Р Е Ш Е Н И Е № 4186
гр. Пловдив, 03.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на
03.10.2019г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 2609 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ предявен от С.С.Р. с
ЕГН: **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д. П. против
Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2 и
ОД на МВР -Пловдив, за солидарно осъждане на ответните страни да заплати на
ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение. по досъд.
пр. № ***** по описа на ОД на МВР –Пловдив, НОХД № 1778/2013г. по описа на ПРС,
23 – ти наказателен състав и ВНОХД № 869/2015г. по описа на Пловдивския окръжен
съд.
В исковата молба се твърди, че
през 2011г. срещу ищеца било образувано досъдебно производство № ****** по
описа на ОД на МВР –Пловдив за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и по чл. 308, ал. 1 от НК. На 15.10.2012г. ищецът бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2,
вр. с ал. 1 от НК за това, че на
20.12.2010г. в гр. П., в съучастие, като съизвършител с М. П. З., чрез
използване на неистински официален документ –„Известие за наложена глоба с фиш №
********.“ получил без основание чуждо движимо имущество на стойност 30 лева –
собственост на Е. А. В. от гр. П., с намерение противозаконно да го присвои.
С Постановление от ******
досъдебното производство било спряно, като в последствие било възобновено и на *******
РП – Пловдив внесла срещу ищеца обвинителен акт в съда, въз основа на който
било образувано НОХД № 1778/2013г. по описа на РС – Пловдив, 23-ти наказателен
състав. На 22.04.2014г. ПРС постановил оправдателна присъда № *****., срещу
която бил подаден протест от представителя на държавното обвинение и въз основа
на същия било образувано ВНОХД № 869/2015г. по описа на ПОС. На 09.11.2015г. било
постановено Решение № 271/2015г., с което първоинстанционната Присъда била
потвърдена.
Ищецът твърди, че образуваното
срещу него наказателно производство продължило повече от 5 години, през които
бил под постоянен силен стрес, изпитвал напрежение и тревога, които влошили
здравето му.
Воденото срещу него наказателно
производство послужило като основание за налагането на дисциплинарно наказание „********“
и считано от *****г. трудовото му правоотношение било *****.
Ищецът обжалвал наложеното му
наказание и бил възстановен на работа с решение на съда, но за периода от
09.11.2011г. до 27.05.2016г. не можел да си намери работа, тъй като в трудовата
му книжка било вписано ********, като основание за ***** на правоотношението.
От оставането без работа ищецът преживял силен стрес, колегите му започнали да
го отбягват, а авторитетът сред колегите и близките му бил уронен. В следствие
на силния стрес, на който бил подложен през 2011г. ищецът получил хипертонична
криза и здравословното му състояние се влошило, като достигал до прединфарктно
състояние.
По време на съдебния процес
ищецът страдал от безсъние и притеснение. Липсата на доходи го принуждавало да
взима парични заеми от приятели и да тегли кредити от банки,които не можел да
обслужва. След като ***** му научила за воденото срещу ищеца наказателно
производство също силно се притеснила, здравето й се влошило и претърпяла
сърдечна операция, а поради поставен стенд й бил определен 87% намалена
работоспособност. За операциите и лечението й били необходими много средства, а
ищецът останал без доходи след ****** и това още повече го стресирало.
Притесненията му продължили и след оправдателната присъда, тъй като се
опасявал, че тя може да бъде отменена, като постоянно приемал лекарства.
Въз основа на гореизложените
твърдения ищецът е сезирал съда с искане да постанови Решение, с което да осъди
солидарно ответната Прокуратура и ОД на
МВР –Пловдив да му заплатят обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на незаконното обвинение в
размер на 5000 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответната Прокуратура, чрез свой представител е подал писмен отговор, с който
изцяло оспорва иска. Твърди, че липсва пряка причинна връзка между твърдяните
от ищеца вреди и вмененото му обвинение, нито доказателства за това, че са
резултат от действия на ответната Прокуратура. В тежест на ищеца било да докаже
твърденията си, че е претърпял вреди, връзката им с обвинението и размера им,
но за тези обстоятелства не били ангажирани доказателства. Недоказани били и
твърденията за наличие на причинна връзка между уволнението на ищеца и
повдигнатото му обвинение, както и твърдението му, че наказателното
производство било продължило пет години. Твърди се в отговора, че този срок е три години, считано
от привличането му в качеството на обвиняем.
Оспорва се размерът на вредите,
като прекомерно завишен, несъответстващ, както на реалните вреди, така и на икономическия
стандарт в страната, принципите на справедливост и установената съдебна
практика. Моли за отхвърляне на исковете, или алтернативно- за присъждане на
обезщетение в значително по- нисък от търсения размер.
От ответника ОД на МВР – Пловдив,
представляван от *-**** А. И., чрез юрк. Д. Д.–П. е постъпил също писмен
отговор, с който се оспорва иска по основание размер по идентични
съображения. Прави се с отговора
възражение за съпричиняване, без да се излагат обаче конкретни твърдения в
какво се изразява то. Въз основа на гореизложените съображения моли за
отхвърляне на предявения иск или в условията на евентуалност за присъждане на
обезщетение в по – нисък размер. Претендира се и присъждане на направените
разноски,в това число и възнаграждение за юрисконсулт, като се прави и
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение,
претендирани от ищеца.
Съдът - въз
основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:
Страните не спорят относно следните факти, които се
установяват и от приложените към делото преписки и дела:
През 2011г. срещу ищеца е
образувано досъд. пр. № ******по описа на ОД на МВР – Пловдив за престъпление
по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и по чл. 308, ал. 1
от НК. С постановление от 15.10.2012г. ищецът С.Р. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК за това,
че на ****. в гр. П., в съучастие, като съизвършител с М. П. З., чрез
използване на неистински официален документ –„Известие за наложена глоба с фиш №
********.“ получил без основание чуждо движимо имущество на стойност 30 лева –
собственост на Е. А. В. от гр. П., с намерение противозаконно да го присвои.
С Постановление от *****
досъдебното производство е спряно, като в последствие е възобновено и на
26.03.2013г. от РП – Пловдив е внесен срещу ищеца обвинителен акт в съда, въз
основа на който е образувано приложеното НОХД № 1778/2013г. по описа на РС –
Пловдив, 23-ти наказателен състав. На 22.04.2014г. ПРС е постановил
оправдателна присъда № ****, срещу която е подаден протест от представителя на
държавното обвинение и въз основа на същия е образувано ВНОХД № 869/2015г. по
описа на ПОС. На 09.11.2015г. е постановено Решение № 271/2015г., с което
първоинстанционната Присъда е потвърдена. Същата е в сила от 09.11.2015г.
Като писмени доказателства по делото са приети още
и Заповед от 16.09.2011г., с която на Р. е наложено ***** ***** по чл. 188, т.
3 от КТ- „******“, в която като основание
е посочено образуваното срещу него досъдебно производство по дознание № ****
по описа на ОД на МВР – Пловдив. От приложеното на л. 19 от делото Решение № 8722/27.05.2016г.
постановено по гр.д. № 20001/2011г. по описа на ПРС, 1-ви гр. състав се
установява, че уволнението на ищеца, извършено с цитираната по – горе Заповед е
признато за незаконно и е отменено от съда, като ищецът е възстановен на работа.
За твърдените от ищеца неимуществени вреди същият
ангажира гласни доказателства посредством показанията на двама свидетели.
От показанията на св. М.Б. /обективирани в протокол
от съдебно заседание, проведено на 27.06.2019г./ се установява, че живее
съвместно с ищеца повече от 16 години, с който отгледали едно дете. Същата
възпроизведе непосредствено пред съда спомените си относно процеса срещу Р.,
като сподели и впечатленията си от отражението, което последния оказал върху
неговата психика и здраве. Р. се чувствал много зле, както на психическо, така
и на физическо ниво. Уволнили го ***** заради този случай, което още повече го
смазало. Започнало кръвотечение от носа, вдигал кръвно, налагало се да викат
спешна медицинска помощ. Развил
депресивен синдром, получавал и панически атаки.
Според св. Б., процесът се отразил зле и на
финансите на семейството, защото Р. останал без работа и не можел да си намери
никаква защото бил ****** и това било вписано в трудовата му книжка. Затворил
се в себе си и не искал да се вижда с
приятели, нито да излизат.
От показанията на св. Б. С. /протокол от съдебно
заседание, проведено на 03.10.2019г./ се установява, че познава С.Р. от 2001г.,
тъй като работели съвместно, а в последствие станали и семейни приятели. Разказал му за случая, бил много разстроен,
разплакал се. През 2011г. го уволнили заради наказателното производство и
започнал работа на минимална заплата. Парите не му достигали и често св. С. му
давал заеми, които Р. му връщал при първа възможност. Затворил се в себе
си и тежко преживял процеса. Това негово
състояние продължило до 2016г. – година след като бил окончателно оправдан.
Напълнял, вдигал кръвно, треперели му ръцете, изпадал в депресии, дори св. го
посъветвал да потърси помощ от психиатър.
Съдът кредитира показанията на разпитаните св., тъй
като възпроизвеждат непосредствените си възприятия относно установените от тях
факти, показанията им взаимно си кореспондират и допълват и не се констатират
противоречия между тях и доказателствената съвкупност по делото.
При така установените, релевантни
за спора факти и обстоятелства, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Предоставените правомощия на
правоохранителните органи за превенция и противодействие на престъпността са
стриктно регламентирани в закона и не бива тяхното осъществяване да излиза
извън тази рамка и извън обхвата на целта на Наказателно- процесуалния кодекс –
да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните лица и
правилно прилагане на закона.
В тази
връзка, на първо място следва да се отчете факта, че заявените пред съда искови
претенции са насочени срещу органите на Прокуратурата на Р. България и ОД на
МВР – Пловдив при условията на солидарност, като обосновката на ищеца за
ангажиране на солидарната отговорност на двамата ответници очевидно се извлича
от твърдението му, че осъществяването на наказателна репресия в хода на
досъдебното производство е комплекс от действия и актове на органите на досъдебното
производство, които са взаимосвързани.
В
унисон с константната съдебна практика настоящия съдебен състав приема, че
предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че
спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено
в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по НК, предаден е на съд и в последствие е оправдан. Това е
достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно
независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По
ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство.
Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато
подсъдимият бъде оправдан.
Отговорността на държавата е обективна.
Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно
от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен
орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били
налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В този смисъл по делото не са
налице доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които да се
явяват пряка и непосредствена последица именно от действията на служители на ОД
на МВР – Пловдив във връзка с незаконното му обвинение, за което в последствие Р.
е оправдан. Видно от приложеното досъдебно производство, същото изначално е
образувано с постановление на прокурор от РП – Пловдив, с което на разследващия
полицай са дадени задължителни указания по разследването.
Както е посочено и в мотивите на
ТР №5 от 15.06.2015г. на ОСГК на ВКС прокуратурата упражнява надзор върху
разследващите органи и е компетентният орган, който повдига и поддържа
обвинение за извършването на престъпление от общ характер. Следователно при
неоснователно държавно обвинение, прокуратурата е правозащитния орган, който
трябва да вземе мерки за отстраняване на причините за увреждането.
Действително от анализа на
съдебната практика по този въпрос се налага извод, че няма пречка по иска за
обезщетение на вреди, като ответник по делото да бъдат конституирани също разследващи/полицейски органи, от чиито действия или бездействия са
причинени вредите, стига да се установят елементите от състава на приложимата
правна норма /в този смисъл Решение на ВКС № 253/02.07.2012г. по гр.д. №
652/2011г.,4-то гр. отделение/. В този смисъл съдът приема,че предявеният при
условията на солидарност иск против ОД на МВР – Пловдив се явява допустим.
Същевременно обаче в конкретния случай, при наличие на образувано досъдебно
производство от страна на прокуратурата конкретно спрямо ищеца Р., както и с
оглед задължителните указания за разследване, заявената срещу този ответник
претенция се явява неоснователна поради липсата на предпоставки за ангажиране
на отговорността по смисъла на ЗОДОВ и следва да бъде отхвърлена.
Не така стои въпросът с
отговорността на първия ответник в
лицето на Прокуратурата на Р. България.
В настоящия
случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на
престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване
на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, предявяване
на разследването и т.н., съдебна фаза на производството, и второ, оневиняване
на обвиняемия.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в
лицето на ответната Прокуратура. Съгласно чл. 7
от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени
вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието
разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала
ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и
проверявала всички материали по делото, давала указания по разследването /чл.
196, ал. 1 НПК/, подготвила и внесла в съда обвинителен акт, инициирал
наказателно дело от общ характер.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като
отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от
доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води
до негативни преживявания, свързани с психически стрес, неудобство пред
обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл св. показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото
за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото производство.
Още
повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона с
оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни
човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода.
Безспорно
ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди,
които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.
В случая не би могло да се приеме, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца. В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът не
излага конкретни фактически твърдения защо счита, че е налице съпричиняване,
поради което съдът не може да изследва наличието на противоправно поведение
изобщо /извън доводите и възраженията му/. Така или иначе обаче, от данните по
делото не може да се направи извод за наличието на виновно и противоправно поведение
у ищеца, в причинна връзка с действията на прокуратурата или друг негов принос
като напр. укриване от органите на реда или възпрепятстване на производството
по друг начин и т.н.
Размерът
на обезщетението следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/.
В тази връзка следва да се отчетат следните
обстоятелства: продължителния период
на воденото срещу ищеца /в съответното процесуално качество/ наказателно
производство – от привличането му като обвиняем на 17.10.2012г. до влизане в сила на оправдателната присъда – 09.11.2015г; обвинението е за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 НК, внасянето на обвинителен акт срещу ищеца, с
което той е добил процесуалното качество на подсъдим. Факта, че именно
образуваното срещу него досъдебно производство е послужило като основание за
ангажиране и на дисциплинарната му отговорност и прекратяване на трудовото му
правоотношение, от което той също търпи вреди.
При
индивидуализиране на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди
на ищеца, съдът отчете и факта, че спрямо него е взета най – леката мярка за
неотклонение – „*****”, а спрямо Р. не са взети други мерки за процесуална
принуда.
По
делото не се установиха неимуществени вреди претърпени от ищеца извън
обичайните, презюмирани от закона, като интензитетът на вредите зависи и
от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на ищеца. Не се
събраха доказателства установяващи наличието на пряка причинно – следствена
връзка между незаконното обвинение и твърдението на ищеца, че същото е довело
до влошаване и на здравословното му състояние. Индиция за това състояние се
съдържа в събраните гласни доказателства, но при отчитане на факта, че св. нямат
медицинско образование и липсват по делото писмени, обективни данни за здравния
статус на ищеца, то не може да се направи извод за това, още по –малко за
причинно – следствена връзка, каквато безспорно следва да е налице, за да
подлежат на обезвреда и тези вреди. Поради това и като се съобрази с икономическите условия в страната и
стандарта на живот, съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране на
причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 3000 лева, която следва да
се присъди ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от влизане в сила на оправдателната Присъда – 09.11.2015г. до
окончателното изплащане, а за разликата над уважения размер до претендирания
размер от 5000 лева искът за неимуществени вреди ще се отхвърли, като
недоказан.
Претендират се от ищеца разноски,
които по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят съразмерно на
уважената част на претенцията.
По аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищеца са дължими и направените разноски за държавна такса в размер на 10
лева, а изчислени съразмерно с уважения размер на иска,дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата
от 440 лева, чието заплащане следва да се възложи в тежест на ответната
Прокуратура.
Направените от ответните страни
разноски следва да си останат в тяхна тежест с оглед специалната разпоредба на
чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ,съгласно която ищецът дължи разноски само ако искът бъде
отхвърлен изцяло, както и при пълно оттегляне или отказ от иска. При частично
уважаване на иска, каквато е настоящата хипотеза, разноски на ответната страна,
съразмерно с отхвърлената част от иска не се дължат. Още повече, че нормата на
чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 3
от ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на С.С.Р.
с ЕГН: **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д. П. сумата
от 3 000 лева /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на
поддържане на незаконно обвинение. по досъд. пр. № ******по описа на ОД на МВР
–Пловдив, НОХД № 1778/2013г. по описа на ПРС, 23 – ти наказателен състав и
ВНОХД № 869/2015г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.11.2015г. /влизане в сила на
оправдателната Присъда/ до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска
против ОД на МВР –Пловдив, като
солидарен ответник съвместно с Прокуратурата на Р.България, както и ОТХВЪРЛЯ
иска против Прокуратурата на Р. България
за разликата над уважения размер на иска от 3000 лева до претендирания размер
от 5000 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на С.С.Р.
с ЕГН: **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д. П., сумата
от 450 лева /четири стотин и
петдесет лева/, представляваща направени от ищеца разноски, от които –
заплатена държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 440 лева, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от Решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.