№ 90
/ 11.02.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в
открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Невена Владимирова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1079 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Б.С.И.
*** против Решение №77/22.07.2021г. по анд №581/2021г. на РС Хасково, с което е
потвърдено Наказателно постановление №21-1253-000084/02.04.2021г. на Началник
Група ОД МВР Хасково, Сектор ПП. Твърди се, че решението на съда е неправилно и
незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила, както и не било обосновано. Съдът не бил
изследвал задълбочено всички направени възражения и не се обосновал защо ги
отхвърля. Не били обективирани доказателства, че било известно на жалбоподателя
към момента, в който бил спрян за проверка, факта на прекратената регистрация.
Така нямало как да се приеме, че от субективна страна жалбоподателят бил
осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Въззивният съд не бил
обсъдил, че лицето, което управлява автомобила, не е негов собственик. От
представения договор за покупко-продажба от 20.10.2020г. купувач било трето
лице, а не жалбоподателя. Съставът на нарушението, за което било издадено
наказателното постановление, изисквал управлението на нерегистрирано МПС да е
извършено умишлено, а в случая било безспорно, че водачът не знаел за
прекратената регистрация. Наказаното лице не бил и длъжен да се осведоми за
прекратената регистрация, нямало нормативно установено задължение за това.
Автомобилът бил с регистрационни табели и жалбоподателят нямал основание да
предполага, че регистрацията му била прекратена, както и да проверява това.
Дори собственикът на автомобила би могъл да не знае за служебното прекратяване
на регистрацията по чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като в този случай не било
предвидено уведомяване. В конкретния случай не били събрани нито в
административното, нито в съдебното производство, доказателства за виновно
поведение на жалбоподателя. Неправилно съдът обсъждал, че жалбоподателят
трябвало да знае, че в 2-месечен срок следвало да се регистрира новопридобитото
МПС, тъй като нотариусите предупреждавали за това задължение. Счита се, че от
това можело да се направи извод за липса на задълбочен анализ на всички факти
по делото – жалбоподателят не бил собственик, не бил ходил при нотариус, а дори
това предупреждение от нотариус нямало регламентация. Иска да бъде отменено
изцяло обжалваното решение, като обжалваното наказателно постановление бъде отменено,
а ответната страна заплати направените по делото разноски.
Ответникът
по касационната жалба не взема становище.
Окръжна
прокуратура счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен
съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1
от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна, но не по съображенията, изложени в
обжалваното съдебно решение.
С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил
като законосъобразно Наказателно
постановление №21-1253-000084/02.04.2021г. на Началник Група ОД МВР Хасково,
Сектор ПП, с което
на Б.С.И. *** за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200,00 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Въззивният
съд не е установил при съставянето на АУАН и издаването на НП да са допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното
производство. За доказано приел, че на 22.01.2021г. в Х.*****, по ул.К. до №**, в посока към бул.*** полицейски
служители при ОДМВР Хасково изпълнявали служебните си задължения и спрели за
проверка И., който управлявал лек автомобил Мерцедес ****, рег****, като установили, че собственик на
автомобила било друго лице. При извършената служебна проверка в системата на
КАТ се установило и че към момента на проверката моторното превозно средство не
било регистрирано в двумесечен срок от закупуването му и било автоматично
дерегистрирано на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. След съставянето на АУАН
административнонаказателното производство е прекратено – с посочена дата на
прекратителния акт 22.02.2021г., на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, тъй като
било счетено, че нарушението представлява престъпление по чл.345,ал.2 от НК.
Контролният административен орган разпоредил материалите да бъда изпратени на
РП Хасково, като с Постановление от 18.03.2021г. е отказано да се образува
наказателно производство. Посоченото постановление е постъпило в регистратурата
на административнонаказващия орган на 22.03.2021г., след което издадено
процесното наказателно постановление.
За да потвърди наказателното постановление въззивната инстанция е обсъдила и
кредитирала събраните доказателства, при които е направен погрешен извод, че Б.И.
бил собственик на лекия автомобил. Поради това именно той следвало да извърши
регистрацията на МПС в 2-месечен срок от придобиването. При безспорно
установеното, че жалбоподателят е управлявал нерегистриран автомобил, то съдът
е счел, че е извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, което и правилно било
санкционирано съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП,
съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата
и мястото на нарушението са посочени, както и е посочено в какво се изразява
нарушението, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършването му.
Настоящата инстанция намира,
че решението на районния съд е постановено при изяснена и подробно описана
фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Действително въз основа на доказателствата е направен
неправилен извод за собственост на автомобила, но според настоящия състав това
не променя крайния извод за правилно и законосъобразно наложена санкция с
обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция не споделя мотивите
на жалбоподателя за липса на
субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП.
По делото не е спорно обстоятелството,
че на посочените в наказателното постановление дата и място Б.И. е управлявал
лек автомобил Мерцедес
МЛ ****, рег.№ *****, собственост на
трето лице – факт описан в АУАН и НП и доказан представения договор от
20.10.2020г. Безспорно е и че този лек автомобил е бил управляван по път,
отворен за обществено ползване, както и че към датата на управлението същото
МПС е било със служебна прекратена регистрация. Няма спор и че прекратяването
на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП
- служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, а и това
изрично е отбелязано в наказателното постановление. Прекратяването на
регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по
волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка
МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП
за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП
законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на
липсата на регистрация на същия. На всеки водач на МПС е вменено задължението
да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това,
че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не освобождава
водача от тази му отговорност. Действително с оглед разпоредбата на чл.14, ал.2 във вр. с ал.1 от НК незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението,
изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото
незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В
настоящия случай незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно
прекратена регистрация, се дължи на проявена от водача непредпазливост под
формата на небрежност, като същият не е съзнавал и не е предвиждал настъпването
на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като
е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В
случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието
на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
лицето следва да носи административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби
обосновават извод, че Б.И. е осъществил виновно вмененото му нарушение. Като
водач, той е приел да управлява лек автомобил, на който не е бил собственик, но
е бил длъжен именно в качеството си на водач да се осведоми от собственика на
автомобила или от лицето, което му го предоставя за управление, дали
автомобилът има действаща регистрация. На практика е следвало да провери
предадените му с автомобила документи и конкретното за случая - свидетелство за
регистрация на процесното МПС, като установи и си изясни данните, вписани
относно собствеността на автомобила. При различие между вписания собственик на
МПС и лицето, което му предоставя автомобила, е следвало да се увери на какво
се дължи това несъответствие. Като не е сторено това, то водачът Б.И. е проявил
небрежност, а това обосновава и вината му. Независимо, че същият не е бил
собственик на автомобила, а само го е управлявал, той е бил длъжен да знае
предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да се регистрира новият
собственик. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма
законоустановени пречки да извърши това, включително дали управляваното от него
МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него
има сключен договор за задължителна застраховка ГО и други. Именно в посока на това задължение е и разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство
за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него;
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, и за тегленото от него
ремарке; документ за сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите за
моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке;
превозните документи, определени от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията; при напускане на територията на страната - валиден
международен сертификат за ГО на автомобилистите за чужбина /Зелена карта/;
документ, отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за
проверка на техническата изправност, удостоверяващ, че МПС, което управлява, и
тегленото от него ремарке се допускат за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване. Така може да бъде направен обоснован извод, че в настоящия
случай е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат водача да
прояви активност, като установи дали управляваният процесен автомобил е редовно
регистриран.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Хасково е потвърдил
наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№77/22.07.2021г. по анд №581/2021г. на РС Хасково, с което е потвърдено
Наказателно постановление №21-1253-000084/02.04.2021г. на Началник Група ОД МВР
Хасково, Сектор ПП, с което
на Б.С.И. *** за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200,00 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.