Р
Е Ш Е
Н И Е №
135
гр. Бургас, 20.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при
секретаря Тодорка С. като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско
дело №225 по описа за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, кв.„Победа“, ул.„Генерал Владимир Вазов“ №3,
представлявано от Ганчо Йовчев Тенев в качеството му на изпълнителен директор
чрез пълномощника- юрисконсулт Десислава Бонева Златева иск против „Хотелски
комплекс Черноморец-БС“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, бул. „Стефан
Стамболов“ №126, представлявано от Ивайло Дражев Атанасов, с който се
претендира да бъде установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
от 34 196, 92лв., представляваща стойността на ползвани ВиК услуги-
доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за времето от
18.12.2014г. до 21.12.2016г. с отчетен период по фактури от 20.09.2014г. до
16.09.2016г., предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението.
Твърди се в исковата молба, че
„Хотелски комплекс Черноморец-БС“ ЕАД е абонат на „ВиК“ ЕАД с абонатен номер *,
който дължи сумата от 34195, 92 лв. по фактури, издадени между 18.12.2014г. и
21.12.2016г. за отчетния период между 20.09.2014г. и 16.09.2016г. Сочи се, че
качеството на потребител на ответното дружество възниква по силата на Наредба
№4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, която обявява собствениците на
присъединените обекти за потребители. Уточнява се също така, че ответното
дружество било обвързано от Общите условия на ВиК, съгласно които всеки
потребител е длъжен да заплаща задълженията си към дружеството в 30-дневен срок
от датата на издаване на фактурата. Заявява се в тази връзка, че операторът не
е длъжен да отправя покана до длъжниците си, въпреки което ответникът бил
многократно канен да погаси задълженията си. Вследствие извършеното електронно
отчитане на находящия се в обекта уред се установявало, че устройството е
изправно.
Ответното дружество в отговора на
исковата молба оспорва иска по основание и размер, както и по отношение
качеството на услугите, посочени в приложените документи към исковата молба.
Оспорва изправността на водомерното устройство от самото откриване на партидата
му като абонат на ВиК. Счита, че последното не е засичано, не е занулено, не е
стандартизирано и е без гаранционна карта. Заявява, че самото качество на
доставената вода не отговаряло на български държавен стандарт за питейна вода,
а същата била за промишлени нужди, с водоснабдяване под много ниско налягане,
многобройни аварии и спиране на водоподаването, нередовно и невярно отчитане.
Ищецът в срок депозира допълнителна
искова молба, като се противопоставя на възражението на ответника за неизправност
на водомерното устройство от самото откриване на партидата. Посочва дела,
решенията, по които представя като писмени доказателства (л. 49-76 вкл.), със
сходен на настоящото предмет, които са водени между страните за различни
отчетни периоди, през което време ответникът безпрепятствено ползвал услугите
на ВиК, без да е заявявал проблеми с акумулирането на водата или искане за
ремонт на водомерното устройство. Заявява, че съгласно чл.17 ал.4 от Общите
условия, копие от които представя, доставката, монтажът, поддържането и
ремонтът на индивидуалните водомери се извършва от и за сметка на потребителите. Поради това ищецът счита, че
не може да не се дължи плащане на ползваните услуги, тъй като не е положена
дължимата грижа за ремонт на водомера от страна на самия потребител. Обръща
внимание на приложеното по делото Решение №II-95
от 01.11.2016 г. по гр.д. №1230 от 2016 г. на БОС, с което се установява, че
ответникът в качеството си на потребител дължи на ВиК сума в размер на
12 455, 31 лв. за неплатени задължения за отчетния период 20.09.2013 г. до
20.08.2014 г. Поради това намира исканията за обследване на водомера и за
ангажиране на свидетелски показания за предходни периоди, за които има
формирана сила на пресъдено нещо за недопустими. Счита за невярно твърдението,
че получателят на услугата следва да направи изявление за приемане на
доставката по количество и качество. Наличието на специална уредба в Общите
условия на ВиК изключва приемането на количеството доставена вода посредством
изявление на получателя на услугата, както не било нужно и изразяване на
съгласие по отношение на качеството й, което не подлежало на свободно
договаряне между страните. Счита също за невярно твърдението, че му била
доставяна промишлена вода, тъй като проводите на техническата инфраструктура по
смисъла на ЗУТ се изграждали, експлоатирали и зауствали чрез изрични процедури,
обективно непозволяващи извършване на самоволни действия по доставка на
промишлена вода.
Постъпил е и допълнителен отговор от
страна на ответното дружество, с който последното настоява, че ищецът бил
уведомен за неизправността на водомера, за липсата на пломби, липса на протокол
за проверка на водомерното устройство още през април 2014г. Тези факти били
надлежно установени и от вещото лице инж.Р.И., която била назначена от Районна
прокуратура – Царево. Твърди, че в крайна сметка през 2017г. ВиК свалили
водомерното устройство и след проверка в независима лаборатория „Акваконтрол
Груп“ ООД било установено, че последното не съответствало на метеорологичните и
технически изисквания към него.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, че по време на процесния
период между страните са били налице облигационни обвързаности, произтичащи от
договор, сключен при Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, задължителни за ответника, в качеството му на
ползвател на такива. Не са налице различни позиции и относно мястото, на което
такива следвало да се предоставят и ползват- хотелският комплекс, стопанисван
от ответното дружество, находящ се в гр.Приморско, ул. „Съединение“ №2, както и
че горният имот е заведен при ищеца с абонатен номер *. Не е спорно също така, че от ответника се претендира
неплатена сума за ползвано количество вода за въпросния обект за отчетния
период от 20.09.2014 г. до 16.09.2016 г.,
както и че в тази връзка от ищеца са издадени фактури на обща стойност
34 196.92 лева. Не са налице противоположни позиции и относно факта на
демонтиране на водомера от имота на ответника и изследването му в лаборатория
за проверка на водомери „Акваконтрол груп“ООД на 13.09.2017г., която установила
несъответствие на метрологичните и техническите изисквания към него.
Спорът е концентриран върху
изправността на водомерното устройство, с което е засичано потребеното
количество вода и качеството на предоставяните от оператора услуги. Твърди се в
тази връзка от ответника, че за липса на пломби и протокол за изправност на
водомера, ищецът е уведомен, но не последвала реакция от негова страна, като вместо
това повече от три години последният начислявал неправомерно и в нарушение на
закона вода за плащане от дружеството- ответник.
В заключението си вещото лице, изготвило
допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза се е спряло подробно на
вида и техническите характеристики на ползвания от ответника водомер през
процесния период от време. Посочило е, че е констатирана неговата неизправност
на спомената по-горе дата, като от становището на изпитващата лаборатория
ставало ясно, че устройството е отчитало по-малко от действително потребената и
преминала през него вода. /при подадени 100 литра, водомерът отчита 97 литра/ В
съдебно заседание подробно е коментиран метода на изследване на водомера, за да
се стигне до заключението за неговата неизправност. Вещото лице посочва в тази
връзка, че няма как да се даде отговор на въпроса по какъв начин е отчитало
техническото средство за минал период от време, включително и процесния. Категорично
е в становището си, че начисленията на вода са извършени по направени отчети,
които са последователни като показания. В тази връзка изразява позиция, че дори
и един водомер да е повреден, то вода следва да се начислява и заплаща от
потребителя на услугата. Информацията за състоянието на водомера, изнесена от
вещото лице, като такава станала и известна по повод на предходно, извършено от
нея посещение на комплекса, няма как да бъде ценена по делото, доколкото от
една страна не е предмет на поставените от експертизата задачи, а от друга се
касае за изготвено по друг повод и във връзка с друго, водено производство
заключение. Независимо от това и както вече се посочи, дори при липса на пломби
и неизправност на водомера вода следва да се начислява и съответно заплаща от
потребителя на услугата. С изключение на направеното вече уточнение съдът
кредитира заключението на вещото лице, като счита, че същото е отговорило изчерпателно,
обективно и вярно на поставените му въпроси.
Съдът възприема позиция, че по
делото не е проведено съответното успешно насрещно доказване в подкрепа на
изложената от ответника теза за неизправност на водомера. Анализът на събраните
и приобщени в тази връзка данни категорично не може да доведе до формиране на
извод за наличие на повреда на водомера през процесния период от време. Такава
е констатирана близо година по-късно, като на практика състоянието на
техническото средство е изследвано не към процесния период, а едва към
13.09.2017г. Освен това, от протокола за техническо изпитване става ясно, че
техническото средство, макар и неизправно е отчитало преминаващата през него
вода, като измервало по-малко количество, от действително консумираното. Показанията
и отчетите за потреблението на вода са последователни, а устройството е
засичано периодично, като количеството консумирана вода, посочено в
заключението на вещото лице е 14 246 куб.м.
Верността на данните, посочени в
справката, приложена към исковата молба, отразяващи измереното по дистанционен
път количество, ползвана вода по периоди, стари и нови показания на уреда, не е
опровергана. Последователността в хронологията на записване и отчитане и
нарастващите с времето показания за ползваното количество вода е взета предвид
от вещото лице, което не е изразило съмнения в достоверността на горните
изчисления.
Дори да се приеме тезата на
ответника, че през 2014г. липсвали пломби на водомера, поставен в имота му,
тази констатация сама по себе си, съвсем не означава неизправност на
устройството. Тъй като съгласно общите условия доставката, монтажът, поддържането,
проверката и ремонта на водомерните устройства са ангажимент на потребителите,
то ответникът е този който е следвало да инициира среща и посещение на място от
представител на ВиК дружеството, веднага след като е констатирал или е имал
съмнения за повреда или неизправност на водомера. Данни за такива, предприети
от негова страна активни действия, преди месец септември 2017г. не са налице.
Възраженията, свързани с качеството на
доставяната питейна вода също са недоказани. Вещото лице е убедително в
становището си, че хотелският комплекс се водоснабдява от водопроводната мрежа
на гр.Приморско, която пък се захранва с вода от язовир „Ясна поляна“ за
питейни нужди, както и всички останали клиенти на ВиК оператора т.е. водата,
предназначена за питейно битови цели за населението и обществените потребители,
в посоченото населено място, е една и съща. Експертът е изразил становище също
така, че изследване качеството на водата за минал период от време няма как да
се извърши, като контролът на качеството на водата е задължение на ищеца, а такива
системни и периодични проверки извършват също и от РЗИ гр.Бургас.
Представените по делото от ищеца
фактури са осчетоводени в счетоводството на ВиК ЕАД за процесния период 20.09.2014г.
до 16.09.2016г., като общото задължение на дружеството- ответник, отразено по
дебита на счетоводна сметка 411-клиенти възлиза на 34 196.92 лева. Вещото
лице изготвило съдебно-счетоводната експертиза е констатирало, че фактури се
издават от счетоводството на ищеца само ако има констатирано потребление на
вода от съответния клиент, като в тази връзка всички разчетни операции, които
се отнасят до процесните такива за използваните ВиК услуги, за всеки отчетен
период от ответника са осчетоводени редовно в счетоводната система на ищеца,
при спазване на счетоводните стандарти. За да отговори на въпроса дали
процесните фактури са намерили отражение в счетоводството на ответника вещото
лице се е запознало единствено с две счетоводни справки, представени му от “Хотелски
комплекс Черноморец“ЕАД- аналитична оборотна ведомост и хронологична ведомост
за осчетоводените документи през процесния период по счетоводна сметка 401
–доставчици. След анализ на горните вещото лице стигнало до извод, че няма
въведени счетоводни операции, с които да са осчетоводени процесните фактури, а
кредитното салдо по сметка 401 доставчици по партидата на ВиК ЕАД е 0 лева.
Представени са по делото, в тази връзка,
писмени доказателства, а именно справка от ТД на НАП Бургас, от която става
ясно, че ответникът е включил в дневниците си за покупки към справките-
декларации по ЗДДС за процесния период девет на брой фактури. Това на практика
са вземанията, формиращи размера на главницата на задължението, представляващи
съответно по-голямата част от общо претендираните суми. Следователно ответникът
не е декларирал по реда, предвиден в ЗДДС единствено задълженията по
начислените му лихви за забава от ищеца, обективирани в останалите, посочени от
ищеца данъчни фактури.
Твърдението, че представените от ищеца
счетоводни документи не отговарят на изискването на специалния закон е невярно.
Не е проведено съответното успешно доказване на възраженията за неистинност на
съдържанието на посочените по-горе девет на брой фактури. Нещо повече,
несъмнено и доколкото същите са включени в дневниците за продажби на ответника и
това е направено с цел ползване на данъчен кредит по тях за съответния данъчен
период, в конкретния случай е налице признание на задължението, което и доказва неговото съществуване. В този смисъл
именно е и трайната съдебна практика, която не е необходимо да бъде посочвана.
Предвид изложеното и доколкото, както вече се посочи сумите по последните
фактури касаят вземания по главница, то издадените от ищеца данъчни фактури, в
които е включена и калкулирана лихвата за забава върху главницата също
свидетелстват за формирано задължение за заплащане на отразените в тях суми.
Този извод се подкрепя включително от факта, че по делото не са приобщени данни,
сочещи за извършени плащания на разглежданите парични задължения от страна на
ответника, нито са посочени други правопогасяващи обстоятелства.
Предвид изложеното, искът за
установяване съществуването на процесното вземане на ищеца за сумата от 34 196.92 лева, дължима от ответника за
предоставените му и ползвани от него ВиК услуги за периода 18.12.2014г. до
21.12.2016г. е доказан по своето основание и размер и следва да се уважи.
Основателна е претенцията за присъждане на
лихва върху приетото за установено вземане, считано от 13.02.2017г., когато е
било подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. На основание чл.422 ал.1 ГПК, исковете за съществуване на вземането се
считат за предявени от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Видно от издадената по частното гражданско дело заповед, в полза на
молителя са били присъдени и разноски в размер на 833.94 лева, от които- 683
лева платена държавна такса и сумата от 150 лева- юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото на
основание чл.78 ал.1 ГПК на ответната страна трябва да бъдат възложени,
направените от ищеца в настоящото производство разноски в размер на 1488.94
лева, от които: 683.94 лева- държавна такса; 500 лева- депозит за експертизи, 5
лева платена такса за издаване на удостоверение, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лева, както и тези извършени в производството по ч.гр.д.
№1051/17г. по описа на БРС в размер на 833.94 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „Хотелски комплекс
Черноморец-БС“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, бул.„Стефан Стамболов“ №126, представлявано от Ивайло Дражев
Атанасов съществуването на вземане в
размер 34 196, 92 /тридесет и четири хиляди сто деветдесет и шест/ лева
в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
кв.„Победа“, ул.„Генерал Владимир Вазов“ №3, представляващо стойността на
ползвани ВиК услуги- доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури
за времето от 18.12.2014г. до 21.12.2016г. с отчетен период по фактури от
20.09.2014г. до 16.09.2016г., предмет на издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.***, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.410 ГПК- 13.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Хотелски комплекс Черноморец-БС“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.„Стефан
Стамболов“ №126, представлявано от Ивайло Дражев Атанасов да заплати в полза на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.„Победа“,
ул.„Генерал Владимир Вазов“ №3 сумата от 1488.94 /хиляда четиристотин осемдесет
и осем/ лева, направени разноски в настоящото производство, както и сумата от
833.94 /осемстотин тридесет и три/ лева, извършени разноски по частно
гражданско дело №1051/2017г. по описа на Районен съд гр.Бургас.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия: