Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 20.10.2017г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
КАРАДЖОВА
секретар
Стела Караманова
като
разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 1922 по
описа за 2016г. и като обсъди:
Иск с правно основание
чл.127а от СК.
Постъпила е искова молба от С.И. против
Б.М., с която твърди, че са родители на детето Мелиса, както и че на нея е
предоставено упражняването на родителските права с определение по гр. д.
№20/2011г. След това обаче, отношенията между страните се влошили значително. В
същото време детето страда от множество заболявания, които налагат ежемесечно
посещение при специалисти и закупуване на скъпоструващи лекарства. Това я
принудило да работи в чужбина, за да може да осигури необходимите средства за
лечение на детето. По този проблем тя се консултирала с лекари в Германия и
Турция, които я посъветвали да извърши преглед на детето в немски клиники и
турски клиники. Поради това тя потърсила ответника, за да даде необходимото разрешение
детето да напуска пределите на Република България, но не успяла. Ето защо моли
да бъде постановено решение, което да замести съгласието на бащата за издаване
на паспорт на детето Мелиса М. и за напускане на Република България, придружено
от майка си или упълномощен от нея представител, като посещава страни от ЕС и
Турция за срок до навършване на пълнолетие на детето.
Ответникът оспорва частично предявения
иск. Признава, че е баща на детето, както и че с определение по цитираното
гражданско дело упражняването на родителските права е предоставено на майката.
Оспорва твърденията, че се е дезинтересирал от Мелиса, че не се е възползвал от
определения режим на лични отношения, както и че ищцата не е успяла да се
свърже с него. Твърди, че здравословното състояние на детето не е толкова лошо,
колкото се описва в исковата молба. Изразява съгласие за издаване на паспорт на
Мелиса, както и разрешение за пътуването на същата в Германия, като категорично
се противопоставя за издаване на такова за пътуване в Република Турция. Твърди,
че той също живее постоянно в Германия, поради което желае да осъществява лични
отношения с детето на територията на тази държава, в който смисъл предлага
спогодба между страните.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Не
е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява,
че те са родители на детето Мелиса М., родена на ***г. По гр.д.№20 от 2011г. по
описа на Районен съд – Асеновград те са постигнали спогодба, по силата на която
местоживеене на детето е определено при майката, на която е предоставено
упражняването на родителските права, а за бащата е определен режим на лични
отношения, като е осъден да заплаща издръжка. И двамата родители живеят и
работят в Република Германия, поради което непосредствените грижи по
отглеждането се полагат от свидетелката Исмаил, баба на Мелиса. От показанията
й се установява, че Мелиса има астма, получава припадъци, които налагат
адекватно лечение. Баща й не я е търсил откакто е започнала училище.
Свидетелите Саид и Юсеин считат, че причината за това е, че детето е настроено
от майката срещу баща си и поради това тя не желае да разговаря с него.
Независимо
от причината за трайната си дезинтересираност, бащата на детето не е дал съгласие
за издаване на паспорт и задгранични пътувания преди подаване на исковата молба.
В същото време родителят, на когото е възложено да упражнява родителските
права, не може самостоятелно да вземе тези решения, тъй като според закона е
необходимо те да бъдат взети съвместно от двамата родители. Липсата на
съдействие от ответника е пречка Мелиса да упражнява правото си на свободно
придвижване докато навърши пълнолетие. Поради това тези въпроси следва да бъдат
решени от районния съд по местожителството на детето.
Установи се, че
упражняването на родителските права е предоставено на майката, която работи в Германия.
За да може да осъществява родителските си права и задължения е необходимо
детето да може да напуска пределите на страната, за което пък е необходимо то
да притежава паспорт. Възможността да пътува в други държави безспорно ще бъде
в интерес на Мелиса, тъй като същата ще има възможност да осъществява лични
контакти с родителите си и с останалите роднини от широкото семейство (за които
се установи, че живеят в Република Турция), както и да проведе лечение на
заболяванията си. Този извод не се променя от констатацията на вещото лице по
СМЕ, според което проследяването и лечението на деца с бронхиална астма се
ръководи от специалисти в Република България, като медикаментите са напълно
безплатни и достъпни за пациентите. От заключението се установява също така, че
при Мелиса е налице пълно възстановяване след приложени адекватно лечение и
грижи. Това обаче не може да бъде причина, поради която да се наруши правото на
избор на детето и родителят, упражняващ родителските права относно мястото, на
което да се проведе лечение.
При определянето
на условията, при които да се извършва пътуването извън страната, следва да се
има предвид, че родителят, упражняващ родителските права има постоянно
местопребиваване в друга държава и честите посещения са в интерес на детето,
както и възрастта на детето – 11 години. Съгласно практиката на ВКС след
навършване на 10-годишна възраст на детето следва да бъде взето и съобразено
мнението му, дадено при изслушването му – Мелиса изразява категорично желание
да пътува извън страната, включително и в Република Турция с оглед
осъществяване на лечение на заболяването, от което страда, както и да посети
роднините си, които живеят в тази държава. В този смисъл е и становището на
социалния работник, дадено в съдебно заседание на 09,02,2017г.
По изложените съображения съдът намира, че
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде
разрешено издаването на паспорт на Мелиса Б.М., което разрешение да замести
съгласието на неговия баща, както и да бъда разрешено на детето да напуска
пределите на Република България за неограничен брой пътувания до страни-членки
на ЕС и до Република Турция за неограничен период, което разрешение да замести
съгласието на неговия баща.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 960 лева, от които 900 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и 60 лева, заплатена държавна такса.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДАВА разрешение, заместващо съгласието
на бащата Б.Г.М., ЕГН ********** ***, да бъде издаден паспорт на Мелиса Б.М.,
ЕГН **********, както и разрешение Мелиса Б.М., ЕГН **********, заместващо
съгласието на бащата Б.Г.М., ЕГН **********
***, да напуска пределите на Република България за неограничен брой пътувания
до страни-членки на Европейския съюз и до Република Турция за неограничен период,
придружена от майка си С.Г.И., ЕГН ********** *** или упълномощено от нея лице.
ОСЪЖДА Б.Г.М.,
ЕГН ********** *** да заплати на С.Г.И., ЕГН ********** *** сумата от 960 (деветстотин
и шестдесет) лева, направени по производството разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: