Р Е Ш Е Н И Е № 260073

 

гр.С., 14.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав, в открито заседание на 07-ми май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Съдия: Ради Йорданов

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов т.д. №262 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците Т.Г.М. с ЕГН********** ***, Д.Д.М. с ЕГН********** *** и Г.Т.Г. с ЕГН********** ***, чрез упълномощения от тях процесуален представител адв. Т.П., са предявили субективно съединени искове по чл.432, ал. 1 КЗ срещу З.  „О.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да им заплати сума в размер на по 200 000 лв. (двеста хиляди лева), за ищците Т.Г.М. и Д.Д.М. и сумата 80 000,-лв. (осемдесет хиляди лева) за Г.Т.Г. неимуществени вреди по повод смъртта на тяхното дете и брат М. М., ведно със законната лихва от датата на изтичане на законоустановения срок за произнасяне 25.09.2019г. до окончателното плащане, както и направените разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

На 20.03.2019г. в гр.С. при управление на автобус марка „Ютонг“ модел 3К6126ХГА с рег.№ СВ 0596 ВС, управляван от К.Р.А. *** с посока на движение от ул.“Никопол“ към ул.“Гюешево“ и района на кръстовището с бул.“Иван Евстатиев Гешов“ при маневра десен завой, нарушава правилата за движение по пътищата, като не пропуска пешеходеца М.Т. М., пресичащ бул.“Иван Евстатиев Гешов“ от дясно на ляво по посока на движение на автобуса. В следствие на удара почива М.Т. М..                       

Съставен е протокол за настъпилото ПТП и е образувано досъдебно производство пр.пр.№9582/2019г. на СГП.

Следствие на настъпилото ПТП е починал пешеходеца М. Т.М.. За майка му Т.Г.М., доведения му баща Д.Д.М. и сестра му Г.Т.Г. са нанесени непоправими неимуществени вреди. Същите се изразяват в морални болки и страдания, които са търпели и продължават да търпят поради причинената смърт на техния син и брат М. М.. Тежката психологическа травма ще съпътства живота на това семейство, като трудните за тях моменти ще бъде още по-осезателна. Смъртта на близък човек винаги носи страдание и болка за неговите близки. М. М. е бил опора за неговото семейство, както морална, така и финансова. Смъртта на М. М., настъпила в една такава нелепа ситуация изцяло е променила живота н Т.М., доведения му баща Д.М. и сестра му Г.Г.. За Т. болката е непреодолима, тя не може да прежали смъртта на любимия си син. За един родител е най-тежкото да преживее детето си. Съгласно приетото с т.1 на ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по тълк.д.№1/2016г. материално легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди от смърт на техен близък са освен лицата, посочени в ППВС №4/1961 и ППВС №5/1969 и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. В настоящия случай Д.Д.М. е бил в изключителни близки отношения с М. М., той се е грижил с него от 7 годишната му възраст, тъй като от тогава живее с майка му Т. на семейни начала. Д. го е отглеждал като свой собствен син.

Също така М. М. е и в изключително близки отношения със сестра си Г.. Те били неразделни, дори когато Г. ражда своето дете , той е бил до нея. В знак на привързаност и обич, тя кръщава своя син на брат си М.. Тя му помага да си намери работа в С., живеел е до смъртта си при нея. Той й е помагал  при отглеждането на детето и между брат и сестра се е създала трайна и дълбока емоционална връзка, предпоставка за проявление на значителни морални болки и страдания. Създадената фактическа връзка между Д. и М., която е съответна на родствена връзка създава изключителна привързаност в отношенията между лицата и справедливостта в чл.52 ЗЗД изисква да бъде обезщетен преживелият за причинената смърт на починалия при непозволено увреждане.

За процесния автобус марка „Ютонг“ модел 3К6126ХГА с рег.№ СВ 0596 ВС има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с полица №BG/23/118003009893, валиден към дата на ПТП 20.03.2019г. с З.  „О.З.“ АД с валидност от 20.10.2018г. до 19.10.2019г. Застрахователят отговаря за вредите, който виновния водач е причинил.

По повод настъпилото ПТП в З.  „О.З.“ АД е образувана щета, по която не е определено или изплатено обезщетение в законоустановения тримесечен срок за претърпените неимуществени вреди.

С оглед на което за ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящия съдебен иск.

Ето защо ищците Т.Г.М., Д.Д.М. и Г.Т.Г. молят съда да осъди ответника З.  „О.З.“ АД да им заплати сума в размер на по 200 000 лв. (двеста хиляди лева), за ищците Т.Г.М. и Д.Д.М. и сумата 80 000,-лв. (осемдесет хиляди лева) за Г.Т.Г. неимуществени вреди по повод смъртта на тяхното дете и брат М. М., ведно със законната лихва от датата на изтичане на законоустановения срок за произнасяне 25.09.2019г. до окончателното плащане, както и направените разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника З.  „О.З.“ АД ***, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез юрисконсулт Д.Д..

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва материалната легитимация на Д.Д.М.. Няма доказателства, че същият е отглеждал починалия. Оспорва, че Г.Т.Г. попада в кръга на лицата с право на обезщетение. С ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди причинена от смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/1961 и ППВС №5/1969 и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

Оспорва механизма на настъпване на ПТП и вината на К.Р.А..

Прави възражение за съпричиняване като твърди, че М. Т.М. е нарушил чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП, като е пресичал на необозначено място и т.2 ненужно е удължил пътя и времето за пресичане и съответно чл.108 ЗДвП.

Оспорва причинно следствената връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на М. Т. М..

Оспорва исковете като завишени. Съгласно §96 до влизането в сила на Наредба за утвърждаване на методика по чл.493а ал.2 обезщетенията се определят в размер до 5000лв.

Навежда и възражение за съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД.

Оспорва и иска за лихви. Твърди, че с поканата и с исковата молба не е посочена банкова сметка.

***.372, ал.1 ГПК, ищците Т.Г.М., Д.Д.М.  и Г.Т.Г. са депозирали допълнителна искова молба, в която заявява, че поддържат първоначалната си, като изразяват становище по възраженията в отговора на ответната страна.

Не са основателни доводите на ответника, че Д.Д.М. и Г.Т.Г. не попадат в кръга на лицата с право на обезщетение и това е въпрос по същество.

Не следва да се прилага §96 ПЗР на ЗИД на КЗ, тъй като противоречи на решение по преюдициално запитване на съда на Европейските общности, което е задължително за националните съдилища.

В срока за допълнителен отговор по чл.373, ал. 1 ГПК, ответникът З.  „О.З.“ АД депозира такъв, с който поддържа изцяло първоначалния за неоснователност и за съпричиняване, в това число и доказателствените си искания.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения констативен протокол №К 159/20.03.2019г. на 20.03.2019г. в гр.С. при управление на автобус марка „Ютонг“ модел 3К6126ХГА с рег.№ СВ 0596 ВС, управляван от К.Р.А. *** с посока на движение от ул.“Никопол“ към ул.“Гюешево“ и района на кръстовището с бул.“Иван Евстатиев Гешов“ при маневра десен завой, участва в ПТП с М. Т. М., пресичащ бул.“Иван Евстатиев Гешов“ от дясно на ляво по посока на движение на автобуса. В следствие на удара почива М. Т. М..

Видно от удостоверение за наследници ищците Т.Г.М. е негова майка,  а Г.Т.Г. е негова сестра.

Ищецът Д.Д.М. се твърди в искова молба, че е бил в изключителни близки отношения с М. М., той се е грижил с него от 7 годишната му възраст, тъй като от тогава живее с майка му Т. на семейни начала. Д. го е отглеждал като свой собствен син, че е доведен му баща. Тези обстоятелства останаха недоказани.

По делото се назначи съдебна автотехническа експертиза, видно от заключението на която на 20.03.2019 година, в 17:37 часа, автобус „Ютонг ЗК 6126 ХГА” от градския транспорт на гр. С., движещ се по линия 60, с регистрационен номер СВ 0596 ВС, с водач К.Р.А.,*** и тъй като е следвало да предприеме маневра за десен завой по отношение посоката си на движение за навлизане в платното за движение по булевард „Академик Иван Естатиев Гешов”, е навлязъл с челната си част в дясната пътна лента по булевард „Академик Иван Гешов” и се е установил на място, изчаквайки да се освободи място за извършване на маневрата десен завой, тъй като движението по булеварда е било интензивно и платното за движение е било заето от леки автомобили.

По улица „Охридско езеро”, непосредствено преди кръстовището, в дясно, по отношение посоката на движение на автобуса се е намирал трайно поставен пътен знак „Б1” - „Пропусни движещите се по пътя с предимство” и пътен знак „Г2” - „Движение само надясно след знака”.

Платното за движение по булевард „Академик Иван Евстатиев Гешов” е било еднопосочно, с три ленти за движение в посоката, отделени една от друга с бяла прекъсната линия „МЗ”, като дясната пътна лента е била с широчина 3,40 м, средната пътна лента - 3,50 м., а лявата пътна лента - 3,30 м. Вдясно от десния край на платното за движение, в района на ПТП , както по улица „Охридско езеро”, така и по бул. „Академик Иван Евстатиев Гешов са се намирали тротоарни пространства с широчина 2 метра, като в зоната на кръстовището по булевард „Академик Иван Гешов” са липсвали маркирани пешеходни пътеки.

Въз основа на анализа на цялостните материали по търговското дело се стига до извода, че в момента на потегляне на автобус „Ютонг ЗК 6126 ХГА” с регистрационен номер СВ 0596 ВС от мястото описано по-горе, в което е престоявал и започване на маневра за десен завой за навлизане в платното за движение по булевард ’’Академик Иван Гешов”, в зоната на платното за движение по този булевард е навлязъл пострадалият М. Т. М., насочил се е към предната врата на автобуса и е паднал пред предна дясна гума на същия. Явно водачът на автобуса е забелязал това движение на пострадалия и веднага е предприел аварийно спиране, но в технологичното време за сработване на спирачната система и преминаване в ефективно спиране, автобусът е изминал разстояние около 1 метър, от мястото на потегляне, в което разстояние предна дясна гума на автобуса е прегазила тялото на М..

Автобусът се е установил в мястото, в което е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.

Опасността за движение е настъпила, към момента на навлизане на пешеходците в зоната на платното за движение.

Видно от таймкода на камерата, пешеходците навлизат в платното за движение в 17:37:11:544 часа, а автобусът се установява на място в 17:37:15: 161. Т.е. водачът на автобуса, в тази сложна пътна обстановка е имал задължение да пропусне движещите се автомобили, които са в ляво на него и в същото време опасността за движение настъпва в дясната му странична част, която е видна във външното дясно огледало за обратно виждане. Въпреки всичко, автобусът се е установил на място на 3,617 секунди, след настъпване на опасността за движението, като в това време влиза времето за възприемане на опасността от водача -общо около 1,5 сек., време за сработване на спирачната уредба около 0,6 секунди, движение на автобуса в спирачен режим.

В конкретната пътна обстановка, водачът на автобус „Ютонг ЗК 6126 ХГА” с регистрационен номер СВ 0596 ВС - водач К.Р.А. НЕ Е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.

Причината за настъпване на ПТП не са от технически характер и би следвало да се търсят в субективните действия на пешеходеца М. Т. М., който преди да навлезе в платното за движение, не се е съобразил с движението на процесния автобус, с неговата посока и скорост на движение.

Ответникът в дадения му срок не е оспори факта, че автобус „Ютонг ЗК 6126 ХГА” с регистрационен номер СВ 0596 ВС с водач К.Р.А. е бил застрахован при ответника З. „О.” АД със застраховка „гражданска отговорност“ към датата на настъпване на ПТП 20.03.2019г.

            Въпреки предоставената възможност ищците не са ангажирали доказателства за претърпените неимуществени вреди.

            При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Съдът намира, че исковете за допустими и неоснователни.

            Ищците са предявили пряко срещу застраховател осъдителни искове за обезщетения за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Правното основание на иска е чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД и по чл.497 КЗ.

Доказа се, че причина за настъпването на ПТП е действието на пострадалия ищец М. Т. М., който е навлязъл внезапно в обсега на завиващия автобус „Ютонг ЗК 6126 ХГА” с регистрационен номер СВ 0596 ВС с водач К.Р.А., като е попаднал под колелата му. Водачът незабавно е задействал спирачната уредба, но не е могъл да предотврати настъпването уврежданията, от които е настъпила смъртта на пешеходеца.

Водачът К.А. не е бил длъжен, не е могъл да предвиди и да предотврати едно такова противоправно действие от страна на пешеходеца М. Т. М., поради което не може да носи отговорност за чужди действия. Ето защо съдът намира, че вредоносния резултат е настъпил в следствие на действията на пострадалия, а водачът А. не е нарушил чл.20 ЗДвП,

„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.

Пешеходецът М. Т. М. е нарушил чл.114 ЗДвП „На пешеходците е забранено:

1. да навлизат внезапно на платното за движение;“

Съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното и в настоящият случай се доказа, че водачът К.А. няма вина за настъпването на ПТП.

Съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД, ако пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали, като в случая на изцяло предизвикани вреди от пострадалия обезщетение не се дължи.

Ето защо след като водачът не носи вина и отговорност по чл.45 ЗЗД за последиците от настъпилото ПТП, то и застрахователят по застраховка гражданска отговорност не дължи обезщетяване на тези вреди, поради което исковете по чл.432 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД са неоснователни. Неоснователни са и аксесорните искове за лихви по чл.497 КЗ върху обезщетенията.

            Ответникът З. „О.” АД е направил разноски в размер на 17305,-лв.(300,-лв. за САТЕ и 17000лв. адвокатско възнаграждение и 5,-лв. такса за съдебно удостоверение). При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 ищците следва да понесат направените от ответника разноски, съответно на отхвърлената част от исковете.

             Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и по чл.497 КЗ на Т.Г.М. с ЕГН********** *** срещу З.  „О.З.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата 200 000,-лв. (двеста хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на сина й М. Т. М. при ПТП на 20.03.2019г. и застраховка „Гражданска отговорност” с полица №BG/23/118003009893, ведно със законната лихва от 25.09.2019г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и по чл.497 КЗ на Д.Д.М. с ЕГН********** *** срещу З.  „О.З.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата 200 000,-лв. (двеста хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на М. Т. М. при ПТП на 20.03.2019г. и застраховка „Гражданска отговорност” с полица №BG/23/118003009893, ведно със законната лихва от 25.09.2019г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и по чл.497 КЗ на Г.Т.Г. с ЕГН********** *** срещу З.  „О.З.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата 80 000,-лв. (осемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на брат й М. Т. М. при ПТП на 20.03.2019г. и застраховка „Гражданска отговорност” с полица №BG/23/118003009893, ведно със законната лихва от 25.09.2019г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Т.Г.М. с ЕГН********** *** да заплати на З.  „О.З.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 7210,41лева (седем хиляди двеста и десет лева и четиридесет и една стотинки), представляващи съдебни разноски.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Д.Д.М. с ЕГН********** *** да заплати на З.  „О.З.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 7210,41лева (седем хиляди двеста и десет лева и четиридесет и една стотинки), представляващи съдебни разноски.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Г.Т.Г. с ЕГН********** *** да заплати на З.  „О.З.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 2884,18 лева (две хиляди осемстотин и осемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки), представляващи съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: