Р Е Ш Е Н И Е №947
13.03.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 1804/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова
молба на „Експресбанк„ ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: ********* , със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик № 92 , депозирана против И.Б.И.,
ЕГН ********** ***
Според
изложеното в исковата молба, между страните имало договор за банков кредит
„Експресо“, сключен на дата **********г
с № *********. По силата на договора, И. получил назаем сума от 4500 лева, която
се задължил да върне, ведно с дължимите лихви в размер на 1575.64 лв. и
застраховка „Живот“ към кредита от 106.68 лв., на 84 равни ежемесечни вноски,
всяка от които в размер на 75.98 лв. с падеж на 10-то число на месеца, считано
от 10.05.2008 год., съобразно погасителен план. Сумата била изцяло усвоена.
На падежа на вноска пореде номер 29, по
разплащателната сметка нямало достатъчно пари и вноската останала частично
неплатена; неплатени изцяло останали и следващите погасителни вноски. На
10.04.2015 год. изтекъл целият срок на договора. Банката се снабдила със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 17689/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ІV гр.с., срещу която длъжникът И.И. подал възражение в
срока по чл. 414 от ГПК. Затова се иска от съда да постанови решение, с което
да признае за установено съществуване на вземане в полза на банката в следните
размери: 3349.27 лв. главница, остатък за плащане, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 06.11.2018 г. до окончателното й изплащане; 1014.57лв.
възнаградителна лихва за периода от 06.11.2015г. до 06.11.2018 г., 1626.37 лв.
обезщетение за забава за периода от 06.11.2015г. до 06.11.2018 г. и претендира
присъждане на разноските по производството.
Ответникът
оспорва иска, като отговорът му е депозиран в срока по чл. 131 ГПК.
Възразява най-напред, че целият кредит е бил
обявен за предсрочно изискуем през април 2011 год. и за вземането на банката е
изтекла погасителната давност. Изтичането на давността се мотивира и с
твърдението, че за всяка вноска тече отделна такава. Твърдят се неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143 от ЗЗП и се възразява те да са нищожни, като по този начин се оспорва
съществуването на вземането за лихви; наказателната надбавка била нищожна
поради притиворечие с добрите нрави. Моли се искът да бъде отхвърлен и да се
присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение, че последната плащане на вноска по кредита е
станало на 10.09.2010г и към този момент, платени са 1150.73 лева от главницата
, 938.93 лева от договорната лихва и 55.32 лева застраховки. Към 08.11.2018г (
датата на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда), остават за
плащане 3349.27 лева от главницата, 1014.57 лева от договорната лихва, и са начислени
за забавата 1626.37 лева обезщетение. На
19.05.2012г . вземанията на банката по кредита са счетоводно отчетени като загуба. По данни на банката, към 19.06.2012 г цялата
оставаща главница е подадена като изискуема в Централния кредитен регистър към
БНБ, като информация за кредита е подавана още към януари 2011г .
Доколкото
ищецът е разполагал със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение,
срещу което е възразено в срок, искът е допустим и намира правното си основание
в чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД.
Искът
е допустим, при очевиден интерес от исканото установяване .
Предвид становищата на страните и ангажираните от тях доказателства, съдът
съобрази следното:
Съществуването
на договора не е спорно, а и се доказва от приложеното на л. 6 и следващите копие от същия. Не е спорено между страните , че сумата от
4500 лева е усвоена от И. съобразно договореното; на л.
18 от делото фигурира и документ, озаглавен „история на сметка „ , от който
личи , че на 28.03.2008 сметката на И. в банката – ищец е била заверена ( кредитирана ) със сума от 4500 лева. Вярно е
,че този документ е частен изходящ от ищеца такъв, но въпреки това
записаното в него следва да се приеме да е достоверно , тъй като в този смисъл
е и заключението на вещото лице.
Договорът за паричен заем е реален, съществуването му се предпоставя от
предаването на сумата; след като последният факт е доказан вън от всякакво
съмнение, то съдът приема, че между страните има договор като източник на
задължение на ответника да плати.
Правопогасяващите възражения:
Първото такова е за изтекла погасителна
давност. Мотивирано е с две големи групи мотиви. Твърди се най- напред, че
целия кредит е бил обявен за
предсрочно изискуем още през 2011г., респ, към датата на подаване на
заявлението, 08.11.2018г са изтекли повече от пет години като кредиторово бездействие. От своя страна , ищецът се е
позовал не на настъпването на предсрочна изискуемост на целия кредит, а на
изтичането на срока на договора и
съответно – изискуемост на датата на падеж на всяка от вноските.
Банката не спори по факта , че длъжникът е в
забава да плати още от дата 10.09.2010г. Така остава въпроса, дали за настъпването на предсрочната
изискуемост И. е уведомен.
На л.
88 от делото е представено от ответника копие от писмо на банката – ищец изх № 76/03.05.2011г., с което Б. е уведомен, че
договора „Кредит Експресо“ от дата 28.03.2008г е бил обявен за предсрочно
изискуем. Писмото е изходящ от ищеца частен документ с неоспорена
доказателствена годност , при което съдът приема записаното вътре ( тоест, че
най – късно към дата 02.05.2011г кредитът е обявен за предсрочно изискуем) да е
достоверно. В този смисъл са и показанията на свид. Н. , поръчителствала за изпълнението на
задълженията на И. по договора, които съдът кредитира, и заключението на вещото
лице , според което , на 19.05.2012г .
вземанията на банката по кредита са счетоводно
отчетени като загуба, а към
19.06.2012 г цялата оставаща главница е подадена като изискуема в Централния
кредитен регистър към БНБ, като информация за кредита е подавана още към януари
2011г . Съответно , най – късно към 02.05.2011г,
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, като се има предвид, че
коментираното писмо изх . № 76 е редовно връчено на И., който го е представил
по делото. Най- късно от тази дата тече погасителна давност.
Няма
данни давностния срок да е прекъснат
и/или спрян.
Заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е подадено в съда на дата 08.11.2018г, , и макар да няма основание за И. да се позове
на кратката погасителна давност, изтекла е общата петгодишна такава.
Или исковете са неоснователни, след като притезанието на банката се е погасило с
изтичането на давност.
Разноските
се понасят от ищеца .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „Експресбанк„ ЕАД,
ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: ********* , със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик № 92 , да се признае за установено по отношение на И.Б.И., ЕГН ********** *** , че дължи на банката следните
суми по договор за кредит “Експресо “, сключен на дата
********* с № ***********, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 10067/20.11.2018г. по ч. гр. дело № 17689/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ІV гр.с. : 3349.27 лв. главница, остатък за плащане, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 08.11.2018 г. до окончателното й
изплащане; 1014.57лв. възнаградителна лихва за периода от 06.11.2015г. до
06.11.2018 г., и 1626.37 лв. обезщетение
за забава за периода от 06.11.2015г. до 06.11.2018 г., поради погасяването на всички
вземания по договора по давност .
Осъжда
„Експресбанк„ ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: ********* , със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик № 92 , да плати на И.Б.И., ЕГН ********** *** , сума от 1136.20 лева разноски по делото.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ