на деловодни разноски в размера, посочен в представения по делото списък на разноските от 1 500 лв. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника, който следва да бъде осъден да заплати и дължимата се държавна такса по сметка на КОС в размер на 2 094 лв.

Водим от изложеното, и на основание чл.237, във вр. с чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Х. А. Р., с ЕГН *, с постоянен адрес: Г., бул. „Б. № **, вх. „*”, ап.**, да заплати солидарно на Н. Н. К., с ЕГН *, от Г., Б.Б. № *. вх.”Б”, А., и Ц. А. К., с ЕГН *, от Г., Ж. „. Б. вх.”В”, .1, А., сумата в размер на 52 350 лв., съставляваща обезщетение за нанесени им имуществени вреди от извършено спрямо тях престъпление „измама", установено с влязла в законна сила на 29.06.2013г., присъда № 103/13.06.2013г., постановена по НОХД № 595/2013г. по описа на PC - Кърджали, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2009г. до окончателното й изплащане, както и направените в производството разноски в размер на 1 500 лв.

ОСЪЖДА Х. А. Р., с ЕГН *, с постоянен адрес: Г., бул. „Б. № **, вх. „Б”,ап.**, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 2 094 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: