Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.11.2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публичното заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                           СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

при секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 10 758 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД и чл. 45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 26 000 лв.

В исковата молба на А.Н.Й. и А.Л.А. се твърди, че в три журналистически материала , излъчени в националния телевизионен ефир на „Канал 3“ били разпространени публично неистини и дълбоко позорящи клеветнически твърдения. Твърди се, че в предаванията, излъчени на 22.12.2016 г. и на 23.12.2016 г. репортерът на „Канал 3“ С.П.и кметът на община Поморие И.А. отправили по адрес на ищците обидни и накърняващи доброто им име изявления, от които същите претърпели сериозни неимуществени вреди. Твърди се, че в предаването от 22.12.2016 г., а последствие и на интернет страницата на телевизията бил поместен материал със заглавие: „Скандално разкритие! Кметът на Поморие: От сайта „Биволъ“ ме рекетират“ и подзаглавие „И.А. бил притискан с договор за сайт за 15 000 лв. След като отказал, заиграла медийната бухалка“. Твърди се, че репортер на телевизията представил новината с твърдението, че ищците били автори на схема за рекет и изнудване, а кметът на община Поморие заявил по техен адрес, че са „медийни рекетьори“, които с „медийна бухалка бият хората, които не са им удобни, или които не искат да играят по техните правила“. Твърди се, че в същия ден в предаването „Денят на живо“ бил показан целият видео материал, публикуван впоследствие и на интернет страницата на телевизията със заглавие „Само по Канал 3! Още за скандала с поискания рекет от „Биволъ““ и подзаглавие „Схемата за изнудване на кметове от сайта „Биволъ“ действа от години“, в който репортер на телевизията ги представил като изнудвачи, обвинявайки ги публично, че са изнудвали кметове на общини. Твърди се, че в журналистическия материал били изнесени твърдения, че „след като призна, че е станал обект на рекет от А.Й., неговата съпруга А.А. и А.Ч., пред Канал 3 А. разказа, че и негови колеги са пострадали по същата схема“. Твърди се, че И.А. отново заявил, че ищците са рекетьори и изнудвачи, както и че са рекетирали и други кметове на общини. Предаването завършило с изявлението – „Канал 3 се присъединява към призива да се сложи точка на рекета на сайта „Биволъ“ над кметове по българското Черноморие, както и над всички други таргетирани от самообявилите се за разследващи журналисти А.Й. и А.Ч.“. Твърди се, че на 23.12.2016 г. бил излъчен видеоматериал по „Канал 3“, публикуван впоследствие и на интернет страницата на медията със заглавие „Рекетът над кмета на Поморие продължава – този път мишена е детето му“ и подзаглавие „И.А. призова Главния прокурор да се намеси“. Изложени са твърдения в исковата молба, че предаването започнало с оскърбителното твърдение: „Броени часове след скандалните разкрития на кмета на Поморие пред Канал 3, той отново попадна под обстрела на сайта „Биволъ“. Градоначалникът осветли схемата за изнудване на редакторите А.Ч. и А.Й.. И ответният удар не закъсня“. Твърди се, че кметът на община Поморие отново изнесъл твърдения, че ищците се занимават с незаконни действия, призовавайки прокуратурата да направи проверка на А.Й., А.А., А.Ч. и С.Т.. Неверните твърдения били мултиплицирани и в други телевизионни и печатни медии и станали достояние на неограничен кръг от лица. Твърди се, че след тези обидни и клеветнически твърдения било необходимо да отговарят на въпроси на близки и познати и да разясняват, че изнесената информация не отговаря на истината. Бил опетнен професионалният им престиж и името им на добри професионалисти.

Предвид изложените твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците при условията на солидарност да им заплатят сумата от по 26 000 лв. на всеки един от двамата – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трите предавания, излъчени на 22.12.2016 г. и 23.12.2016 г. Претендира се законна лихва върху сумата, както и сторените по делото разноски.

          Ответникът „Е.М.Б.“ ЕООД, редовно уведомен, оспорва исковете. Подробни съображения сочи в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендира разноски.

          Ответникът И.А.А., редовно уведомен, оспорва исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени съображения за тяхната неоснователност. Претендира разноски.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. А. и адв. Д..

Възраженията на ответната страна - ЮЛ се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Г., а тези на ответника – физическо лице от адв. П..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

          По делото е изслушана съдебно техническа експертиза като вещото лице инж. Н.Н.Х. е снело в текстови формат съдържанието на част от предаванията, излъчени на 22.12.2016 г. и 23.12.2016 г. в ефира на „Канал 3“ като е обоснован извод, че не са установени манипулации по изявленията на И.А. чрез изрязване или добавяне.

          Изслушана по делото е и съдебно психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р М.Щ.К..  Вещото лице е посочило в заключението си, че от излъчените в национален ефир три предавания по „Канал 3“ ищците са претърпели тежък емоционален срив с последваща тревожно-депресивна симптоматика като протрахиран отговор към психотравмиращото събитие. Посочено е, че към момента при А.А. са налице данни за личностова промяна /повишена ранимост, емоционална лабилност, изолиране от околните, малоценностови изживявания/ и панически пристъпи, изразяващи се в интензивна тревожност, силен страх, сърцебиене и обилно изпотяване, данни за възникнал непреодолим страх от височина. Посочено е, че при А.Й. е налице изразена личностова промяна /емоционална неустойчивост, изразяваща се в лесна раздразнителност и гневни реагирания, нетърпеливост, неувереност в определени ситуации, трудности при изпълняване на професионалните задължения, анхедония/, промяна в начина му на живот – емоционална отчужденост и изолиране от околните. Посочено в заключението е, че е налице информация за сериозен разрив в семейството им. Обоснован е извод, че ищците са приемали психотропни медикаменти във връзка с гореописаната клинична симптоматика като по време на психиатричното изследване не са установени рискови фактори за развитие на генерализирана тревожност.

          Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.Ц.Й.и Д.К.С.в съдебно заседание, проведено на 12.11.2018 г.

          По делото са представени и писмени доказателства.

При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа.

За да бъде уважен предявеният иск да бъде присъдено търсеното обезщетение, трябва да се установят всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, установен в нормата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, а именно: деяние; противоправност; настъпили вредни последици за ищеца и причинна връзка между деянието и настъпилите вреди.

В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вината, визирана в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че действителното съдържание на процесните телевизионни предавания е идентично със снетото в текстови формат от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза.

Страните не спорят, че ответното дружество е доставчик на медийни услуги, разпространявани чрез телевизия „Канал 3“ в ефира на която са излъчени процесните три предавания.  В това си качество той носи отговорност за верността на излъченото, включително и за това, че то е резултат от добросъвестно журналистическо разследване респ. определя характера, съдържанието и визуалното оформление на излъчените материали и има качеството на възложител на работата. Без правно значение за спора е дали авторът на изявленията се намира в трудовоправни или други отношения с него, дали практикува на свободна практика или е гражданин. В тази насока е и константната съдебна практика /решение 404/13.07.2010 г. по гр.д. 907/2009 г., решение 581/30.09.2010 г. по гр.д. 1019/09 г. и двете на Трето ГО на ВКС/.

За да се обоснове противоправно поведение на даден правен субект следва да е налице разгласяването на неистински конкретни обстоятелства, касаещи друг правен субект, които да са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и същите да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото. В практиката си ВКС /решение 12/ 06.02.2013 г., по гр.д. 449/2012 г. на Трето ГО на ВКС / приема, че неистинността на фактите т.е. несъществуването им в обективната действителност има правно значение за спора, само когато те са обективно позорни. В настоящия казус ищците твърдят в исковата си молба, че заглавието на първото процесно предаване било „Скандално разкритие! Кметът на Поморие: От сайта „Биволъ“ ме рекетират“, а в самото предаване били изнесени твърдения, че са „медийни рекетьори“, които с „медийна бухалка бият хората, които не са им удобни или които не искат да играят по техните правила“. Видно от съдържанието на предаването, в неговия текстови формат, заглавието на предаването касае „сайта „Биволъ““, а автор на изявленията е ответникът – физическо лице като същите са насочени отново към „сайта Биволъ“ / стр.3 в заключението, последен абзац/, а не касаят физическите лица - ищци по делото. Твърдения в исковата молба, касаещи претенция за обезвредата им като собственици на неправосубектния „сайт „Биволъ““ не са навеждани, такива са заявени едва в последващо нарочно становище, депозирано в открито съдебно заседание на 28.05.2018 г. /стр. 107/. Поради което не може да се установи пряка причинно-следствена връзка между заглавието на предаването, поставено от ответника – юридическо лице и изявленията на ответника-физическо лице с твърдяната за ищците увреда, доколкото същите не са адресат на тези изявления. Само за пълнота на мотивите и при наличните по делото доказателства, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод и за наличие на косвена или опосредена причинно-следствена връзка, защото сайтът като електронен информационен портал подлежи на регистрация в „регистър.бг“, а при извършена служебна справка от настоящия съдебен състав се установява, че сайтът е регистриран от трето за спора юридическо лице – „Бивол“ ЕООД, а не от ищците по делото, въпреки възможността уебсайтове да се регистрират и от физически лица. Само за пълнота на мотивите и дори чисто хипотетично да се приеме, че процесните изявления са насочени към ищците като физически лица съдът в решаващия му състав намира, че с оглед използваната словесна конфигурация  същите по естеството си съставляват становище/мнение, съдържащо субективната преценка на автора им досежно поведението на адресата на изявлението. Това е така, защото процесните изрази не дават информация за факти, нито възпроизвеждат такива, а съдържат изводи и оценка. Тези съображения, според настоящия съдебен състав се потвърждават и при изпълнение на служебното задължение на съда, при преценка на процесните изявления,  да вземе предвид цялостния контекст на изказването /решение 86/29.01.2010 г. по дело 92/2009 г. на Трето ГО на ВКС/. Когато изказаното съставлява становище, което съдържа преценка, а не твърдение за факт, става дума за свобода на мнение и следователно липсва непозволено увреждане. Аналогична е и практиката на ЕСПЧ, установена в решение от 08.07.1986 г. по делото Лингенс срещу Австрия, решение по делото Дишан и други срещу Австрия, решение по делото Фелдек срещу Словакия.

Второто процесно изявление, изречено в същото процесно предаване от сочения ответник – физическо лице, съгласно твърденията в исковата молба е “А техните правила са изключително груби, изключително грозни! Сайтът „Биволъ“ в момента, в който аз станах кмет, пожела да поеме медийното обслужване на община Поморие. Финансовите параметри, които предложиха господата А.Й. и неговата съпруга А.А., а впоследствие се намеси и третия човек, но там ще стигнем и до него – господин Ч.“. С оглед текста на изявлението в неговия текстови формат от заключението на СТЕ, визираният цитат по-горе в съдебното решение съставлява свободно и избирателно съчетание респ. интерпретация на поредни изрази от изявлението. Първото изречение от същото е естествено продължение на предходите две твърдения, коментирани по-горе в съдебното решение и е насочено отново към „сайта Биволъ“, а не към физическите лица – ищци по делото /“...сайта Биволъ, защото това са медийни рекетьори, с медийна бухалка бият хората, които не са им удобни или не искат да играят по техните правила, техните правила са изключително груби, изключително грозни.“ – стр.3, абзац последен в СТЕ/. В останалата си част изявлението съдържа твърдения за отправена оферта за сключване на договор за медийно обслужване с финансови параметри, отправени от ищците. Предложението за сключване на договор е допустима и разрешена от закона дейност, поради което не може се възприеме като информация, злепоставяща честта, достойнството или доброто име на някого, с цел да се накърни репутацията му в обществото. В цялостното си публично изказване, вън от посочените в исковата молба процесни твърдения дори да се съдържат негативни оценки или твърдения следва да се държи сметка, че с оглед диспозитивното начало на гражданския процес правораздавателната компетентност на съда се очертава от ищеца в депозираната искова молба и в нея се определят рамките на решаващата дейност на съда. Предвид което обект на неговата преценка досежно наличието на деликт се свежда само и единствено до посочените в исковата молба думи и изрази и съдът не следва да обобщава връзката между сочените от ищеца и тези, останали извън основанието на иска /решение 86/29.01.2010 г. по гр.д. 92/2009 г. на Трето ГО на ВКС, решение 116/14.07.2014 г. по търг. дело 2072/2013 г. на Първо ТО на ВКС/.

Следващото процесно изявление касае твърдението „След като призна, че е станал обект на рекет от А.Й., неговата съпруга А.А. и А.Ч. пред Канал 3 А. разказа, че и негови колеги са пострадали по същата схема“. Това изявление в исковата молба съставлява неточен цитат от изнесеното твърдение в предаването „Денят започва“ по Канал 3 на 22.12.2016 г., а действителното съдържание на изявлението, сторено от репортер на телевизията, съобразно заключението на СТЕ е „Да, с нас се свързаха кметове от българското Черноморие и по-конкретно от южното, оказа се, че не малка част от тях са станали предмет на изнудване, на рекет от страна на А.Ч. и А.Й. и на съпругата му А.А.“/стр. 2 в заключението на СТЕ/. Отново с оглед използваната словесна конфигурация процесния израз /както във вида, посочен в исковата молба, така и в неговото действително съдържание от заключението на СТЕ/ ясно и недвусмислено сочи, че същият препредава изявления на друг правен субект, а именно на ответника – физическо лице, поради което отговорност за това изявление се носи от техния автор /решение 557/28.01.2011 г. по гр.д. 1599/2009 г. на Трето ГО на ВКС, решение 666/22.02.2010 г. по гр.д. 2878/08 г. на Първо ГО на ВКС/. Аналогична е и практиката на ЕСПЧ – решение от 23.09.1994 г. по делото Йерсилд срещу Дания. Нещо повече, в практиката си ЕСПЧ посочва, че „общото изискване журналистите да се дистанцират систематично и формално от съдържанието на цитат, който може да обиди или провокира други или да увреди достойнството им, не е в съответствие с ролята на пресата да предоставя информация за настоящите събития, мнения и идеи“ /решение от 29.03.1999 г. на ЕСПЧ, ІІ състав, по делото Тома срещу Люксембург/. Отново при изпълнение на коментираното служебно задължение на съда да вземе предвид цялостния контекст на изказването касае мнението/оценката на автора на изявлението относно поведението респ. журналистическите похвати на електронна медия, адресат на изявлението.

Следващото изявление, което съобразно исковата молба е отправено от служител на ответника – юридическо лице касае фразата „самообявили се за разследващи журналисти“, която ищците възприели като обидна, засягаща достойнството им. Фразата е част от цялостно изявление, посочено в исковата молба и по естеството си касае само ищецът А.Й.. Журналистиката, във всичките й проявни форми, е правнорегламентирана дейност по събиране, анализ и интерпретация за актуални и значими теми от обществения, културния, политическия живот, поради което упражняването на журналистическа дейност като форма на професионална изява  в смислово изражение не може да придаде характер на носеща унизително, обидно или пренебрежително отношение.

Следващото изявление, съобразно исковата молба е сторено в предаване, излъчено на 23.12.2016 г. в ефира на телевизия „Канал 3“ и се изразява в „Броени часове след скандалните разкрития на кмета на Поморие И.А. пред Канал 3, той отново попадна под обстрела на сайта „Биволъ“. Градоначалникът осветли схемата за изнудване на редакторите А.Ч. и А.Й.. И ответният удар не закъсня“. Видно от сваления в текстови формат запис на телевизионното предаване  / б.“Б“, стр. 8 в заключението на СТЕ/ изявление с подобно съдържание, сторено в рамките на предаването липсва. Самото предаване започва с изявление на репортер на телевизията „В главен герой на поредната серия от компроматната война срещу А. се превърна детето му.“ Следва изложение за предходно телевизионно предаване, излъчено по същата медия и твърдение на репортера, че в деня на излъчване й е била публикувана статия в сайта „Биволъ“ с видео на 6-годишното дете на И.А., което било водено на училище с общинския автомобил респ. реакцията на самия А. по повод публикуваната статия за детето и семейството му. С оглед липсата на изявления със соченото от ищците съдържание настоящият съдебен състав намира, че е безпредметно да обсъжда останалите предпоставки на фактическия състав на непозволеното увреждане.

При тези съображения заявените искове като неоснователни подлежат на отхвърляне.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника физическо лице се следва сумата от 2 550 лв. – разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК /стр. 230/, а на ответника – юридическо лице такива не се следват с оглед липсата на доказателства, че такива са сторени, предвид обстоятелството, че в пълномощното, легитимиращо процесуалния му представител с представителна власт няма данни за уговорено и заплатено възнаграждение /стр. 105/.

          Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I -19 състав

Р  Е  Ш  И :

  ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.Й., ЕГН ********** и А.Л.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.А. и адв. А.Д. за искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл. 45 ал.1 от ЗЗД срещу „Е.М.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** и  И.А. ***, със съдебен адрес:***, Бизнес център България, бул. „******–адв. Д.П. за солидарно заплащане на сумата от по 26 000 лв. за всеки един от ищците, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от изявления в телевизионни предавания, излъчени на 22.12.2016 г. и 23.12.2016 г. в ефира на „Канал 3“.

ОСЪЖДА А.Н.Й., ЕГН ********** и А.Л.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.А. и адв. А.Д. да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на И.А. ***, със съдебен адрес:***, Бизнес център България, бул. „******–адв. Д.П. сумата от 2 550 лв. - разноски.

           РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

СЪДИЯ: