Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 08 .02.2019г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на двайсет и пети януари през двехиляди и
деветнадесета година в
състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на
секретаря Пандурска и
в присъствието на прокурора Кадев ,
като разгледа докладваното от съдия Йорданова В . О. Х. Д .
№ 5387 по описа за 2018 година , и за да се произнесе взе предвид
следното
:
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С
присъда от 21.02.17г . по Н .О .Х .Д . № 12068
/ 11г. , СРС, НО , 102 с - в е
признал подсъдимия И.К.Б. за
виновен за извършено престъпление по чл. 194 ал.1 и вр. чл. 54 ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок 4 месеца ,чието изпълнение е отложено за срок от
три години на осн. чл.66 ал.1 от НК . С присъдата на осн.
чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК е
приспаднато от определеното наказание времето, през
което подсъдимия е била задържан по
смисъла на НК ,вкл. задържане за 24 ч. по ЗМВР; задържане по чл.64, ал.2 от НПК и с мярка
за неотклонение ,,задържане под стража” и/или „домашен арест”): задържане.,под
стража по настоящото дело, считано от 24.11.2016г. до 21.02.2017г С присъдата на осн. чл.301, ал.1, т.11 от НПК е
върнато на
неговия собственик П.Г.С.с ЕГН: ********** веществено доказателство по делото - 1
(един) бр. мобилен телефон марка/модел „Нокиа 8800 Карбон Арте” с IMEI № 358645014084651 .С присъдата е осъден подсъдимия на осн. чл.189, ал.З и чл.190, ал.2 вр. чл.416, ал.4 от HПК да заплати в полза на Държавата и по сметка на
СРС направените по делото разноски за експертизи в
размер на 690.00 (шестстотин и деветдесет) лева, както и държавна такса от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на 1 (един) бр.
изпълнителен лист.
Срещу
присъдата е постъпила жалба от служебния зашитник
на подсъдимия
, с която се иска да се
отмени постановената присъда и
подсъдимия да бъде оправдан по
внесеното обвинение спрямо него.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия И.К.Б. - адв. Щ. подържа подадената жалба и пледира същата да бъде уважена .
В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .
В съдебно заседание подсъдимият И.К.Б. редовно призован не се явява .
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз
основа на събрания от него
доказателствен материал е приел за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият И.К.Б. е роден на ***г. в гр.Габрово, с постоянен адрес:*** и
настоящ адрес:***, с ЕГН: **********.Същият е българин, с българско
гражданство, разведен, неосъждан, със средно образование, работи като
„управител” на пицария „Кали”.
На
датата 29.03.2010г. свидетелят П.Г.С.посетил кафене „Мадрид” , находящо
се на адрес: в гр.София, бул. „*******Свидетелят С. редовно посещавал това
кафене със свои приятели и се познавал с персонала, в това число, се е познавал
и със свидетелката Е.Г.която работела като сервитьорка в същото кафене и била
на смяна на въпросната дата.Малко след пристигането на свидетеля С. в кафенето,
дошъл и седнал при него подсъдимият И.К.Б., с когото се познавали. След няколко
часа престой в кафенето, около 20:00 часа на същия ден свидетелят С. бил
излязъл за малко от кафенето, в което се намирал, като не взел със себе си, а
оставил вътре в кафенето чантичката си, която носил със себе си, а също така
оставил и телефона си на масата в кафенето. В този момент подсъдимият Б. се
насочил към чантичката наС., отворил я, бръкнал в нея и взел от нея мобилен
телефон с марка Нокиа 8800 Карбон Арте, който бил собственост на свидетеля С..След
това си действие, подсъдмият Б. излязъл от кафенето и дал отвън чантичката на
свидетеля С..Малко след това двамата се върнали в кафенето и след известно време,
подсъдимият Б. си тръгнал заедно с телефона на С..На следващият ден, сутринта,
свидетелят С. разбрал, че телефона му липсва и позвънил на подсъдимия Б., както и на свидетелката Е.Г.за да разбере дали телефонът му не е
останал в кафенето или някъде другаде, но те отрекли и свидетелят С. отишъл в
05 РПУ и подал жалба.
От заключението на
изготвената в досъдебното производство от вещото лице Д.К.- Н.
съдебно-оценителна експертиза,съдът установи, че общата пазарана стойност на
инкиминираните вещи по д.п. № ЗМ 992/2010 към датата на извършване на деянието
е в размер на 1499, 40лв. / хиляда четиристотин деведесет и девет лева и
четирдесет стотинки/, както и,че минималната работна заплата към момента на
извършване на деянието е в размер на 240,00 лв. / двеста и четирдесет лева/.
Въз основа на заключението
на изготвените в досъдебното производство от в.л. Л.А.и Н.И.съдебно-прихиатрична
и съдебно-психологическа експертиза, се установи, че подсъдимият И.К.Б. не
страда от психическо заболяване, няма данни за физическа и психическа
зависимост към алкохол, наркотични вещества или техни аналози, като към момента
на инкриминираното деяние лицето е било в състояние на обикновено алкохолно
опиване - лека към средна степен и е могло да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, като е било улеснено в действията
си от алкохолното опиване, а психичното му състояние му е позволило правилно да
възприема фактите по досъдебното производство, да дава достоверни обяснения по
тях, както и да участва в наказателното производство на всичките му етапи.
Видно от приложената по делото справка за
съдимост, направена към 27.01.2017г. в бюрото за съдимост при Районен съд
Габрово, подсъдимият И.К.Б. не е осъждан.
От фактура № ********** от 09.10.2008г. и
гаранционни карта от същата дата, издадени от „Д.К.” АД, съдът установи, че е
закупен мобилен телефон Nokia 8800 Carbon от свидетелката М.Б.Ч..
Въз основа на гаранционни карта от 22.04.2010г., издадена от „Люлин” - Супермаркер „Европа” , се разбра, че свидетелят А.М.е
закупил мобилен телефон Nokia 8800 Carbon.
С оглед извършена справка в „М.” ЕАД относно
клетки и проведени повиквания от апарат IMEI 358645014084651 от дата
28.03.2010г. до дата24.06.2010г
, съдът установи, че подсъдимият И.Б. има регистрирана „Мтел
Прима” карта и е провеждал разговори чрез нея.
От
извършени справки във „ Виваком” и „Глобул” , съдът прие, че за подсъдимият И.К.Б.
няма данни да има регистрирани СИМ карти в номерационното пространство на
ВИВАКОМ за периода от 06.07.2013г. - 06.10.2014г„ както и че не е бил клиент на
„К.Б.М.” ЕАД към периода 03.10.2014г.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства , и доказателствени средства : гласни доказателства ,изразяващи се в показанията на свидетелите : П.Г.С.(л. 12-13 и л.29-30 от
досъд. произв),Т.Р.С. (л.23 от досъд. произв), Е.К.Г.(л.24-25 от досъд.
произв), М.Б.Ч. (л.26 от досъд. произв) , А.Б.М.(л.27 от досъд. произв) и Р.Ж.(л.81
от досъд.произв) , Г.Н.С.(л.73 от досъд.произв) С.Р.У.(л.299 от съдеб.следств)
,Г.П.П.(л.28 от досъд. произв); писмените доказателства - справка
за съдимост, фактура (л.7 от досъд.произв) ,гаранционна карта (л.8 от
досъд.произв.) , гаранционна карта от 22.04.2010г. (л.58 от досъд.произв.) М. - детайлна справка с клетки и проведени повиквания от апарат с IMEI 358645014084651 от дата 28.03.2010г. до дата 24.06.2010г.(л. 33 - 56 от
досъд.произв), справка „Виваком”, справка „Глобул” ; експертизи
- заключение на в.л Д.К.- Н., изготвила съдебно-оценителна експертиза
по д.п. № ЗМ 992/2010 по описа на 05 РПУ (л.62-64 от досъд.произв), заключение
на в.л. Л.А.и Н.И., изготвили съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза (л.75-78 от досъд.произв).
Така установената фактическа обстановка е правилна
и почива на събрания доказателствен материал. СРС е изследвал
и установил всички
обстоятелства ,свързани с
механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия ,
които имат значение за ангажиране на
наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Подсъдимият с деянието
си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.194 ал.1 НК , а именно на 29.03.2010г. в гр.София, бул. „*******от кафене „Мадрид” е
отнел чужда движима вещ - 1 брой мобилен телефон марка/Нокиа 8800 Карбон Арте/
на стойност 1499,40 лв/ хиляда четиристотин деведесет и девет лева и четирдесет
стотинки/ от владението на П.Г.С., който е и собственик на вещта, без негово
съгласие и с намерение притивозаконно да го присвои .
От
обективна страна по делото се установява
,че подсъдимия на инкриминираната дата и
място е отнел чужда
движима вещ - 1 брой мобилен телефон марка/Нокиа 8800 Карбон Арте/ на стойност
1499,40 лв/ хиляда четиристотин деведесет и девет лева и четирдесет стотинки/
от владението на П.Г.С., който е и собственик на вещта, без негово съгласие и с
намерение притивозаконно да го присвои.
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване
.
Доводите на защитата за
недоказаност на извършеното
престъпление по чл.
194 ал.1 от НК от страна на подсъдимия по делото ,настоящият
въззивен съд намира за неоснователни ,тъй като в тази насока са събраните от първата
инстанция подробно изброени гласни и
писмени доказателства , и доказателствени средства . В тази насока следва да
се отбележи , че първоинстанционния
съд е направил подробен анализ на събрания от него доказателствен материали , който се споделя изцяло и от настоящата
съдебна инстанция . Въззивният
съд намира ,че по делото безспорно се установява както
предмета на деянието , така
и авторството на деянието от страна на подсъдимия
по
делото . Въззивният съд не споделя
доводите в жалбата , че деянието не е доказано по безсъмнен начин ,
тъй като от събраните от първата съдебна инстанция доказателства се установяват безпротиворечиво времето ,мястото и начина на извършване на деянието . Времето ,мястото
и начина на извършване на деянието се
установяват , както от показанията на
пострадалия свидетел С. , който описва в
показанията си начина , по който е придобил телефона , къде се е намирал на
инкриминираната дата и място , точно кога е установил, че телефонът
му липсва и какво е предприел като действие
при установявне
на липсата на телефона , така и от показанията на свидетелката Грозданова, както и от показанията на свидетеля С.. В тази насока следва
да посочи ,че от
показанията на свидетелкатаГ., която е
работила в заведението, в което се е
намирал телефона , се установява , че е
видяла подсъдимият Б. да рови в чантата на свидетеля С. . В тази връзка
следва да се посочи и изложеното в показанията на свидетеля С. в тази част, в която той дава информация
относно това, че е работил като „охранител” в билярден клуб и че по време на
изпълнение на служебните си задължения е видял,че подсъдимият Б. е носил със
себе си телефон с марка „Nokia 8800 Carbon”. Показанията
на тримата свидетели
си кореспондират изцяло помежду
си , при което съдът не намира основание да не ги кредитира .Доводът в жалбата
, че не са налични преки
доказателства , а са налице само предположения са неоснователни, тъй като показанията на свидетеля С. за обстоятелствата
,при които му е бил отнет мобилния телефон и е установил липсата му , се потвърждават и от
изложеното от свидетелкатаГ., видяла подсъдимият Б. да рови в чантата на
свидетеля С. , както и от показанията на свидетеля
С. , сочещ че по време на изпълнение на служебните си
задължения е видял,че подсъдимият Б. е носил със себе си телефон с марка „Nokia 8800 Carbon”, при което
съдът намира , че безспорно по делото се установява
авторството на деянието именно в лицето на подсъдимия по делото , доколкото
само той е бил възприет от свидетел – свидетелкатаГ.да рови в чантата на пострадалия , както и
във негово владение е бил видян
и възприет липсващия телефон на
пострадалия .
Настоящата съдебна инстанция намира ,че
при определянето на предвиденото наказание лишаване от свобода до осем години в нормата на чл.
194 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело , а именно наказание
лишаване от свобода за срок от 4 месеца
,считано
от влизане на присъдата в сила, са отчетени в достатъчна степен всички
обстоятелства относно конкретната тежест
на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено , а именно относно високата
стойност на отнетата вещ възлизаща1499,40 лв ,което е отегчаващо
вината обстоятелство , обстоятелството ,че подсъдимия е
неосъждан, което е смекчаващо вината обстоятелство, както и неговите
добри характеристични данни, което е
смекчаващо вината обстоятелство , изминалия
период от време от извършване на деянието
, което следва да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство ,при което съдът намира
,че не са налице основания за намаляване размера на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от
4 месеца , считано от влизане на присъдата в сила .Не са налице основания за приложение на
чл. 55
от НК, тъй като по делото не са
налице нито многобройни ,нито изключителни
смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства . Основателно на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода, за изпитателен срок от три години, тъй като са налице основанията на чл. 66 ал.1 от НК , а именно деецът не е осъждан на наказание лишаване от свобода и се налага наказание лишаване от свобода до 3 години , като за постигане целите на наказанието, и най- вече
за поправянето на подсъдимия не се налага ефективното изтърпяване на
наказанието .По отношение размера на изпитателния срок съдът намира ,че същия е съобразен с обществената
опасност на подсъдимия по
делото , като
е наложен минималния предвиден
законов срок.
Законосъобразно с присъдата на осн.
чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК е
приспаднато от определеното наказание времето, през
което подсъдимия е била задържан по
смисъла на НК ,вкл. задържане за 24 ч. по ЗМВР; задържане по чл.64, ал.2 от НПК и с мярка
за неотклонение ,,задържане под стража” и/или „домашен арест”): задържане.,под
стража по настоящото дело, считано от 24.11.2016г. до 21.02.2017г
Законосъобразно с присъдата на осн. чл.301, ал.1, т.11 от НПК е
върнато на
неговия собственик П.Г.С.с ЕГН: ********** веществено доказателство по делото - 1
(един) бр. мобилен телефон марка/модел „Нокиа 8800 Карбон Арте” с IMEI № 358645014084651 .
Законосъобразно
с оглед изхода на делото с присъдата
е осъден подсъдимия
на осн. чл.189, ал.З и чл.190, ал.2 вр. чл.416, ал.4 от HПК да заплати в полза на Държавата и по сметка на
СРС направените по делото разноски за експертизи в
размер на 690.00 (шестстотин и деветдесет) лева, както и държавна такса от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на 1 (един) бр.
изпълнителен лист.
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да
налагат отмяната на
първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от
21.02.17г . по Н .О .Х .Д .
№ 12068
/ 11г. , СРС, НО , 102 с – в .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1.
2.