Р Е Ш Е Н И Е
№ 6/ 03.01.2018г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска
колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На дванадесети декември две
хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:Карамфила
Шопова
като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско дело №492 по описа за две хиляди и седемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата В.Е.К., ЕГН **********,***,
адв.М.Х., е предявила срещу ответника „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, ЕИК 130997***,
със съдебен адрес:***, юрисконсулт Г.Н.:
-Иск по 439 от ГПК да се признае за
установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите по издадената по
ч.гр.д. №14744/2011г. на ПРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 23.08.11г.,
както следва: 20141.90лв.-главница, ведно със законната лихва от 19.08.11г.;
просрочена лихва по кредита 2181.94лв.;
лихва 4465.79лв. за периода 04.01.10г.-18.08.11г., разноски по ч.гр.д.
535.79лв. ДТ и 840лв.- адвокатски хонорар; разноските по изпълнението до днес-
1252лв., както и начислената и удържана от нея до момента в резултат на
изпълнението сума от 1519.47лв.- общо 30 936.89лв., тъй като извършената
на 28.12.11г., след издаване на заповедта за изпълнение, цесия на вземането, извършено
от ЦКБ АД в полза на ответника, не е била съобщена на длъжника и не произвежда
действие спрямо него, както и спрямо ищцата, негов поръчител;
-Обективно кумулативно съединен с
първия иск по чл.55,ал.1предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да и заплати
/върне/ сумата от 6000лв., като частичен иск от обща сума от 20 703.23лв.,
получена от него при начална липса на основание, чрез извършени в негова полза
от ЧСИ Д. по изп.дело №20110400444 преводи на суми, удържани от ищцата въз
основа на наложен запор върху трудовото и възнаграждение за периода
27.04.12г.-03.02.17г., тъй като извършената в негова полза цесия не е произвела
действие, поради неуведомяване за нея на главния длъжник М.К./виж освен
исковата молба и молба вх.№7562/09.03.17г.-л.47-л.49/;
-Евентуален по отношение на втория
иск- в случай, че той бъде отхвърлен, и обективно кумулативно съединен с първия
иск по чл.55,ал.1,предл.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да и заплати /върне/
сумата от 6000лв., като частичен иск от обща сума от 20 703.23лв., получена от
него при неосъществено основание, чрез извършени в негова полза от ЧСИ Д. по
изп.дело №20110400444 преводи на суми, удържани от ищцата въз основа на наложен
запор върху трудовото и възнаграждение за периода 27.04.12г.-03.02.17г., поради
неосъществяване на основанието за нейното плащане, доколкото може да се приеме
и че плащането е станало на основание, което не се е осъществило- като
престация, извършена под отлагателно условие с оглед сбъдване на очаквано в
бъдеще основание-съобщаване на цесията /виж освен исковата молба и молба
вх.№7562/09.03.17г.-л.47-л.49/;
-Обективно
кумулативно съединен с първия и с който да е от двата евентуално предявени иск
по чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да и заплати и сумата от
1519.47лв., съставляваща удържани и от съдебния
изпълнител по провежданото срещу нея принудително изпълнение пропорционални
такси по т.26 от ТТРЧСИ, като претърпяна от нея имуществена вреда /загуба/, тъй
като в качеството си на взискател е инициатор на изпълнителния процес и като
такъв е знаел или е трябвало да знае, че липсват материално правни предпоставки
за водене на изпълнителното дело, но въпреки това е продължил да го води и
вследствие на това негово противоправно поведение- като е възложил на ЧСИ да
събира по принудителен ред вземане, придобито от цесия, която не е породила
правно действие, поради ненадлежно уведомяване на главния длъжник по вземането
за извършването и, и е причинил описаната имуществена загуба /виж освен
исковата молба и молба вх.№7562/09.03.17г.-л.47-л.49/.
Пледира по
същество за уважаване на исковете и за присъждане на направените в
производството разноски по списъка, представен в с.з. от 12.12.17г. /л.129/. Развива
подробно съображения в писмена защита вх.№38107/15.12.17г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК,
ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№16609/29.05.17г.
/л.81-л.85/, с който е оспорил всички предявени искове като неоснователни, като
от съображенията, които е навел личи, че се касае до оспорване, основано на
отричане състояването на правно релевантните за основателността им факти.
По иска по чл.439 от ГПК, ответникът
не спори по твърденията на ищцата за провеждано срещу нея принудително
изпълнение по изп.дело №20118290400444 по описа на ЧСИ З. Д., образувано въз основа
на изпълнителен лист, издаден по Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена в производство по ч.гр.д. №14744/2011г. по описа на ПРС, в
качеството на ищцата на поръчител на М.К.-кредитополучател по Договор за
потребителски кредит №04200КР-АА-0207/01.04.08г., сключен с ЦКБ АД, клон
Пловдив, след обявяване на предсрочната му изискуемост, както и че е придобил
това вземане по договор за цесия, сключен с ЦКБ на 28.12.2011г., и оспорва
единствено твърдението и, че вземането е недължимо, тъй като цесията не е била надлежно
съобщена на главния длъжник, като сам твърди, че цесията е надлежно съобщена на
главния длъжник М.К.с изпратено и от ЦКБ писмо с обратна разписка, върнато на
подателя, като непотърсено от получателя.
По евентуалните искове по
чл.55,ал.1,предл.1 и предл.2 от ЗЗД ответникът отрича твърдението на ищцата да
е получил събраните от нея суми без основание или при неосъществено основание,
като сочи за такова издадената Заповед за изпълнение, вземането по която му е
прехвърлено надлежно с Договор за цесия, при надлежното съобщаване на
последната на главния длъжник- т.е при фактически твърдения, които не се
различават от тези на ищцата, но като от тях се правят различни правни изводи.
По иска по чл.49 от ЗЗД ответникът спори
по правния въпрос дали продълженото от него изпълнение, въз основа правата,
придобити от договора за цесия, е по естеството си противоправно и дали може да
се намери за стоящо в причинна връзка с твърдяната от ищцата като претърпяна от
нея имуществена вреда.
Пледира по същество за отхвърляне на
исковете с присъждане на разноските в производството по представения в с.з. от
12.12.17г. списък /л.130/, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200лв. Развива съображения с писмена защита вх.№38373/19.12.17г.
Съдът, като взе предвид наведените
от страните твърдения и доводи, както и събраните по делото доказателства
намери, че предявените от ищцата искове
са допустими, а разгледани по същество са неоснователни и като такива следва да
се отхвърлят, воден от следните съображения:
І.По
допустимостта.
Всички предявени искове са
допустими, с оглед наведените от ищцата твърдения, на които са основани,
включително след оставяне на исковата и молба без движение, за да се отстранят
указани и от съда нейни нередовности, поставящи ги в хипотезите на правните
норми, съставляващи тяхно основание, съгласно приетия по делото, без възражения
на страните, в с.з. от 11.07.17г. доклад.
С определение №695/23.03.17г. /л.66/
съдът е признал за допустим предявения от ищцата иск по чл.439 от ГПК, а с
Определение №1375/07.06.17г. /л.109-л.111/ е намерил за неоснователни
повдигнатите от ответника с отговора му възражения за недопустимост на част от
исковете, предмет на спора.
И двете цитирани определения, ведно с
мотивите за постановяването им, се поддържат с това решение, поради което съдът
не обосновава с него нарочно допустимостта на предявените искове.
ІІ. По основателността.
Установиха
се в производството следните факти:
Със Заповед от 22.08.2011г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№14744/2011г. на ПРС, на длъжниците М.З.К.- като кредитополучател, П.Б.-
като солидарен длъжник, В.К.- като поръчител и Г.Б.- като поръчител, е
разпоредено да заплатят солидарно на кредитора ЦКБ АД сумата от
20 141.90лв.- главница, просрочена лихва от 2 181.94лв., лихва от
4 465.79лв. за периода 04.01.10г.-18.08.11г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.08.11г. до окончателното и изплащане, както и
разноски от 535.79лв.- ДТ и 840лв.-адв.възнаграждение, като вземането на
кредитора произтича от договор за потребителски кредит
№04200КР-АА-0207/01.04.08г., който е обявен за предсрочно изискуем, поради
просрочие на задължението /виж заповедта на л.11/.
Въз основа на Заповед за изпълнение
№10131/22.08.11г. по ч.гр.д. №14744/2011г. на ПРС е издаден изпълнителен лист
от 23.08.11г. /виж л.12/, а въз основа на този лист, по молба вх.№04030/28.09.11г.
на ЦКБ АД, е образувано изп.дело №20118290400444 на ЧСИ З. Д. с район на
действие ОС- гр.Пловдив /виж удостоверението на л.35-л.36/.
Съгласно издаденото на 20.03.17г. от
ПРС удостоверение по ч.гр.д. № 14744/2011г., за периода от 22.08.11г. до 15.03.17г.,
по делото не са постъпвали възражения срещу издадената на 22.08.11г. Заповед за
изпълнение и срещу разпореждането от
23.08.11г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на нея, от никой от
длъжниците М.К.-кредитополучател, П.Б.- солидарен длъжник, Д. Й., Г.Б. и В.К.-
поръчители /виж л.65/.
По посоченото изп.дело, на 19.10.11г.
на ищцата е връчена лично ПДИ от 05.10.11г., че към същата дата дължи на
взискателя ЦКБ АД клон Пловдив подробно описани в ПДИ суми, възлизащи на общо
31 341.21лв. /виж ПДИ на л.16/.
ПДИ, изпратена от ЧСИ на 05.10.11г.
до длъжника М.К., е била дадена на 14.10.11г. на наемателя Д.Ш.и пусната и в
пощенската кутия, тъй като адресатът отдава апартамента под наем и идва само за
наема, а живее в с.П. /л.59, л.60/.
На 28.12.11г., между ЦКБ АД, като
Цедент, и „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, като цесионер, е сключен договор, по
силата на който Цедентът е прехвърлил на Цесионера възмездно вземания по
списък, съставляващ Приложение №1 към договора, произтичащи от договори за
потребителски кредити, ведно с техните обезпечения и принадлежности, измежду
които и вземането срещу М.К.по договор за потребителски кредит
№04200КР-АА-0207/01.04.08г. /виж договора и приложението на л.17-л.22/.
На 26.01.12г., от ЦКБ клон Пловдив,
до В.К. и М.К., както и до останалите солидарно задължени по заповедта лица, са били изпратени уведомления за цесия на
вземането на ЦКБ АД, произтичащо от договор за потребителски кредит
№04200КР-АА-0207/01.04.08г., сключен с М.К., по което В.К. е поръчител, в полза
на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, по силата на договор, сключен на 28.12.11г.
/виж уведомленията на л.23 и л.26/.
Известие за доставяне с адресат В.К.
*** е било връчено на 28.01 на получателя /виж известието за доставяне на л.24/.
Известие за доставяне с адресат М.К.-гр.П.,
ул.“****и подател ЦКБ - клон П., е било върнато на подателя ЦКБ-клон П. на
20.02.12г., тъй като пратката не е била потърсена от получателя /виж известието
на л.27 и бланката на л.28/.
С молба вх.№02631/20.04.12г.,
„Финанс Инфо асистанс“ ЕООД, чрез юриск. Г.Н., пълномощник на дружеството, е
поискало от ЧСИ З. Д. да го конституира като взискател по изп.дело №444/2011г.,
на мястото на ЦКБ АД, по силата на настъпило в негова полза частно
правоприемство, основано на Договора за цесия, сключен с ЦКБ АД на 28.12.11г.
/виж молба на л.31-л.32/.
Горното искане е било очевидно
уважено, ако се съди по изпратеното от ЧСИ Д. до М.К.съобщение от 02.05.12г.,
че на основание чл.429,ал.1 от ГПК, по силата на договор за цесия от 28.12.11г.,
като частен правоприемник на вземането на взискателя ЦКБ АД по образуваното
изпълнително дело е конституиран „Финанс инфо асистанс“ ЕООД- гр.-София /виж съобщението
на л.33/.
На 08.05.12г., от връчителя Т.Т., на
входната врата на апартамента на адрес: гр.П., ул.“****, тъй като на адреса не
е намерен никой, е било залепено уведомление, с което М.К.е била поканена в
двуседмичен срок от 08.05.12г. да получи съобщение по изп.дело №444/11г. в
канцеларията на ЧСИ Д. /виж уведомление и разписка към същото на л.34/.
По силата на наложен със съобщение
изх.№2149/26.03.12г. запор върху трудовото възнаграждение на В.К. /виж
запорното съобщение на л.29 до третото задължено лице „Общинска банка“ АД-
София и съобщението за налагане на запора до В.К. на л.30/, във времето от
27.04.12г. насетне, от трудовото възнаграждение на В.К. са били удържани и са
постъпили по изп.дело №444/11г. на ЧСИ Д.:
към 06.11.13г., суми в общ размер
6 788.45лв. /виж удостоверението на л.35-л.36/;
към 07.02.17г., суми в общ размер
22 222.70лв. /виж удостоверението на л.38-л.39/.
С приетото в с.з. от 12.12.17г.
заключение по допусната ССЕ с вх.№31817/23.10.17г. /л.125-л.128/ и отговорите
на в.л. К. в същото заседание се установи, че :
От постъпилата по изп.дело №444/11г.
на ЧСИ Д. в периода 27.04.12г.-26.01.17г., като удържана от ищцата по наложения
запор върху трудовото и възнаграждение сума от общо 22 222.70лв., на взискателя
„Финанс инфо асистанс“ ЕООД са били преведени 20 204.69лв., а за ЧСИ Д. са
разпределени 2018.01лв.;
В преведената на взискателя сума от
общо 20 204.69лв., се включват: 866лв.-разноски по изп.дело, от които
авансово платени 798лв.; 1375.79лв.- разноски по ч.гр.д. №14744/2011г.,
1059.66лв.- адвокатски хонорар; 16903.24лв.-лихви и няма погашения за
главницата;
От разпределената за ЧСИ Д. сума от
общо 2018.01лв., 438лв. съставляват обикновени такси, а 1580.01лв.-
пропорционални такси по т.26, забележка 1 към Тарифата.
С чл.13 от договора за потребителски
кредит №04200КР-АА-0207/01.04.08г., в който е инкорпориран и договора за
поръчителство, страните са се съгласили всички писмени съобщения помежду им да
се смятат за правилно адресирани, ако са изпратени на постоянния/настоящия
адрес на страната, посочен в началото на договора, както и че всяко изпратено
на същия адрес с препоръчано писмо или телеграма съобщение ще се счита получено
на датата, отбелязана от пощенската служба или доставчика, че писмото,
телеграмата или известието за тяхното получаване е било доставено на адреса,
независимо дали е било фактически получено или не, и ще поражда правните
последици, свързани с получаването, включително при връчване на нотариални
покани и съдебни документи, и са се задължили да осигурят получаване на същия
адрес на съобщенията, изпратени им от друга страна по договора.
В началото на сключения договор, за
кредитополучателката М.К.е посочен постоянен и настоящ адрес *** /виж договора
за кредит с приложения на л.86-л.95/, а за поръчителката В.К.-***.
На тези именно адреси, от ЦКБ клон П.,
са били изпратени до тях и уведомленията от 26.01.12г. за извършената от ЦКБ АД
в полза на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД цесия /виж л.23 и л.26/.
Въз
основа на горните установени в производството факти, съдът направи следните правни
изводи по съществото на предявените искове:
Основен спорен между страните въпрос,
от решаването на който в една или друга степен е обусловена основателността на
всички предявени по делото искове, е въпроса съобщена ли е надлежно на длъжника
М.К.цесията на вземането, за събиране на което срещу ищцата се провежда
принудително изпълнение. Тясно свързани с него са още въпросите счита ли се за
надлежно извършеното от цедента съобщаване на цесията на длъжника, когато
пощенската пратка, с която съобщението е било изпратено, е върната на
изпращача, като непотърсена от получателя, и счита ли се за надлежно
съобщаването на цесията на длъжника, извършено от съдебния изпълнител в хода на
предприетото принудително изпълнение за събиране на цедираното вземане.
По тези основни спорни правни въпроси,
съдът намери, че събраните по делото доказателства са в подкрепа на тезата на
ответника за надлежно съобщаване на цесията на длъжника, по силата на изрично
уговорената със сключения договор възможност за фингирано връчване на съобщения
между страните по договора, поради което, макар и изпращането от ЧСИ на
уведомление до длъжника за конституирането на нов взискател въз основа на
сключения договор за цесия, да няма характер на надлежно уведомяване за цесията
по смисъла на чл.99,ал.3 от ЗЗД, както твърди ищцата, може да се смята, че
прехвърлянето на вземането от ЦКБ АД на ответника по делото е произвело
действие по отношение на длъжника, а оттам- и по отношение на поръчителката, в
лицето на ищцата, доколкото нейната отговорност, като поръчител, е акцесорна.
При цесия, предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, за да има то действие спрямо
длъжника /чл.99,ал.3 от ЗЗД/. От датата на получаване на това съобщение, по
отношение на длъжника, негов кредитор става цесионерът и именно нему той дължи
изпълнение, което е годно да го освободи от задължението му. От тази дата цесията
произвежда действие и по отношение на лицата, задължили се като поръчители на
длъжника, доколкото поръчителството, регламентирано от чл.138 и следв. на ЗЗД,
е по своето естество обезпечение на вземането, както личи от систематичното
място на уредбата му в общата част на ЗЗД, раздел VІІ- Обезпечение на
вземанията.
Законът не съдържа нарочна уредба
относно начина, по който следва да се извърши уведомяването на длъжника за
цесията, тъй че да се счита, щото тя е произвела действие спрямо него, но по
въпроса е налична обилна задължителна съдебна практика, съгласно която: правно
релевантно е единствено съобщението на цесията, извършено от цедента /стария
кредитор/виж напр. Реш.№123/24.06.09г. по т.д. №12/09г.-ІІ т.отд. на ВКС и
Реш.№137/02.06.15г. по гр.д. №5759/14г.-ІІІ гр.отд. на ВКС/; достигането на
уведомлението от цедента до длъжника в хода на съдебен процес, като част от
приложенията към съдебните книжа по спора, не може да бъде игнорирано, а следва
на основание чл.
235, ал. 3 ГПК да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, и да се зачете като надлежно уведомяване
на длъжника по смисъла на чл.99,ал.3 от ЗЗД /виж Реш.№3/16.04.14г. по т.д.
№1711/13г.-І т.о. на ВКС и Реш.№114/07.09.16г. по т.д. №362815г.-ІІт.о. на
ВКС/; не е възможно уведомяването от цедента да бъде заместено от съобщението
за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, тъй като и
съобщението са издадени от съда, а не от цедента или от негов пълномощник /виж
Реш.№114 /07.09.16г. по т.д. №362815г.-ІІт.о. на ВКС/, а по аналогия с него- не
е възможно уведомяването от цедента за извършеното прехвърляне на вземането да
бъде заместено и от съобщението, изпратено от ЧСИ до длъжника за това, че на
основание чл.429,ал.1 от ГПК, ЧСИ е конституирал като взискател по образуваното
пред него изпълнително дело нов взискател, в лицето на цесионера, представил
пред него договор за цесия с предходния взискател, за вземането на който е
издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
дело.
В конкретния случай, съобщаването на
цесията е извършено от цедента, тъй че даденото от практиката разрешение,
коментирано от ищцата с исковата и молба и с писмената и защита, е съобразено
със закона.
Доколкото длъжникът М.К.не е страна
в производството по делото, макар изпратеното до нея от цедента съобщаване на
цесията да е приложено към съдебните книжа от ищцата, то няма как да се счита
достигнало до нейното знание в хода на процеса.
С оглед на принципния отговор, даден
от практиката на последния описан по-горе въпрос, отпада необходимостта от коментар
на фактическите въпроси дали на длъжника М.К.е била връчена ПДИ и дали на
същата е било връчено съобщението, изпратено от ЧСИ във връзка с
конституирането на цесионера като взискател по образуваното изпълнително дело,
защото никое от тези съобщения не може да бъдат зачетено като заместващо
уведомлението, дължимо от цедента до длъжника по смисъла на чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Затова единствено значим остава отговора на въпроса следва ли да се счита за надлежно извършено от цедента съобщаване на цесията на длъжника, когато пощенската пратка, с която това съобщение е било изпратено, е върната на изпращача, като непотърсена от получателя, както е в случая, като от този факт ищцата черпи довод за нередовност, а ответникът- за надлежност на извършеното уведомяване на длъжника. По този спорен въпрос съдът споделя тезата на ответника за надлежно извършване на уведомлението, съобразявайки отправните точки при дадените с актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК, преди изм. на ГПК с ДВ бр.86/27.10.17г. /виж Реш. №148/02.12.16г. по т.д. №2072/15г.-І т.о. и Реш. №283/06.04.10г. по гр.д. №507/09г.- ІІІ гр.отд. на ВКС/ отговори на касационните въпроси „по какъв начин следва да е удостоверено връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника“ и „за начина, по който следва да се получи изпратената по пощата, с препоръчано писмо с обратна разписка - заповед за уволнение-за да се счете, че е налице редовно връчване“, тъй като счита, че те са изцяло принципно приложими и когато следва да се извърши преценка дали волеизявлението на цедента е достигнало до длъжника, като взе предвид конкретно, че:
В разпоредбата на чл.99,ал.3 от ЗЗД
не се съдържа уредба по какъв конкретно начин цедентът трябва да е отправил
съобщението си за цесията до длъжника, тъй че то да се счита за надлежно и да
произведе предписаното от закона действие, поради което следва да се смята, че
цедентът не е ограничен относно избора на способ за връчване на това съобщение,
както и че няма пречка способът за връчване на кореспонденция между страните по
договора да е уговорен от тях със самия договор /в тази насока Реш.№148/16г./.
В конкретния случай, както личи от
чл.13 от Договора за потребителски кредит от 01.04.08г., в който е инкорпориран
и договора за поръчителство на лицата, задължили се като поръчители във връзка
със задължението, поето от М.К., като кредитополучател, към ЦКБ АД, страните са
се съгласили, че всички писмени съобщения между тях ще се считат за правилно
адресирани, ако са изпратени на постоянния/настоящия адрес на страната, посочен
в началото на договора /ал.1/, че всяка от страните е длъжна да осигури
получаването на съобщенията, изпратени до нея от друга страна по договора на
посочения в същия договор неин адрес, както и че се съгласяват, щото в
отношенията помежду им, уредени от този договор, всяко изпратено на посочения с
него адрес съобщение, с препоръчано писмо или телеграма, ще се счита получено
на датата, отбелязана от пощенската служба или доставчика, че писмото,
телеграмата или известието за тяхното получаване, е било доставено на адреса,
независимо дали е било фактически получено или не, и ще поражда правните
последици, свързани с получаването му.
Както се описа вече в това решение,
съобщението за извършената цесия, изпратено на 26.01.12г. от цедента ЦКБ АД до
кредитополучателката М.К.с препоръчано писмо с обратна разписка, е отправено
именно до адреса, посочен от нея в договора- гр.П., ул.“****.
Съгласно чл.36,ал.1 и ал.2, във вр. с чл.34,
ал.1,т.1,б.“а“ и чл.34,ал.4 от Закона
за пощенските услуги в ред. с ДВ бр.102/30.12.10г., действаща към датата на
изпращане и оформяне на уведомлението за цесията като непотърсено от получателя,
пощенските пратки, включително кореспондентските пратки с тегло до 2 кг, при
даденото от пар.1,т.5 от ДР на ЗПУ легално определение на кореспондетската
пратка /писмо и/или пощенска карта/, които могат да бъдат изпратени като
препоръчани, при даденото от пар.1, т.10 от ДР на ЗПУ легално определение на
„препоръка“- пощенска услуга, представляваща договорено осигуряване срещу
рискове от загубване, кражба и повреда, за което на подателя се издава документ
за приемане на пощенската пратка и по негово искане и известие - за доставянето
й на получателя, пощенските пратки се доставят в пощенските кутии на
получателите, поставени на адреса на получаване, или в пощенските служби, като
условията за доставянето им се определят с общи правила, изготвени от Комисията
за регулиране на съобщенията.
На основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г., са приети Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, съгласно които, в случай, че при посещението на адреса, поради отсъствие на получателя пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни /чл.5,ал.3/, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне, а след изтичане на съответните срокове се връщат на подателите /чл.14/.
Съобщението за цесията е било изпратено до длъжника на 26.01.12г. и е било върнато на подателя като непотърсено на 20.02.12г., при спазване на указания от ЗПУ минимален 20-дневен срок.
Затова следва да се счита, че към 20.02.12г., доколкото с договора кредитополучателката се е задължила да осигури получаване на съобщенията, изпратени до нея, на посочения от нея с договора адрес, както и доколкото се е съгласила, че всяко изпратено на същия адрес до нея съобщение с препоръчано писмо ще се счита получено на датата, отбелязана от пощенската служба, че известието за неговото получаване е било доставено на адреса, независимо дали е било фактически получено или не, и ще поражда правните последици, свързани с получаването му, длъжницата М.К.е била и надлежно уведомена за извършената от цедента цесия на вземането и прехвърлянето е породило действие за нея, легитимирайки надлежно цесионера като кредитор по прехвърленото му вземане.
Поради описаното, обстоятелството, че отправеното от цедента до длъжника по пощата с обратна разписка съобщение за извършеното прехвърляне на вземането не е реално получено от длъжника, а пратката е върната на подателя, като непотърсена от получателя, не рефлектира върху редовността на уведомяването, като и цитираната вече по-горе съдебна практика признава, че за да е налице такава редовност, не е необходимо връчването да е извършено лично на адресата, а с Реш.№35/07.05.12г. по гр.д. №1877/10г. на ІV гр.отд. на ВКС се приема още, че обстоятелството, че адресатът не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение, тъй като с достигане на изявлението на другата страна до посочения от адресата на съобщението адрес, задължението и да връчи съответното съобщение следва да се счита за изпълнено и породило правното действие, към което е било насочено.
В обобщение на казаното съдът намира, че цесията на вземането, за принудително събиране на което е било образувано изп.дело №20118290400444 на ЧСИ З. Д. по изпълнителен лист, издаден на 23.08.11г., въз основа заповед за изпълнение, издадена по заявление на ЦКБ АД по ч.гр.д. №14744/2011г. на ПРС, в полза на ответника „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, е била редовно съобщена от цедента ЦКБ АД на длъжника М.К.с изпратеното и от банката на 26.01.12г. съобщение, доставено на адреса и най-късно към 20.02.12г.
При дадения по-горе отговор на
основния спорен между страните по делото въпрос- дали цесията е била надлежно
съобщена на длъжника по цедираното в полза на ответника вземане, съдът дава и
следните отговори по съществото на предявените от ищцата искове:
-Искът по чл.439 от ГПК за установяване недължимост на вземането на ответника към ищцата, предмет на принудително изпълнение по изп.дело №20118290400444 на ЧСИ З. Д., е неоснователен, доколкото със съобщаване на цесията от цедента на длъжника, на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД цесията е произвела своето действие както по отношение на длъжника, така и по отношение на ищцата, задължила се като поръчител за дълга, тъй че в отношенията между страните по делото, кредитор на вземането, въз основа на договора за цесия от 28.12.11г., е цесионерът, а не старият кредитор на вземането ЦКБ АД, противно на твърдяното от ищцата, че тъй като цесията не е била съобщена на длъжника, тя не е произвела действие и спрямо нея, като поръчител, тъй че ответникът, конституиран като нов взискател по изпълнителното дело, няма качеството на неин кредитор, а това прави вземането му към нея по описаното изпълнително дело несъществуващо.
Като неоснователен, този иск следва да се отхвърли, поради което съдът не коментира въпроса относно посочения от ищцата размер на задължението и начина, по който е формиран, както и събраните в тази насока с приетото по делото заключение на ССЕ доказателства.
-Искът на ищцата по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да и върне като получена при начална липса на основание сумата от 6000лв., като частичен иск от сумата от общо 20 703.23лв., събрана от нея в хода на изпълнителното производство, въз основа на наложения от ЧСИ запор върху трудовото и възнаграждение, и преведена от ЧСИ на ответника, е неоснователен, доколкото, макар да се установи, че към 26.01.17г., 20 204.59лв. от постъпилите по сметка на ЧСИ Д. по изп.дело №444/11г. суми, удържани от ищцата по силата на наложения върху трудовото и възнаграждение запор, са били преведени от ЧСИ на ответника, получаването им от последния не е такова при начална липса на основание, както твърди ищцата, а има годно правно основание.
Към 20.02.12г. цесията, легитимираща ответника като кредитор по вземането, за принудително изпълнение на което е образувано изпълнителното дело, е произвела своето действие, тъй че вземането по издадения по ч.гр.д. №14744/2011г. на ПРС в полза на цедента ЦКБ АД изпълнителен лист от 23.08.11г., по който ищцата, в качеството и на поръчител на кредитополучателката М.К., дължи солидарно с нея плащане на описаните в изпълнителния лист суми, му принадлежи. Запорът, по силата на който удържаните от ищцата суми са били преведени на ответника, е наложен през март от 2012г., цесионерът е конституиран от ЧСИ като нов взискател по изп.дело №444/11г. по негова молба от април 2012г., удържаните от ищцата суми са постъпили по сметка на ЧСИ в периода април 2012г.-януари 2017г. и са били преведени на взискателя в същия този период- т.е все след датата на съобщаване на цесията и произвеждане на нейното действие по отношение на длъжника и поръчителя, и като такива- при наличие на годно основание за тяхното получаване от ответника, в качеството му на кредитор по подложеното на принудително събиране вземане и взискател на образуваното изпълнително дело.
Като неоснователен, този иск следва също да се отхвърли.
-С отхвърляне на иска по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД настъпва процесуалната предпоставка за разглеждане и на предявения от ищцата евентуален иск по чл.55,ал.1,предл.2 от ЗЗД- за осъждане на ответника да и върне сумата от 6000лв., като частичен иск от сумата от общо 20 703.23лв., събрана от нея в хода на изпълнителното производство, въз основа на наложения от ЧСИ запор върху трудовото и възнаграждение, и преведена от ЧСИ на ответника, поради неосъществяване на основанието за нейното плащане- съобщаване на цесията на длъжника.
Този иск е също неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Наистина, в съдебната практика е застъпвано
становище, че съобщаването на цесията
на длъжника съставлява отлагателно условие и че докато това отлагателно условие
не настъпи, в отношенията между
цесионера и длъжника вземането
не е прехвърлено /виж Реш.№107/17.02.17г. по гр.д. №1954/2016г. на РС- Ш.,
в сила от 14.03.17г./, но както в този случай се установи в процеса, за
неосъществяване на основанието, на което плащането по изпълнителното дело е
извършено на ответника, не може да става дума, тъй като цесията е била надлежно
съобщена на длъжника по вземането и е произвела своето действие преди удържане
от ищцата и преди превеждане на новоконституирания взискател, в лицето на
ответника по делото и цесионер по договора за цесия от 28.12.11г., на събраната
по реда на предприетото принудително изпълнение от поръчителката В.К. сума от
20204.59лв.
-Неоснователен
е и като такъв следва да бъде отхвърлен и иска на ищцата по чл.49 от ЗЗД за
осъждане на ответника да и заплати сумата от 1519.47лв., като обезщетение за
претърпяна от нея имуществена вреда, съставляваща събрани от нея в хода на
изпълнителното производство пропорционални такси по т.26 от ТТРЧСИ.
Наистина,
в хода на процеса се установи, че 1580.01лв. от удържаните от ищцата по запора
суми са разпределени за ЧСИ като пропорционални такси по т.26, забележка 1 от
ТТРЧСИ, но за ангажиране отговорността на ответника на соченото правно
основание е необходимо вредата за ищцата да е настъпила вследствие на предприети
от ответника неправомерни действия, а такива в случая не могат да се намерят за
налични от съда.
Според
ищцата, противоправното поведение на ответника, което я е увредило, се изразява
това, че като е знаел или е трябвало да знае, че липсват материално- правните
предпоставки за водене на изпълнителното дело, е продължил да го води и да
изисква от ЧСИ да събира по принудителен ред вземане, произтичащо от цесия,
която не е породила правно действие, поради ненадлежно уведомяване за нея на
главния длъжник, и именно така се е стигнало до претърпените от нея имуществени
вреди, в размер на събрани от ЧСИ за изпълнението пропорционални такси.
Действията,
предприети от ответника, чрез юрисконсулт Г.Н., с подадената на 20.04.12г.
молба за конституирането му като нов взискател по образуваното през 2011г. от
ЧСИ Д. изп.дело №444/2011г., не могат да се третират от съда като противоправни,
доколкото са изцяло събразени с разпоредбата на чл.429,ал.1 от ГПК, даваща
право на частните правоприемници на взискателя, като установят с писмени
доказателства настъпилото в тяхна полза приемство, да искат от съдебния
изпълнител принудително изпълнение, въз основа на издадения в полза на
взискателя изпълнителен лист.
В
обобщение може да се каже, че всички предявени от ищцата искове, като
неоснователни, следва да се отхвърлят.
В частта за разноските.
И двете страни претендират присъждане на разноски в производството по представени от тях списъци /виж л.129 и л.130/.
С отхвърляне на всички предявени от ищцата искове, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски се следват само на ответника.
Ответникът претендира по представения списък юрисконсултско възнаграждение от 200лв. и такова, на основание чл.78,ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК, във вр. с чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му се присъди, доколкото е бил представляван в процеса от юрисконсулт и за защита по дела с определен материален интерес, каквото е воденото пред този съд, по цитираната разпоредба на чл.25,ал.1 се предвижда заплащане на възнаграждение от 100лв. до 300лв.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля
предявените от В.Е.К., ЕГН **********,***,
адв.М.Х., срещу „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, ЕИК 130997***, със съдебен адрес:***,
юрисконсулт Г.Н.:
Иск по 439 от ГПК да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумите по
издадената по ч.гр.д. №14744/2011г. на ПРС заповед за изпълнение и изпълнителен
лист от 23.08.11г., както следва: 20141.90лв.-главница, ведно със законната
лихва от 19.08.11г.; просрочена лихва по кредита 2181.94лв.; лихва 4465.79лв. за периода
04.01.10г.-18.08.11г., разноски по ч.гр.д. 535.79лв. ДТ и 840лв.- адвокатски
хонорар; разноските по изпълнението до днес- 1252лв., както и начислената и
удържана от нея до момента в резултат на изпълнението сума от 1519.47лв.- общо
30 936.89лв., тъй като извършената на 28.12.11г., след издаване на
заповедта за изпълнение, цесия на вземането, извършено от ЦКБ АД в полза на
ответника, не е била съобщена на длъжника и не произвежда действие спрямо него,
както и спрямо ищцата, като негов поръчител;
Обективно кумулативно съединен с
първия иск по чл.55,ал.1предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да и заплати
/върне/ сумата от 6000лв., като частичен иск от обща сума от 20 703.23лв.,
получена от него при начална липса на основание, чрез извършени в негова полза
от ЧСИ Д. по изп.дело №20110400444 преводи на суми, удържани от ищцата въз
основа на наложен запор върху трудовото и възнаграждение за периода
27.04.12г.-03.02.17г., тъй като извършената в негова полза цесия не е произвела
действие, поради неуведомяване за нея на главния длъжник;
Евентуален по отношение на втория
иск- в случай, че той бъде отхвърлен, и обективно кумулативно съединен с първия
иск по чл.55,ал.1,предл.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да и заплати /върне/
сумата от 6000лв., като частичен иск от обща сума от 20 703.23лв., получена от
него при неосъществено основание, чрез извършени в негова полза от ЧСИ Д. по
изп.дело №20110400444 преводи на суми, удържани от ищцата въз основа на наложен
запор върху трудовото и възнаграждение за периода 27.04.12г.-03.02.17г., поради
неосъществяване на основанието за нейното плащане, доколкото може да се приеме
и че плащането е станало на основание, което не се е осъществило- като
престация, извършена под отлагателно условие с оглед сбъдване на очаквано в
бъдеще основание-съобщаване на цесията;
Обективно
кумулативно съединен с първия и с който да е от двата евентуално предявени иск
по чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да и заплати сумата от 1519.47лв.,
съставляваща удържани и от съдебния изпълнител по
провежданото срещу нея принудително изпълнение пропорционални такси по т.26 от
ТТРЧСИ, като претърпяна от нея имуществена вреда /загуба/, тъй като в
качеството си на взискател е инициатор на изпълнителния процес и като такъв е
знаел или е трябвало да знае, че липсват материално правни предпоставки за
водене на изпълнителното дело, но въпреки това е продължил да го води и
вследствие на това негово противоправно поведение- като е възложил на ЧСИ да
събира по принудителен ред вземане, придобито от цесия, която не е породила
правно действие, поради ненадлежно уведомяване на главния длъжник по вземането
за извършването и, и е причинил описаната имуществена загуба.
Осъжда В.Е.К., ЕГН **********,***, адв.М.Х.,
да заплати на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, ЕИК 130997***, със съдебен адрес:***,
юрисконсулт Г.Н., сумата от 200- двеста лева- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС в двуседмичен срок от върчването му на страните.
Окръжен
съдия: