Решение по гр. дело №1317/2020 на Районен съд - Велико Търново

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 №…..

 

гр.В.Търново, 14.10.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

при секретаря П.П., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№1317 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен от Й.К.Д. и Г.Й.Д. ***.Т*** установителен иск за собственост на недвижим имот, находящ се в землището на с.С, общ.****, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

          В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са собственици на недвижим имот представляващ ПИ № ***** по предходен кадастрален план на с. С, целият с площ около 1500 кв. м. Сочи се, че имотът е придобит на основание покупко-продажба извършена по време на брака на ищцата с Й Д., починал на 09.11.1995 г. и оставил за свои наследници по закон съпруга, която е ищцата по делото и син, който е вторият ищец по делото. Излагат се твърдения, че по-голямата североизточна част на имота с площ 1295 кв. м, с построен в нея гараж е в урбанизираната територията на с. С, а останалата незастроена югозападна част е в землището на с. С и в действащата КККР е отразен като ПИ с идентификатор *****в местност „*****”, незастроен, целият с площ 234 кв.м, вид на територията-„земеделска” и с НТП Нива, при посочени в исковата молба граници. Сочи се, че имотът, включително и този извън урбанизираната територията не е бил земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ и не е отнеман от собствениците му, поради което не е подавано заявление за реституция и няма процедура за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, което ищците сочат, че изключва приложението на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че имотът е записан в КККР като собственост на******, с което ищците обуславят правния интерес от предявяване на иска за собственост. Оправят искане съдът да приеме за установено по отношение на ответника*****, че ищците са собственици на недвижим имот намиращ се в неурбанизираната територията на с.*****, представляващ ПИ с идентификатор *****по КККР, в местност "****", незастроен, целият с площ 234 кв. м, при граници посочени в исковата молба, при права 3/4 ид. ч. за ищцата и 1/4 ид. ч. за втория ищец.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът *****излага становище, че признава предявения иск по съображения изложени в отговора. Излага твърдения, че за претендирания имот не е съставян акт за общинска собственост, като част от имота с площ от 234 кв.м, с приемането на регулационния план на с.С, одобрен със заповед на ОНС от 1958г. попада извън регулационните граници на селото, което предпоставя по-късно включването на въпросната част като отделен ПИ №**** в картата на възстановената собственост на с.С  и формално фигурира като „частна общинска собственост” на основание чл.19 от ЗСПЗЗ. Заявява, че спрямо процесния имот не е упражнявана фактическа власт и не са извършвани действия на управление и разпореждане от *****към минал и към настоящия момент. С отговора се прави изявление, че ответника признава предявения иск, което признание на иска се заявява и поддържа от процесуалния представител на ответника *****и в представено по делото становище преди откритото съдебно заседание.

С оглед направеното от ответника признание на иска, процесуалният представител на ищците адв. И.Б., в проведеното открито съдебно заседание на 24.09.2020г. е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска на основание чл.237 ГПК, като приеме за установено по отношение на******, че ищците Й.К.Д. и Г.Й.Д. са собственици на процесния имот, а именно ПИ №*****в землището на с******.

Съдът счита, че е допустимо да се произнесе с решение при признание на иска. Не са налице пречките, визирани в чл.237 ал.3 ГПК. В конкретния случай, съдът намира, че признатото право е такова, с което ответника може да се разпорежда, както и че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави.

По делото не са претендирани разноски от страните, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Предвид гореизложеното и по реда на чл.237 ГПК  съдът

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на******, че Й.К.Д. с ЕГН **********,*** и Г.Й.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** са СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот, находящ се в землището на с.С, общ.******, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******по КККР, в местност „****”, незастроен целият с площ 234 кв.м, вид на територията „земеделска”, с НТП-Нива, при граници: ПИ с идентификатор ******-при права: ¾ ид.ч за ищцата Д. и ¼ ид.ч за ищеца Д..

 

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: