Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 10.09.2020 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на втори септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.а М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 830 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия на ответника, в качеството му на
потребител на такава, за обект, находящ се в гр. П.,
кв. „Х.д.” бл.., вх. „Ж“, ап.., на стойност 721,92 лева. Сочи, че между
топлофикационното дружество и титуляра на партидата
била налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови нужди,
действали през процесния период. Към настоящия момент
в топлофикационното дружество нямало никакви доказателства относно изразено
несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени
различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Ответникът
бил абонат на топлопреносното дружество по силата на
Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена
сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до
имота топлинна енергия, а ответникът не изпълнил задължението си да заплати
доставената услуга.
Посочва, че на 17.04.2019 г. било
подадено до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2674/2019 г. на ПРС,
препратено по компетентност на РдРС, в рамките на
което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 394/17.05.2019 г. против длъжника и настоящ ответник за следните
суми: главница в размер на 721,92 лева за ползвана, но незаплатена от ответника
топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., кв. „Х.д.”
бл.., вх. „Ж“, ап.., ведно с мораторна лихва за
забава в размер на 104,24 лева, начислена за периода от 10.07.2016 г. до
26.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.04.2019 г.
до окончателното ù изплащане. В законоустановения
двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, което обосновавало правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
От съда се иска да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 721,92 лева - главница за ползвана, но незаплатена от
ответника топлинна енергия за обект, находящ се в гр.
П., кв. „Х.д.” бл.., вх. „Ж“, ап.., за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017
г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на
104,24 лева, начислена за периода от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.04.2019 г. до
окончателното ù изплащане.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е
депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове,
излагайки твърдения, че по делото липсват доказателства за наличието на
облигационна връзка между страните по повод доставката на топлинна енергия,
както и относно дължимостта на процесните
суми и техния размер.
Твърди и че по делото липсвали
доказателства за разгласяване по нормативно установения ред на Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация – П.“ ЕАД на
потребители в гр. П..
Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. С писмена молба моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, чрез назначения му особен представител оспорва предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - П.“ АД, в качеството му на
доставчик на топлинна енергия, е подало на 17.04.2019 г. до Пернишкия районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
против ответника Б.Л.Д. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. П., кв. „Х.д.” бл.., вх. „Ж“, ап.. за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № 394/2019 г. на ПРС, препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 394/17.05.2019 г. против длъжника и настоящ
ответник, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са представени и приети Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и
извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което
е видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр. П., кв. „Х.д.”, бл.., вх.
„Ж“, ап.. е открита партида на името на Б.Л.Д., с абонатен номер ..
По делото е представен и приет договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти
от 04.08.1989 г., от който се установява, че Б.Л.Д. е закупил недвижим имот,
представляващ апартамент № 15, находящ се на пети
етаж в жилищна сграда – бл.., вх. „Ж“, с административен адрес: гр. П., кв. „И.П.“, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни
помещения и мазе, със застроена площ от 65,21 кв. м.
Видно от издаденото от община П.
удостоверение от 06.06.2018 г., недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. „И.П.“, бл.., вх. „Ж“, ет. 5, ап.
15, описан в договор за продажба на
държавен недвижим имот от 04.08.1989 г., е идентичен по сега действащия
административен адрес: гр. П., кв. „Х.д.”,
бл.., вх. „Ж“, ет. 5, ап...
От приложеното по делото
удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца с изх. № .г., издадено от община П., се установява, че ответникът Б.Д.
е със семейно положение „разведен“, като гражданският брак, сключен на
27.02.1983 г. с Р.И.Д., е бил прекратен на 19.10.2006 г.
Видно от приложената по делото
справка, издадена от община П. на 05.07.2020 г. е, че Р.И.Д.е с постоянен адрес
***15 и за същата няма данни за съставен акт за смърт.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-икономическа експертиза се
установява размерът на начислените за процесния
период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е
констатирало платени суми, относими към исковия
период. В заключението си е посочило, че за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. за абонат № ., с титуляр Б.Л.Д., стойността на ползваната, но
незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден обект е 721,92 лева, като лихвата за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г. е в размер на 104,24
лева.
Според вещото лице, в счетоводството
на ищеца сумите от изравнителните сметки, подадени от фирмата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., са въведени в
системата за реално консумирана топлинна енергия.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява,
че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния
имот за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. възлиза на 721,92 лева. От
заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните
метрологични проверки, за последно през 2016 г., като за процесния
период разпределението на топлоенергия за потребителите се е извършвало от
„Топлофикация – П.“ АД. Посочено е, че за процесния
период „Т.П.“ АД е разпределяла нетната топлоенергия с приспаднати технологични
разходи в абонатната станция, която е идентична общо по отчетни периоди с
отразената в индивидуалните изравнителни сметки. Изчислените от „Топлофикация –
П.“ АД технологични разходи на АС са отразени помесечно
за процесния период и са за сметка на
топлофикационното дружество. За процесния период
вещото лице не разполага с данни за подадени от ответника възражения срещу
изравнителните сметки.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
частично основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответникът Б.Д. е ползвал
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната
сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да
бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него
като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответникът е клиент на ТЕ и ако това бъде установено - да докаже размера на
вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.) клиент
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Съдът намира за безспорен факта, че
ответникът притежава качеството „клиент на топлинна енергия“ в качеството си на
съсобственик на топлоснабдения имот, което се
установява от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ от 04.08.1989 г. Ответникът
е придобил имота в съсобственост с бившата си съпруга Р.И.Д., тъй като имотът е
закупен по време на сключения между тях граждански брак и на основание чл. 19 СК (отм.) жилището е станало съсобствено между
съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност, като след прекратяване на
сключения граждански брак през 2006 г., всеки от бившите съпрузи е придобил
собствеността върху ½ ид. ч. от процесния имот.
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията
и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления; 6. редът и сроковете за
предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което
тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът
приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички
потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната
мрежа на територията на гр. П.. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на
енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, които
изискват писмено приемане на Общите условия. Поради това договорът се счита
сключен при определените от дружеството Общи условия от момента, в който
потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата. Начинът на разгласяването на Общите
условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност на
потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Ответникът не твърди да е упражнил правото си да възрази по
горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги
приема. Общите условия на „Топлофикация - П.” АД са общоизвестни и съгласно чл.
150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия
случай между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е
установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за
да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже
и размера на претендираните задължения от ответника.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че процесният имот
е топлофициран, като размерът на задължението за процесния период и за процесния топлоснабден имот възлиза на 721,92 лева.
От заключението по допуснатата
съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че за процесния
период размерът на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент №.,
находящ се в гр. П., кв. „Х.д.”, бл.., вх. „Ж“, е както
следва: главница в размер на 721,92 лева, като лихвата за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г. е в размер на 104,24
лева.
Предвид заключението по допуснатите
експертизи, съдът намира, че ответникът отговаря до ½ от размера на така
посочените суми, съответстващ на неговия дял в съсобствеността на процесния имот след прекратяване на сключения с Р.Д.
граждански брак през 2006 г. и при липса на ангажирани по делото доказателства
за сключен писмен договор при публично известни Общи условия между топлопреносното предприятие и ответника чрез откриването на
индивидуална партида в ответното дружество на името на ответника за целия имот,
следва да се приеме, че задължението на ответника за ползвана топлинна енергия
за процесния имот възлиза на 360,96 лева – главница
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., като за разликата до пълния
предявен размер от 721,92 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Следва да се посочи, че дори и по силата на съдебно
решение жилището да е било предоставено след развода за ползване на ответника,
то според разясненията, дадени с ТР № 2/2017 г. по тълк.
д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, в тази хипотеза е необходимо сключването на писмен
договор при публично известни Общи условия между топлопреносното
предприятие и ответника, каквито доказателства по делото липсват.
С оглед изложеното и предвид
заключенията по допуснатите експертизи, съдът приема за доказано, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 360,96 лева –
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия.
Когато вземането е срочно, то е
изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да
е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва. През 30-дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В ОУ
изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В
случая, ответникът има задължение да плати стойността на доставената и
използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася, поради което същият е в забава, за което по гореизложените
съображения не е нужна покана. Лихвата за забава върху главницата за процесния период, изчислена от вещото лице, е 104,24 лева и
предвид мотивите, изложени по-горе, от така посочената сума ответникът дължи
сумата от 52,12 лева, като за разликата до претендирания
размер от 104,24 лева искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът
дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
плащане.
При тези изводи съдът дължи
произнасяне и по направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
в полза на ответника погасителна давност. На основание чл. 111 ЗЗД и
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, в
случая е приложима кратката погасителна давност, тъй като задълженията за
заплащане на доставена топлоенергия са повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Заявлението на ищцовото
дружество за издаване на заповед за изпълнение на това парично задължение,
което стартира процес относно вземането, е подадено в съда на 17.04.2019 г.,
следователно погасителната давност обхваща всички ликвидни и изискуеми преди 17.04.2016
г. такива, т. е. тези, за които срокът за заплащане на фактурите съгласно
Общите условия е изтекъл преди тази дата. В случая обаче претенцията на ищцовото дружество е за период от време след 17.04.2016 г.,
което налага извод за неоснователност на възражението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съдът, като съобрази, че делото е с
малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност,
намира, че в полза на ищцовото дружество следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и 100,00
лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в
заповедното и исковото производство в общ размер на 100,00 лева, 300,00 лева –
възнаграждение за вещи лица, както и 300,00 лева – възнаграждение за особен
представител и при този изход на спора да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 425,00 лева – направени
разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Б.Л.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Топлофикация – П.“ АД,
с ЕИК: .със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ „Република“, сумата от 360,96
лева (триста и шестдесет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща
стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в гр. П., кв. „Х.д.”, бл.., вх. „Ж“,
ап.. за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно с мораторна
лихва за забава в размер на 52,12 лева (петдесет и два лева и дванадесет стотинки),
начислена за периода от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 17.04.2019 г. до окончателното ù
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за разликата до пълния
предявен размер от 721,92 (седемстотин двадесет и един лева и деветдесет и две
стотинки) и за мораторна лихва за забава за разликата
до пълния предявен размер от 104,24 лева (сто и четири лева и двадесет и четири
стотинки), като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Б.Л.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: .със седалище и адрес
на управление ***, ТЕЦ „Република“ сумата от 425,00 лева (четиристотин двадесет
и пет лева) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.