Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
269, 23.04.2019
година, град Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ
РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет
и девети март две хиляди и деветнадесета година:
В
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар:
Янита Тончева,
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 56 по описа за 2019 г. на ТРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.270,
ал.2 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът Д.Н.Ш. твърди в исковата си молба, че в
производство по чл.410 от ГПК инициирано по инициатива на ответното дружество
срещу него е издадена Заповед № 1142 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 08.12.2017г., постановена по ч.т.д.№ 1808 по описа за 2017г.
на РС-Търговище. Счита същата за нищожна, поради нарушение на процесуалния ред
при издаването й. Излага съображения, че съдебният състав не е издал валидно
самостоятелно разпореждане в писмена форма с мотиви и подпис, както и че не е
изследвал заявлението на осн. чл. 411 ал.2, т. 2 ГПК, като негово задължение е
по преценката на фактите около издаването на заповедта да се произнесе с
отделен писмен съдебен акт. Ищецът твърди, че в кориците на делото не фигурира
разпореждане в писмен вид, и че заповедта за изпълнение се издава въз основа на
разпореждане, което я предхожда, обосновава се и се явява нейна абсолютна
процесуална предпоставка. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не
изпраща представител. Депозирал е становище.
Ответното дружество – „Топлофикация София“ ЕАД, счита иска за допустим но неоснователен. Излага съображения, че същият е неясен, непълен, недоказан, почиващ на твърдения онагледяващи липсата на стабилитет у правните знания на ищеца, неспособност за разграничаването на видовете заповедно производство и неговите основни характеристики, както и липса на задълбочени материалноправни и процесуалноправни познания, неспособност за извличане същината на правните норми от правните разпореждания. По същество счита, че уважаването на заявлението по чл.410 от ГПК може да се обективира и в писмено изявление под формата на резолюция върху лицевата страна на заявлението, изхождащо от председателя на съдебния състав. То може да се обективира и чрез простото съгласие имплицитно заложено с самата заповед за изпълнение. Още повече законодателят не е детерминирал издаването на самостоятелен писмен независим акт „разпореждане“ във връзка с уважаването., така както го е направил в чл.413, ал.3 от ГПК във връзка с отхвърлянето. Необходимостта от разпореждане като независим, самостоятелен носещ индивидуалните си белези писмен независим акт се обосновава само доколкото същият прегражда развитието на хода на производството и следва да бъде проконтролиран от по-горно съдебна инстанция. Уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прегражда хода на процеса и не е задължително да се обективира в отделен акт. Релевира доводи, че цитираните разпоредби от страна на ищеца касаят издаването на изпълнителен лист и уважаването на молбата за незабавно изпълнение, а не процедурата по чл. 410 ГПК. Моли съда да отхвърли иска. Претендират разноски – юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна: От изисканото и приложено копие на ч.т.д.№ 1808
по описа за 2017г. на РС-Търговище се установява, че съдът е сезиран със Заявление
по чл. 410 от ГПК, депозирано от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, общ.Красно село,
ул.“Ястребец“, № 23Б, представлявано от Г.Б., действащ чрез юрисконсулт Л.Ч.,
против М.И.Д.Ш. с ЕГН ********** с пост. адрес *** и Д.Н.Ш. с ЕГН ********** с
пост. адрес ***, р-н Западен, ул.“Русе“, № 9,
с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист, за сумата от 1 946,45лв.( хиляда деветстотин четиридесет и
шест лв. и 45ст.), представляваща неизплатено задължение за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и по изравнителна сметка за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва от
07.06.2017г. до изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в
размер на 185,48лв. за периода от 15.09.2014г. до 15.05.2017г., ведно с
разноски.
Въз
основа на него в полза на ответното дружество е издадена Заповед №
1142/08.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която в
срока по чл.414 от ГПК е възразена от длъжниците. Образуваното гр.д.№
269/2018г. на РС-Търговище, с правно основание
чл.422 от ГПК е спряно до приключване на настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните изводи: В определение № 64 от 23.01.2015г. на ВКС по ч.гр.д. №
141/2015г. е прието, че разпоредбата на чл.270, ал.2 ГПК визира изрично само
съдебните решения като актове на съда, чиято нищожност може да бъде
установявана, като липсва изрична уредба относно определенията на съда или
другите издавани от него актове – разпореждания, заповеди и т.н. Прието е, че
тези актове също могат да страдат от пороци, които да препятстват пораждането
на правните им последици, както и да създадат привидност на формирана воля на
правораздавателен орган, със съществени неблагоприятни последици за лицето, от
което трябва да бъдат изпълнени, поради което няма основание да се откаже
правото да се иска установяване нищожността на акта по същия ред, който
законодателството предвижда изрично за един от видовете съдебни актове –
решенията на съда. Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е
допустим.
Разгледан по същество е
неоснователен. Издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК отговаря на изискванията за валидност на заповедта, поради което и не
може да бъде обявена за нищожна. В производството по издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК не се прави проверка относно съществуването,
основателността и размера на претендираното вземане. Целта на производството е
да се провери дали вземането е спорно, тъй като ако длъжникът възрази срещу
заповедта за изпълнение, проверката се осъществява в исковия процес. Достатъчно
е, че заявителят твърди, че вземането съществува.
В случая, заповед № 1142 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.12.2017г. съдържа всички реквизити по
чл.412 ГПК. Същата е в писмена форма, подписана е, постановена е от надлежен
орган, функциониращ в надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната
компетентност на съда, волята на съда е изразена по начин, който позволява тя
да се изведе от акта, в заповедта са посочени основанието и размера на
вземанията, поради което и изложените в исковата молба доводи за противоречие
на искането със закона, поради липса на писмен съдебен акт, съдът намира за
неоснователни.
Нищожността на
издадената заповед за изпълнение ищецът е аргументирал с твърдението, че липсва
издадено изрично писмено разпореждане на районния съд. Постановяването на такъв
предварителен акт обаче не е предвидено в процесуалния закон. Ясната и
категорична норма на чл.411, ал.2 от ГПК разпорежда, че след като разгледа
подаденото заявление в разпоредително заседание и прецени, че не е налице някоя
от пречките по т.1 – т.4, съдът издава заповед за изпълнение. Следователно,
самата Заповед представлява съдебният акт, дължим от съда при положителното
произнасяне по заявление за издаване на заповед за изпълнение,
независимо от основанието, на което е направено вземането (т.е. било в
хипотезата на чл.410, ал.1 ГПК, било в хипотезата на чл.417 ГПК).
Това особено ясно
личи и от уводната част на образеца на заповед за изпълнение, одобрен с Наредба
№6 от 20.02.2008г. на министъра на правосъдието (приложения №2 и №3 към чл.4 и
приложение №5 към чл.6 на Наредбата), съдържаща ясни указания за проведеното
разпоредително заседание и за основанията за разпореждането на съда длъжникът
да плати на кредитора определена парична сума или да предаде определена вещ.
Самата заповед по одобрения с Наредбата образец съдържа всички важни указания
до длъжника, в т.ч. и възможността за обжалване (само в частта за разноските) и
срокът, в който следва да бъде сторено това.
Не случайно
последващата норма на чл.411, ал.3 от ГПК разпорежда, че на длъжника се връчва
препис от издадената заповед за изпълнение (а не друг съдебен акт, с който се
разпорежда нейното издаване).
По аргумент от
разпоредбите на чл.411, ал.2 и чл.413, ал.2 от ГПК следва, че съдът се
произнася с разпореждане само когато отхвърля заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, било изцяло, било частично. И това е така, доколкото
единствено в този случай съдът дължи аргументиране на изводите си за
неоснователност на искането (коя от посочените в чл.411, ал.2, т.1-4 от ГПК
пречки за издаване на претендираната заповед е налице в конкретния случай.)
При този
изход на делото и предвид направеното от ответната страна искане, на същата
следва да се присъдят направените по делото разноски. Съгласно чл. 78, ал.8 ГПК, в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. С оглед на това съдът намира, че в конкретния случай
юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 100 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н.Ш. с ЕГН-********** ***, р-н Западен,
ул.“Русе“ № 9, против „Топлофикация София“ ЕАД , ЕИК/БУЛСТАТ:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София 1680, обл.София, общ.Красно село,
ул.“Ястребец“ № 23 Б, представлявано от С.П.Ч., иск за прогласяване нищожност
на Заповед № 1142 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
08.12.2017г., постановена по ч.т.д.№ 1808 по описа за 2017г. на РС-Търговище,
на осн. чл.270, ал.2 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Н.Ш.
с ЕГН-********** ***, р-н Западен, ул.“Русе“ № 9, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД , ЕИК/БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление гр.София
1680, обл.София, общ.Красно село, ул.“Ястребец“ № 23 Б, представлявано от С.П.Ч.,
сумата от 100 лв. /сто лева/
направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки
окръжен съд, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: