Определение по дело №1354/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 742
Дата: 3 септември 2019 г.
Съдия: Красимир Георгиев Гайдаров
Дело: 20183100201354
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 декември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 742/3.9.2019г. гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,                             НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

в закрито съдебно заседание, проведено на трети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КР. ГАЙДАРОВ

ЧЛЕН-СЪДИЯ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:С.Д.

ТЕОДОР ТАКЕВ

ВЕЛИЧКА БОНЕВА                                                                          

 

 

като разгледа докладваната от съдията Гайдаров молба от защитниците на посъдимите  по НОХД 1354/18г. по описа на ВОС установи:

            Постъпила е молба от адв.Д.Д. и адв.Ал.А. защитници на подс.Р П. и адв.Ив.Т. защитник на подс.К.М.с искане  за отвод на Председателя на съдебния състав на основание чл.29 ал.2 от НПК.Като основания за искания отвод се сочат допуснати от Председателя на състава нарушения на НПК при произнасяне на състава на съда без провеждане на тайно съвещание и вземане на становище от съдебните заседатели.Защитата счита че Председателя на състава на съдебния състав разглеждащ делото е предубеден и тази предубеденост се изразявала че не направил отвод на прокурора по делото по искане от страна на защитата.Цитира се ,че изразеното становището на съда, че правомощията на прокурора по време на разследването по ДП и по време на съдебното производство са различни представлява израз на предубеденост от страна на съда при оценката на доказателствените източници по делото.Освен това Председателя на състава не се е произнесъл нито еднолично нито в състав по отношение на наведените доводи от защитата за отправени заплахи от страна на прокурора към защитата нито е събрал данни за изявления на прокурора по медиите във връзка с делото.Не се е произнесъл и по становище на защитата че прокурора не бил представил всички събрани доказателства по делото, както и по твърдението че преди разпита по време на съдебното следствие,св.Л.А. била в кабинет на ВОП.На следващо място според защитата предубедеността на председателя на състава на съда се изразявала и в нарушаване на принципа на тайното съвещание при проведено заседание по реда на чл.270 от НПК, както и необсъждането на авторството на деянието и опасността от укриване и извършване на ново престъпление, а преценка единствено на ново настъпили обстоятелства, /а не промяна на обстоятелствата/.На следващо място предубедеността била демонстрирана с отказа на съда да уважи искане от страна на защитата за разпит на поемни лица, като е изтъкнал мотив изтеклия продължителен период от осъществяването на изземването.В заключение защитниците на подсъдимите считат,че изразените съмнения по повод на изброените доводи са довели до недопустима заплаха на доверието, гласувано на съдебните органи от което следвала необходимостта да бъде отведен от делото този който бил предубеден и пряко или косвено заинтересован от изхода на делото, в конкретния случай- председателя на съдебния състав.

            Състава на съда, след като се запозна с тезата и доводите на защитниците по НОХД №1354 изразено в подадена Молба до ВОС от 02.09.2019г. при е за установено:

Настоящото производство е по реда на чл.31 ал.4 от НПК. Молбата е подадена от легитимирани лица- защитници на подсъдимите по делото.По същество се явява неоснователна поради следното:

Допуснатите нарушения от страна на председателя на съдебния състав според защитата са в следните процедури:

Нарушаване на тайната на съдебното съвещание.Според съда такова нарушение няма тъй като в протоколите от проведените съдебни заседания е отразена че съда се е произнасял след  тайно съвещание.Ако страните са считали че има такова нарушение, а то не е отразено е следвало да направят такова искане в законоустановения три дневен срок след изготвяне на протокола.В чл.300 от НПК е отразено че съда след последната дума на подсъдимия се оттегля на тайно съвещание за да постанови присъдата.В настоящото производство не е достигната тази фаза от процеса и затова съда не се е оттеглял да се съвещава. Съвещанията  преди произнасяне по направените искания са били в съдебната зала при съответните правила за запазване на тайната на същото.

Не може да се счита за предубеденост от страна на председателя на състава,становището на съда по отношение на искането за отвод на прокурора участващ в съдебното заседание поради различие в правомощията му по време на разследването при ДП и по време на участието му в съдебно заседание.Изразеното становище на съда след съответното тайно съвещание отразява неговите познания в областта на наказателния процес и не следва да се счита за предубеденост след като не съвпада със становището на защитата на подсъдимите.

Не е предубеденост на съда непроизнасянето по въпроси извън предмета на доказване в настоящия наказателен процес, каквито се явяват твърдения на защитници по делото че били заплашвани от страна на прокурора както и във връзка с твърденията им за медийни изяви на представителя на държавното обвинение.Ако считат че са им нарушени съответни права във връзка с неправомерно поведение на прокурора по делото, да се обърнат към съответните компетентни институции.

Съда няма правомощие да следи къде пребивават свидетели по делото преди техния разпит в съдебното зала.Твърдяното по отношение на свидетелката Л.А. е ирелевантно поради което съда не е счел за необходимо да се произнася.

Не можи да се счита за предубеденост на председателя на състава на съда отразеното в протокола по процедурата по чл.270 от НПК за липсата на новонастъпили обстоятелства, като основание за изменение на мярката за неотклонение. Действително в чл.270 от НПК е употребен термина  че ново искане по мярката за неотклонение може да се прави при промяна на обстоятелствата, а не новонастъпили такива.Като е употребил друг термин но със същото смислово значение съда не е допуснал нарушение на закона.Ако защитата е считала че има нарушение при произнасянето на съда в производството по чл.270 от НПК е следвало да обжалва този акт  пред горната инстанция.

Съдебния състав счита че становището на защитата за предубеденост на председателя на състава изразяващо се в отказа за провеждането на определени процесуално следствени действия по искане на страните са несъстоятелни.Това са въпроси по съществото на делото и могат да бъдат поставяни от страните при обжалване на съответния съдебен акт пред по горната инстанция.

В заключение съда счита че в молбата за отвод липсват конкретни данни обуславящи възможен конфликт на интереси, които по своето естество могат да накърнят вътрешното убеждение и да доведат да предубеденост на председателя на съдебния състав.За да бъде отведен един  магистрат в съдебната фаза на процеса следва да има представени категорични конкретни факти и обстоятелства доказващи пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото което би предполагало наличието на предубеденост като основание за съответния отвод.

По изложените съображения съда счита че председателя на съдебния състав не следва да бъде отведен от разглеждането на делото.

Предвид горно на основание чл.31 ал.4 от НПК съдът

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.Д.Д. и адв.Ал.А. защитници на подс.Р П. и адв.Ив.Т. защитник на подс.К.М.с искане  за отвод на Председателя на съдебния състав разглеждащ НОХД №1354/18г по описа на ВОС  на основание чл.29 ал.2 от НПК.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕН-СЪДИЯ:

 

                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: