ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1457
гр. В., 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в закрито заседание на пети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20213100900429 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.248, във вр. с чл.252 и чл.232 ГПК.
Постъпила е молба вх. №19905/06.10.2021г., поправена с молба от вх.
№22374/04.11.2021г., на ответника ЗД „Бул Инс” АД, подадена чрез пълномощник адвокат
Е.С., ВАК, с искане да се допълни постановеното по делото прекратително определение
№1216/21.09.2021г. като му се присъдят сторените за производството разноски, съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК.
Препис от молбата, на основание чл.248, ал.2 ГПК, е връчен на ищеца С.Р. Б., ЕГН
**********, на посочения в исковата молба съдебен адрес чрез пълномощник. В
едноседмичния срок е депозиран отговор вх. №21829/28.10.2021г.
За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е било образувано въз основа на исковата молба на С.Р. Б.,
ЕГН **********, от гр. В., с която спрямо ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, седалище гр.
София, са били предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и
чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
обезщетения за причинените й вреди от застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност” водач, в т.ч. 50 000 лева – за неимуществените и
1 074,77 лева - за имуществените вреди, ведно със законната лихва върху отделните
главници считано от датата на деликта (01.10.2019) до окончателното плащане, като е
предявена и претенция за репариране на сторените за производството разноски.
При започналата размяна на книжата между страните по реда на чл.367 и сл. ГПК,
след подаване на допълнителната искова молба, в срока за подаване на допълнителен
отговор от ответника по чл.373 ГПК, с молба от 01.09.2021г. ищецът е заявил, че оттегля
исковата си молба. В съответствие с дадените му с разпореждане №3620/02.09.2021г.
1
указания, с молба от 20.09.2021г. ищецът е представил изрично пълномощно по чл.34, ал.3
ГПК, удостоверяващо надлежно учредена пердставителна власт за адвоката – пълномощник,
заявил оттгелянето на предявените искове. С оглед на това и на основание чл.232 ГПК с
определение №1216/21.09.2021г. съдът е прекратил производството по делото.
Междувременно на 17.09.2021г. ответникът е подал допълнителен отговор.
В срока по чл.275 ГПК за обжалване на прекратителното определение от страна на
ответника е депозирана настоящата молба за допълване на определението с присъждане на
сторените разноски за производството.
Съдът, като взе предвид, че с отговора си на исковата молба ответникът е направил
искане да му се присъдят сторените разноски, непосредствено след подаването на отговора с
допълнителна молба от 26.08.2021г. е представил и доказателства за тяхната направа, и след
като съобрази разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, намира искането за основателно. От
представените с молба вх. №16920/26.08.2021г. доказателства безспорно се установява, че
ответникът е сторил разноски във връзка с организиране на защитата си по предявените
спрямо него искове, поради което същото се приема и за доказано по размер.
Като неоснователно се преценява възражението на ищеца, че процесуалния
представител на ответника не е извършил процесуални действия, поради което не следва да
му се присъжда адвокатско възнаграждение. Ирелевантен в тази връзка е сочения от ищеца
факт, че молбата за прекратяване по чл.232 ГПК е подадена преди първото по делото
заседание. Видно от данните по делото, ответникът е ангажирал адвокатски услуги за
защитата си по делото няколко дена след получаването на преписа от исковата молба като е
заплатил и уговореното възнаграждение (така договор за правна защита и съдействие от
11.08.2021г. – л.81). Отговорността за разноски в случая е обективна, като ирелевантни за
преценката по чл.78, ал.4 от ГПК са очакванията на страната за продължителността на
делото и процесуалните действия, които е следвало да бъдат извършени.
Като необосновано, съответно неоснователно се преценява и заявеното в условие на
евентуалност искане на ищеца за редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение
в минимален размер поради прекомерност и с оглед действително извършените от
ответника процесуални действия.
Платеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 2 520 лева с ДДС е
към установения с Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/2004г.; Наредбата) минимален размер на дължимото с оглед
цената на иска (51 074,77 лв.). Дори да се приеме, че доколкото осъществената в случая
защита по делото се е изразила и приключила единствено с подаването на отговори на
исковата молба (първоначален и допълнителен) минималният размер на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да се определи с приложението (по аналогия от същото
основание) на хипотезата на чл.9 от Наредба №1/2004г., то отново не може да се приеме, че
платеното възнаграждение регистрира прекомерност спрямо дължимия в този случай
минимален размер от 1 856,02 лева с ДДС. Липсва както конкретно правно основание, така
и нормална житейска логика да се приеме, че във всички случаи на осъществяване на
2
процесуално представителство от адвокат (без да се прави разлика в квалификацията,
знанията, уменията, професионален опит, стаж на отделните адвокати) дължимото му и
платено от страната адвокатско възнаграждение следва да е в минималния (или близък до
него) размер, посочен в Наредба №1/2004г. Липсва законово основание и за извод, че при
направена от съда преценка за действителна прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение спрямо правната и фактическа сложност на делото, следва винаги да се
присъжда минималния, установен в Наредбата на Висшия адвокатски съвет, размер на този
род възнаграждение. Установената в тази връзка в чл.78, ал.5 от ГПК препратка към чл.36 от
Закона за адвокатурата (ЗАдв) е само и единствено за установяване на долния (минималния)
праг, под който съдът не може да слезе при определяне на адвокатското възнаграждение,
дължимо за възстановяване на страната като платен разход. В този смисъл съдът приема
направеното от ищеца възражение за прекомерност на платеното от ответника и
претендирано за репариране като разход адвокатско възнаграждение за неоснователно.
Прекратителното определение №1216/21.09.2021г. следва да се допълни като в полза
на ответника се присъдят сторените от него разноски в размер на 2 520 лева.
По тези съображения и на основание чл.248, във вр. с чл.252, чл.232 и чл.78, ал.4
ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение №1216/21.09.2021г. по търг. дело №429/2021г. на
Варненски окръжен съд, търговско отделение, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Р. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В., кв. ***, да заплати
на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Ваучер” №87, сумата 2 520 лева (две хиляди петстотин и двадесет лева),
представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски апелативен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
3